Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
| Закотвянето в оценката на субективното разпределение на вероятността. В анализите на решенията от експертите често се иска да изразят своите убеждения относно дадено количество, например средната стойност на индекса Дау-Джоунс в конкретен ден, във формата на разпределение на вероятността. Обикновено такова разпределение се изгражда, като въпросният човек бива помолен да избере стойности на количеството, които съответстват на определени перцентили на неговото субективно разпределение на вероятността. Например експертът може да бъде помолен да избере дадено число, Х90. То означава, че неговата субективна вероятност, че това число ще бъде по-високо от средната стойност на Дау-Джоунс, е 0,90. Тоест той трябва да избере такава стойност Х90, че да е готов да приеме облог 9 към 1, че средната стойност на Дау-Джоунс няма да я надвиши. Субективното разпределение на вероятността за средната стойност на Дау-Джоунс може да се построи от няколко такива оценки, съответстващи на различни перцентили.
Като се съберат субективните разпределения на вероятността, е възможно експертът да бъде проверен за точната му калибрация. Един експерт е точно (или външно) калиброван в комплект задачи, ако точно П% от верните стойности на оценените количества се намират под посочените от него стойности на Хп. Например верните стойности ще се падат под Х01 при 1% от количествата и надХ99 при 1% от количествата. Следователно верните стойности трябва да се падат в интервала на увереност между Х01 и Х99 в 98% от задачите. Няколко изследователи439 са получили разпределения на вероятността за много количества от голям брой експерти. Тези разпределения показват големи и системни отклонения от вярната калибрация. В повечето изследвания действителните стойности на оценените количества са или по-малки от Х01, или по-големи от Х99 при около 30% от задачите. Тоест участващите утвърждават твърде тесни интервали на увереност, които отразяват повече сигурност, отколкото е оправдано въз основа на тяхното знание за оценяваните количества. Тази деформация се среща често при наивни и при опитни субекти и не се отстранява чрез запознаването им с верните правила за оценяване, които осигуряват подтици за външна калибрация. Този ефект се дължи поне отчасти на закотвянето. Например за да избере Х90 за средната стойност на Дау-Джоунс е естествено човек да започне, като се сети за своята най-добра оценка на Дау-Джоунс и нагоди тази стойност в посока нагоре. Ако това нагаждане – подобно на повечето останали – е недостатъчно, тогава Х90 няма да бъде достатъчно крайно. Сходен ефект на закотвяне ще се яви в избирането на Х10, което очевидно се получава от нагаждането на оценката в посока надолу. Следователно интервалът на увереност между Х10 и Х90 ще бъде твърде тесен и прецененото разпределение на вероятността ще бъде твърде стегнато. В подкрепа на тази интерпретация може да се посочи, че субективните вероятности систематично се променят чрез една процедура, в която най-добрата оценка на човека не служи като котва. Субективните разпределения на вероятността за дадено количество (средната стойност на Дау-Джоунс) могат да се получат по два различни начина: (I) като помолим участващия да избере стойности на Дау-Джоунс, които съответстват на определени перцентили на неговото разпределение на вероятността, и (II) като помолим субекта да оцени вероятностите, че вярната стойност на Дау-Джоунс ще превишава някои определени стойности. Двете процедури са формално еквивалентни и би трябвало да дават идентични разпределения. Обаче те внушават различни начини на нагаждане от различни котви. В процедура (I) естествената изходна точка е най-добрата оценка на човека за количеството. В процедура (II), от друга страна, субектът може да бъде закотвен към стойността, посочена във въпроса. В алтернативния случай той може да бъде закотвен към равни залози или към шанс 50-50, който е естествена изходна точка в оценяването на вероятността. И в единия, и в другия случай процедура (II) би трябвало да дава по-малко крайни разлики от процедура (I). В противовес на двете процедури, на група субекти бе представен комплект от 24 количества (например разстоянието по въздух от Ню Делхи до Пекин). Те оценяваха или Х10, или Х90 във всяка задача. Друга група получи средната оценка на първата група за всяко едно от 24-те количества. Те бяха помолени да оценят шансовете, че всяка от дадените стойности превишава вярната стойност на съответното количество. При липсата на каквато и да било деформация втората група би трябвало да получи шансовете, специфични за първата група, тоест 9:1. Обаче ако равните шансове или посочената стойност служат като котви, шансовете на втората група би трябвало да са по-малко крайни, тоест по-близко до 1:1. В действителност средните шансове, посочени от тази група за всички задачи, бяха 3:1. Когато преценките на двете групи бяха проверени за външна калибрация, се откри, че участващите в първата група бяха твърде крайни. Това съответстваше на предишните изследвания. Събитията, за които те бяха преценили, че имат вероятност 0,10, в действителност преобладаваха в 24% от случаите. За разлика от тях участващите във втората група бяха твърде консервативни. Събитията, на които те бяха приписали средна вероятност 0,34, в действителност преобладаваха в 26% от случаите. Тези резултати илюстрират начина, по който степента на калибрацията зависи от процедурата на изтръгването им. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|