Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
„Икономите“ и „човеците"На езика на всекидневието наричаме хората разумни, ако е възможно да разсъждаваме като тях, ако техните убеждения са като цяло в синхрон с реалността и ако техните предпочитания са в съгласие с техните интереси и ценности. Думата рационален изразява по-голяма съзнателност, повече пресметливост и по-малко топлота, но в обикновения език рационалният човек е определено разумен. За икономистите и теоретиците на вземането на решения това прилагателно има съвсем различен смисъл. Единствената проверка на рационалността не е дали убежденията и предпочитанията на даден човек са разумни, а дали те са вътрешно последователни. Един рационален човек може да вярва в духове, стига останалите му убеждения и предпочитания да са в съгласие със съществуването на духове. Един рационален човек може да предпочита да бъде мразен пред това да бъде обичан, стига неговите предпочитания да са последователни. Рационалността е логическа свързаност – разумна или не. „Икономите" са рационални според тази дефиниция, но съществува огромно количество факти, че „човеците“ не са. Един „иконом“ не би бил податлив на зареждането, на ОКВЕВКЕ, на тясното рамкиране, на погледа отвътре или на преобръщанията на предпочитанията, които „човеците“ логично не могат да избегнат. Дефиницията на рационалността като свързаност е непоносимо рестриктивна; тя изисква спазване на логически правила, което един ограничен ум не е способен да осъществи. Разумните хора не могат да бъдат рационални според тази дефиниция, но не бива поради тази причина да бъдат дамгосвани като ирационални. Ирационален е силна дума415, която означава импулсивност, емоционалност и упорита съпротива срещу разумни доводи. Често се смущавам, когато чувам да казват, че нашият труд с Амос демонстрирал, че човешките избори са ирационални. Всъщност нашето изследване само показа, че „човеците“ не се описват добре с модела на рационалния агент. Макар че „човеците“ не са ирационални, те често се нуждаят от помощ, за да направят по-верни оценки и да вземат по-добри решения, и в някои случаи политиките и институциите могат да предложат такава помощ. Тези твърдения може би изглеждат безобидни, но всъщност будят доста възражения. Така, както се интерпретира от важната Чикагска школа по икономика, вярата в човешката рационалност е тясно свързана с една идеология, според която е ненужно и дори неетично да предпазваме хората от техните избори. Рационалните хора би трябвало да бъдат свободни и би трябвало да бъдат отговорни за грижите за себе си. Милтън Фридман, водещата фигура в тази школа, изразява това виждане в заглавието на една от своите популярни книги: „Свободата на избора“. Допускането, че агентите са рационални, дава интелектуална основа на либертарианския подход към обществената политика: не се намесвайте в правото на човека да избира освен ако изборите му не вредят на другите. Либертарианските политики се подкрепят по-нататък от уважението към ефикасността на пазарите в разпределението на стоките към хората, които са готови да платят най-много за тях. Прочут пример за чикагския подход е статията „Теория на рационалното пристрастяване“; тя обяснява как един рационален агент със силно предпочитание към интензивно и непосредствено удовлетворение може да вземе рационалното решение да приеме бъдещото пристрастяване като последица.416 Чух веднъж Гари Бекър, един от авторите на горната статия, който е и нобелов лауреат на Чикагската школа, да изразява в лековата форма – но не напълно като шега – твърдението, че би трябвало да обмислим възможността да обясним така наречената епидемия на пълнотата с убеждението на хората, че скоро ще стане налично лечение на диабета. Той имаше основание: когато наблюдаваме, че хората действат по начини, които изглеждат странни, първо би следвало да проверим за възможността те да имат добро основание да правят това, което правят. Към психологически интерпретации следва да прибегнем едва когато основанията стават неприемливи – каквото вероятно е обяснението на Бекър на пълнотата. В една нация от „икономи“ правителството би следвало да стои настрана и да позволява на „икономите“ да действат така, както изберат, стига да не вредят на другите. Ако един мотоциклетист избира да кара мотора си без каска, либертарианците ще подкрепят правото му да постъпва така. Гражданите знаят какво правят дори когато избират да не пестят за стари години или когато приемат пристрастяващи вещества. Понякога тази позиция получава силен превес: възрастните хора, които не са спестявали достатъчно за пенсия, получават повече съчувствие, отколкото онзи, който се оплаква от сметката, след като се е нахранил богато в ресторант. Следователно в дебата между Чикагската школа и представителите на поведенческата икономика, които отхвърлят крайната форма на модела за рационалния агент, има много спорни неща. Свободата не е оспорвана ценност; всички участници в дебата са „за“ нея. Обаче според представителите на поведенческата икономика животът е по-сложен, отколкото мислят искрено вярващите в човешката рационалност. Никой представител на поведенческата икономика не одобрява държава, която ще принуди насила своите граждани да спазват диета на балансирано хранене и да гледат само телевизионни програми, които са добри за душата. Според представителите на поведенческата икономика обаче свободата е разход, който се ражда от хората, които правят лоши избори, и от едно общество, което се чувства задължено да им помага. Решението дали да предпазваме хората от техните грешки, или не, е следователно дилема за поведенческите икономисти. Икономистите от Чикагската школа не са изправени пред този проблем, защото рационалните агенти не правят грешки. Според привържениците на тази школа свободата е безплатна. През 2008 г. икономистът Ричард Талер и юристът Кас Сънстайн се обединиха в екип, за да напишат книгата „Побутване“. Тя бързо стана международен бестселър – и библия на поведенческата икономика. Тяхната книга въведе в обращение няколко нови думи, включително „икономите“ и „човеците“. Тя представи и редица решения на дилемата как да помогнем на хората да вземат добри решения, без да орязваме тяхната свобода. Талер и Сънстайн застъпват позицията на либертарианския патернализъм, според която на държавата и останалите институции е позволено да побутват хората да вземат решения, които обслужват техните собствени интереси в дългосрочен план. Посочването на участието в пенсионен план като опция по подразбиране е пример на побутване. Трудно е да се аргументира, че свободата на някой човек се орязва от автоматичното му включване в плана, когато той просто трябва да попълни кутийката с опция за отказ. Както видяхме по-горе, рамкирането на решението на човека – Талер и Сънстайн го наричат „архитектура на избора" – има огромно въздействие върху резултата. Побутването се базира на разумна психология, която описах по-горе. Опцията по подразбиране естествено се схваща като нормалния избор. Отклонението от нормалния избор е акт на упълномощаване, който изисква по-усилено обмисляне, по-голяма отговорност и е по-вероятно да предизвика съжаление, отколкото никаква реакция. Това са мощни сили, които могат да ръководят решението на човека, който в противен случай не е сигурен какво да направи. „Човеците“ повече от „икономите“ се нуждаят и от защита от другите, които съзнателно експлоатират техните слабости – и особено приумиците на Система 1 и мързела на Система 2. Предполага се, че рационалните агенти вземат важните решения внимателно и че използват цялата информация, която им е предоставена. Един „иконом“ ще прочете и разбере дребния текст в даден договор, преди да го подпише, обаче „човеците" обикновено не го правят. Една безскрупулна фирма, която подготвя договори, които клиентите подписват рутинно, без да ги прочетат, има значителна свобода на действие от юридическа гледна точка да скрие важна информация, правейки я незабележима на пръв поглед. Гибелната последица от модела на рационалния агент в неговата крайна форма е, че се предполага, че клиентите не се нуждаят от никаква защита отвъд гаранцията, че релевантната информация е приложена. Размерът на шрифта и сложността на езика в приложението не се считат за релевантни – един „иконом“ знае как да се справи с дребния шрифт, когато той е от значение. Обаче препоръките на „Побутване" изискват от фирмите да предлагат договори, които са достатъчно прости, за да бъдат прочетени и разбрани от клиентите „човеци". Добър знак е, че някои от тези препоръки срещнаха значителна съпротива от страна на фирми, чиито печалби могат да пострадат, ако клиентите са по-добре информирани. За предпочитане е един свят, в който фирмите се конкурират, предлагайки по-добри продукти, отколкото свят, в който побеждава фирмата, която е най-добра в затъмняването. Забележителна черта на либертарианския патернализъм е, че той се харесва в широк политически спектър. Яркият пример за поведенческа политика, наречен „Спестявай повече за утре“, бе подкрепен в Конгреса от необичайна коалиция, която включваше както крайни консерватори, така и либерали. „Спестявай повече за утре“ е финансов план, който фирмите могат да предложат на своите работници. Онези, които го подпишат, позволяват на своя работодател да увеличава техните вноски в плана им за спестяване с фиксиран процент винаги когато получават повишение. Увеличаването на процента се извършва автоматично, докато работникът не отбележи, че иска да изключи тази опция. Това великолепно нововъведение, предложено от Ричард Талер и Шломо Венарци през 2003 г., сега увеличи процентите на спестяванията и направи по-светли перспективите за бъдещето на милиони работници. То се базира логично на психологическите принципи, които читателите на настоящата книга ще разпознаят. То избягва съпротивата срещу една непосредствена загуба, като не изисква непосредствена промяна; обвързвайки повишаването на спестяванията с повишението на заплатата, превръща загубите в очаквани печалби, които се понасят много по-лесно; а автоматичността обединява мързела на Система 2 с дългосрочните интереси на работниците. Всичко това, разбира се, става, без хората да бъдат карани насила да направят нещо, което не желаят, и без каквото и да било невярно информиране или хитри номера. Привлекателността на либертарианския патернализъм бе забелязана в много страни, включително в Обединеното кралство и Южна Корея, и от политици от различни разцветки, включително торите и демократическата администрация на президента Обама. Британското правителство всъщност създаде нова малка единица, чиято мисия е да прилага принципите на поведенческата наука, за да помага на правителството да осъществява по-добре своите цели. Официалното название на тази група е „Екип за поведенческо проникновение“, но във и извън парламента тя е известна и като „Побутващата единица“. Талер е консултант на този екип. След написването на книгата „Побутване“ Сънстайн бе поканен от президента Обама да работи като администратор в Управлението на информацията и нормативните дела, пост, който му даде значителна възможност да насърчи приложението на уроците по психология и поведенческа икономика в правителствените агенции. Неговата мисия е описана в Доклада на Управлението на мениджмънта и бюджета от 2010 г. Читателите на настоящата книга ще оценят логиката, стояща зад специфичните препоръки, включително насърчаването да се изработват „ясни, прости, характерни и смислени приложения“. Те ще разберат и смисъла на основни твърдения, като например: „презентацията има много голямо значение; ако например един потенциален резултат е представен в контекста на загуба, той може да има по-голямо въздействие, отколкото ако е представен като печалба.“ По-горе споменах примера за наредбата относно рамкирането на информацията за разхода на гориво. Други приложения, които бяха реализирани, са автоматичното записване за здравна осигуровка, новата версия на директивите за диетично хранене, заместила неразбираемата хранителна пирамида с по-яркия образ на чинията с храна, представляваща балансирано меню, и формулираното от Министерството на земеделието на САЩ правило, което позволява включване на информации като „90% обезмаслен“ върху етикетите на месните продукти, при положение че е посочена и информацията „10% мазнини“ „в непосредствена близост, отпечатана с букви със същия цвят, размер и тип и на същия цветови фон както информацията за ниския процент“. „Човеците“ за разлика от „икономите“ се нуждаят от помощ, за да вземат добри решения, и съществуват информирани и ненатрапливи начини те да получат тази помощ. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|