Мисленето
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ ИКОНОМИКАТА
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ ИКОНОМИКАТАПреобръщанията в предпочитанието заемат важно място в историята на диалога между психолозите и икономистите.359 За интересни преобръщания съобщават Сара Лихтенщайн и Пол Словик, двама психолози, завършили образованието си в Мичиганския университет по същото време, по което е завършил и Амос. Те провеждат експеримент върху предпочитанията между облози, който показвам в леко опростена версия. Предложено ви е да избирате между два облога, които могат да се разиграят на колелото на рулетка с 36 сектора. Облог А: 11/36 да спечелите 160 долара, 25/36 да загубите 15 долара. Облог Б: 35/36 да спечелите 40 долара, 1/36 да загубите 10 долара. От вас се иска да направите избор между един безопасен и един рисков облог: една почти сигурна печалба на скромна сума или малък шанс да спечелите значително по-голяма сума и висока вероятност да загубите. Безопасността взема надмощие и определено Б е по-популярният избор. Сега разгледайте всеки облог поотделно: ако той беше ваша собственост, каква е най-ниската цена, на която бихте го продали? Спомнете си, че не водите преговори с никого – вашата задача е да определите най-ниската цена, на която искрено бихте били готови да се откажете от облога. Опитайте. Може би ще откриете, че цената, която можете да спечелите, изпъква в тази задача и че оценката ви на това колко струва облогът е закотвена към тази стойност. Резултатите подкрепят това предположение и продажната цена е по-висока за облог А, отколкото за облог Б. Това е преобръщане на предпочитанието: хората избират Б пред А, но ако си представят, че притежават само едното, придават по-висока стойност на А, отколкото на Б. Подобно на сценариите с обира, преобръщането на предпочитанието се извършва, защото комбинираната оценка фокусира вниманието върху един аспект от ситуацията – факта, че облог А е по-малко безопасен от облог Б, – който изпъква по-малко в разделното оценяване. Особеностите, които са породили разликата между оценките на опциите в разделното оценяване — огорчението на жертвата, оказала се в неподходящия магазин, и закотвянето към цената, – са потиснати или ирелевантни, когато опциите се оценяват комбинирано. Емоционалните реакции на Система 1 е много по-вероятно да определят разделното оценяване; сравнението, което се извършва в комбинираното оценяване, винаги включва по-старателна и внимателна оценка, която ангажира Система 2. Преобръщането на предпочитанието може да се потвърди във вътресубектен експеримент, при който субектите определят цени на два комплекта като част от дълъг списък и освен това правят избор между тях. Участниците не осъзнават своята непоследователност и реакциите им, когато бъдат изправени пред този факт, могат да бъдат забавни. Едно интервю на участник в експеримента, проведен през 1968 г. от Сара Лихтенщайн, е станало класика в тази област. Експериментаторката говори надълго и нашироко с объркания участник,360 който избира един облог пред друг, но после е готов да плати пари, за да промени артикула, който току-що е избрал, с друг, който току-що е отхвърлил, и минава непрекъснато през целия цикъл. Рационалните „икономи“ със сигурност не биха били податливи на преобръщания на предпочитанията си и следователно този феномен е предизвикателство към модела на рационалния агент и към икономическата теория, построена върху този модел. Предизвикателството би могло да бъде игнорирано, но не е. Няколко години след публикациите за преобръщанията на предпочитанията двама уважавани икономисти, Дейвид Гретър и Чарлз Плот, публикуват статия в престижното „Америкън Економик Ривю“,361 в която съобщават за своите изследвания на феномена, описан от Лихтенщайн и Словик. Това е може би първото откритие на психолози експериментатори, привлякло вниманието на икономистите. Уводният параграф на статията на Гретър и Плот е необичайно драматичен за научна статия и тяхното намерение е ясно: „В психологията се развиха много данни и теория, които би трябвало да представляват интерес за икономистите. Разглеждани такива, каквито са, данните просто не се съгласуват с теорията за предпочитанието и водят до по-широки изводи за изследователските приоритети в икономиката... Настоящата статия съобщава за резултатите от серия експерименти, целящи да дискредитират трудовете на психолозите като приложими в икономиката.“ Гретър и Плот изреждат тринадесет теории, които биха могли да обяснят първоначалните открития, и съобщават за старателно организирани експерименти, които са проверили тези теории. Една от техните хипотези, която – не е нужно да го казваме – психолозите намират за надменна, е, че резултатите се дължат на експеримента, проведен от психолози! Оцелява само една хипотеза: че психолозите са прави. Гретър и Плот признават, че тази хипотеза е най-малко удовлетворителна от гледна точка на стандартната теория за предпочитанието, защото „тя позволява индивидуалният избор да зависи от контекста, в който се правят изборите“362 – ясно нарушение на доктрината за последователността. Вихте могли да си помислите, че този изненадващ резултат би породил по-силна самокритичност сред икономистите, тъй като едно принципно допускане в тяхната теория е сериозно разклатено. Но в социалната наука, включително в психологията и икономиката, нещата не вървят по този начин. Теоретичните убеждения са много твърди и е необходимо повече от едно смущаващо откритие363, за да бъдат поставени под въпрос наложили се теории. Всъщност удивително откровената статия на Гретър и Плот оказа малко въздействие върху убежденията на икономистите, може би включително на Гретър и Плот. Нейният принос обаче е в това, че тя създаде по-голяма готовност сред обществото на икономистите да приемат на сериозно психологическите изследвания и по този начин диалогът между дисциплините постигна значителен напредък. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|