Водоснабдителни норми. Оразмерителни водни количества. Напор във водопроводната мрежа

Водоснабдителни норми. Оразмерителни водни количества. Напор във водопроводната мрежа

1. 
   питейно-битовите нужди на населението;
   
2. 
   потребностите от вода при извършване на:
   

б) производствени дейности;

3. правилата и нормативите за пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 16. (1) Броят на потребителите на вода се определя в края на експлоатационния период въз основа на действащия устройствен план на населеното място или селищното образувание, като се отчитат прирастът на населението и всички предвидени промени при потреблението на вода на глава от населението.

(2) В случаите, когато експлоатационният период по ал. 1 е по-дълъг от този на действащия устройствен план на населеното място или селищното образувание или няма действащ устройствен план, броят на населението се определя въз основа на естествения прираст на населението за срок 50 години.

1. (доп., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) предвижданията на действащите устройствени схеми и планове за социално, икономическо, инженерно-техническо и териториално развитие на водоснабдяваната урбанизирана територия и на регионалните и/или общинските планове за развитие в случаите, когато няма действащ общ устройствен план;

2. (нова, ДВ, бр. 96 от 2010 г.) регионалните генерални планове за развитие на водоснабдителните и канализационните системи и съоръжения;

3. (досегашна т. 2, ДВ, бр. 96 от 2010 г.) вида и броя на потребителите на вода в урбанизираната територия;

4. (досегашна т. 3, ДВ, бр. 96 от 2010 г.)проучванията за необходимите водни количества за производствени сгради съгласно технологията на производство в тях, нормативните актове за здравословни и безопасни условия на труд и санитарно-хигиенните изисквания;

5. (досегашна т. 4, ДВ, бр. 96 от 2010 г.)актуални данни за потреблението на вода, предоставени от операторите на водоснабдителните и канализационните системи, които обслужват урбанизираната територия;

6. (досегашна т. 5, ДВ, бр. 96 от 2010 г.)допълнителни измервания на водопотреблението и проучвания за водоснабдяваната урбанизирана територия.

(2) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) Когато няма данни по ал. 1 и/или не са извършени подробни измервания, необходимото средноденонощно водно количество (в т.ч. разход на вода за домакински нужди и за обществено-обслужващи сгради) се приема 150 - 250 l на човек за денонощие в зависимост от местните социални и климатични условия. Разходите за производствени и специални нужди се определят допълнително след извършване на проучванията по ал. 1, т. 3 и се прибавят към приетото средноденонощно водно количество на човек за денонощие.

(3) Водните количества за специални обекти на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи се определят със заданието за изработване на инвестиционния проект.

(4) Водоснабдителните норми за производствени и селскостопански сгради се определят със заданието за проектиране с отчитане технологичните изисквания към разхода на вода за производствени и санитарно-хигиенни нужди.

(5) Коефициентът на денонощна неравномерност се определя след извършване на проучванията по ал. 1. Когато няма актуални данни и/или не са извършени подробни измервания, той е в границите от 1,5 за урбанизирани територии с повече от 10 000 жители до над 2 за урбанизирани територии с по-малко от 2000 жители.

(6) (Доп., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) Максималното часово водно количество се определя, както следва: от два пъти средното часово водно количество (средноденонощното водно количество, разделено на 24 часа) за урбанизирани територии с повече от 10 000 жители до пет пъти средното часово водно количество за урбанизирани територии с по-малко от 2000 жители.

(7) Максималното часово водно количество може да се променя в съответствие с проучванията по ал. 1, т. 3, като се отчита и влиянието на концентрираните потребители на вода за производствени и други специални нужди.

(8) За курортните комплекси коефициентите на денонощна и часова неравномерност могат да се определят със заданието за изработване на инвестиционния проект съгласно проучванията по ал. 1.

1. при проектиране на нови водоснабдителни системи – до 20 % от средноденонощното потребление;

2. при реконструкции, преустройства и/или основни ремонти на съществуващи водоснабдителни системи – въз основа на програмите за намаляване на загубите на съответните оператори на водоснабдителните и канализационните системи, но не повече от 20 % от подадената вода след реконструкцията на водопроводната мрежа.

(2) Техническите загуби на вода се прибавят към максимално денонощния и максимално часовия разход на вода, без да се умножават с коефициентите на денонощна и часова неравномерност.

(2) Водопроводите и техните съоръжения от регулиращото водонапорно съоръжение до първото разклонение на водопроводната мрежа се оразмеряват за водно количество, равно на сумата от максимално часовото потребление, водното количество за пожарно-аварийни нужди и техническите загуби по водопровода.

1. при едноетажно застрояване - не по-малък от 0,1 МРа;

2. при по-голяма етажност за всеки етаж се добавят по 0,04 МРа.

(2) В случаите, когато напорът за отделни сгради е недостатъчен, към сградните инсталации се проектират съоръжения за повишаването му.

Г л а в а в т о р а

(2) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) При проучване на води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, се извършват следните анализи:

1. за повърхностни води – най-малко четири пъти годишно (еднократно за всеки сезон) в продължение на една година и в съответствие с изискванията на Наредба № 12 от 2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (ДВ, бр. 63 от 2002 г.);

2. за води от извори и хоризонтални водовземни съоръжения (дренажи и галерии) – най-малко четири пъти годишно (еднократно за всеки сезон) в продължение на една година по химични и радиологични показатели съгласно приложение № 1 от Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (обн., ДВ, бр. 87 от 2007 г.; изм., бр. 2 от 2010 г.) и по микробиологични показатели, определени в Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (обн., ДВ, бр. 30 от 2001 г.; изм., бр. 87 от 2007 г.);

3. за подземни води, различни от тези по т. 2 – при водочерпене на две понижения (при предвиден максимален средноденонощен дебит и при предвиден експлоатационен средноденонощен дебит) в продължение на шест денонощия по химични и радиологични показатели съгласно приложение № 1 от Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води и по микробиологични показатели, определени в Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Чл. 26а. (Нов, ДВ, бр. 96 от 2010 г.) Върху водовземни съоръжения не се допуска изграждането на строежи освен на строежи, свързани с експлоатацията на водоснабдителната система.
Раздел ІІ

Вертикални и хоризонтални водовземни съоръжения за подземни води
(Изм. на загл., ДВ, бр. 96 от 2010 г.)
Чл. 27. (Изм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) (1) Водовземните съоръжения за подземни води се проектират така, че да работят при специални условия при спазване на изискванията на глава осма.

(2) Водовземните съоръжения за подземни води се състоят от:

1. подземна част на съоръжение за подземни води, предназначено за водовземане;

2. надземна част на съоръжението за подземни води, предназначено за водовземане.

(3) Надземната част на съоръжението за подземни води се проектира при спазване на правилата и нормативите на тази наредба и на нормативните актове, с които се определят правилата при проектирането на строителните конструкции.

(4) Водовземните съоръжения за подземни води, които попадат в заливаемите ивици на реките и в земите, които се заливат при максимално напълване на язовирите, се защитават от наводнения чрез диги.

(2) Шахтови кладенци се проектират във водоносни хоризонти с дълбочина 10 - 15 m от земната повърхност и с дебелина на водоносния пласт от 5 до 8 m.

(3) Шахтови кладенци с хоризонтални дренажни лъчи се проектират във водообилни водоносни хоризонти от еднороден пясък с дебелина 15 - 20 m и при предвиждан дебит, по-голям от 45 l/s.

(4) Хоризонтални дренажи се проектират при дълбочина на залягане на долния водоупор на водоносния хоризонт до 6 - 7 m под терена и при дебелина на водоносния хоризонт от 1 до 3 m.

(5) Водовземни галерии се проектират при условията на ал. 4 за водоснабдителни системи с капацитет над 500 l/s.

(6) Във всички случаи, освен тези по предходните алинеи, се проектират тръбни кладенци. Тръбни кладенци може да се проектират и в случаите по ал. 2, когато предвиждания дебит е до 1 l/s.

(7) Съоръжения за собствен мониторинг на подземните води се проектират, когато се изискват с наредбата по чл. 135, т. 2 ЗВ.

Чл. 29. (Изм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) (1) При водовземане с цел питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии броят на резервните водовземни съоръжения се определя съгласно табл. 1.

Таблица 1

(2) Изискването по ал. 1 може да не се прилага при дълбочина на съоръженията за подземни води, по-голяма от 50 m.

(3) При водовземане за самостоятелно водоснабдяване за селскостопански или промишлени цели броят на резервните кладенци се определя след техническа обосновка и в зависимост от параметрите на разрешеното ползване в съответствие с разрешението за водовземане, но не по-голям от дадения в табл. 1.

Чл. 30. (Изм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) (1) Надземната част на тръбните кладенци се проектира като шахта, оразмерена за разполагане на най-малко следното експлоатационно оборудване:

1. помпени агрегати;

2. средства за измерване на черпените водни обеми;

3. средства за измерване на водното ниво.

(2) Допуска се при оборудване на тръбния кладенец с хоризонтална центробежна помпа да се проектира отделна шахта за разполагане на помпените агрегати, дъното на която да бъде до 2 m под земната повърхност.

(3) Надземната част на тръбни кладенци се проектира по начин, чрез който се осигурява възможност за достъп на сондажна апаратура за ремонт на съоръжението при необходимост.

(2) Около кладенците се проектира водонепропусклива настилка с широчина не по-малка от 1,5 m и с наклон 0,1 от кладенеца навън.

(3) Надземната част на шахтовите кладенци с хоризонтални дренажни лъчи се проектира като бункерна помпена станция с машинна зала за помпените агрегати и със спомагателни помещения за обслужване и наблюдение.

(4) Надземната част на шахтовия кладенец се проектира с вентилационен комин с шапка с височина не по-малка от 2 m от повърхността на терена.

(5) В непосредствена близост до шахтовия кладенец се проектира шахта, в която се монтират помпените агрегати и/или устройствата за измерване на черпените водни обеми.

Чл. 32. (Изм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) (1) Хоризонталните дренажи и галерии се защитават от пряко попадане на повърхностни води чрез подходящо уплътняване на покривните пластове.

(2) Към хоризонталните водовземни съоръжения, както и в чупките (хоризонтални или вертикални) на водоприемните части се проектират ревизионни шахти за вентилация, наблюдение и ремонт.

(3) Около ревизионните шахти се проектира водонепропусклива настилка с широчина от 1 до 2 m и наклон 0,1.

(4) Ревизионните шахти се проектират с вентилационен комин с шапка с височина не по-малка от 2 m.

(5) Събирателната шахта за приемане на водата от хоризонталните дренажи се проектира с водна и суха камера и с преливно-изпразнителна система;

(6) В мястото на заустване на преливно-изпразнителната система се предвижда възвратна клапа.

(2) Събирателната шахта се проектира с водна и суха камера, а при необходимост - и с утаителна камера.

(3) Водната камера се проектира с подходящо уплътняване за предпазване на водата от повърхностно замърсяване, замръзване и заливане с повърхностни води, като се предвижда изворната вода да постъпва във водната камера със скок до 10 - 20 cm.

(4) За отвеждане на водата от водната камера се проектира водовземна тръба с водовземна цедка и спирателен кран.

(5) За отвеждане на излишната вода, както и за отстраняване на утайките във водната и утаителната камера се предвижда преливно-изпразнителна система.

(6) Преди заустването на преливно-изпразнителната система се предвижда възвратна клапа

(2) Качеството на пресните повърхностни води на водоизточника се определя при спазване изискванията на Наредба № 12 от 2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (ДВ, бр. 63 от 2002 г.).

(3) Типът и конструкцията на водовземните съоръжения се определят в зависимост от категорията на водоснабдителната система, хидрогеоложките характеристики на водоизточника, минималните и максималните водни нива и санитарно-хигиенните изисквания.

Чл. 38. (1) Класът на водовземните съоръжения за целогодишно ползване се определя в съответствие с категорията на водоснабдителната система съгласно чл. 4.

(2) Класът на водовземните съоръжения за сезонно ползване се приема с единица по-малък.

(3) Класът на язовирните стени в зависимост от последиците от авария и/или разрушение се определя съгласно „Норми за проектиране на хидротехнически съоръжения. Основни положения” (БСА, кн. 11 от 1985 г.) и не може да е по-малък от:

1. за водоснабдителни системи от първа категория - ІІ клас;

2. за водоснабдителни системи от втора категория - ІІІ клас;

3. за водоснабдителни системи от трета категория - ІV клас.

(2) Брутната площ на водоприемните отвори при брегово водовземане се определя при едновременна работа на всички секции на водовземното съоръжение (без резервните) по формулата съгласно приложение № 2.

(3) Отворите на приемните камери при руслово водовземане се разполагат по течението на реката.

(4) Дренажното водовземане се проектира под руслото на маловодни реки и се оразмерява като водовземно съоръжение от подземни води.

(2) При разполагане на водовземното съоръжение в язовирна стена се осигурява възможност за ремонт на стената при непрекъснато действие на водовземното съоръжение.

(2) Водовземните кули се разполагат в заливи и в площи от акваторията, защитени от вълни, или зад границата на крайбрежните течения.

(3) Водовземните отвори на кулите се проектират на дълбочина, по-голяма от трикратната височина на вълната, и на разстояние най-малко 10 m под ръба на преливника на язовира. Долният ръб на най-ниско разположения водовземен отвор е най-малко с 1 m над нивото на мъртвия обем, а максималното експлоатационно водно ниво е на разстояние не по-малко от 6 m от горния му ръб.

Чл. 43. (1) Към водовземните съоръжения от водоеми, използвани за рибовъдство, се проектират рибозащитни устройства като елемент на съоръжението или като отделно съоръжение на водовземния канал.

(2) Необходимостта от рибозащитно устройство, както и неговият вид се определят при съобразяване с изискванията на органите по охраната и контрола на рибните ресурси.

(3) Отворите на водовземните съоръжения се оразмеряват за средна скорост на преминаване на водата през входната решетка или мрежата в съответствие с изискванията за опазване на рибните ресурси.

(4) Допустимите скорости на преминаване на водата във водоприемните отвори се определят, както следва:

1. при брегови непотопени водовземни съоръжения – от 0,6 до 0,2 m/s;

2. при потопени водовземни съоръжения – от 0,3 до 0,1 m/s;

3. при поставяне на плоски рибозащитни преградни мрежи с отвори от 3 до 4 mm пред водоприемните отвори скоростта на водата в отворите се определя, както следва:

а) при водовземане от реки със скорост на течението над 0,4 m/s - 0,25 m/s;

б) при реки със скорост на течението под 0,4 m/s - 0,1 m/s;

в) при много тежки ледоходни условия в реките - до 0,06 m/s.

1. минимално ниво на водата във водоизточника;

2. изключване на една от секциите на водовземното съоръжение;

3. наличие на други допустими неблагоприятни условия (задръстване на решетката, обрастване на довеждащия водопровод и др.).

(2) Инфилтрационните съоръжения се проектират открити при наличие на покривни слабопропускливи пластове с дълбочина до 3 m.

(3) При изграждане на филтрационни полета може да се използват естествени почви с подходящ строеж или да се проектират изкуствени полета от обратни филтри с подходяща зърнометрия.

(4) Непропускливите повръхностни слоеве на почвата се отстраняват.