Мирзакарим Норбеков Тренировка на тялото и духа
Ключове към системата за самолечение
Изтегляне 425.14 Kb. Pdf просмотр
|
| Ключове към системата за самолечение Уважаеми читатели! Хроничните болести нападат най-вече онези, които поначало се имат за несретници. Помислете върху тези думи, а после се помъчете да възприемете следващия текст с цялото си сърце, разум и душа. Сега ви се връчват ключове както за цялата система за самолечение, така и за всяко отделно упражнение. Внимателно изучете тази част и непрестанно се връщайте към нея преди упражненията, ако е необходимо. Тя не е голяма като обем, но е от изключително значение като съдържание и е написана с цел да не се започва всяко упражнение с аналогични наставления, иначе тънката книга, която държите в ръце, щеше да се превърне в тухла, а у нас за съжаление малцина обичат да четат дебели книги. Освен това трябва да отбележим, че хората нямат голямо доверие на дългите разсъждения и обяснения, които им звучат като банални истини. И аз някога им нямах доверие. В резултат на това загубих, може да се каже, безсмислено, шест години за усилни тренировки. Цели шест години (само си го представете!) загубих да блуждая в дебрите на собствената си глупост, основана върху представата ми, че аз самият знам и разбирам всичко най- прекрасно.Някога и аз, още съвсем млад, седях като вас пред наставника си, а той ми говореше ли, говореше. За това, че лекуващият се трябва да вярва в силите си, че е необходимо той да се стреми към успех, че по време на тренировките е просто длъжен да бъде в радостно настроение, ако пък то не идва от само себе си. трябва да се научи да си го създава. Изобщо според мен наставникът дрънкаше всякакви глупости и ме баламосваше, а аз си мислех: "Кога най-сетне ще свършат тези локуми, кога ще се захванем с основното, заради което съм тук?" Вече бях ветеран в отделението за бъбречно болни, два-три пъти седмично там ми правеха диализа, иначе ме чакаше смърт. Отначало престават да функционират бъбреците, после започват проблеми със сърцето и с черния дроб, след това се руши целият организъм. Това бяха перспективите ми, от това жадувах да се отърва в онзи момент. Започнахме заниманията. За да не засегна наставника, аз се опитвах да си създавам някакви нагласи, кога успявах - кога не. Наставникът беше търпелив и с негова помощ все пак си излекувах бъбреците, но имах и един проблем, за който мъжете не споменават гласно. След като си излекувах бъбреците, започнах да чета специализирана литература, създавах си собствена концепция за самолечение и дори започнах да уча и други. Но въпреки всички упорити тренировки не можех да се справя с проблема си. Започвах всеки свой ден с десеткилометрово бягане, после моржувах, живеех (зиме) в неотоплено помещение с температура под нулата. Овладях йогата и спях на дъска с гвоздеи. Тренировките ми продължаваха по 6-8 часа дневно. Накрая станах не само специалист по източни бойни изкуства, но и сребърен медалист в първия шампионат на бившия СССР по карате. Шестте години усилени тренировки не ми помогнаха: оставах си импотентен. Защо? Защото просто помпах мускули, а духът ми в това време не само не помагаше, а работеше срещу мен. Та аз бях започнал тренировките с огромен ентусиазъм, след месец- два ме обзеха съмнения, след година-две ме завладя злоба и яд срещу несправедливата съдба, те се трансформираха в униние, с което аз продължавах да се упражнявам. Упоритостта ми се обърна против мен. С други думи, ако мога така да се изразя, тя укрепваше слабостта ми. (Съмнението е вероятно единственият ни най-главен враг. Започни упражненията с мисли като: "Ами ако не помогнат?", "Ето, и днес никакъв резултат" - и край, сам се обричаш на неуспех.) Веднъж моят наставник ме попита: "Няма ли да се жениш?" (На 27 години на Изток си зрял мъж.) Наложи се да му обясня. "Безмозъчно магаре - каза наставникът ми, — от години лекуваш другите, а не можеш да разбереш причината за собствените си неприятности. Защо не си ми го казал?" Защо-защо, защото ме беше срам. Наставникът пак се захвана с мен, и то с още по-голямо усърдие. Той из основи "изтръска" духа ми, настрои го на нови ориентири, накратко казано, пак ме накара да повярвам в себе си. Когато се върнах вкъщи, заявих пред всички, че се женя. След девет месеца се появи на бял свят първият ми син, след година - и вторият; аз направих малка школа, в която отначало приемах само мъже с деликатна проблематика. Сега те са безброй, а ми пишат и хора от цял свят. Действеността на мъжката сила на някои от някогашните страдалци според собствените им думи е сравнима с пневматичен чук (инструмент, който може да пробива бетон и работи възвратно- постъпателно 25 часа в денонощието). Нужно ли е да споменавам, че тези метаморфози подариха на хиляди бездетни семейства радостта на бащинството и майчинството? Изводът от всичко казано дотук е следният. Човешкият дух е основният стимулатор за телесното му излекуване. С изпълнението на едно и също упражнение можем: а) да извлечем полза; б) нищо да не постигнем; в) да си навредим. Всичко зависи от нагласата ви за победа и от стремежа ви към целта. Тренирайте духа си - развива се само онова, което се тренира - и започнете още сега. Мирзакарим Норбеков Изтегляне 425.14 Kb. Сподели с приятели:
|