дни грипна ваканция за децата

Общинските болници не щат спешни отделения

Общинските болници не искат да отварят самостоятелни спешни отделения, както изисква новият стандарт за спешната медицина.

Според тях документът ги натоварва с неизпълними за повечето лечебни заведения изисквания, като площ, персонал и оборудване на спешните приемни отделения. Това съобщи д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници в България, който е и директор на общинската болница в Чирпан.

"Не сме съгласни с това, че спешните приемни отделения са определени да бъдат само 2-ро и 3-то ниво на компетентност, като минималната площ, на която могат да бъдат разкрити, е 700 кв. метра. Ние нямаме толкова площ, нито финансови средства, за да оборудваме отделна зала", каквото е изискването, коментира той пред "Монитор".

По думите му нито той, нито колегите му в другите лечебни заведения имат пари, за да назначат повече персонал. Освен това според новия стандарт най-малко 30% на сто леглата за активно лечение трябва да бъдат обособени за прием на спешни пациенти. Минимум шестима лекари специалисти по анестезиология и реанимация или спешна медицина трябва да се грижат само за тях, ако отделението е определено за трето ниво, а общият брой на лекарите да бъде най-малко дванадесет. Отделението трябва да има най-малко и два реанимационни поста, 8 легла и минимум 12 поста за прегледи на пациенти, докарани или дошли по спешност. Изисква е и болницата да има разкрити отделения във всички хирургични специалности и повечето терапевтични, като всяко от тях да бъде осигурено с лекар от съответната специалност денонощно. Необходимо е лечебните заведения да имат и свои отделения по микробиология, патоанатомия и дори съдебна медицина, а не както досега - да карат проби до областната болница или да работят по сключен договор с някоя частна лаборатория в града.

Ако тези изисквания не отпаднат нито една общинска болница няма да може да работи и да сключи договор със здравната каса от месец април, категоричен беше д-р Неделчо Тотев.

Към момента този тип лечебни заведения нямат спешни отделения, а само спешни приемни кабинети по няколко основни специалности, които дават дежурства и при необходимост веднага хоспитализират пациента в нужното му отделение на лечебното заведение. Сдружението на общинските болници в България внесоха жалба във ВАС срещу новия медицински стандарт. Жалби са внесли още Центърът за защита правата в здравеопазването, Сдружението на частните болници и Българската болнична асоциация.

БЛС: Без рамков договор, ако има пръстови отпечатъци

Няма да подпишем Националния рамков договор със здравната каса, ако с него бъдат въведени пръстовите отпечатъци за влизане в болница, при лекаря и при взимането на реимбурсирани лекарства в аптеката. Това обявиха от Българския лекарски съюз след петчасово заседание с Надзорния съвет на касата вчера.

На него двете страни трябваше да уточнят параметрите на договора, по който касата ще плаща от 1 април за лечението на здравноосигурените. Вместо това по-голямата част от времето премина в лют спор за т. нар. пръстов идентификатор.

Щом здравният министър Петър Москов настоява да го въведе, да го направи с наредба, но не и чрез НРД, който има съвсем други цели, категорични бяха от съсловната организация на лекарите.

От там обясниха, че парите за клиничните пътеки по уши, нос и гърло не се отрязват със 70%, както твърди пловдивски лекар. Според въведените лимити за болничната помощ те следва да се плащат от здравната каса до 95 на сто, но на практика тя плаща на болниците по тях до 92 процента.

"Ако има разминавания от обективността, тоест - себестойността на определена клинична пътека касата не я отчела, то аз поех ангажимент, че ще съдействам на този процес обективното заплащане за определени неща да бъде ясно разписано в договорите с болниците". Това заяви здравният министър Петър Москов в отговор на въпрос за орязаните със 70% пари за клинични пътеки в УНГ.