ЧАСТ ІІ Устройства за непряко виждане, различни от огледала

ЧАСТ ІІ

Устройства за непряко виждане, различни от огледала

1.1. В случай, че е необходимо регулиране от страна на потребителя, устройството за непряко виждане следва да може да се регулира без помощта на инструменти.

1.2. В случай, че устройството за непряко виждане може само да представя общото предписано поле на видимост чрез сканиране на полето на видимост, целият процес на сканиране, представяне и връщане към неговото първоначалното положение общо не бива да отнема над две секунди.

2. Устройства за непряко виждане тип камера-монитор

2.1. Общи изисквания

2.1.1. Когато устройството тип камера-монитор се монтира върху равна повърхност, всички части, независимо от това в каква позиция е регулирано устройството, които се намират в потенциално статичен контакт със сфера, която е или с диаметър 165 mm – за монитора, или е с диаметър 100 mm – за камерата, трябва да е с радиус на кривината „с” не по-малко от 2,5 mm.

2.1.2. Ръбовете на отворите или жлебовете за фиксиране, при които диаметърът или най-дългият диагонал е под 12 mm, са освободени от изискванията за радиуса, записани в точка 2.1.1 при условие, че са затъпени.

2.1.3. За части от камерата или монитора, които са изработени от материал с твърдост А по скалата на Шор, по-ниска от 60 и които са монтирани върху твърда опора, изискванията от точка 2.1.1 се прилагат само по отношение на опората.

2.2. Функционални изисквания

2.2.1. Камерата следва да може да функционира добре условия на слаба слънчева светлина. Камерата следва да осигурява контраст на осветлеността от порядъка на поне 1:3 под условието за слаба слънчева светлина. ниска в област извън частта на изображението, където се възпроизвежда източникът на светлина (такова условие е определено БДС EN 12368:8.4). Източникът на светлина осветява камерата с 40 000 lx. Ъгълът между нормалата на сензорната равнина и линията, свързваща средната точка на сензора и източника на светлина, трябва да бъде 10^о.

2.2.2. Мониторът следва да предава минимален контраст при различни степени на осветеност, както е определено в стандарт БДС ISO/DIS 15008 [2].

2.2.3. Трябва да е възможно да се регулира средната осветеност на монитора ръчно или автоматично в зависимост от условията на околната среда.

2.2.4. Измерванията на контраста на осветеността се осъществява съгласно стандарт БДС ISO/DIS 15008.

3. Други устройства за непряко виждане

Трябва да се докаже, че устройството отговаря на следните изисквания:

3.1. Устройството възприема видимия спектър и винаги предава това изображение без необходимост за интерпретиране във видимия спектър.

3.2. Функционалността се гарантира при условия за експлоатация, при които системата се пуска в употреба. В зависимост от използваната технология за получаване на изображения и представянето им, точка 2.2 е изцяло или частично приложима. В други случаи това може да се постигне чрез установяване и демонстриране на чувствителността, с помощта на средства от системата за чувствителност, аналогични на тези по точка 2.2, тази функция осигурява, че е сравнима с или е по-добра от тази, която се изисква за и чрез демонстриране, че функционалността гарантира, която да е еквивалентна или по-добра от тази, изисквана за устройствата за непряко виждане тип огледало-монитор или камера-монитор.

Приложение № 7

към чл. 15

МЕТОД НА ИЗПИТВАНЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТЕПЕНТА НА ОТРАЖАТЕЛНОСТ

1. Термини за целите на настоящото приложение(¹)

1.1. Стандартизиран светлинен еталон МКО A е колориметрична интензивност на осветляването при пълен радиатор при T₆₈ = 2 855,6 K.

1.2. Стандартизиран светлинен източник МКО A е запълнена с газ лампа с волфрамова жичка, работеща при съотнесена температура на багрилото T₆₈ = 2 855,6 K.

1.3. Стандартен колориметричен обсерватор МКО 1931 е рецептор на лъчение, чиито колориметрични характеристики съответстват на спектралните тристимулни стойности , и (виж таблицата).

1.4. Спектрални тристимулни стойности МКО са тристимулни стойности на спектралните компоненти на спектъра с равна енергия в системата МКО (XYZ).

1.5. Фотопично зрение е виждане на нормалното око, когато то се е адаптирало към нива на яркост от поне няколко cd/m².

2. Апаратура

2.1. Общи положения

Апаратурата се състои от източник на светлина, опора за поставяне на опитния образец, рецептор с фотоклетка и индикатор (виж Фигура 4), както и средствата за премахване на ефекта от страничната светлина.

Рецепторът може да включва сфера на Улбрихт (фотометрична сфера), за да се улесни измерването на коефициента на отражение на неплоските (изпъкнали) огледала (виж Фигура 5).

2.2. Спектрални характеристики на източника на светлина и на рецептора

Източникът на светлина трябва да бъде стандартизиран светлинен източник МКО A и свързана към него оптика, позволяваща получаването на близконасочващ светлинен лъч. За да се поддържа постоянно напрежение на лампата през цялото време на работа на апаратурата, се препоръчва стабилизатор на напрежението.

Рецепторът трябва да има фотоклетка, чиято спектрална реакция е пропорционална на функцията от фотопичната осветеност на обсерватора на колориметрично съответствие МКО (1931) (виж таблицата). Може да се използва и всяка друга комбинация от светлинен еталон-филтър-рецептор, която дава резултат, еквивалентен на стандартизирания светлинен еталон МКО A и на фотопичното зрение. Когато в рецептора се използва сфера на Улбрихт, вътрешната повърхност на сферата трябва да бъде покрита със слой от матова(разсейваща светлината) бяла боя, която в спектрално отношение е неутрална.

2.3. Условия на геометрично разположение

Снопът от падащи лъчи трябва по възможност да образува ъгъл (^) от 0,44 ± 0,09 rad (25 ± 5°) с оста, перпендикулярна на изпитвателната повърхност; този ъгъл не трябва да надвишава допустимата горна граница (тоест 0,53 rad или 30°). Оста на рецептора трябва да образува ъгъл (^), равен на ъгъла на снопа от падащи лъчи с тази перпендикулярна ос (виж Фигура 4). При достигането си до изпитвателната повърхност снопът от падащи лъчи трябва да има диаметър от не по-малък от 13 mm (0,5 цола). Отразеният сноп не трябва да бъде по-широк от чувствителната зона на фотоклетката, нито да покрива по-малко от 50% от тази зона, и трябва при възможност да покрива същия сегмент от зоната, като снопа, използван при калибрирането на уреда.

Когато рецепторът включва сфера на Улбрихт, тя трябва да има минимален диаметър от 127 mm (5 цола). Отворите в стената на сферата за образеца и падащият сноп лъчи трябва да бъдат с такъв размер, че да се пропусне преминаване на падащия и отразения светлинни снопове. Фотоклетката трябва да бъде разположена така, че в нея да не попада пряка светлина от падащия или от отразения сноп лъчи.

2.4. Електрически характеристики на системата фотоклетка-индикатор.

Мощността на фотоклетката, отчетена на индикатора, трябва да представлява линейна функция на светлинния интензитет на фоточувствителната повърхност. Трябва да се предвидят средства (електрически и/или оптични) за да се улесни нулирането и регулирането при калибриране. Тези средства не трябва да засягат линеарността или спектралните характеристики на уреда. Точността на системата рецептор-индикатор трябва да бъде в рамките на ±2% от цялата скала или ±10% от измерената стойност, като се има предвид най-малката от двете стойности.

2.5. Опора за поставяне на образеца

Механизмът трябва да позволява да се постави изпитвателния образец по такъв начин, че оста на държача на източника на светлина и на държача на рецептора да се пресичат на нивото на отражателната повърхност. Отражателна повърхност може да лежи във вътрешността на огледалото, използвано като образец, или на всяко от лицата му, в зависимост от това дали става дума за огледало с единична повърхност, с двойна повърхност или призматично огледало от тип “с преобръщач”.

3. Метод на действие

3.1. Метод на пряко калибриране

При метода на прякото калибриране, въздухът се използва като опорен еталон. Този метод се прилага за уреди, които са конструирани така, че да позволяват калибриране на 100% от скалата, като рецепторът се ориентира направо по оста на източника на светлина (виж Фигура 4).

Този метод позволява в някои случаи (например при измерване на повърхности с ниска степен на отражателност) да се използва междинна точка за калибриране (между 0 и 100% от скалата). В такива случаи е необходимо в оптичната траектория да се вмъкне филтър с неутрална плътност и с известна пропускливост, и управлението на калибрирането след това се регулира докато индикаторът отчете процента на пропускливост на филтъра с неутрална плътност. Този филтър трябва да бъде отстранен преди извършване на измерванията на отразяващата способност.

3.2. Метод на непряко калибриране

Методът за непряко калибриране се прилага за уреди с фиксирана геометрия на източника на светлина и на рецептора. Изисква се добре калибриран и поддържан еталон. Този еталон трябва да бъде по възможност плоско огледало, чийто коефициент на отражение е възможно най-близък до коефициента на изпитвателните образци.

3.3. Измерване върху плоско огледало

Коефициентът на отражение на образците плоско огледало може да се измери с помощта на уреди, функциониращи на принципа на прякото или непрякото калибриране. Стойността на коефициента на отражение се отчита директно на скалата на индикатора на уреда.

3.4. Измерване върху неплоско (изпъкнало) огледало

Измерването на коефициента на отражение на неплоските (изпъкнали) огледала изисква използването на уреди, съдържащи сфера на Улбрихт в рецептора (виж Фигура 5). Ако уредът за отчитане на показанията на сферата с еталонно огледало с коефициент на отражение Е%, при огледало с неизвестен коефициент на отражение, n_x деления ще съответстват на коефициент на отражение Х%, в съответствие с формулата:

Нулиране

Индикатор с регулировки