Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
| Каква част от деня хората с парализирани крака прекарват в лошо настроение?408
Този въпрос почти със сигурност ви е накарал да си представите един паралитик, който в момента си мисли за своята болест. Следователно предположението ви за настроението на паралитика е вероятно да е вярно през първите дни след злополуката, довела до парализата; известно време след събитието жертвите на злополука мислят малко за нещо друго. Но след време, с малко изключения, вниманието им се отдръпва от новата ситуация, тъй като тя им става по-позната. Главните изключения са хроничната болка, непрекъснатото излагане на висок шум и тежката депресия. Болката и шумът са биологични сигнали, които привличат вниманието, а депресията включва самоподдържащ се цикъл на нещастни мисли. Следователно не съществува адаптиране към тези състояния. Параплегията обаче не е сред тези изключения: подробни наблюдения показват, че параплегиците са в доста добро настроение през повече от половината от времето един месец след злополуката – макар че тяхното настроение определено е мрачно, когато мислят за ситуацията си.409 През по-голямата част от времето обаче параплегиците работят, четат, наслаждават се на шеги и приятели и се ядосват, когато четат за политика във вестника. Когато са заети с някоя от тези дейности, те не са много по-различни от всички останали и можем да очакваме, че изпитваното благополучие на параплегиците е близко до нормалното през повечето време. Адаптацията към една нова ситуация, била тя добра или лоша, се състои до голяма степен във все по-малко и по-малко мислене за нея. В този смисъл повечето дългосрочни житейски обстоятелства, включително параплегията и бракът, са временни състояния, с които човек свиква, когато се намира в тях. Една от привилегиите да преподаваш в Принстън е възможността да бъдеш ръководител на талантливи докторанти в подготовката на дисертацията им. Един от най-хубавите моменти в тази посока беше един проект, при който Берурия Кон събра и анализира данни от проучвателска фирма, която моли респондентите да оценят пропорцията време, която параплегиците прекарват в лошо настроение. Тя разделя респондентите си на две групи: на някои казват, че злополуката, довела до парализата, се е случила преди месец, а на някои — че тя е станала преди година. В допълнение всеки респондент посочва дали познава лично някой параплегик. Двете групи са много сходни в оценката си за параплегиците, които скоро са получили парализата: тези, които познават параплегици, оценяват лошото настроение на 75%; тези които е трябвало да си представят някой параплегик, дават оценка 70%. За разлика от тях двете групи се различават рязко в оценките си на настроението на параплегиците една година след злополуката: онези, които познават параплегици, дават оценка 41% за времето на лошо настроение. Оценките на онези, които не познават лично параплегици, са средно 68%. Очевидно онези, които познават параплегици, са наблюдавали постепенното оттегляне на вниманието от състоянието, но другите не прогнозират, че тази адаптация ще се случи. Оценките за настроението на победители в лотария един месец и една година след събитието показват съвсем същия модел. Можем да очакваме, че удовлетвореността от живота на параплегиците и на хората, страдащи от други хронични и обременителни състояния, е ниска, което има връзка с тяхното изпитвано благополучие, защото искането да оценят живота си неизбежно ще им напомня за живота на другите и за живота, който са водили в миналото. В съгласие с тази идея скорошни изследвания на пациенти, на които е била направена колостомия410, разкриват драматични разминавания между изпитваното от пациентите благополучие и техните оценки на живота им.411 Вземането на проби от преживяването показва, че няма разлика в изпитваното щастие между тези пациенти и здравото население. И все пак пациентите с колостомия биха били готови да се откажат от години от живота си, за да живеят по-кратък живот, но без колостомия. След това: пациентите, чиято колостомия е премахната, си спомнят за периода, през който са били в това състояние, като за нещо ужасно и дори биха се отказали от останалия си живот, за да не се върнат в него. Тук, изглежда, помнещото Аз е обект на силна илюзия на фокусирането относно живота, който изпитващото Аз понася доста спокойно. Даниъл Гилбърт и Тимоти Уилсън въведоха понятието погрешно искане,412 за да опишат лошите избори, които възникват от грешки на афективното прогнозиране. Този израз заслужава да влезе в езика на всекидневието. Илюзията на фокусирането (която Гилбърт и Уилсън наричат фокулизъм) е богат източник на погрешно искане. По-специално тя ни прави склонни да преувеличаваме ефекта на значителни покупки или променени обстоятелства върху бъдещото ни благополучие. Сравнете два ангажимента, които ще променят някои аспекти от живота ви: купуването на удобна кола и включването ви в група, която се събира всяка седмица, да речем клуб за игра на покер или клуб за книги. И двете преживявания ще бъдат нови и вълнуващи в началото. Сериозната разлика е, че ще обръщате малко внимание на колата, когато я карате, но винаги ще отдавате внимание на социалното общуване, на което сте се посветили. Чрез ОКВЕВКЕ вие вероятно ще преувеличавате дългосрочните ползи от колата, но вероятно няма да правите същата грешка за социалното общуване или за изискващи внимание, както им е присъщо, дейности като играта на тенис или обучението ви по свирене на виолончело. Илюзията на фокусирането създава деформация в полза на стоки и преживявания, които в началото са вълнуващи, дори ако понякога загубват своята привлекателност. Времето се пренебрегва, като поражда преживявания, които ще задържат своята стойност на внимание в дългосрочен план, за да бъдат оценявани по-малко, отколкото заслужават. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|