НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНО-ОСИГУРИТЕЛНА КАСА (НЗОК) НЯМА ДА НАМАЛИ НА НИТО ЕДНА БОЛНИЦА

Увеличават се негативно настроените към данък "вредни храни"

Вредите от данъка върху храни и напитки с определено съдържание на захар, сол и мазнини ще бъдат повече от ползите, убедени са 68% от българите. Това е с 11 пункта повече в сравнение с ноември 2015 г., отчита национално представително проучване на TNS, проведено през февруари чрез 1005 ефективни интервюта. Според проучването 65% от пълнолетните българи не одобряват въвеждането на този нов данък. Над три четвърти са на мнение, че той ще засегне основно хората с най-ниски доходи, а повишаването на цените може да доведе до контрабанден внос.

А близо две трети са убедени, че данъкът би имал ниска събираемост и няма да доведе до събиране на средства в държавната хазна.

Аргументите "за" не срещат подкрепа

Аргументите "за" въвеждането на такъв данък не срещат подкрепа, показва проучването. Само 18% от анкетираните са на мнение, че като цяло е справедливо да има такъв вид данък. Близо половината не са съгласни, че водещите нездравословен начин на живот трябва да плащат по-високи данъци, защото после ще очакват адекватно лечение от здравната система.

Доверието към здравната система е много ниско, липсва усещането, че тя се развива към по-добро. Половината от българите смятат, че здравеопазването в България през последната година се влошава, а повече от една трета твърдят, че няма промяна. Само около една трета вярват, че целта на данъка не е да се събират пари в бюджета, а да се възпитат по-добри хранителни навици у българите, отчита проучването.

Според общественото мнение данъкът няма да постигне нито една от предполагаемите цели: промяна на навиците на хранене или осигуряване на очакваните постъпления, за да се подобрят грижите за здравето, обобщават изследователите от TNS.

Пътят на идеята

За възможността да се облагат допълнително някои групи храни и напитки се заговори за пръв път през февруари 2015 г., когато първи реагираха компаниите от хранителната индустрия, които се обявиха против. Поръчан от тях анализ доказа, че въвеждането на данъка няма да подобри здравето на българите, а бизнесът и държавният бюджет ще понесат загуби. От Сдружението за модерна търговия и от четири търговски камари също се обявиха против новия данък, а двама министри - на земеделието и на икономиката, изразиха резерви към идеята.

В средата на октомври м.г. здравният министър Петър Москов и министърът на младежта и спорта Красен Кралев обявиха официално програма на правителството за здраво поколение, която предвижда да се облагат с допълнителен данък продуктите със сол, трансмазнини и захар над определени количества. Последва двуседмичен срок за обществено обсъждане на проектозакона. В края на октомври Българската стопанска камара се опита да спре законопроекта, преди да е стигнал до Министерския съвет, като се обяви против данъка в Националния съвет за тристранно сътрудничество, но точката не беше гласувана.

В началото на януари т.г. финансовият министър Владислав Горанов заяви, че няма да се стигне до законодателно решение за данък "вредни храни". Той уточни, че в държавния бюджет не са планирани приходи от подобен данък.

Искат решение на проблема с лекарствата за онкоболни деца

Проблемите с лекарства за малчугани, страдащи от рак, не са напълно решени у нас.

Голяма част от медикаментите, които здравната каса не поема, се заплащат от Фонда за лечение на деца, а на родителите се налага и да закупуват скъпите препарати, които борят заболяването на отрочетата им. Това заяви Маргарита Борисова, председател на сдружение "Деца с онкохематологични заболявания", пред БНР.

"Ние ще продължаваме да настояваме държавата да направи всичко възможно, за да може вече да не се появява този проблем с липсата на лекарства или с това някой друг да ги плаща, или родителите да са принудени сами да ги закупуват. За съжаление вече пета година не можем да се преборим с този проблем", уточни Маргарита Борисова.

Финансиране за възстановителния център за деца с рак в столицата все още няма, дарения са събрани само за спортна площадка и градина за хлапетата. За да отвори врати центърът, специалистите разчитат на проект с европейски пари, но за момента се чака отварянето на оперативната програма, уточни председателят на сдружението.
Между 150 и 200 деца до 18-годишна възраст се разболяват у нас от рак всяка година, а родителите трябва да се запознаят със симптомите, за да могат навреме да потърсят помощ. Онкологичните заболявания в детска възраст са лечими, като 85 на сто имат шанса при адекватно приложено лечение напълно и без последствия да преборят коварната болест, коментира Маргарита Борисова.