НАЦИОНАЛНИ ПРИОРИТЕТИ, ЦЕЛИ И ПОЛИТИКИ В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ЦЕЛИ

За преодоляване на тези несигурност при внедряване на Националната здравна стратегия (2014-2020) е необходимо предварително да се гарантира ефективността на процеса на целеопределянето. Това може да се осъществи само когато дадена цел:

• 
  се възприеме като достатъчно важна и като стандарт, с който всички реални дейности в областта на всяка политика ще се съпоставят и измерват за предоставяне на обратна информация:
  
• 
  отразява нивото на специфичност и трудност;
  
• 
  въздейства върху продължителността на усилията;
  
• 
  определя времевите ограничения и изяснява очакванията;
  
• 
  се формулира с участието на изпълнителите, които поемат съответните отговорности (използва се стилът на „разкажи и продай”, а не „само разкажи”);
  
• 
  е процес на обучение за участниците и заедно с другите избрани цели създава пътна карта за изпълнението.
  

Изборът на стандарт, често наричан „counterfactual method” (изразяващ това, което не се е случило, но би могло да се случи), се извършва въз основа на експертно мнение или чрез консенсус. Използват се също методът на извличане на стандарти от интервенционни изследвания, трендови анализи и сравнителни оценки на риска. Едновременно със силните страни на целеопределянето трябва да се вземат предвид и редица слабости на този процес: риск за даване на приоритет на цели, които могат по-лесно да се измерят; когато целта е много трудна за постигане, може да бъде демотивираща; целите (като средни стойности) припокриват проблемите на разпределението и справедливостта и др.

• 
  Те представляват балансиран микс от здравни резултати, детерминанти на здравето, ресурси, научни знания, информационни технологии и иновации;
  
• 
  Избрани са в отговор на съществуващите предизвикателства за решаване на значими проблеми в здравно-демографската ситуация и системата на здравеопазване, както и във връзка с присъединяването на страната към съвременните глобални усилия (напр. в областта на ХНБ);
  
• 
  Постижими са и са свързани с наличните ресурси;
  
• 
  Съществува ясна логична връзка между стратегическите приоритети, избраните цели, задачи и политически мерки и индикатори за оценка;
  
• 
  Изборът на целите и задачите е съобразен и с техния позитивен израз (напр. средната продължителност на живота), а не се акцентира само върху нивата на смъртност;
  
• 
  Взети са предвид и възможностите за събиране на данните за индикаторите по рутинен път.