Министерство на здравеопазването на република българия национална здравна стратегия

ПОЛИТИКА 1: Ефективно управление (ръководство) на здравеопазването за успешно постигане на стратегическите цели

Интелигентното управление (ръководство) за здраве и благосъстояние включва съвременни подходи и дейности, които да повишат ефективността на управлението на национално, регионално, общинско и институционално ниво и да подобрят здравните резултати.

Сред основните елементи на тази политика е повишаването на професионалната компетентност на здравните мениджъри, на административния капацитет на служителите в държавната администрация и управленските здравни структури и на подобряване на междусекторното сътрудничество при реализиране на политиките, имащи отношение към здравето.

Възниква необходимост от поддържане и увеличаване на управленския капацитет на служителите в държавната администрация (министерства, областни управи и общини) за разработването на общи инструменти и механизми за изпълнение на регламентите, директивите и стандартите на ЕС, имащи отношение към здравето на нацията и дейността на системата на здравеопазване.

За реализация на политиката МЗ приема подхода „Здраве във всички политики” за подобряване взаимодействието с всички министерства и други държавни структури и организации, имащи пряко или косвено отношение към здравето при разработването и изпълнението на редица стратегии и програми от национално и международно значение. Важната роля при междусекторното сътрудничество в областта на общественото здравеопазване се осъществява в практиката чрез прилагането на общодържавния (whole of government) и обществен (whole of society) подход за взаимодействие и партньорство на всички йерархични нива.

Належащо е повишаването на административния капацитет на служителите на Министерство на здравеопазването, РЗИ и различните агенции по отношение управлението на национални програми и проекти в областта на здравеопазването, в т.ч. със средства от структурните фондове на ЕС, както и участието в междусекторните и международни програми и стратегии, включващи политики, свързани със здравето.

Остра е необходимостта от синхронизиране на дейността и определяне на нови функции на Министерството на здравеопазването, НЗОК, РЗЦ, национални центрове и агенциите и синхронизирането на тяхната дейност.

Акцент в политиката е повишаване ефективността на управление на институционално ниво и особено на лечебните заведения, поради особения им търговски статут и необходимостта от постигане на положителни здравни резултати чрез непрекъснато повишаване на професионалната компетентност на здравните мениджъри.

От особена важност е разширяването на участието на медицинските университети и другите университетски структури в подготовката на кадри в областта на здравното управление и болничната администрация, в извършването на анализи и оценки, свързани със здравето на населението и дейността на системата на здравеопазването, както и при разработването на управленски информационни системи и насочване на обучението към постигане на здравни резултати.

Политиката е насочена и към подобряване на подбора и избора на управленски кадри в публичните лечебни заведения (държавни и общински).

Реализацията на политиката по повишаване на ефективността на управление включва планиране и изпълнение на действия и мерки с различен характер, като основните от тях са:

• 
  Осигуряване от МЗ лидерство на национално ниво за създаване на стратегически алианси, засилване на колаборацията между всички партньори в здравеопазването по внедряване на планираните мерки за здраве и Здраве във всички политики, споделяне вземането на решения и добрите практики, както и ефективното изразходване на ресурсите („Всеки министър да бъде здравен министър!”).
  
• 
  Разработване на методологически и методически инструменти и процедури за обучение на служителите от структурите на здравното управление за повишаване на техния капацитет за оперативно и стратегическо планиране, осигуряване на качеството и на контрола на здравните дейности, подобряване на съгласуваността и взаимодействието между институциите, в т.ч. и с тези на ЕС, по-пълно усвояване и управление на средствата от структурните фондове на ЕС и др.;
  
• 
  Разработване на нормативни документи, чрез които управлението на здравеопазването да се ориентира към създаване на баланс между здравните потребности на населението, необходимите ресурси за тяхното задоволяване и към здравните резултати;
  
• 
  Разработване на система от здравни индикатори за измерване на ефективността на здравното управление на различните нива;
  
• 
  Въвеждане на системи за мониторинг и оценка на въздействието на политиките, имащи отношение към здравето;
  
• 
  Въвеждане на система за контрол на лечебните заведения и мониторинг на медицинските дейности, употребата на лекарствени средства, безопасността и правата на пациентите и др.;
  
• 
  Адаптиране на националната информационна система за състоянието на здравето и здравните дейности към нуждите на здравното управление, с оглед вземане на управленски решения основани на доказателства;
  
• 
  Включване на професионалните организации на медицинските специалисти и на гражданското общество във вземането на решения за промени в състоянието и ефективността на управление в здравеопазването;
  
• 
  Въвеждане и изпълнение на Концепция за национална лекарствена политика;
  
• 
  Създаване на национална аптечна карта с цел проследимост на нуждите на населението и подобряване на достъпа на пациентите до лекарствена терапия за домашно лечение.
  

• 
  Нов модел на управление, адекватен на устройството и функционирането на здравната система;
  
• 
  Самостоятелна регионална здравна политика и контролна дейност върху качеството и ефективността на здравните услуги;
  
• 
  Пълна професионализация на здравното управление, т.е. получаване на сертификат за административна и управленска компетентност от всички служители в системата на здравното управление;
  
• 
  Приемане на управленски решения основани на научни доказателства от специализирани анализи и научни изследвания.
  

Политиката за реформиране на финансовата система е насочена към увеличаване на количеството на финансовите ресурси и тяхното по-добро разпределение според стратегическите цели и приоритети, тяхното ефективно използване, с което да се създаде по-добър баланс между здравните потребности и разходите за тяхното качествено и ефективно задоволяване. Важни направления на тази реформа ще бъдат:

• 
  Разнообразяване на източниците на финансиране, с което да се създадат възможности за демонополизация на финансовата система;
  
• 
  Увеличаване на общия размер на финансовите ресурси за извършване на здравни дейностите, вкл. чрез подобряване на събираемостта на вноските при задължителното здравно осигуряване;
  
• 
  Промени в дейността на НЗОК и на мястото и ролята на БЛС и БЗС при договарянето за финансиране на различните здравни дейности и видове здравни заведения;
  
• 
  Подобряване на контрола върху качеството на различните видове здравни дейности чрез включване на НЗОК и изпълнение на задълженията и отговорностите на БЛС и БЗС в областта на контрола на качеството;
  
• 
  Опростяване на процедурите по договарянето между НЗОК, БЛС и БЗС и на съдържанието на НРД;
  
• 
  Повишаване на изискванията за разкриване на нови лечебни заведения;
  
• 
  Отпадане на задължението и въвеждане на обективни критерии при договаряне с лечебните заведения и при сключването на договори за извършване на дейности и финансиране от НЗОК след разнообразяване на източниците на финансиране, с което да се създадат възможности за демонополизация на финансовата система.
  

Политиката за реформиране на финансовата система на здравеопазването включва дейности от правен, фискален и организационен характер. При тяхното реализиране ще бъде необходимо постигане на широк консенсус с професионалните организации на медицинските специалисти и на организациите на гражданското общество:

• 
  Устойчиво повишаване на средствата за здравеопазване: до края на стратегическия период МЗ ежегодно да предлага на МФ (и оттам на Министерския съвет) увеличение с 0.2-0.3%;
  
• 
  Подобряване на приходната част на задължителното здравно осигуряване, чрез увеличаване на заплащането на размера на здравно-осигурителните вноски за деца, ученици, пенсионери и др. от страна на държавата;
  
• 
  Извършване на промени в Закона за здравното осигуряване, които при обществен консенсус да създадат възможности за въвеждане на реформиран здравноосигурителен модел, работещ в пазарна среда, създаваща конкуренция „позитивна сума”;
  
• 
  Ревизия на гарантирания от задължителното здравно осигуряване минимален пакет здравни услуги съобразно размера на финансови средства и въвеждане на пакети от услуги, предлагани допълнително от застрахователните дружества, които да имат надграждащ характер;
  
• 
  Приемане на нормативи за финансиране на здравните дейности, които са държавно задължение и на лечебните заведения, които ги извършват (спешна медицинска помощ, стационарна психиатрична медицинска помощ и др.);
  
• 
  Извършване на структурни промени в бюджета на НЗОК, като се увеличава относителният дял на средствата за финансиране на първичната извънболнична медицинска помощ и намаляват средствата за болнична медицинска помощ и лекарствени средства (до 12-13% от бюджета на НЗОК);
  
• 
  Използване на публично-частното партньорство във финансирането на здравната система на основата на социални проекти, при които водещ критерий е общественият интерес;
  
• 
  Изработване и приемане на нормативен документ за реда и начина на ползване на скъпоструващи диагностични и лечебни технологии;
  
• 
  Изработване и приемане на програма за използване на структурните фондове на ЕС за финансиране на приоритетни здравни дейности;
  
• 
  Създаване на система за ценообразуване на отделните видове медицински дейности, основана на принципа на разходопокриване и приемане на социално приемлива „цена на труда” на лекарите и нейното диференциране по отделни специалности, която да бъде включена като елемент на цената на дейностите;
  
• 
  Въвеждане на регулация основана на доказателства при определяне на цените на лекарствени средства, които се заплащат с публични ресурси;
  
  • 
    Въвеждане на нови системи на заплащане на различните видове дейности – ДСГ в болничната помощ, APGs и домашно посещение в ПИМП и др.;
    
• 
  Приемане на нормативен документ за реда и размера на доплащанията в лечебните заведения, имащи договор с НЗОК;
  
• 
  Разработване на нормативен документ за въвеждане в системите на заплащане на медицинския персонал на компонент за качество и ефективност;
  
• 
  Промени в Закона за здравното осигуряване, чрез които да отпадне задължението на НЗОК за сключване на договори с всички лечебни заведения;
  
• 
  Създаване на специален фонд към МЗ за стимулиране на разкриването на лечебни заведения в някои територии на страната, вкл. подпомагане на общинските лечебни заведения (болнични и извънболнични) в по-малките и отдалечени населени места;
  
• 
  Развиване и използване на техники за пренасочване на обслужването на болните в извънболничната медицинска помощ – модели за еднодневно лечение, еднодневна хирургия, медико-социални грижи, продължително лечение и палиативни грижи;
  
• 
  Създаване на приложими технологии и специализиран инструментариум за контрол върху разходите при извършване на различните видове здравни дейности;
  
• 
  Въвеждане на национална информационна система за размера и структурата на финансовите разходи при обслужване на болните с различни заболявания или комбинация от заболявания, която да се използва както за контрол, така и за определяне на разходопокриващи цени;
  
  • 
    Промяна в технологията на приемане на НРД след съответни промени в Закона на здравното осигуряване и Закона за професионално-съсловните организации;
    
  • 
    Създаване на устойчива финансова рамка при прогнозиране на ресурсите за достъп до съвременни и качествени лекарствени продукти.
    

В края на стратегическия период при изпълнението на дейностите се очаква да се получат следните резултати:

• 
  Гарантиране на финансовата самостоятелност на здравния сектор;
  
• 
  Трансформиран здравноосигурителен модел, работещ в пазарна среда, създаваща конкуренция „позитивна сума”;
  
• 
  Увеличаване на публичните разходи за здравеопазване в държавния бюджет и намаление на частните плащания за здравни услуги;
  
• 
  Постоянен контрол на медицинските дейности за ефективно разходване на финансовия ресурс;
  
• 
  Въвеждане на съвременни системи за заплащане на различните видове здравни дейности и здравни заведения и значително повишаване на трудовите възнаграждения на специалистите в държавните лечебни заведения, съпоставими с тези в най-високо заплатените сектори;
  
• 
  Промяна в структурата на финансиране на отделните сектори на здравеопазването, като ПИМП достигне 12%;
  
• 
  Намаление на разходите за болнична помощ и лекарствени средства и достигане на относителните дялове от общото финансиране, постигнато в страните със сходно икономическо състояние и средните стойности в ЕС;
  
• 
  Подобрено финансиране на здравните дейности в лечебните заведения, които са държавно задължение, като финансовите средства в края на периода почти се удвоят.
  

Сериозните проблеми в областта на човешките ресурси в здравеопазването налагат провеждане на специална политика чрез която да се подобри планирането, университетското обучение, специализацията и продължаващото обучение, икономическия и социален статус на работещите в системата на здравеопазването и намаляване на темпа на вътрешна и външна миграция.

Реализацията на политиката в областта на човешките ресурси ще се извърши чрез планиране и изпълнение на различни по вид и характер дейности. Те ще се осъществяват при активно сътрудничество с международни организации, взаимодействие между отделни министерства (МОН, МТСП и др.) и професионални организации, висши училища, национални центрове, лечебни заведения и др. имащи отношение към развитието на човешките ресурси.

Предвижданите дейности са насочени към усъвършенстване на нормативната база при спазване на приемственост в разработването и приемането на отделни законови разпоредби и подзаконови нормативни актове.

• 
  Увеличаване приема за обучение на специалистите по здравни грижи във висшите училища с оглед в стратегическия период да бъде преодолян създадения недостиг и дисбаланси в отношенията на броят им към броя на лекарите, с особено внимание към медицинските сестри;
  
• 
  Нормативни промени, с които да се разширят функциите на специалистите по здравни грижи, вкл. и възможността за извършване на самостоятелна медицинска дейност, с което да се даде възможност за осъществяване на специфични дейности и услуги, свързани с дългосрочни грижи, палиативни грижи и др.;
  
• 
  Определяне от МЗ на потребностите от кадри в здравеопазването по региони, категории, специалности и възрастови групи, които да послужат за основа за определяне на приема във висшите училища с оглед да се възстанови балансът на различните видове специалности;
  
• 
  Разработване и въвеждане на единна информационна система за регистрация и мониториране на персонала в здравеопазването, в т.ч. и на мигриралите кадри;
  
• 
  Въвеждане на единни академични стандарти, които да се използват за актуализиране учебните програми във висшите училища, разширяване на практическите умения на ново завършилите лекари, с приоритет към основните здравни проблеми и съвременните технологии на здравна дейност;
  
• 
  Ориентиране на висшето образование към специалисти и специалности, необходими на практическото здравеопазване, вкл. и такива, които не са традиционни за нашата страна;
  
• 
  Създаване на нова нормативна уредба за специализация на кадрите в здравеопазването, организация и провеждане на продължаващото медицинско обучение, в която да се либерализира процеса на започване на специализация и повишат изискванията при държавните изпити за придобиване на специалност;
  
• 
  Въвеждане на иновативни продукти, услуги, инструменти и модели изискващи по-малък брой на човешките ресурси;
  
• 
  Въвеждане на система за периодична ресертификация на лекарите с придобита специалност, като форма на професионален контрол върху тяхната компетентност;
  
• 
  Въвеждане на система за периодична сертификация от БФС на магистър - фармацевтите относно преминатите форми на продължаващо обучение, като форма на професионален контрол върху тяхната компетентност;
  
• 
  Промени в технологията и отговорностите на професионалните организации на медицинските специалисти (БЛС, БЗС и др.) при организиране и провеждане на продължаващо обучение, съответстващи на потребностите на промените в профилактиката, диагностиката, лечението и рехабилитацията и на приоритетите в здравеопазването през стратегическия период;
  
• 
  Рационализиране на обучението и специализацията на лекарите от първичната извънболнична помощ и съобразяване с европейските модели на общата медицинска практика (WONCA, EURACT и др.);
  
• 
  МЗ и БЛС, съвместно с работодателите в здравеопазването и в съответствие с подобряване на финансирането на лечебните и здравни заведения да разработят нова нормативна уредба и програми за увеличаване на трудовите възнаграждения на медицинския персонал в България, подобряване на условията на труд и технологична модернизация на сектора, с оглед до края на стратегическия период да се достигнат средноевропейските нива;
  
• 
  Създаване на класификатор на медицинските специалности, съобразно тежестта, риска и отговорността на извършваните от тях дейности, който да се използва при ценообразуването на различните видове дейности, които те извършват;
  
• 
  Разработване на технологии, чрез които трудовите възнаграждения на медицинските специалисти да бъдат свързани и със качеството и ефективността на тяхната дейност;
  
• 
  Въвеждане на икономически стимули за повишаване на интереса към специализацията на лекарите по специалности, по който има сериозен дефицит на кадри;
  
• 
  Включване на общините във финансирането на висшето обучение и специализацията на лекари работещи в общински болници и лечебни заведения за първична и извънболнична специализирана помощ, вкл. и по спешна медицина.
  

Изпълнението на дейности, включени в съдържанието на политиката ще доведе в края на стратегическия период до:

• 
  Запазване на броя на лекарите и увеличаване с 25-30% на броя на специалистите по здравни грижи;
  
• 
  Създаване на медицински специалисти с подготовка, адекватна на съвременните стандарти за качество, висока компетентност и професионална мотивация;
  
• 
  Преодоляване на големите различия в териториалното разпределение на медицинските специалисти;
  
• 
  Преодоляване на дефицита от някои видове специалисти, особено в системата на ПИМП и спешната извънболнична медицинска помощи;
  
• 
  Увеличаване на относителния дял на лекарите с придобита специалност в приоритетните области на здравеопазването – ОПЛ със специалност по обща медицина до 80% и на лекарите от системата за спешна медицинска помощ – до 50%;
  
• 
  Намаляване на темпа на външна миграция на лекарите.
  

Повече от 10 години от началото на тези реформи опитът показва, че в достъпът на хората до различните сектори, лечебни заведения и изпълнители на медицинска помощ не настъпиха съществени промени. При част от тях има сериозни ограничителни последици при получаването на медицинска помощ, а при други довежда до свръх потребление и с това и до неефективно използване на ограничените финансови ресурси (напр. в болничната и спешната медицинска помощ). Това състояние налага да се направят промени, чрез които да се осигури равен и достатъчен достъп за получаване на невременна, качествена и ефективна здравна помощ и представлява стратегически приоритет при провеждането на нова здравна политика. Промените следва да гарантират и равен достъп до качествени лекарствени продукти.

Недостатъчното ниво на качеството в системата на здравеопазването е една от основните причини за влошаване на здравето на нацията и за неудовлетвореност на хората.

Ефективността на здравните дейности се намира в силна и правопропорционална връзка с тяхното качеството.

Проведените реформи в здравеопазването не водят до сериозно подобряване на качеството на различните дейности и то все още не отговаря на изискванията включени в определението на СЗО:

• 
  грижи, които предоставят най-добрия здравен резултат - максимум полза и минимум риск за пациента;
  
• 
  демонстрират отличен професионализъм от всички, участващи в помощта;
  
• 
  ефективно и рационално използване на ресурсите;
  
• 
  високо ниво на удовлетвореността и на самочувствието пациентите;
  
• 
  най-добрите възможни здравни резултати;
  

Една от важните причини за това състояние е, че в страната не е създадена и не действа йерархично построена система за осигуряване, управление и контрол на качеството (национално, регионално и институционално ниво). Досегашната дейност на МЗ, БЛС и другите професионално-съсловни организации има недостатъчна ефективност, особено в някои от основните сектори на здравеопазването (системата за спешна извънболнична медицинска помощ, първичната медицинска помощ и др.).

Нивото на качество на здравните дейности се детерминира от множество фактори, сред които основно значение имат:

• 
  професионалната компетентност на медицинските и немедицински специалисти участващи в процеса на извършване;
  
• 
  технологиите, които се използват, тяхната съвременност, безпрепятствено използване и научна доказателственост;
  
• 
  достъпа и условията при които се извършват здравните дейности.
  

Реализацията на политиката ще изисква извършването на различни по вид и характер дейности насочени към промяна на основните детерминанти, които влияят върху нивото на качеството. От тях най-важно и стратегическо значение имат:

• 
  Създаване специализирана агенция за осигуряване, управление и контрол на качеството към МЗ или чрез трансформиране на Изпълнителната агенция за медицински одит в Агенция по осигуряване и контрол на качеството и медицински одит;
  
• 
  Промени в основните нормативни документи и възлагане като задължение за контрол и оценка на качеството освен на Изпълнителната агенция за медицински одит и на структурите на НЗОК и РЗИ;
  
• 
  Преработване на наличните медицински стандарти и тяхното съобразяване с практиката от страните в ЕС;
  
• 
  Осъвременяване на правила за добра медицинска практика и създаване на правила за добра медицинска практика по всички специалности (от БЛС и Дружеството на медицинските специалисти);
  
• 
  Разработване на ръководства за поведение, клинични протоколи и др. документи свързани с осигуряване на качеството, основани на научни доказателства и осигуряване на тяхното прилагане в медицинската практика (от Дружеството на медицинските специалисти);
  
• 
  Приемане на нова наредба за акредитация на лечебните заведения, с която да бъде опростена технологията и начина на нейното извършване;
  
• 
  Приемане на нормативен документ за въвеждане на ресертификацията на лекарите със специалност и начина на нейното извършване;
  
• 
  Изработване на нормативен документ за организирането, провеждането и резултатите от продължаващото медицинско обучение и участието на лекарите като задължителен елемент при ресертификацията;
  
• 
  Разработване и въвеждане на информационна система за регистрация на големите отклонения от качеството на медицинските дейности (лекарски грешки);
  
• 
  Приемане на национален план за въвеждане на иновации в областта на здравеопазването и неговата децентрализация по специалности, РЗИ и лечебни заведения;
  
• 
  Въвеждане на ефективна система на проследимост и промоция на рационална употреба на лекарствени продукти;
  
• 
  Доразвиване и прилагане на правила за добра фармацевтична практика и фармацевтичен мениджмънт, основани на научни доказателства;
  
• 
  Усъвършенстване на нормативната уредба, касаеща качеството на фармацевтичната помощ.
  

Политиката за решаване на проблемите в спешната помощ ще бъде насочена към осигуряване на равнопоставен достъп на населението, съответстващ на най-добрите европейски практики и изисквания за своевременност, достатъчност, качество и безопасност. Това ще изисква подобряване на функционирането на системата и гарантиране на нейната комуникационна, финансова, кадрова и материална устойчивост.

Това ще позволи да се решат:

- нарастващи диспропорции и неравнопоставеност на населението по отношение на достъпа до своевременна и качествена медицинска помощ;

- влошаващата се кадрова осигуреност, недостатъчна квалификация и мотивация на работещите;

- неудовлетвореността и здравна несигурност на обществото за качеството на здравните услуги в спешната медицинска помощ;

- нарушен интегритет и координация между спешната помощ и останалите части на системата на здравеопазване - първичната медицинска помощ, специализираната извънболнична помощ, болничната помощ, водещи до дестабилизиране на здравеопазването като цялостна система;

бъдат спазвани следните принципи:

- гарантиране на достъпа до спешна медицинска помощ на всички български граждани и пребиваващи на територията на страната, независимо от техния пол, гражданство, религия, здравноосигурителен статус и др.;

- запазване на задълженията на държавата и създаване на адекватна правно-нормативна уредба и съответно финансиране.

Реализацията на политиката за подобряване на състоянието на спешната извънболнична медицинска помощ включва и извършване на различни по вид и характер конкретни дейности, сред които основните и значими са:

• 
  Разработване на нова нормативна уредба за спешната медицинска помощ, в която да бъдат определени обектът и обхватът на спешната помощ насочена към живото застрашаващите състояния и намаляване на обема и вида на неотложната помощ насочена към болни със състояния, които не застрашават техния живот (включително транспорт на материали, болни и др.);
  
• 
  Разработване на ръководства за поведение при болните и пострадали с различни живото-застрашаващи състояния и за триаж на пациентите по вид на срочност;
  
• 
  Разработване на пакет от критерии, които да послужат да създаване на стандарти за измерване на качеството на спешната медицинска помощ;
  
• 
  Разработване на стандарти за броя и териториално разпределението на екипите, боря на санитарните линейки медицинско оборудване и др.;
  
• 
  Подобряване на координацията с болничните заведения, с оглед съкращаване сроковете на прием на болните, вкл. създаване на интегрирана комуникационно-информационната система на ЦСМП и спешните отделения, за осигуряване на консултации;
  
• 
  Разработване на програма за въвеждане на телемедицинските технологии в системата на спешната медицинска помощ за извършване на дистанционни консултации;
  
• 
  Въвеждане на нова методология за заплащане на персонала в системата за спешна медицинска помощ и нейното обвързване с количеството и качеството на извършваните дейности;
  
• 
  Увеличаване на бюджета на системата за спешна медицинска помощ с ориентир за достигане бюджета на системата за първична медицинска помощ, определен от НЗОК;
  
• 
  Създаване на пакет от критерии за измерване на качеството на спешната извънболнична медицинска помощ;
  
• 
  Въвеждане на нова система за започване и провеждане на специализацията на лекарите от системата за спешна извънболнична медицинска помощ, вкл. създаване на катедри по спешна медицина на основата на спешните отделения към университетските болници;
  
• 
  Възстановяване на звеното за санитарна авиация;
  
• 
  Създаване на национален координационен и методичен център по спешна медицина на базата на центъра за спешна медицинска помощ в София.
  

• 
  Осигуряване на своевременност на обслужването – до 30 мин. на повече от 95% от пациентите;
  
• 
  Постигане на почти пълно съответствие със стандартите за качество при обслужването на болните;
  
• 
  Постигане на европейските стандарти за осигуреност с кадри, санитарни автомобили и технически средства;
  
• 
  Увеличение на трудовите възнаграждения и достигане до средния размер в системата на здравеопазването и добавка като бонус за работа при трудни условия, качество и ефективност;
  

Политиката в областта на ПИМП и СИМП се изгражда въз основа на четирите стратегически елемента на първичната медицинска помощ, прокламирани в Декларацията на Световната здравна организация от Алма Ата:

• 
  Необходимост от преориентация на здравните услуги по начин, който поставя първичната медицинска помощ в основата на системата за здравеопазване и отрежда спомагателни функции на специализираната извънболнична и болничната помощ, до които се прибягва, само когато това е необходимо;
  

• 
  Концепция за здравна политика, която включва фактори, въздействащи върху здравето, каквито са начинът на живот и околната среда, т.е. разбирането за необходимост от междусекторен подход към здравната политика;
  
• 
  Обществена и лична ангажираност, свързана с участие в процеса на вземане на решение, както и с по-голяма лична отговорност за здравето;
  
• 
  Подходящи технологии за разходна ефективност, които включват по-рационално разпределение на средствата и тяхното преразпределение в полза на първичната и специализираната извънболнична помощ за сметка на болничната такава.
  

Повишаването на ефективността на първичната извънболнична помощ и на нейния принос за здравето на нацията чрез реализацията на посочената политика ще стане чрез извършване на разнообразни по вид и характер мерки. Най-важни от тях са:

• 
  Разработване на нова нормативна уредба за организацията, устройството дейността, задълженията и др. на лекарите и лечебните заведения за ПИМП;
  
• 
  Премахване или ограничаване на действието на различните лимитиращи технологии и забрани за ОПЛ при извършване на диагностична и лечебна дейност (направления за консултации и др.);
  
• 
  Разработване от НЗОК и въвеждане на система за заплащане на ЛЗ за ПИМП, при която да се увеличава броя на дейностите и техните цени (вкл. заплащане за дейности в дома, въвеждане на домашен стационар, бонификация при диспансеризирани болни с повече от едно заболяване и др.);
  
• 
  Разработване на нови стандарти за устройството и осигуреността с ресурси в съответствие с подобряването на финансирането на ЛЗ за ПИМП;
  
• 
  Промяна в наредбата за специализация в частта ѝ за специализация по обща медицина с оглед на нейното опростяване и въвеждане на дистанционно теоретично обучение и съботно-неделни присъствени обучителни сесии и др.;
  
• 
  Разработване и прилагане на модела на „мрежи” от индивидуални амбулатории като преход към създаване на групови амбулатории, като се създадат нормативни и икономически преференции;
  
• 
  Ускоряване на процеса на създаване и прилагане в практиката на ръководства за поведение на ОПЛ при основните и масови болести с оглед до края на периода да се постигне средният брой в повечето страни от ЕС – 40-50;
  
• 
  Прилагане на по-добър модел за оказване на медицинска помощ през нощта и в почивни дни чрез създаване на центрове за повиквания по типа на повечето от страните в ЕС;
  
• 
  Отстраняване на териториалните диспропорции, което ще стане с използване ефективни политически и правно-нормативни и административно-управленски инструменти и по-широко включване на общините;
  
• 
  Извършване на промени в Закона за професионално-съсловните организации в здравеопазването, с което да се създаде възможност организациите на отделните професионални групи да ги представляват пред органите на държавното управление , НЗОК и други финансиращи организации, включително и при провеждане на преговорите за НРД;
  
• 
  Разработване на система за периодична акредитация на ЛЗ за ПИМП с оглед осигуряване на по-добро качество и на ресертификация на ОПЛ;
  
• 
  Създаване на правна възможност болниците да разкриват специализирани консултативни центрове в своята структура и да имат право да сключват договори с НЗОК;
  
• 
  Създаване на информационна система за резултатите от дейността на СИМП и контрол и оценка на качеството.
  

Реализацията на политиката в областта на първичната и специализираната извънболнична медицинска помощ ще доведе до по-голямо съответствие със съвременния модел на общата медицинска практика, като бъдат постигнати следните резултати:

• 
  Увеличаване на броя на ОПЛ и ЛЗ за ПИМП и достигане на стойности определени с националната и регионални здравни карти;
  
• 
  Увеличаване на относителния дял на лекарите със специалност по обща медицина – около 75-80% (сега 40%);
  
• 
  Увеличаване на относителния дял на болните, които започват и завършват медицинската помощ в ЛЗ за ПИМП на 80% (сега около 60%);
  
• 
  Повишаване на икономическия стандарт на лекарите, като техните възнаграждения съответстват на средните стойности на заплащане на лекарите в системата на здравеопазване в страната;
  
• 
  Работещи специалисти в СИМП с осигурени адекватни условия за продължително обучение;
  
• 
  Повишаване на отговорността на професионалната група на ОПЛ за дейността извършвана в ПИМП и резултатите от нея, чрез прякото участие на професионалната организация в решенията за управлението, финансирането и оценяването й.
  

Промените в болничната система през стратегическия период ще изискват нова политика, различна от тази, която е провеждана след 2000г. (начало на реформата) и 2005г. (начало на промените във финансирането), вкл. прилагане на пазарните механизми и конкуренцията пред източниците на финансиране (НЗОК, компании по медицинско застраховане и др.).

Практическата реализация на политиката в областта на болничната помощ включва прилагането на конкретни и ясно дефинирани дейности, които са свързани с основните направления. Сред тях най-важно значение имат:

• 
  Приемане въз основа на здравните потребности на населението и практическа реализация на Националната здравна карта за броя, вида и разположението на болниците и болничните легла, която да има задължителен характер и да се използва при взимане на решения за разкриване или отнемане право на дейност;
  
• 
  Повишаване на изискванията за нивата на компетентност и създаване на система за непрекъснат мониторинг с участието на НЗОК, МЗ и БЛС;
  
• 
  Разработване от МЗ на тригодишен план за преструктуриране на леглата в болниците с държавна собственост, с оглед повишаване на тяхната конкурентоспособност и на промените в потребността от хоспитализации;
  
• 
  Внедряване на модел на „болнични мрежи” от държавни и общински болници, който да бъде основа за преструктуриране на болничните легла и йерархично разположение на ресурсите и неговото правно-нормативно уреждане от МЗ;
  
• 
  Разработване на нова наредба за болничната помощ, с което да се отстранят причините с нормативен и организационен характер, които създават проблеми на болничната помощ;
  
• 
  Въвеждане на задължение държавните болници за активно лечение да разкриват отделения за продължаващо лечение и рехабилитация, които да бъдат до 10%;
  
• 
  Създаване на система за непрекъснат мониторинг върху приема на болните, качеството на извършените дейности и постигнатите ефекти – спазване на критериите за прием, получените непосредствени и крайни резултати от болничното лечение, направените разходи и др.;
  
• 
  Разкриване на сектори и отделения по типа на еднодневни и дневни стационари за обслужване на болни без потребности от непрекъснато наблюдение;
  
• 
  Разработване на ръководства за поведение, клинични протоколи и др. научно-приложни документи, от прилагането на които се осигурява приемливо процесуално качество и оттам по-висока ефективност;
  
• 
  Разработване и прилагане на икономически инструменти за подобряване на връзката с лечебните заведения от извънболничната помощ с оглед на намаляване на повторните и т.нар. предотвратими хоспитализации;
  
• 
  Предложения за промяна в Закона за здравното осигуряване за премахване на задължението за сключване на договор за дейност между НЗОК и всички разкрити болнични заведения и включване на конкурсен принцип за избор;
  
• 
  Разработване и приемане на нормативен документ за защитени болници и определяне на задълженията на държавните (МЗ и РЗИ) и публични институции (НЗОК и БЛС) при тяхното управление и финансиране;
  
• 
  Приемане на нов правен и икономически (търговски и финансов) статут на университетските болници;
  
• 
  Промяна в методологията за ценообразуване на клиничните пътеки на принципа на разходопокриващите цени, вкл. и на тези за продължаващо лечение и рехабилитация;
  
• 
  Разработване на методология и въвеждане на нова система за заплащане на болничната дейност – системата на диагностично свързаните групи в съчетание с глобалните бюджети;
  
• 
  Разработване на нова нормативна уредба за определяне на трудовите възнаграждения на персонала в публичните болници (държавни и общински), която да включва задължително заплащане за ниво на качество и получени здравни резултати;
  
• 
  Възстановяване на периодичната задължителна акредитация на болниците с използване на опростена технология и методология;
  
• 
  Приемане на национални и регионални карти на болниците, в които се извършват задължителни хоспитализации на болни, обслужвани от ЦСМП;
  
• 
  Завършване на специализирана болнична информационна система с включване на възможности за извършване на експертни оценки за качество и ефективност и скали за измерване на техните отклонения;
  
• 
  МЗ с участието на национални консултанти и експерти от БЛС да разработи система от критерии и въвеждане на рейтингова система на болничните отделения по специалности и на болничните отделения на територията на цялата страна;
  
• 
  Възстановяване на процеса на приватизация на определени болнични дейности, особено в територии с недостатъчно добра кадрова и техническа осигуреност.
  

Успешната реализация на политиката в областта на болничната дейност ще се измерва чрез постигане на следните резултати:

• 
  Съответствие на броя на болниците и болничните легла към средно европейските стойности (брой на болници на 10 000 души и бр. болници на 10000 души);
  
• 
  Намаляване на годишния брой на хоспитализации с 20-25% основно чрез намаляване на предотвратимите хоспитализации (по-точна експертиза на приема, разширяване на участието на извънболничната помощ);
  
• 
  Промяна в структурата на хоспитализациите, като относителният дял на хоспитализациите за продължаващо лечение достигне до 30% от общия брой;
  
• 
  Подобряване на ефективността на болничната дейност измерена с показателите за промяна на входното състояние на болните и на средносрочния леталитет след изписването им (до 3 месеца);
  
• 
  Равномерно териториално разпределение на болниците след въвеждане на метода на защитените болници и възстановяване на приватизацията на болнични дейности.
  

ПОЛИТИКА 4.5: Ограничаване на възможностите за неформални плащания в здравеопазването и антикорупционни политики

НАСОКИ

Въпросът за неформалните плащания е особено актуален за страните от Централна и Източна Европа. Те са проблем за ефективността, справедливостта и качеството на предоставените здравни грижи защото изкривяват ефективното предлагане на публичните медицинските услуги по отношение на техния достъп, качество, цена и пациентска удовлетвореност. Неформалните плащания в България възлизат на около 3.6% от общите публични разходи за здравеопазване и представляват голямо предизвикателство за политиците.

Резултатите от последните изследвания, свързани с неформалните плащания, показват тенденция за увеличаването им, в резултат на негативно общо функциониране на здравеопазването и влошен здравен статус.

Част от неформалните плащания компенсират дефицити във финансирането на здравеопазването и се ползват с морално одобрение, както от страна на участниците в плащането, така и на обществеността като цяло. Други неформални плащания, извършени под натиск, отговарят точно на международно признатата дефиниция за корупция. Тези плащания предизвикват масово недоволство сред потребителите на здравни услуги и техните близки.

Неформалните плащания се налагат като дарения или като такса за определена услуга. Те се инициират от пациентите или могат да бъдат поискани от доставчиците на здравни услуги и не зависят от демографския и социално-икономически статус на пациентите.

Причините за появата им се свързват най–често с недостатъчното финансиране, наличието на дисбаланси в сектора здравеопазване и в нормативно – административната среда, както и поведенческите традиции и културните възприятия. Медицинският персонал приема неформални плащания поради финансови, социални и психологически причини. Оценявайки заплащането на своя труд в сравнителен план, той възприема неформалните плащания като компенсация на своя труд (за допълнителни усилия за предоставяне на качествено лечение).

Неформалните плащания подкопават ролята на здравната политика и приоритетите й, защото се утвърждават като допълнителен паричен поток, който на практика е нерегистриран. По този начин те препятстват извършването на реформи, като влияят негативно върху ефективността, разпределяне на ресурсите, социалната справедливост, качеството.

Политиката по отношение на неформалните плащания следва да бъде ориентирана към засилване на регулаторната система, административно регулиране на събирането и използването на потребителските плащания, както и диференцирането им, въз основа на здравен и социално – икономически статус и вида на услугата, увеличаване на доходите на лекари и медицински персонал, въвличане на професионалните и съсловните организации в решаването на проблема и преодоляване на корупционните схеми и практики.

МЕРКИ

• 
  Подобряване управлението и отчетността в здравеопазването и изграждане на прозрачна система за мониторинг по отношение на достъп, качество, плащания;
  
• 
  Непрекъснато инвестиране за подобряване на качеството на здравни грижи и подобряване на достъпа;
  
• 
  Въвеждане на механизъм на заплащане на доставчиците, предоставящ възможност за адекватно заплащане и по-справедливо възнаграждение;
  
• 
  Изграждане на прозрачна система за потребителски плащания и налична система за официални такси;
  
• 
  Актуализиране на етичния кодекс на специалистите по здравни грижи и на медицинските специалисти;
  
• 
  Повишаване на информираността на пациенти, лекари и политици, за негативните ефекти на неформалните плащания;
  
• 
  Ограничаване на корупционните процеси във фармацевтичния сектор чрез прилагане на прозрачни отчетни административни процедури, промотиране на етичните практики и внедряване на иновативната програма на СЗО „Добро управление на медикаментите” (GGM);
  
• 
  Рационализиране на информационната и комуникационната система на МЗ и НЗОК по отношение на разпространяването на знания и информация за здравноосигурителните права, правата на пациентите и регламентите за използване на здравни и медицински услуги;
  
• 
  Създаване на единен механизъм/система за наблюдение, събиране и анализ на данни от национални и регионални изследвания, сигнали от институции, публикации в медиите относно корупционни практики в здравеопазването; изнасяне на данните пред обществеността;
  
• 
  Осъществяване на комуникация с медиите по въпросите на корупцията, повишаване на квалификацията на журналистите, които отразяват проблемите на здравеопазването;
  
• 
  Насърчаване на изследванията за неформални плащания и оценка за корупция;
  
• 
  Реформиране на цялостната система за финансиране.
  

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

• 
  Превенция и ограничаване на случаите на неформални плащания.
  

Каталог: pub
pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
pub -> Съдържание
pub -> Съдържание уводни думи
pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
pub -> Азбучен списък на преподавателите

Изтегляне 0.71 Mb.

Сподели с приятели: