Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Задачата на СамюълсънВеликият Пол Самюълсън – гигант сред икономистите на двадесети век – попитал, както е известно, един свой приятел дали би приел да се обзаложи на хвърляне на монета, при което би могъл да загуби 100 долара или да спечели 200 долара. Неговият приятел отговорил: „Няма да се обзаложа, защото чувствам, че загубата на 100 долара е по-голяма от печалбата на 200 долара. Но ще се хвана на баса, ако обещаеш да ми позволиш да направя 100 такива облога.“ Ако не сте теоретик по вземането на решения, вероятно споделяте интуицията на приятеля на Самюълсън, че ако играете много благоприятна, но рискована хазартна игра много пъти, това намалява субективния риск. Самюълсън намира отговора на приятеля си за любопитен и се залавя да го анализира. Той доказва, че при някои силно специфични условия един максимайзър на полезността, който отхвърля едно залагане, ще отхвърли и офертата за много. Забележителното е, че Самюълсън, изглежда, не обръща внимание на факта, че неговото доказателство, което, разбира се, е вярно, води до извод, който противоречи на здравия разум, ако не на рационалността: офертата за сто облога е толкова привлекателна, че никой нормален човек не би я отхвърлил. Матю Рабин и Ричард Талер посочват: „натрупаният риск от сто залога 50 на 50 за загуба от 100 долара и печалба от 200 долара има очакван приход 5000 долара наред със само 1/2300 шанс да загубиш някакви пари и само 1/62 000 шанс да загубиш повече от 1000 долара.“ Тяхната мисъл е, разбира се, че ако теорията на полезността може да се съгласува с едно толкова безразсъдно предпочитание при всякакви условия, тогава нещо в нея като модел на рационалния избор трябва да е грешно. Самюълсън не е виждал доказателството на Рабин за абсурдните последици от сериозното отвращение от риска при малки облози, но сигурно не би бил изненадан от него. Неговата готовност дори да разгледа възможността, че би могло да е рационално да отхвърлиш комплексната сделка, свидетелства за здравата хватка на рационалния модел. Нека допуснем, че една много малка функция на стойността описва предпочитанията на приятеля на Самюълсън (да го наречем Сам). За да изрази своето отвращение от загубите, Сам първо редактира облога, след като умножава всяка загуба с фактор 2. После изчислява очакваната стойност на редактирания облог. Ето какви са резултатите за едно, две или три хвърляния. Те са достатъчно поучителни, за да заслужат известно усилие, водещо до разширяване на зениците. Можете да видите на схемата, че облогът има очаквана стойност 50. Обаче едно хвърляне не струва нищо на Сам, защото той чувства, че болката от загубването на един долар е два пъти по-интензивна от удоволствието от спечелването на един долар. След редактирането на облога, така че той да отразява неговото отвращение от загубата, Сам ще открие, че стойността на облога е 0. Сега разгледайте две хвърляния. Шансовете да загуби са паднали на 25%. Двата крайни резултата (да загуби 200 или да спечели 400) се изравняват по стойност; те са еднакво вероятни, а загубите тежат два пъти повече от печалбата. Но междинният резултат (една загуба, една печалба) е положителен и комплексният облог като цяло е такъв. Сега можете да видите цената на тясното рамкиране и магията на натрупването на облозите. Тук имаме две благоприятни залагания, които поотделно не струват нищо на Сам. Ако офертата му се предложи в два отделни случая, той ще я отхвърли и двата пъти. Обаче ако събере двете оферти в едно, заедно те струват 50 долара! Нещата стават дори още по-добри, когато се съберат три залагания. Крайните резултати все още се изравняват, но стават по-малко значителни. Третото хвърляне, макар да е без стойност, ако се оценява само по себе си, е прибавило 62,50 долара към общата стойност на комплексната сделка. По времето, когато на Сам се предлагат пет хвърляния, очакваната стойност на офертата ще бъде 250 долара, неговата вероятност да не загуби нищо ще бъде 18,75%, а кешовият му еквивалент ще бъде 203,125 долара. Забележителният аспект от тази история е, че Сам никога не се колебае в отвращението си от загубите. Обаче натрупването на благоприятни облози бързо намалява вероятността му да загуби и въздействието на отвращението от загубата върху предпочитанията му съответно намалява. А сега съм приготвил за Сам едно конско, ако отхвърли офертата за единичен много благоприятен облог за едно хвърляне, както и за вас, ако споделяте неговото неразумно отвращение от загубите: Разбирам твоето отвращение от загубването на какъвто и да било облог, но то ти струва много пари. Моля обмисли следния въпрос: на смъртен одър ли си? Нима това е последната ти оферта да направиш малък благоприятен облог, която обмисляш? Разбира се, не е вероятно да ти се предложи отново точно същият облог, но ти ще имаш много възможности да разглеждаш привлекателни залагания със залози, които са малки спрямо богатството ти. В твой голям финансов интерес е да си способен да разглеждаш всички тези залагания като част от пакет малки облози и да си повтаряш мантрата, която ще те доближи значително по-близко до икономическата реалност: малко печелиш, малко губиш. Главната цел на мантрата е да контролира твоята емоционална реакция, когато губиш. Ако можеш да повярваш, че тя ще бъде ефикасна, трябва да си я припомняш, когато решаваш дали да приемеш малък риск с положителна очаквана стойност, или не. Когато използваш мантрата, не забравяй, че тя има следните характеристики: Тя работи, когато залаганията са наистина независими едно от друго; не се прилага към множество инвестиции в една и съща индустрия, които биха се провалили всички заедно. Тя работи само когато възможната загуба не те кара да се тревожиш за цялото си богатство. Ако би приел загубата като сериозна лоша новина за икономическото ти бъдеще, внимавай! Тя не бива да се прилага към дългосрочни удари, където вероятността за печалба е много малка за всеки облог. Ако притежаваш емоционалната дисциплина, която изисква това правило, никога няма да разглеждаш един малък облог изолирано или да изпитваш отвращение от загубата при малък облог, докато наистина не легнеш на смъртен одър – и дори тогава няма да го изпитваш. Не е невъзможно да последвате този съвет. Опитните трейдъри на финансовите пазари живеят съгласно него всеки ден, защитавайки се от болката от загубите чрез широкото рамкиране. Както споменах по-горе, сега знаем, че субектите от експериментите могат да се излекуват почти напълно от своето отвращение от загубата (в определен контекст), като бъдат накарани да „мислят като търговци“, точно както опитните търговци на бейзболни картички не се поддават на ефекта на притежанието като новаците. Студенти вземат рисковани решения (да приемат или да отхвърлят облози, при които могат да загубят) при различни инструкции. При условията на тясното рамкиране на тях им казват „да вземат всяко решение така, сякаш е единствено“ и да приемат емоциите си. Инструкциите при широкото рамкиране на едно решение включват изразите „представете си, че сте трейдър", „вършите това през цялото време“ и „третирайте го като едно от множество финансови решения, които се събират, за да създадат „портфолио“. Експериментаторите оценяват емоционалната реакция на субектите към печалбите и загубите чрез физиологични мерки, включително промени в електрическата проводимост на кожата, които се използват в детектора на лъжата. Както се очаква, широкото рамкиране притъпява емоционалната реакция спрямо загубите и увеличава готовността за приемане на рисковете. Комбинацията от отвращение от загубата и тясно рамкиране е скъпоструващо бедствие. Индивидуалните инвеститори могат да го избегнат, постигайки емоционалните ползи от широкото рамкиране, като в същото време си спестяват и пари, и агония, като намалят честотата, с която проверяват състоянието на своите инвестиции. Следенето отблизо на всекидневните колебания е губещо занятие, защото болката от честите малки загуби превишава удоволствието от също толкова честите малки печалби. Един път на тримесечие е достатъчно и може би е повече от достатъчно за инвеститорите. Освен че подобрява емоционалното качество на живота им, съзнателното им избягване да се излагат на краткосрочните резултати подобрява качеството както на решенията, така и на резултатите. Типичната краткосрочна реакция спрямо лоши новини е повишено отвращение от загубата. Инвеститорите, които натрупват обратната връзка, получават такива новини не толкова често и за тях е вероятно да са по-малко несклонни към риск и накрая да станат по-богати. Освен това сте по-малко склонни безсмислено да разтърсвате своето портфолио, ако не знаете какво е състоянието на всяка акция всеки ден (или всяка седмица, или дори всеки месец). Ако си дадете дума да не променяте позицията си за няколко периода (еквивалента на „заключването“339 на дадена инвестиция), това подобрява финансовото постижение. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|