Министерство на регионалното развитие

Раздел І

Площадки

1. правилата и нормативите за отделните видове територии и устройствени зони;

2. изискванията за проектиране на санитарно-охранителните зони и хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда;

3. изискванията на технологията за пречистване на водите (за пречиствателните станции);

4. геоложките, хидрогеоложките условия и др.

(2) Площадките по ал. 1 се изграждат върху:

1. 
   пустеещи и слабопродуктивни терени, когато има такива;
   
2. 
   терени с наклон, осигуряващ гравитачното движение на пречистените води и гравитачното отводняване на отпадъчните и повърхностните води;
   
3. 
   терени, по-високи най-малко с 0,5 m от най-високото водно ниво при открити водни обекти.
   

1. 
   възможност за разширение и етапно строителство;
   
2. 
   минимална дължина на техническите проводи (канали, дюкери, водопроводи, въздухопроводи и др.);
   
3. 
   достъп на транспортните средства и механизацията за ремонт и обслужване;
   
4. 
   минимални загуби на напор при съобразяване с естествения наклон на терена.
   

1. 
   резервоарите се разполагат в противоположни участъци на водопроводната мрежа;
   
2. 
   не се допуска изграждане на водни кули;
   
3. 
   резервоарите се разполагат отдалечени от водоснабдявания обект, извън разломните зони според микросеизмичното райониране;
   
4. 
   хидрофорни уредби се проектират за обекти с разход на вода до 100 m³/h;
   
5. 
   водоснабдителните системи се проектират с ниско налягане;
   
6. 
   при тръбопроводи, които преминават през стени и основи на сгради, отворите се изпълняват с размери с 10 - 20 cm по-големи от диаметъра им, като пространството около тях се запълва с водоплътни еластични материали;
   
7. 
   при тръбопроводи, които преминават през стените на резервоари и други съоръжения, се монтират салници.
   

(2) Водоснабдителните системи се изграждат при спазване изискванията на Наредба № 2 от 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн., ДВ, бр. 37 от 2004 г.; попр., бр. 98 от 2004 г.) и на специфичните изисквания, посочени в плана за безопасност и здраве.

(3) При изграждането на сградите и съоръженията на водоснабдителните системи освен изискванията на тази наредба се спазват и изискванията на нормативните актове, в които са определени правилата при изпълнението на СМР и приемането на съответните видове строителни конструкции.

(4) Довършителните работи и изолациите на основните и спомагателните сгради и съоръжения се изпълняват в съответствие с изискванията за влагоустойчивост и корозионоустойчивост.

(2) Не се допуска използването на строителни продукти с технологични дефекти, пукнатини и отклонения от допустимите стойности, посочени в техническите им спецификации.

(2) Собственикът на водоснабдителната система определя лицата, които носят отговорност за техническата експлоатация на отделни нейни елементи.

(3) По време на техническата експлоатация на водоснабдителната система се създава система за техническо обслужване и ремонт на оборудването, за което се води съответна техническа документация.

(4) При техническата експлоатация на водоснабдителните системи се спазват изискванията на Наредба № 9 от 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация и поддържане на водоснабдителни и канализационни системи (ДВ, бр. 93 от 2004 г.).

Г л а в а е д и н а д е с е т а
Изграждане, изпитване и експлоатация на водовземни съоръжения
Раздел І
Изграждане на съоръжения за водовземане от подземни води
Чл. 237. (Изм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) (1) Изграждането на подземната част на съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане или за изкуствено подхранване на подземните води, се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 135, т. 2 ЗВ.

(2) Надземната част (шахтите) на съоръженията за подземни води по ал. 1 се изгражда в съответствие с издадените строителни книжа, правилата и нормативите на тази наредба и на нормативните актове, с които се определят правилата при изпълнение на строителните и монтажните работи на видовете строителни конструкции.

1. устието на тръбния кладенец да е на разстояние не по-малко от 0,2 m над дъното на шахтата;

2. ненарушаване на целостта на обсадните тръби и тяхната циментация;

3. изолация за предотвратяване проникването на повърхностни води в шахтата и около устието на тръбния кладенец.

(2) Изискването по ал. 1, т. 2 не се прилага, когато дъното на шахтата е разположено под земната повърхност. В тези случаи след отстраняване на обсадните тръби, разположени над предвидената височина на устието на тръбния кладенец, се осигурява хидроизолация на тръбите преди изграждане на шахтата.

Чл. 239. (Изм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) При изграждане на надземната част на шахтови кладенци и на шахтата за разполагане на средствата за измерване на черпените водни обеми се осигурява:

1. ненарушаване на изпълнената хидроизолация около бетонните пръстени в най-горната част на кладенеца;

2. водонепропусклива настилка в съответствие с проектните изисквания.

Чл. 240. (Изм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) При изграждане на хоризонтални дренажи се спазват следните изисквания:

1. за недопускане на проникването на повърхностни води над чакълената засипка на дренажните тръби се изграждат хидроизолация от трамбована глина с дебелина 20 - 40 cm, бетонна плоча с дебелина не по-малка от 10 cm или водонепропусклива изолация от подходящ изкуствен материал;

2. при опасност от заливане с повърхностни води се изгражда насип над дренажния канал с височина най-малко 0,5 m над земната повърхност и по 5 m встрани от оста на канала, който се затревява;

3. около ревизионните шахти се изгражда водонепропусклива настилка съгласно проектните изисквания;

4. за всички шахти се осигурява вентилация съгласно проектните изисквания.

Чл. 241. (Изм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) При изграждането на събирателната шахта за приемане на водата от каптажи на извори се спазват следните изисквания:

1. изкопните работи започват с направата на отточния канал;

2. водовземната тръба, преливно-изпразнителната система и наклоните на камерите се изпълняват при спазване на проектните изисквания;

3. върху и отстрани на шахтата се изгражда хидроизолация от добре трамбована глина с дебелина 50 cm, която се покрива със земен насип с подходящ наклон.

(2) В зависимост от хидрогеоложките условия и начините за изпълнение, определени в проекта, се прилагат открито водоотвеждане, изкуствено понижаване на нивото на почвените води, замразяване на почвата, шпунтово ограждане и изкуствено укрепване на почвата.

(3) Изкопите се оформят, нивелират и приемат с акт за приемане на земната основа. В акта се отразяват действителните коти на изпълнените изкопни работи след изпитване на издръжливостта на почвата.

Чл. 248. (1) При изграждане на съоръженията в открити изкопи нивото на водата се понижава в съответствие с проектните изисквания.

(2) При открито водоотвеждане водата от изкопа се изпомпва непрекъснато до пълно и окончателно изграждане на подземните части на съоръжението.

(2) Гравитачните или сифонно действащите тръбопроводи на водохващащите съоръжения в границите на водната им част от водоприемника се полагат чрез спускане на тръбопровода от плаващи или стационарни опори, чрез свободно потопяване или чрез отбивни стени.

(3) Спускането и укрепването на тръбопроводите в границите на водната им част се определя в съответствие с проектните изисквания.

Чл. 251. Тръбопроводът на водохващащо съоръжение за полагане в подводна траншея се подготвя преди изкопаването й и се полага веднага след проверка на нейната годност.

Чл. 252. Дънните водоприемници се изграждат в съответствие с проектните изисквания в зависимост от дълбочината на водовземането.

Чл. 253. Преди започване изграждането на основата на металните и стоманобетонните речни водоприемници се проверяват пикетажните оси на водопремниците и котировката на временните репери, като при необходимост речното дъно се почиства и удълбочава.

Чл. 254. (1) След изграждане на каменната настилка под водоприемника се извършват контролни водолазни проверки чрез измерване на широчината, дължината и напречния наклон на настилката.

(2) Допустимото отклонение на изградената настилка от проектната й повърхност е до  30 mm.

(2) Изпитването включва предексплоатационно черпене на разрешените денонощни и максимални количества с монтираното оборудване за експлоатация на съоръженията. За проведеното изпитване се съставя протокол.

(2) Пробите по ал. 1 се вземат в присъствието на представител на съответната регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве.

(3) Анализът на пробите по ал. 1 се извършва, както следва:

1. за водовземни съоръжения от подземни води - по химични и радиологични показатели съгласно приложение № 1 от Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води и по микробиологични показатели, определени в Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели;

2. за водовземни съоръжения от повърхностни води - по химични и микробиологични показатели в съответствие с изискванията на Наредба № 12 от 2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и по радиологични показатели съгласно Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.
Раздел ІV
Приемане, въвеждане в експлоатация и техническа експлоатация на водовземни съоръжения
Чл. 257. (1) При приемането на водовземните съоръжения се проверява съответствието им с издадените строителни книжа.

(2) Водовземните съоръжения се приемат само след завършване на всички СМР и след разглобяване на временните защитни съоръжения.

(3) При приемането се проверяват:

1. заповедната книга на строежа;

2. констативният акт за установяване годността на строежа;

3. актовете и протоколите, съставени по време на строителството;

4. водонепропускливостта на стените, фугите, шевовете и свързванията на всички части на съоръженията, разположени под нивото на подземните или речните води;

5. плътността на съединенията на тръбопроводите;

6. степента на уплътнение на дигите и насипните площадки.

Чл. 258. (Изм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) Документацията за изграждане и приемане на подземната част на съоръжение за подземни води, съставена съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, т. 2 ЗВ, е неразделна част от издадените строителни книжа за водовземното съоръжение.

Чл. 259. (1) За водовземните съоръжения се съставя приемателно-предавателна документация, която съдържа най-малко:

1. разрешението за ползване;

2. актовете, съставени по време на строителството;

3. (отм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.);

4. протоколите от изпитванията на водовземното съоръжение;

5. одобрения инвестиционен проект и/или заверената екзекутивна документация;

6. техническото заключение за водовземното съоръжение;

7. (отм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.);

8. гаранционния паспорт на водовземното съоръжение;

9. документ от експлоатационното дружество, че разполага с необходимото оборудване и персонал за техническата експлоатация на водовземното съоръжение;

10. документи за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.

(2) (Нова, ДВ, бр. 96 от 2010 г.) Когато водовземните съоръжения са предназначени за питейно-битово водоснабдяване, документацията по ал. 1 съдържа и следните документи:

1. протоколи за резултатите от физико-химични, микробиологични и радиологични изследвания на водата, изпълнени при спазване изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 256, ал. 3;

2. проекта на определената и изградена санитарно-охранителна зона около съоръженията.

(3) (Досегашна ал. 2, ДВ, бр. 96 от 2010 г.) Документацията по ал. 1 се съхранява от лицето, което отговаря за техническата експлоатация на водовземното съоръжение.

Чл. 260. (1) По време на техническата експлоатация на водовземните съоръжения се води дневник, в който се вписват всички изменения, настъпили в процеса на експлоатация, както и необходимостта от текущи или основни ремонти.

(2) При техническата експлоатация се извършват периодични и/или непрекъснати измервания на дебита и на качествените показатели на водата, като при констатиране на отклонения се провеждат санитарно-технически мероприятия в зависимост от вида на водоизточника и установените замърсители.

(3) При недопустими отклонения водовземното съоръжение се изключва от работа.

Г л а в а д в а н а д е с е т а

(2) Когато в проекта няма указания за изпитване, съоръженията по ал. 1 се изпитват на якост и водоплътност в съответствие с изискванията на глава петнадесета, раздел ІІ.

(3) Съоръженията се засипват след успешно проведени изпитвания.

(4) Не се допускат течове при изпитването на резервоари за агресивни течности и на варели за промивка на филтрите и за химични реагенти, разположени в сгради.

(5) При изпитването на открити съоръжения се отчита допълнително загубата на вода от изпарения на откритата водна повърхност.

Чл. 263. (1) Корпусите на напорните филтри се изпитват на якост и плътност преди натоварването им.

(2) При запълване на филтъра с вода въздухът от него се отстранява напълно.

(3) Пробното налягане при изпитване на корпуса на филтъра на якост се приема равно на работното налягане, увеличено с коефициент 1,5.

(4) Изпитването на корпуса е проведено успешно, ако при пробното налягане в продължение на 10 min не се открият изтичания и разрушения.

(5) Пробното налягане при изпитване на корпуса на напорния филтър на плътност се приема равно на работното налягане, увеличено с 0,5 MPa. Изпитването е проведено успешно, ако не се открият изтичания и разрушения и налягането не спадне с повече от 0,05 МРа.

Чл. 264. (1) Корпусът на филтъра се приема заедно с филтрационните му устройства и арматурите преди подреждането на филтърните материали.

(2) Филтърът се приема след зареждане на филтърния материал, като се проверява хоризонталността на повърхността на филтриращия слой.

(3) След извършване на проверката по ал. 2 се прави пробно промиване на филтъра с интензивност в съответствие с проектните изисквания.

Чл. 265. (1) При приемането на пречиствателната станция за природни води се извършва комплексна оценка за нейното изпълнение в съответствие с изискванията на издадените строителни книжа и за готовността за въвеждането й в експлоатация.

(2) При приемането на пречиствателната станция за природни води се проверяват:

1. заповедната книга на строежа;

2. констативният акт за установяване годността на строежа;

3. генералният план на площадката с нанесени подземни технически проводи;

4. актовете и протоколите, съставени по време на строителството;

5. съответствието с издадените строителни книжа на съоръженията, сградите, оборудването, тръбопроводите, електрическите, отоплителните и вентилационните инсталации, контролно-измервателните прибори и автоматиката;

6. хоризонталността на ръбовете на стените на струенасочващите прегради и на други части на съоръженията, през които водата прелива при експлоатацията им;

7. правилното поставяне на елементите, през които водата постъпва в паралелно работещите съоръжения, както и на елементите за постъпване на водата в отделните съоръжения;

8. документите за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.

(2) След успешно проведена 72-часова проба съоръженията и тръбопроводите се дезинфекцират с хлорсъдържащ дезинфекционен разтвор с концентрация и време за контакт съгласно проекта, но не по-малко от 6 h.

(3) Пречиствателният ефект се доказва след най-малко 48-часова пробна експлоатация на пречиствателната станция, като се вземат проби за анализ на качествата на пречистената вода в присъствието на представител на ДСК. За резултатите от анализа на водата се съставя протокол.

Чл. 267. (1) За пречиствателните станции за природни води се съставя приемателно-предавателна документация, която съдържа най-малко:

1. разрешението за ползване;

2. генералния план на площадката с нанесени и приети подземни технически проводи;

3. актовете, съставени по време на строителството;

4. протоколите от изпитванията на машините и съоръженията;

5. протокола за проведена 72-часова проба;

6. протокола за извършена пробна експлоатация;

7. одобрения инвестиционен проект и/или заверената екзекутивна документация на пречиствателната станция;

8. договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура;

9. заверените технически паспорти на машините, уредите и апаратурите;

10. документи за удостоверено съответствие на съдовете под налягане със съществените изисквания към тях (за проектираните и монтираните съдове под налягане);

11. документи за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях;

12. протоколите от анализите на качеството на водата на изхода на пречиствателната станция;

13. документ от експлоатационното предприятие, че разполага с необходимото оборудване и персонал за техническата експлоатация на пречиствателната станция;

14. указанията за техническа експлоатация на станцията и на отделни нейни части и съоръжения в съответствие с възприетата технология на пречистване на суровата природна вода при нормална работа, авария, профилактичен и основен ремонт;

15. инструкция за безопасни и здравословни условия на труд по време на техническата експлоатация;

16. инструкция за поддържане на чистота и хигиена по време на техническата експлоатация.

(2) Документацията по ал. 1 се съхранява от лицето, което отговаря за техническата експлоатация на пречиствателната станция.

(3) При техническата експлоатация на пречиствателната станция се организира необходимата документирана и работеща система за контрол на техническото състояние и за ремонтно обслужване на всички нейни части.

Г л а в а т р и н а д е с е т а

1. 
   констативният акт за установяване годността на строежа;
   
2. 
   заповедната книга на строежа;
   
3. 
   генералният план на площадката с нанесените подземни технически проводи;
   
4. 
   одобреният инвестиционен проект за отделните сгради и съоръжения, за оборудването, тръбопроводите, електроснабдяването, отоплението, вентилацията и автоматизацията;
   
5. 
   актовете и протоколите, съставени по време на строителството;
   
6. 
   протоколите от изпитванията на арматурите и тръбопроводите;
   
7. 
   съответствието с проекта на монтираните тръбопроводи, помпени агрегати, арматури, контролно-измерватели прибори и автоматика;
   
8. 
   характеристиките и параметрите на монтираните работни и резервни помпени агрегати, контролно-измервателни прибори и автоматика и на подемно-транспортните устройства за съответствието им с проекта;
   
9. 
   съответствието с проекта на удароубивателите, отоплението, вентилацията и осветлението на машинната зала;
   
10. 
    документите за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.
    

1. 
   разрешението за ползване;
   
2. 
   генералния план на площадката с приетите подземни технически проводи;
   
3. 
   одобрения инвестиционен проект и/или заверената екзекутивна документация на помпената станция;
   
4. 
   актовете, съставени по време на строителството;
   
5. 
   протокол за проведена 72-часова проба;
   
6. 
   заверени технически паспорти на помпените агрегати, контролно-измервателните прибори и автоматиката;
   
7. 
   документ от експлоатационното дружество, че разполага с необходимото оборудване и персонал за техническата експлоатация на помпената станция;
   
8. 
   указания за техническа експлоатация на помпените агрегати при нормална работа, авария, профилактичен и основен ремонт;
   
9. 
   указания за техническата експлоатация на контролно-измервателните прибори, автоматиката и подемно-транспортните устройства;
   
10. 
    инструкция за безопасни и здравословни условия на труд по време на техническата експлоатация;
    
11. 
    документи за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.
    

(3) За нормалната техническа експлоатация на помпената станция се организира документирана система за техническо и ремонтно обслужване.

Г л а в а ч е т и р и н а д е с е т а
Полагане, монтаж, изпитване, ПРИЕМАНЕ и въвеждане в експлоатация на ВОДОПРОВОДИ
Раздел І
Общи изисквания
Чл. 271. Тръбопроводите се полагат и монтират в съответствие с издадените строителни книжа, правилата и нормативите на тази наредба и указанията на производителя за полагане, монтаж и изпитване на тръбите.

Чл. 272. Тръбопроводните части се транспортират и складират в съответствие с указанията на производителя така, че да се избегнат взаимодействия с опасни вещества, замърсявания и повреди.
Раздел ІІ
Траншейно полагане и монтаж
Чл. 273. При извършване на изкопните работи за полагане на тръбите се спазват нормативните изисквания за отстояния от фундаменти, подземни съоръжения и технически проводи и се вземат необходимите мерки срещу нанасяне на щети върху тях.

Чл. 274. (1) При определяне на размерите на траншеята за полагане на тръбите и нейното оформяне, както и при определяне височината на засипване се спазват проектните изисквания. Всички отклонения от проекта се съгласуват с проектанта.

(2) Преди полагането на тръбите се проверяват дълбочината на полагане, откосите, широчината и състоянието на дъното на изкопа.

(2) Когато дъното на траншеята е подходящо и може да служи за основа на тръбите, то се оформя в съответствие с надлъжния профил на тръбопровода и при необходимост се уплътнява.

(3) Когато дъното на траншеята не е подходящо за основа на тръбите (състои се от камъни, скали, неустойчиви или льосови почви), траншеята се изкопава на по-голяма дълбочина в зависимост от материала на тръбите и външната им защита. Отстранената излишна почва се заменя с подходяща съгласно проекта, която се оформя в съответствие с надлъжния профил на тръбопровода и се уплътнява.

(4) Когато основите за полагане на тръбите са неустойчиви или льосови почви, се вземат специалните мерки в съответствие с проекта и при спазване изискванията на глава шестнадесета.

(2) Бетонните опорни блокове се изграждат така, че тръбната връзка да остава свободна.

(3) Тръбите се заваряват от квалифициран персонал, като се използват заваръчна техника и методи, одобрени от производителя на съответните видове тръби и фасонни части.

(4) При свързването на тръбите се използват смазки за контакт с питейна вода.

(2) Когато тръбите са с пластмасово покритие, се вземат мерки за предпазването им от контакт с остри камъни или други твърди образувания по траншеята, както и за недопускане на продължително топлинно въздействие на топлопроводи и контакт с опасни вещества.

(2) Напрежението за изпитване се определя в проекта в зависимост от вида и дебелината на покритието.

(3) Всички открити дефекти се отстраняват съгласно изискванията на техническата спецификация на тръбите, като възстановената област се изпитва повторно.

(4) За резултатите от проведените изпитвания се съставят протоколи.

(2) Вътрешното покритие или облицовката на тръбите и фасонните части се изпълняват така, че да отговарят на изискванията за безопасност на продуктите (материалите), които са в контакт с вода, предназначена за питейно-битови цели.

(2) При значителни отклонения между действителните и проектните коти на дъното на водното препятствие и при недостатъчен защитен почвен слой се спазват изискванията на проекта.

(3) Широчината на подводната траншея и начинът на преминаване на водопровода се определят в зависимост от геоложките проучвания.

Чл. 284. (1) Дюкерите през реки и дерета се изграждат по време на най-ниските водни стоежи.

(2) Дюкерите се затежават с допълнителни товари, свързани с тръбите, за противодействие срещу изплуване.

(2) Качеството и степента на уплътняване на материала за засипване на тръбите се определят в съответствие с проекта в зависимост от местоположението на тръбопровода (зелена площ, пътно плътно, промишлена площадка и др.).

(3) За нуждите на техническата експлоатация на водопроводите се предвиждат средства за тяхното трасиране и обозначаване с цел проследяване и/или откриване.

(4) След основното засипване и преди окончателното възстановяване на горната повърхност на изкопа, в който е положен водопроводът, се поставят предупредителни ленти за обозначаване и предпазване на водопровода.

1. се определя местоположението на съществуващите подземни сгради и на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по проектното трасе на полагания водопровод;

2. се съгласуват следните технически характеристики на тръбите:

а) вътрешни и външни диаметри;

б) дължина;

в) допустими експлоатационни натоварвания;

г) вид и изпълнение на тръбопроводните връзки;

д) допустим радиус на кривина или ъглово отклонение на тръбопроводните връзки;

3. се извършват подробни геоложки проучвания за вида и параметрите на земните слоеве по проектното трасе на водопровода, като се избира подходящ метод за неговото прокарване и безпрепятствено изпълнение.

Чл. 287. (1) Главните и междинните шахти за безтраншейно полагане на тръбопроводите се проектират и конструират така, че да издържат на статичните и динамичните натоварвания при прокарването.

(2) Местоположението на главните шахти се съобразява с местата на свързванията със съществуващ водопровод и/или с промяната на посоката на трасето на тръбопровода.

(2) При определяне на метода за безтраншейно полагане се отчитат:

1. необходимата точност на полагане;

2. местоположението на съседни технически проводи и съоръжения на техническата инфраструктура;

3. външният диаметър на тръбите за полагане;

4. дължината на прокарване;

5. земните условия;

6. наличието на подпочвени води;

7. минималното земно покритие на тръбопровода.

Чл. 289. (1) По време на изграждането на тръбопроводите се регистрират и документират посоката, дължината и дълбочината на полагане, максималната прокарваща сила в главните шахти, корекциите на управлението (при управляемите методи) и количеството на използваните укрепващи и смазочни средства или промивна течност.

(2) Максималният интервал на регистриране при управляемо хоризонтално сондиране е 0,2 m, а при останалите методи - едно регистриране на една тръба.

(2) Отклоненията от проектното трасе на тръбопровода при безтраншейното му полагане се отбелязват по време на прокарването. Не се допуска превишаване на проектните допустими стойности.

(2) Безтраншейно положените водопроводи се изпитват преди засипване на главните и междинните шахти.

(2) По време на изпитването на водопровода се вземат мерки за подаване и изпускане на необходимото водно количество без каквито и да е затруднения.

(2) В изкопите се забранява извършването на работи, които не са пряко свързани с изпитването на тръбопроводите.

(2) Не се допуска отстраняване на временно монтираните опори и укрепвания в краищата на изпитвания участък преди окончателно спадане на налягането след изпитването.

(2) Тръбопроводите се пълнят с вода при отворени въздушни вентили за изпускане на въздуха.

(3) Тръбопроводите се изпитват на налягане при затворени устройства за обезвъздушаване и отворени междинни арматури на изпитвания участък.

(4) По време на всички етапи от изпитването се спазва проектната последователност.

(5) След изпитването налягането в тръбопровода се понижава бавно до атмосферното налягане и тръбопроводът се изпразва при отворени въздушни устройства.

(6) При изпитването на тръбопроводите се използва питейна вода, освен ако в проекта не е предвидено друго.

(2) При предварителното изпитване водопроводът или отделни негови участъци се напълват с вода и се обезвъздушават. Налягането се увеличава до работното, без да се превишава пробното налягане.

(3) При поява на недопустими промени в състоянието на леглото в част от тръбопровода и/или на течове предварителното изпитване се прекратява, налягането в изпитвания участък се изравнява с атмосферното налягане и дефектите се отстраняват.

(4) Предварителното изпитване е проведено успешно, ако няма видими дефекти или признаци на водопропускливост.

1. 
   върху бермата на изкопа – след заваряване на тръбите;
   
2. 
   в дъното на траншеята – след проверка за правилно полагане в траншеята и преди засипването.
   

(2) Когато няма подробни указания, изпитването на спад на налягане се извършва съгласно приложение № 7.

(2) Методът за провеждане на основното изпитване на тръбопроводите се определя съгласно проектните изисквания.

(3) Когато няма подробни указания, изпитването по метода на загубите на вода и/или по метода на загубите на налягане се извършва съгласно приложение № 7.

(4) В случай че загубите на вода надвишават определените стойности или се открият дефекти, изпитваният участък се проверява, дефектите се отстраняват и изпитването се повтаря, докато загубите спаднат под определените стойности.

1. 
   констативният акт за установяване годността на строежа;
   
2. 
   заповедната книга на строежа;
   
3. 
   актовете за скрити работи;
   
4. 
   тръбопроводът, компенсаторите, шахтите и всички достъпни за преглед елементи;
   
5. 
   котите на надлъжния профил на тръбопровода;
   
6. 
   всички арматури, вкл. хидрантите, за правилното им функциониране и съответствие с издадените строителни книжа;
   
7. 
   протоколите от проведените изпитвания на тръбопровода;
   
8. 
   протоколите от изпитванията на външните антикорозионни и електроизолационни покрития на тръбопроводите;
   
9. 
   документът от Агенцията по кадастъра за геодезично заснет и нанесен провод в подземния кадастър;
   
10. 
    документите за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях;
    
11. 
    данните за водопровода (инструкции за експлоатация, поддържане и обслужване на отделните части от системата, мерки срещу замръзване, корозия, замърсяване или предотвратяване застоя на водата в тръбопроводи с малка хидравлична проводимост и др.).
    

(2) Видът на дезинфектанта и начинът на дезинфекция на водопроводната система се определят с проекта.

(2) След дезинфекция и промиване водопроводът се напълва с питейна вода, като се вземат проби за химичен и микробиологичен анализ в присъствието на представител на ДСК.

(3) За резултатите от анализите на водата се съставят протоколи.

(4) Когато резултатите от анализите по ал. 2 отговарят на изискванията за качество на водата, участъкът от тръбопровода се свързва своевременно към водоснабдителната система за предотвратяване на вторичното му замърсяване.

(5) При къси участъци от водопровод, при ремонтни работи и при сградни отклонения с диаметри, по-малки от 80 mm, не се вземат проби за анализ на водата, освен ако не е предписано друго.

Чл. 309. За проведените промивки и дезинфекции на водопроводите се съставят констативни актове.

Чл. 310. (1) За тръбопроводите на водоснабдителните системи се съставя приемателно-предавателна документация, която съдържа най-малко:

1. 
   разрешението за ползване;
   
2. 
   одобрения инвестиционен проект и/или заверената екзекутивна документация;
   
3. 
   актовете, съставени по време на строителството;
   
4. 
   протоколите от изпитванията на тръбопровода;
   
5. 
   актовете от промивките и дезинфекциите на водопровода и протоколите от анализите на водата;
   
6. 
   документ от експлоатационното дружество, че разполага с необходимото оборудване и персонал за техническата експлоатация на водопровода;
   
7. 
   указания за техническа експлоатация на водопровода;
   
8. 
   документи за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.
   

(2) При наличие на подземни води в изкопа за полагане на основите и дъното на резервоара водното ниво се понижава чрез водочерпене в продължение на 24 h след завършване на бетоновите работи.

(2) Тръбите и арматурите, които преминават през разделителната стена между водната и арматурната камера, след почистване се бетонират плътно при полагането на бетона.

(2) Водочерпните арматури на кулорезервоарите се топлоизолират.

(2) Около резервоарите се изгражда защитен канал за отклоняване на повърхностните води.

(2) Преди изпитването се извършва подробен преглед за готовността за изпитване на резервоара (наличие на дефекти в конструкцията и отклонения от проекта), за което се съставя констативен акт.

(3) При изпитването на водоплътност се използва вода, предназначена за питейно-битови цели.

Чл. 325. (1) Всяка водна камера се изпитва на водоплътност.

(2) Изпитването по ал. 1 включва изпитване за водонепропускливост на покрива, стените и дъната на резервоара.

(2) Изпитването по ал. 1 е проведено успешно, ако няма видими течове от долната страна на покрива.

(2) Всички арматури и отвори се пломбират, а външните повърхности на стените се оставят открити за свободен достъп и оглед.

1. частично напълване с вода на височина до 1 m в продължение на едно денонощие за проверка на водоплътността на дъното;

2. напълване до проектната кота.

Чл. 329. (1) Стените на водните камери на резервоара се изпитват на водоплътност в продължение на не по-малко от пет денонощия след напълването им с вода до проектната кота.

(2) Преди започване на контрола за определяне на филтрационните загуби е необходимо големината на ежедневното понижаване на водата да не се увеличава.

(3) Изпитването е проведено успешно, ако денонощната загуба на вода не превишава 3 l/m² намокрена повърхност на стените и дъното, през стените не се получава струене на вода, няма изтичания през фугите и основата не е овлажнена.

(4) При изпитването се допуска само потъмняване или слабо изпотяване в отделни места на външните стени.

(2) За резултатите от проведените изпитвания се съставят протоколи.

1. 
   заповедната книга на строежа;
   
2. 
   констативният акт за установяване годността на строежа;
   
3. 
   актовете и протоколите, съставени по време на строителството;
   
4. 
   тръбопроводните системи, уплътненията, водните камери и всички достъпни за преглед елементи за съответствието им с издадените строителни книжа;
   
5. 
   всички арматури за правилното им функциониране;
   
6. 
   протоколите от проведените изпитвания;
   
7. 
   документите за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.
   

(2) Тръбопроводните системи се дезинфекцират при спазване на изискванията за дезинфекция, посочени в глава четиринадесета, раздел V.

(3) Всички вътрешни повърхности на резервоара се промиват с дезинфекционен разтвор, а след това и с чиста питейна вода, след което резервоарът се напълва до проектното водно ниво с питейна вода, съдържаща остатъчен дезинфектант с концентрация, по-ниска от минимално изискваните стойности за води, предназначени за питейно-битови цели.

(4) Проби за химичен и бактериологичен анализ се вземат след изтичане на времето за престой на водата в резервоара, определено с проекта, в присъствието на представител на ДСК.

(5) Резервоарът се въвежда в експлоатация, след като резултатите от анализа потвърдят, че водата в резервоара и в свързаните към него водопроводи отговаря на минималните изисквания за качество на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Чл. 335. За резултатите от анализите на водата се съставят протоколи, а за дезинфекцията на резервоара - актове.

Чл. 336. (1) За резервоарите се съставя приемателно-предавателна документация, която съдържа най-малко:

1. разрешението за ползване;

2. одобрения инвестиционен проект и/или заверената екзекутивна документация;

3. актовете, съставени по време на строителството;

4. актовете от хидравличните изпитвания и дезинфекцията на резервоара, както и протоколите от анализите на водата;

5. документ от експлоатационното дружество, че разполага с необходимото оборудване и персонал за техническата експлоатация на водопровода;

6. указания за техническа експлоатация на резервоара;

7. документи за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.

(2) Документацията по ал. 1 се съхранява от лицето, което отговаря за техническата експлоатация на резервоара.

Чл. 337. За нормалната техническа експлоатация на резервоара се организира документирана система за техническо и ремонтно обслужване, включваща необходимото наблюдение на качеството на водата, периодичен контрол на всички елементи, поддържане, почистване и дезинфекция.

Чл. 338. (1) Когато при техническата експлоатация се установи, че резервоарът е непригоден да изпълнява своето предназначение, се вземат мерки за извършване на необходимите ремонтни и възстановителни работи.

(2) Преди повторно въвеждане на резервоара в експлоатация водните камери, които са били изключени за ремонтни и възстановителни работи, се почистват и дезинфекцират.

Г л а в а ш е с т н а д е с е т а
Изграждане на водоснабдителни системи В ПРОПАДЪЧНИ ПОЧВИ
Чл. 339. (1) Водопроводите и съоръженията се полагат в земна основа от І тип по пропадъчност както в непропадъчни почви.

(2) Основата под водопроводи и съоръжения, полагани в земна основа от ІІ тип по пропадъчност, се подготвя в съответствие с проектните изисквания и изискванията на Наредба № 1 от 1996 г. за проектиране на плоско фундиране (ДВ, бр. 85 от 1996 г.).

(2) Траншеите се изкопават на участъци с големина съгласно проектните изисквания.

(2) За всеки отделен случай се съставя акт за деформациите на конструкцията.

(2) Не се допускат удълбочавания под челно заварени съединения.

(2) Под тръбите не се допуска поставяне на подложки от пясък и други дрениращи материали.

(2) Почвата се уплътнява върху площ, по-голяма от площта на съоръжението, най-малко с по 1,5 m извън очертанията му.

(3) Уплътняването на почвата в основата на водопроводите и съоръженията се контролира чрез определяне на обемната маса на скелета на почвата в очертанията на всеки уплътняван пласт.

Чл. 345. (1) Стоманобетонните съоръжения се бетонират без прекъсване.

(2) При прекъсване на бетонирането фугите се обработват за осигуряване на тяхната водонепропускливост.

(3) При бетонирането, както и при обработката на бетона в процеса на неговото полагане се спазват изискванията на Наредба № 3 от 1994 г. за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции (обн., ДВ, бр. 97 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 53 от 1999 г.).

Чл. 346. (1) За предпазване от повърхностни води около съоръженията се изпълняват водозащитни мероприятия и мероприятия за укрепване.

(2) За системно наблюдение на пропадането на земната основа при пропадъчни почви след изграждане на съоръженията се поставят странични репери (най-малко 4 броя) на разстояние два пъти широчината на съоръженията.

ДопълнителнА разпоредбА

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. „Водовземно съоръжение” е съоръжение, предназначено да улавя вода и да я подава при запазване на природните й качества към водоснабдителната система.

2. „Черпателно съоръжение” е съоръжение, разположено преди помпената станция за изравняване на притока на вода и препомпваното водно количество съобразно възприетия режим на работа на помпите.

3. „Помпена станция” е помпено съоръжение за осигуряване на съответното налягане и водно количество във водоснабдителната система.

4. „Пречиствателна станция” е комплекс от съоръжения за обработка на суровата природна вода с оглед осигуряване на нормативните изисквания към качеството на водата преди нейното подаване във водопроводите.

5. „Регулиращо водонапорно съоръжение” е съоръжение за изравняване на относително постоянния приток и променливото потребление на вода в отделни часове на денонощието (напорни резервоари, водонапорни кули и хидрофори).

6. „Външен водопровод” е водопровод, който транспортира водата от водоизточника до регулиращите водонапорни съоръжения, пречиствателната станция за природни води и водопроводната мрежа във водоснабдяваната територия.

7. „Водопроводна мрежа” е мрежа от водопроводи във водоснабдяваната територия за доставяне на необходимите водни количества до потребителите.

8. „Главен водопроводен клон от водопроводна мрежа” е водопровод с разпределителни функции във водоснабдяваната територия, обикновено без преки връзки с потребителите.

9. „Второстепенен водопроводен клон от водопроводна мрежа” е водопровод, свързващ един или повече главни водопроводни клонове със сградните водопроводни отклонения.

10. „Сградно водопроводно отклонение” е водопровод, свързващ главен или второстепенен водопроводен клон от водопроводната мрежа със сградната водопроводна инсталация.

11. „Технически загуби на вода по водопроводните системи” са загуби на вода вследствие изпразване на водопроводната мрежа при изграждане на сградни отклонения, както и при промиване, дезинфекциране и отстраняване на аварии във водоснабдителната система.

12. „Максимално допустимо работно налягане (РMA)” е налягане, което даден тръбопровод или негов елемент може да издържи при работа на системата, проявяващо се краткотрайно, както и при хидравличен удар.

13. „Допустимо работно налягане (PFA)” е налягане, което даден тръбопроводен елемент може да издържи при продължителна работа на системата.

14. „Допустимо налягане при изпитване (PEA)” е налягане, което новоинсталиран тръбопроводен елемент може да издържи за сравнително кратък период от време за осигуряване на целостта и водоплътността на тръбопровода.

15. „Оразмерително налягане (DP)” е налягане във водоснабдителната система, без да се отчита хидравличният удар.

16. „Максимално оразмерително налягане (MDP)” е налягане във водоснабдителната система, като се отчита хидравличният удар.

17. „Работно налягане (ОР)” е вътрешно налягане, което се появява в определено време и място във водоснабдителната система.

18. „Налягане за изпитване (пробно налягане) (STP)” е хидростатично налягане за изпитване на нови водопроводи, за проверка на тяхната цялост и водонепропускливост.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание § 18, ал. 1 ЗУТ и отменя Нормите за проектиране на водоснабдителни системи, утвърдени със заповед № РД-02-14-171 от 28.ХІ.1986 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 99 от 1986 г.; БСА, бр. 1, 2 и 3 от 1987 г.; изм., бр. 1 от 1993 г.), и Правилата за изпълнение и приемане на СМР за водоснабдителни системи от ПИПСМР - Външни мрежи и съоръжения за водоснабдяване, канализация и топлоснабдяване (БСА, бр. 4 от 1984 г., попр., бр. 3 - 4 от 1985 г.; изм., бр. 1 от 1993 г.).

§ 3. Наредбата се прилага за водоснабдителни системи, чието проектиране започва след обнародването й в „Държавен вестник”.

§ 4. Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството.
Преходни и заключителни разпоредби

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 0.67 Mb.

Сподели с приятели: