Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Категории„Колко висок е Джон?“ Ако Джон е висок 5 фута, вашият отговор ще зависи от възрастта му; той е много висок, ако е на 6 години, и много нисък, ако е на 16. Вашата Система 1 автоматично открива релевантната норма и смисълът на скалата на височината се нагажда автоматично. Освен това сте способни да съгласувате интензивности от различни категории и да отговорите на въпроса: „Колко скъпо е едно ястие в ресторант, което съответства на височината на Джон?“ Вашият отговор ще зависи от възрастта на Джон: по-малко скъпо ястие, ако той е на 16, отколкото ако е на 6. Но сега разгледайте следното: Джон е на 6. Той е висок 5 фута. Джим е на 16. Той е висок 5 фута и 1 инч. В разделни оценки всички ще се съгласят, че Джон е много висок, а Джим не, защото двамата се сравняват с различни норми. Ако ви зададат директно сравняващия въпрос „Джон колкото Джим ли е висок?“, ще отговорите, че не е. В други ситуации обаче процесът, чрез който предметите и събитията набират своя контекст за сравнение, може да доведе до непоследователни избори по сериозни въпроси. Не бива да си създавате впечатлението, че разделните и комбинираните оценки са винаги непоследователни или че оценките са напълно хаотични. Нашият свят е разделен на категории, за които имаме норми, като например за шестгодишните момчета или за ястията. Оценките и предпочитанията са съгласувани с категориите, но са потенциално несъгласувани, когато предметите, които се оценяват, принадлежат към различни категории. Например отговорете на следните три въпроса: Какво обичате повече: ябълки или праскови? Какво обичате повече: стек или задушено? Какво обичате повече: ябълки или стек? Първият и вторият въпрос се отнасят до неща, които принадлежат към една категория, и моментално знаете кое обичате повече. По-нататък, бихте открили същото класиране и при разделна оценка („Колко обичате ябълки?“ и „Колко обичате праскови?“), защото и ябълките, и прасковите събуждат представата за плод. Няма да има преобръщане на предпочитанието, защото различните плодове се сравняват с една и съща норма и имплицитно се сравняват един с друг както в разделното, така и в комбинираното оценяване. За разлика от въпросите в рамките на една категория, при сравнението на ябълките и стека няма стабилен отговор. За разлика от ябълките и прасковите, ябълките и стекът не са естествени заместници и не запълват една и съща потребност. Понякога искате стек, а понякога ябълка, но рядко ще кажете, че едното или другото са еднакво на място. Представете си, че получавате имейл от организация, на която по принцип вярвате. Тя иска от вас да дадете някаква сума за определена кауза: На много места, където се размножават, делфините са застрашени от замърсяването, в резултат на което се очаква намаление на популацията на делфини. Създаден е специален фонд, поддържан от частни дарения, имащ за цел да осигури незамърсени места за размножаването им. Какви асоциации събуди у вас този въпрос? Независимо дали напълно ги съзнавате, или не, в ума ви са възникнали представи и спомени за подобни каузи. Особено вероятно е било да си спомните за проекти, целящи съхранението на застрашени видове. Оценката по измерението ДОБРО-ЛОШО е автоматична операция на Система 1 и вие сте си формирали грубо впечатление за класирането на делфините сред видовете, за които сте се сетили. Делфинът е много по-очарователен от, да речем поровете, змиите или шаранът – има силно благоприятно място в набора от видове, с които спонтанно сте го сравнили. Въпросът, на който трябва да отговорите, не е дали харесвате делфина повече от шарана; помолени сте да посочите стойност в долари. Разбира се, може да знаете от опита си от предишни молби, че никога не отговаряте на подобни искания. За няколко минути си представете, че сте човек, който отделя суми за подобни молби. Както при много други трудни въпроси, оценката на стойността в долари може да се извърши чрез подмяна и съгласуване по интензивност. Въпросът за доларите е труден, но един по-лесен въпрос е налице. Тъй като харесвате делфините, вероятно ще почувствате, че тяхното спасение е добра кауза. Следващата стъпка, която също е автоматична, генерира сума долари, като преобразува интензивността на вашето харесване на делфините364 в скала на отпускането на суми. Имате чувство за вашата скала за предишни отпускания на суми за политика или за футболния отбор на университета, който сте завършили. Знаете каква сума би била „много голяма“ за вас и какви суми са „големи“, „умерени“ и „малки“. Освен това имате скали на нагласата си към видове животни (от „харесвам много“ до „изобщо не харесвам“). Следователно сте способни да преобразувате нагласата си в доларова скала, като автоматично се премествате от „харесвам много“ до „доста голяма сума“ и от нея до числото долари. По друг повод се обръщат към вас с друга молба: Селскостопанските работници, които се излагат на слънцето много часове, имат по-високо ниво на рак на кожата, отколкото общото население. Честите медицински прегледи могат да намалят риска. Ще се създаде фонд за финансиране на медицинските прегледи за застрашените групи. Това спешен проблем ли е? Коя категория събуди като норма, когато оценихте неговата спешност? Ако автоматично сте категоризирали проблема като проблем на общественото здраве, вероятно се сметнали, че заплахата от рак на кожата сред селскостопанските работници не се класира много високо сред тези проблеми – почти със сигурност е на по-ниско място от мястото на делфините сред застрашените видове. След като сте преобразували своето впечатление за относителната важност на рака на кожата в сума в долари, може би сте стигнали до по-малка сума, отколкото сте предложили за съхранението на застрашеното животно. В експерименти делфините привличат относително по-високи суми, отколкото селскостопанските работници. След това разгледайте двете каузи в комбинирано оценяване. Кое от двете неща, делфините или селскостопанските работници, заслужава по-голяма сума долари? Комбинираната оценка осветлява една особеност, която не е била забележима в разделното оценяване, но се схваща като решаваща, когато бъде открита: фермерите са хора, а делфините не. Вие сте знаели това, разбира се, но то не е било релевантно за оценката, която сте направили при разделното оценяване. Фактът, че делфините не са хора, не се е появил, защото всички проблеми, които са се активирали в паметта ви, са споделяли една обща особеност. Фактът, че селскостопанските работници са хора, не ви е дошъл на ума, защото всички проблеми, касаещи общественото здраве, включват хора. Тясното рамкиране на разделната оценка е позволило делфините да имат по-висока интензивност в оценката, довеждайки до по-високо ниво на суми поради съгласуването по интензивност. Комбинираното оценяване променя репрезентацията на проблема: особеността „хора спрямо животни“ започва да изпъква само когато двете неща се виждат едновременно. В комбинирано оценяване хората показват стабилно предпочитание към селскостопанските работници и готовност да дадат значително по-големи суми за тяхното благоденствие, отколкото за защита на един привлекателен животински вид. Тук отново, както в случаите с облозите и прострелването при обира, оценките, които се правят при разделно и при комбинирано оценяване, няма да са последователни. Кристофър Си от Чикагския университет дава следния пример за преобръщане на предпочитанието наред с много други от същия тип. Предметите, които трябва да бъдат оценени, са употребявани речници по музика. Когато речниците са представени в разделно оценяване, речник А се оценява по-високо, но, разбира се, предпочитанието се променя в комбинирано оценяване. Резултатът илюстрира хипотезата за оценимостта на Си: на броя статии не се придава стойност в разделното оценяване, защото бройките не са „оценими“ сами по себе си. В комбинираното оценяване обаче моментално става очевидно, че речник В е по-добър по това качество365, и освен това е ясно, че броят статии е далеч по-важен, отколкото състоянието на обложката. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|