Министерство на здравеопазването на република българия национална здравна стратегия

НАЦИОНАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ

1. 
   оптимизиране на разходите за здравеопазване и рационализация на инвестициите;
   
2. 
   промоция на здравословен начин на живот и профилактиката на болестите чрез икономически ефективни мерки за намаляване на основни рискови за здравето фактори;
   
3. 
   стабилизиране на здравноосигурителния модел и повишаване финансовата самостоятелност на здравния сектор, промяна в начина на финансиране на лечебните заведения;
   
4. 
   развитие на електронното здравеопазване и телемедицинските услуги;
   
5. 
   оптимизиране и подобряване на качествените характеристики на човешките ресурси в здравеопазването и особено в спешната помощ;
   
6. 
   подобряване на достъпа до здравно обслужване за всички граждани и повишаване качеството на здравните услуги чрез непрекъснат контрол и мониторинг;
   
7. 
   осъществяване на единен контрол по цялата хранителна верига, основан на оценка на риска и защитата на правата и здравето на потребителите.
   

1. 
   дейности по повишаване качеството и ефективността на здравните услуги;
   
2. 
   иновации за устойчива и ефективна здравна система;
   
3. 
   подобряване качеството на здравното обслужване и осигуряване достъп на всеки гражданин до здравна помощ и услуги;
   
4. 
   икономически ефективни мерки за намаляване на основни рискови за здравето фактори и подобряване профилактиката на болестите;
   
5. 
   подобряване качеството на живот на децата и насърчаване на социалното включване;
   
6. 
   разработване и въвеждане на специфични дейности за рискови групи;
   
7. 
   разработване и въвеждане на мерки за осигуряване на условия за промоция на здраве и профилактика на болестите сред уязвимите групи;
   
8. 
   премахване на институционалния модел на грижа за възрастните хора и хората с увреждания чрез развитие на услуги за дългосрочна грижа и междусекторни услуги;
   
9. 
   подобряване на капацитета и взаимодействието при реализирането на комплексни услуги в сферата на образованието, здравеопазването, спорта, заетостта и социалните услуги при постигане на общи цели за социално включване;
   
10. 
    осъществяване на интегриран контрол по безопасността и качеството на храните.
    

Националната здравна стратегия (2014-2020) е основана на разбирането за междусекторното сътрудничество, реализирането на възможностите за обединяване усилията на работещите в различните области на социално-икономическия живот и на регионалните общности за постигане на очакваните резултати за опазване и повишаване здравето на нацията.

Настоящата стратегия отчита редица добри практики и стратегически виждания, предложени в наличните политически документи в областта на здравето, а именно:

• 
  Концепция за по-добро здравеопазване
  
• 
  Концепция за деинституционализация на децата от Домовете за медико-социални грижи
  
• 
  Концепция за преструктуриране на болничната помощ на Република България
  
• 
  Национална здравна карта
  
• 
  Нов модел за финансиране на болничната помощ – приет от МС (2010)
  
• 
  Национална програма по безопасност и здраве при работа
  
• 
  Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 г. - 2030 г.)
  
• 
  Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020
  
• 
  Национална концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012-2030 г.)
  
• 
  Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести (2013-2020)
  

Консенсусно е разбирането, че:

1. Съществува определена зависимост между структурните и качествени характеристики на населението от една страна, и икономическото и социалното развитие, от друга. В макрорамката на цялото обществено-икономическо развитие, човешкият потенциал заема водещо место. Затова проследяването на демографските процеси и здравното състояние е една от важните предпоставки за определяне съдържанието и времевите параметри на здравните политики.

2. В условията на пазарна икономика демографското и здравно състояние на населението се обуславя от комплексното влияние на множество фактори. През отделните етапи на обществено-икономическото развитие тези фактори изменят не само силата на влиянието си, но понякога и посоката на въздействие.

3. Демографските и здравни процеси са силно инерционни, което предполага натрупване напред във времето на отрицателни тенденции. Колкото по-продължителен е периодът на отрицателните явления, толкова по-бавно и трудно става излизането от него. Това обуславя необходимостта от значителни финансови средства и координиране усилията на държавни и обществени органи и организации в различни области.

4. Постигането на положителни резултати в демографското и здравно състояние на населението е свързано с:

• 
  развитие на икономиката, модернизация на производството, провеждане на структурни реформи, изграждане на инфраструктура с европейско значение, които ще доведат до увеличаване на обществената производителност на труда, подобряване на доходите и социалния статус на населението;
  
• 
  целенасочена регионална политика в областта на здравето – инфраструктурна, ресурсно обезпечена и осигуряваща постигането на високо качество на живот на населението в съответните региони;
  
• 
  създаване на необходимите предпоставки за подобряване на качествените характеристики на човешките ресурси;
  
• 
  усъвършенстване на системата за публично финансиране на здравните услуги;
  
• 
  въвеждане на съвременни ефективни методи за планиране, организация и управление на лечебните и здравни заведения;
  
• 
  прилагане на интегрирани интервенционни програми за укрепване и опазване на здравето;
  
• 
  подобряване качеството на медицинското образование;
  
• 
  развитие на професионалните знания и умения на работещите в системата на здравеопазването;
  
• 
  създаване на условия за здравословен начин на живот, за увеличаване средната продължителност на живота и за подобряване репродуктивното здраве на българското население.
  

С оглед постигането на очакваните резултати в Националната здравна стратегия (2014 – 2020) се извършва:

1. Обективна оценка на динамиката на здравно-демографските процеси в страната, основаваща се на научни доказателства, както и системно наблюдение, анализ и оценка на промените в здравното състояние на населението;

2. Определяне на целите за подобряване здравето и благосъстоянието на нацията, както и за трансформирането на българската здравна система.

3. Организиране на адекватно ресурсно и технологично осигуряване на държавните и обществените инициативи и действия, насочени към здравето;

4. Очертаване на ефективно междусекторно и научно здравно партньорство.