Сертификат за одобряване типа на устройство за непряко виждане

Сертификат за одобряване типа на устройство за непряко виждане

Информация, отнасяща се до предоставяне, отказ, отнемане или разширение на одобряване типа на компонент за тип устройство за непряко виждане.

към чл. 9, ал. 5

2. Размерите на правоъгълника са за дължина, равна на: а и за височина равна на: .

3. Поредният номер се поставя в под правоъгълника с означение “е 34”.

bg 34

bg 34

е 34

Огледалото, на което е поставена показаната ЕС-маркировка за одобрение на типа, като компонент, е огледало от Клас I (вътрешно огледало за виждане назад), което е одобрено в Република България (е 34), под номер 03*3500.


е 34

Огледалото, на което е поставена показаната ЕС-маркировка за одобрение на типа, като компонент, е огледало от Клас IІ (външно огледало за виждане назад), което е одобрено в Република България (е 34), под номер 03*1870.


е 34

Огледалото, на което е поставена показаната по-горе ЕС-маркировка за одобрение, е огледало от Клас V (външно огледало за виждане назад с близко поле на видимост), което е одобрено в Република България (е 34), под номер 03*3901.


е 34

Огледалото, на което е поставена показаната по-горе ЕС-маркировка за одобрение на компонент, е огледало от Клас IV (външно широкоъгълно огледало за виждане назад), което е одобрено в Република България (е 34), под номер 03*1248.

Приложение № 4

към чл. 11.

Процедура за определяне радиуса на кривината „r” на отражателната повърхност на огледало

1. За целите на това приложение:

1.1. С „r” се означава средната стойност на радиусите на кривината на отражателната повърхност, измерени според метода, описан в т. 3.

1.2. Под "основни радиуси на кривина в една точка на отражателната повърхност (r_i)" се имат предвид стойностите, получени с помощта на оборудването, описано в т. 2.1, измерени на дъгата на отражателната повърхност, преминаваща през центъра на тази повърхност и успоредна на отсечка b, както е описана в т. 2.2.1 от част І на приложение № 6, и на дъгата, перпендикулярна на тази отсечка.

1.3. С "радиус на кривина в една точка на отражателната повърхност (r_p)" се означава средната аритметична стойност на основните радиуси на кривината r_i и r^’_i, а именно:

1.4. Под „Сферична повърхност” се има предвид повърхност, която има постоянен и еднакъв радиус във всички посоки.

1.5. Под „Асферична повърхност” се има предвид повърхност, която има постоянен радиус само в една равнина.

1.6. Под „Асферично огледало” се има предвид огледало, състоящо се от сферична и асферична част, при което преходът на отражателната повърхност от сферична към асферична част следва да бъде отбелязан. Кривината на главната ос на огледалото се определя по координатната система х/у, определена от радиуса на главния сферичен купол с:

Където:

K е константа за промяната на кривината,

a е константа за сферичния размер на главния сферичен купол.

1.7. С “център на отражателната повърхност” се означава центъра на тежестта на видимата зона от отражателната повърхност.

1.8. С “радиус на кривината на съставните части на огледалото” се означава радиусът “c” на дъгата на окръжността, който се доближава най-много до закръглената форма на разглежданата част.

1.9. С “точки на нивото на очите на водача” се означават две точки, отстоящи на разстояние 65 mm една от друга и разположени вертикално на 635 mm над точката R, представляваща мястото на водача, описано в глава трета, раздел ІV от Наредба № 112 от 8.01.2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение полето на видимост на водача. Правата, която свързва тези точки, е перпендикулярна на средното надлъжно сечение на превозното средство. Средата на сегмента, чиито краища са двете точки на нивото на очите, се намира в надлъжната вертикална равнина, която трябва да преминава през центъра на мястото за сядане на водача, както е определено от производителя.

1.10. С “амбинокулярна видимост” се означава цялото поле на видимост, получено чрез наслагване на монокулярните полета на дясното и лявото око (виж фигурата по-долу).


E – вътрешно огледало за виждане назад

OD, OE – точки на нивото на очите на водача

ID, IE – виртуални монокулярни образи

I – виртуален амбинокулярен образ

A – ъгъл на видимост на лявото око

B – ъгъл на видимост на дясното око

C – бинокулярен ъгъл на видимост

D – амбинокулярен ъгъл на видимост

2. Измерване

2.1. Оборудване

2.1.1. За тази процедура се използва „сферометър”, подобен на този, който е описан на фигура 2, притежаващ указани разстояния между самописеца на измервателния уред и фиксираните крачета на шината.

2.2. Точки на измерване

2.2.1. Измерването на основните радиуси на кривина се извършва в три точки, разположени възможно най-близо на едната трета, половината и двете трети от разстоянието по дъгата на отражателната повърхност, преминаваща през центъра на тази повърхност и успоредна на сегмента b, или на дъгата, преминаваща през центъра на отражателната повърхност, която е перпендикулярна на нея, ако тази дъга е най-дългата.

2.2.2. В случаите, в които поради размера на отражателната повърхност е невъзможно да се получат измервания в посоките, определени в т. 1.2 на това приложение, техническите служби, които отговарят за изпитванията, могат да извършат измервания в тази точка в две перпендикулярни посоки възможно най-близо до тези, които са предписани по-горе.

3. Изчисляване на радиуса на кривината “r”

Радиусът на кривината “r”, изразен в милиметри се изчислява по следната формула:

където:

r_p2 е радиусът на кривината във втората точка на измерване,

r_p3 е радиусът на кривината в третата точка на измерване.

Приложение № 5

към чл. 13

Определяне на точките на нивото на очите за седалка с фиксиран наклон на облегалката

1. Позицията на точките на нивото на очите по отношение на точката R се коригира както е указано в таблицата по-долу с помощта на Х координатите от триизмерната координатна система. Таблицата показва базовите координати за седалка с фиксиран наклон на облегалката от 25 градуса. Триизмерната еталонна координатна система е както определена в § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 112 от 8.01.2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение полето на видимост на водача.

Ъгъл на наклона на облегалката на седалката	Хоризонтални координати
(в градуси)	∆Х
25	68 mm

2.1. Таблицата по-долу указва допълнителните корекции от позицията на нивото на очите при фиксиран наклон на облегалката на седалката от 25 градуса, които следва да се приложат към координатите Х и Z на точките на нивото на очите, когато конструктивния наклон на облегалката на седалката не е 25 градуса.

Ъгъл на наклона на облегалката на седалката	Хоризонтални координати	Вертикални координати
(в градуси)	∆Х	∆Z
5	-186 mm	28 mm
6	-177 mm	27 mm
7	-167 mm	27 mm
8	-157 mm	27 mm
9	-147 mm	26 mm
10	-137 mm	25 mm
11	-128 mm	24 mm
12	-118 mm	23 mm
13	-109 mm	22 mm
14	-99 mm	21 mm
15	-90 mm	20 mm
16	-81 mm	18 mm
17	-72 mm	17 mm
18	-62 mm	15 mm
19	-53 mm	13 mm
20	-44 mm	11 mm
21	-35 mm	9 mm
22	-26 mm	7 mm
23	-18 mm	5 mm
24	-9 mm	3 mm
25	0 mm	0 mm
26	9 mm	-3 mm
27	17 mm	-5 mm
28	26 mm	-8 mm
29	34 mm	-11 mm
30	43 mm	-14 mm
31	51 mm	-18 mm
32	59 mm	-21 mm
33	67 mm	-24 mm
34	76 mm	-28 mm
35	84 mm	-32 mm
36	92 mm	-35 mm
37	100 mm	-39 mm
38	108 mm	-43 mm
39	115 mm	-48 mm
40	123 mm	-52 mm

към чл. 14.

ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ УСТРОЙСТВАТА ЗА НЕПРЯКО ВИЖДАНЕ И ИЗПИТВАНИЯТА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ С ТЕЗИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА

ЧАСТ І

Огледала

1. Общи изисквания

1.1. Всички огледала трябва да могат да се регулират.

1.2. Контурът на отражателната повърхност трябва да бъде обхванат от предпазен кожух (тяло на огледалото и др.), който по своя периметър трябва да има във всяка точка и във всички посоки стойност на “c”, не по-малка от 2,5 mm. Ако отражателната повърхност излиза над предпазния кожух, радиусът на кривината “c” на ръба, надвишаващ предпазния кожух, трябва да бъде не по-малък от 2,5 mm и отражателната повърхност трябва да влиза в предпазния кожух със сила от 50 N, приложена върху най-изпъкналата част по отношение на предпазния кожух в посока, която е хоризонтална и приблизително успоредна на средното надлъжно сечение на превозното средство.

1.3. Когато огледалото се монтира върху равна повърхност, всички части, независимо от това в каква позиция е регулирано устройството, включително онези части, които остават прикачени към опората след изпитването, предвидено в т. 4.2, за които се предполага, че могат да бъдат в статичен контакт със сфера със 165 mm диаметър за вътрешните огледала или със сфера със 100 mm диаметър за външните огледала, трябва да имат радиус на кривината “c” не по-нисък от 2,5 mm.

1.3.1. Изискванията за радиуса по точка 1.3 не се прилагат за ръбовете на отворите за фиксиране или на жлебовете, чийто диаметър или най-голям диагонал е по-малък от 12 mm, ако тези ръбове са заоблени.

1.4. Устройството за прикрепване на огледалата върху превозното средство трябва да бъде с такава конструкция, че цилиндър с радиус от 70 mm, чиято ос съвпада с оста или една от осите на въртене или завъртане, осигуряващи отклонение на огледалото в съответната посока на удара, да премине през поне част от повърхността, към която е прикрепено устройството.

1.5. Частите на външните огледала, посочени в точки 1.2 и 1.3, изработени от материали, чиято твърдост Shore A непревишава 60, се освобождават от спазването на съответните изисквания.

1.6 При онези части от вътрешните огледала, които са изработени от материал с твърдост А по скалата на Шор, не по-ниска от 50 и които са монтирани върху твърда основа, изискванията от точки 1.2 и 1.3 се отнасят само за основата. Частите на вътрешните огледала, които са изработени от материали, чиято твърдост Shore A е по-малка от 50 и които са монтирани върху твърда опора, се освобождават от спазването на разпоредбите на точки 1.2 и 1.3 само по отношение на опората.

2. Размери

2.1. Вътрешни огледала за виждане назад (Клас I)

2.1.1. Размерите на отражателната повърхност трябва да са такива, че върху нея да е възможно да впише правоъгълник, едната страна на който да е равна на 40 mm, а другата да е равна на “a”, като:

и „r” е радиусът на кривината.

2.2. Главни външни огледала за виждане назад (Класове II и III)

2.2.1. Размерите на отражателната повърхност трябва да са такива, че да е възможно в нея да се впише:

- правоъгълник с височина 40 mm, основата на който, измерена в милиметри, да е със стойност “a”;

- отсечка, успоредна на височината на правоъгълника, дължината на която, измерена в милиметри, е със стойност „b”.

2.2.2 Минималните стойности на „а” и „b” са посочени в таблицата по-долу:

Клас огледало за виждане назад	a [mm]	b [mm]
II		200
III		70

2.3. Външни “широкоъгълни” огледала (Клас IV)

2.3.1. Контурите на отражателната повърхност трябва да са с проста геометрична форма и такива размери, които да осигуряват, ако е необходимо, заедно с външно огледало от клас ІІ, такова поле на видимост, каквото е посочено в т. 4.4 на приложение № 10.

2.4. Външни огледала “с близко поле на видимост” (Клас V)

2.4.1. Контурите на отражателната повърхност трябва да са с проста геометрична форма и такива размери, че огледалото да осигурява полето на видимост, посочено в т. 4.5 на приложение № 10.

2.5. Предни огледала (клас VІ)

2.5.1. Контурите на отражателната повърхност трябва да са с проста геометрична форма и такива размери, че огледалото да осигурява полето на видимост, посочено в т. 4.6 на приложение № 10.

3. Отражателна повърхност и коефициенти на отражение

3.1. Отражателната повърхност на огледалото трябва да бъде или плоска, или сферично изпъкнала. Външните огледала могат да бъдат снабдени с допълнителна асферична част при условие, че главното огледало е в съответствие с изискванията за поле с непряка видимост.

3.2. Разлики между радиусите на кривините на огледалата

3.2.1. Разликата между стойностите „r_i”, „r^’_i” и „r_p” във всяка еталонна точка не трябва да превишава 0,15 r.

3.2.2. Разликата между всяка от стойностите на радиусите на кривината („r_p1”, „r_p2” и „r_p3”) и „r”, не трябва да превишава 0,15 r.

3.2.3. Когато „r” е не по-малък от 3 000 mm, стойността 0,15 r, упомената в точки 3.2.1 и 3.2.2, се замества с 0,25 r.

3.3. Изисквания за асферичните части на огледалата

3.3.1. Асферичните огледала трябва да бъдат с такива размери и форма, каквито са достатъчни, за да подават полезна информация на водача. Това обикновено означава минимална широчината от 30 mm в някоя точка.

3.3.2. Радиусът на кривината „r_i” на асферичната част е не по-малко от 150 mm.

3.4. Стойността на „r” за сферичните огледала не трябва да е по-малка от:

3.4.1. 1 200 mm за вътрешни огледала за виждане назад (клас І);

3.4.2. 1 200 mm за главни външни огледала за виждане назад от клас ІІ и ІІІ;

3.4.3. 300 mm за външни “широкоъгълни” огледала (клас ІV) и за външни огледала “с близко поле на видимост” (Клас V).

3.4.4. 200 mm за предни огледала (клас VІ).

3.5. Стойността на коефициента на нормално огледално отражение, определена в съответствие с процедурата, описана в Приложение № 4, не трябва да бъде по-ниска от 40%.

3.5.1. В случай на отражателна повърхност с променлива степен на отражение, „дневната” позиция трябва да позволява да се различават цветовете на сигналите, които се използват при движението по пътищата. Стойността на коефициента на нормално огледално отражение в положение «нощ» не трябва да бъде по-ниска от 4%.

3.6. Отражателната повърхност трябва да запазва характеристиките си, посочени в т. 3.5, въпреки продължително излагане на неблагоприятни атмосферни условия при нормална експлоатация.

4. Изпитвания

4.1. Огледалата се подлагат на изпитванията, описани в точка 4.2.

4.1.1. Изпитването, предвидено съгласно точка 4.2, не се изисква за всички външни огледала, на които нито една част не е на по-малко от 2 m от пътната повърхност при което и да е положение на регулиране, когато превозното средство е в натоварено състояние, съответстващо на неговата максимална технически допустима маса.

4.1.1.1. Предходното изключение се прилага също, когато закрепващите части на огледалата (монтажни пластини, държачи, шарнири и др.) са разположени на по-малко от 2 m от пътната повърхност и не се проектират извън в пределната широчина на превозното средство, измерена в напречната равнина, преминаваща през най-ниските закрепващи части на огледалото или през всяка друга точка, намираща се по-напред от тази равнина, ако тази от конфигурация се получава по-голяма пределната широчина.

4.1.1.2. В такива случаи следва да се приложи описание, уточняващо, че огледалото трябва да бъде монтирано по такъв начин, че да съответства на гореспоменатите условия за позициониране на закрепващите му части, разположени върху пътното превозно средство.

4.1.1.3. Когато се прилага това изключение, на държача трябва да е отбелязан по неизтриваем начин символът



2 m

и това трябва да се потвърди в сертификата за одобряване на типа.

2. 
   Изпитване за поведение при удар
   

4.2.1. Описание на изпитвателния стенд

4.2.1.1. Изпитвателният стенд се състои от махало, което може да извършва колебания около две хоризонтални оси, перпендикулярни една на друга, като едната е перпендикулярна на равнината, в която се намира траекторията на „освободеното” махалото.

4.2.1.1.1. На края на махалото има ударна глава, съставена от твърда сфера с диаметър от 165±1 mm, с 5-милиметрово покритие от плътен каучук с твърдост Shore A 50.

4.2.1.1.2. Предвидено е устройство, позволяващо определянето на максималния ъгъл, достигнат от държача в равнината на начално отклонение.

4.2.1.1.3. Опора, фиксирана с твърда връзка за корпуса на махалото, служи за захващане на образците при условията на удар, определени в т. 4.2.2.6.

4.2.1.1.4. На Фигура 3 по-долу са посочени размерите на изпитвателния стенд и специфичните конструктивни изисквания.



Фигура 3: Изпитвателен стенд

4.2.1.2. Центърът на удара на махалото съвпада с центъра на сферата, съставяща ударната глава. Разстоянието “l” от него до оста на колебание в равнината на начално отклонение е равно на 1 m ± 5 mm. Намалената маса на махалото е m_o = 6,8 ± 0,05 kg. Съотношението “m_o” към общата маса “m” на махалото и разстоянието “d” между центъра на тежестта на махалото и оста му на въртене е:

4.2.2. Описание на изпитването

4.2.2.1. Процедурата, която се използва при затягане на огледалото към опората, е тази, препоръчана от производителя на устройството, или, където е подходящо, от производителя на превозното средство.

4.2.2.2. Позициониране на огледалото за извършване на изпитването

4.2.2.2.1. Огледалата се позиционират върху изпитвателния стенд чрез махало по такъв начин, че осите, които са в хоризонтално и вертикално положение, когато огледалото е монтирано на превозно средство в съответствие с инструкциите за монтаж на заявителя, да бъдат в подобно положение.

4.2.2.2.2. Когато огледалото се регулира спрямо основата си, изпитването трябва да се проведе в положението, което е най-неблагоприятно по отношение на завъртането му в рамките на предвидените от заявителя регулировки.

4.2.2.2.3. Когато огледалото има устройство за регулиране на разстоянието спрямо основата му, това устройство трябва да бъде поставено в положението, при което разстоянието между предпазния кожух и основата е най-късо.
4.2.2.2.4. Когато отражателната повърхност е подвижна в предпазния кожух на огледалото, тя трябва да се регулира така, че нейният най-отдалечен от превозното средство горен ъгъл да бъде в най-издадено положение спрямо предпазния кожух.

4.2.2.3. С изключение на Изпитване 2 за вътрешните огледала (виж т. 4.2.2.6.1), в случаите, когато махалото е във вертикално положение, хоризонталната и надлъжната вертикална равнини, преминаващи през центъра на ударната глава, трябва да преминават през центъра на отражателната повърхност, както е определено в т. 1.7 на Приложение № 4. Надлъжната посока на колебание на махалото трябва да бъде успоредна на средното надлъжно сечение на превозното средство.

4.2.2.4. Когато при условията на регулиране, предвидени в т. 4.2.2.1 и 4.2.2.2, частите на огледалото ограничават връщането на ударната глава, точката на удар трябва да бъде изместена в посока, която е перпендикулярна на съответната ос на въртене или на опорна ос.

4.2.2.4.1. Изместването не трябва да бъде по-голямо от онова, което е необходимо за провеждането на изпитването; то трябва да бъде ограничено по такъв начин, че:

- или сферата, определяща границите на движение на ударната глава, да остане най-малкото допирателна до цилиндъра, описан в т. 1.4,

- или точката на контакт с ударната глава е разположена на поне 10 mm от периферията на отражателната повърхност.

4.2.2.5. Изпитването се състои в падането на ударната глава от височина, съответстваща на ъгъл от 60° на махалото спрямо вертикалата, така че ударната глава да удари огледалото в момента, в който махалото достига вертикално положение.

4.2.2.6. Огледалата се подлагат на удар при следните различни условия:

4.2.2.6.1. Вътрешни огледала:

- Изпитване 1: Точките на удар са тези, които са определени в т. 4.2.2.3. Ударът трябва да бъде такъв, че ударната глава да удри огледалото от страната на отражателната повърхност.

- Изпитване 2: Точката на удар е на ръба на предпазния кожух, така че извършеният удар да образува ъгъл от 45° с равнината на отражателната повърхност и да бъде разположен в хоризонталната равнина, преминаваща през центъра на тази повърхност. Ударът се извършва от страната на отражателната повърхност.

4.2.2.6.2. Външни огледала:

- Изпитване 1: Точката на удар е определената в точка 4.2.2.3 или 4.2.2.4. Ударът трябва да бъде такъв, че ударната глава да удари огледалото от страната на отражателната повърхност.

- Изпитване 2: Точката на удар е определената в точка 4.2.2.3 или 4.2.2.4. Ударът трябва да бъде такъв, че ударната глава да удари огледалото от страната, противоположна на отражателната повърхност.

В случаите, в които огледалата за виждане назад от клас ІІ или ІІІ са фиксирани към същата монтажна конструкция, както огледалата за виждане назад от клас ІV, гореспоменатите изпитвания следва да се извършват на най-ниско разположеното огледало. Въпреки това, техническата служба, която отговаря за извършване на изпитванията, може да повтори едното или и двете такива изпитвания по-високо разположеното огледало, ако то е на по-малко от 2 m от пътната повърхност.

5. Резултати от изпитването

5.1. По време на изпитванията, описани в т. 4.2, махалото трябва да продължи движението си по такъв начин, че проекцията на позицията, заета от държача, върху равнината на задвижване да образува с вертикалата ъгъл поне 20°. Точността на измерването на ъгъла да е ± 1°.

5.1.1. Това изискване не се прилага по отношение на огледалата, които са прикрепени за челното стъкло, за които след изпитването се прилага изискването, посочено в т. 5.2.

5.1.2. Исканият ъгъл спрямо вертикалата се намалява от 20^о на 10^о за всички огледала за виждане назад от клас ІІ и клас ІV, както и за онези огледала за виждане назад от клас ІІІ, които са прикрепени към същата монтажна конструкция като огледалата от клас ІV.

5.2. По време на изпитванията, описани в т. 4.2, за огледалата, прикрепени към челното стъкло, в случай на счупване на монтажната конструкция на огледалото, оставащата част не трябва да се проектира извън основата с повече от 10 mm, а оставащата след изпитването конфигурация следва да отговаря на условията, посочени в точка 1.3.

5.3. Отражателната повърхност не трябва да се счупи по време на изпитванията, описани в точка 4.2. Въпреки това, счупване на отражателната повърхност се допуска ако е изпълнено едно от следните условия:

5.3.1. Парчетата от стъклото все още са прилепени към дъното на предпазния кожух или към здраво свързана за него повърхност; частичното отделяне на стъкло от неговата основа е допустимо при условие, че то не превишава 2,5 mm от всяка страна на пукнатините. Допустимо е малки отломки да се отделят от повърхността на стъклото в точката на удара;

2. 
   Отразяващата повърхност е изработена от безопасно стъкло.