Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
- Навигация на страницата:
- Приложение A Оценката при несигурност: евристика и деформации 419
Двете системиНастоящата книга разгледа функционирането на ума като едно нелеко взаимодействие между двама измислени герои: автоматичната Система 1 и прилагащата усилия Система 2. Сега познавате доста добре личностите на двете системи и сте способни да предусетите как могат да реагират те в различни ситуации. И, разбира се, също така помните, че двете системи не съществуват реално в мозъка или някъде другаде. „Система 1 прави X“ е съкращение на „X се случва автоматично“. А „Система 2 прави У“ е съкращение на „възбудата се увеличава, зениците се разширяват, вниманието се фокусира и се извършва дейност У“. Надявам се, че езикът за системите, който въведох, ще ви се стори полезен и че сте добили интуитивен усет за това как работят те, без да се обърквате от въпроса дали съществуват. След това необходимо предупреждение ще продължа да използвам този език до края. Внимателната Система 2 е този, който си мислим, че сме. Система 2 артикулира оценки и прави избори, но често одобрява или рационализира представи и чувства, които са били генерирани от Система 1. Може да не знаете, че сте оптимисти относно даден проект, защото нещо в неговия ръководител ви напомня за обичаната ви сестра, или че не харесвате даден човек, който смътно прилича на зъболекаря ви. Ако обаче ви помолят да дадете обяснение, ще преровите паметта си за подходящи основания и определено ще намерите някои. Нещо повече, вие ще вярвате в историята, която сте измислили. Но Система 2 не е само апологет на Система 1; освен това тя ни предпазва да изразим открито много на брой глупави мисли и неподходящи импулси. Насочването на вниманието подобрява изпълнението на многобройни дейности – помислете си за рисковете на шофирането в тясно пространство, докато умът ви е разсеян – и е изключително важно за някои задачи, включително сравняването, избора и подреденото обмисляне. Обаче Система 2 не е образец на рационалност. Нейните способности са ограничени, такова е и познанието, до което тя има достъп. Ние невинаги мислим правилно, когато разсъждаваме, и грешките ни невинаги се дължат на натрапчиви и неверни интуиции. Често правим грешки, защото ние (нашата Система 2) не можем да се справим по-добре. Отделих повече време на описанието на Система 1 и посветих много страници на грешките на интуитивното оценяване и избор, които приписвам на нея. Но относителният брой на страниците е лош индикатор за баланса между чудесата и недостатъците на интуитивното мислене. Система 1 е всъщност извор на много от нещата, които вършим погрешно, но и извор на много от нещата, които вършим правилно – което е по-голямата част от нещата, които вършим. Нашите мисли и действия се ръководят рутинно от Система 1 и по принцип постигат целта си. Едно от чудесата е богатият и детайлен модел на нашия свят, който се съхранява в асоциативната ни памет: тя различава изненадващите от нормалните събития за част от секундата, незабавно генерира представа за това какво се е очаквало вместо изненадата и автоматично търси да намери някаква причинна интерпретация на изненадите и събитията, когато те се случват. Освен това паметта съдържа огромния репертоар от умения, които сме придобили през цял живот практика, които автоматично произвеждат адекватни решения за предизвикателствата, когато те се появят, били те заобикаляне на голям камък по пътя ни или предотвратяване на зараждащо се избухване на клиент. За да придобием умения, ние се нуждаем от регулярна среда, адекватна възможност за практика и бърза и недвусмислена обратна връзка за правилността на мислите и действията ни. Когато тези условия са изпълнени, уменията се развиват и интуитивните оценки и избори, които бързо ни идват наум, най-често ще са правилни. Всичко това е дело на Система 1. Това означава, че се случва автоматично и бързо. Признак за умело изпълнение е способността ни да се справяме с огромни количества информация бързо и ефикасно. Когато се изправим пред предизвикателство, за което е налична базирана на умения реакция, тази реакция се събужда. Какво се случва при липсата на умения? Понякога, като например в задачата 17 х 24 = ?, която иска определен отговор, е непосредствено ясно, че в нея трябва да се включи Система 2. Рядко се случва обаче Система 1 да е смаяна. Система 1 не се ограничава от ограничения на капацитета и е разточителна в своите изчисления. Когато е заета с търсене на отговор на даден въпрос, едновременно с това тя генерира отговори на свързани въпроси и може да подмени отговора, който търси, с отговор, за който се сеща по-лесно. Според тази концепция за евристиката евристичният отговор не е непременно по-прост или по-икономичен от първоначалния въпрос – той просто е по-достъпен, изчислява се по-бързо и по-лесно. Евристичните отговори не са случайни и често са приблизително верни. А понякога са доста грешни. Система 1 регистрира когнитивната лекота, с която обработва информацията, но не генерира предупредителен сигнал, когато последната стане ненадеждна. Интуитивните отговори ни идват на ума бързо и уверено, независимо дали произлизат от умения, или от евристика. За Система 2 няма прост начин да направи разлика между отговора, базиран на умение, и евристичния отговор. Нейното единствено средство е да се забави и да се опита да построи отговор сама, което прави с неохота, защото е мързелива. Тя небрежно одобрява много внушения на Система 1, като ги проверява минимално, например както става в задачата с бухалката и топката. Ето как Система 1 получава своята лоша репутация, че е извор на грешки и деформации. Нейните оперативни черти, които включват ОКВЕВКЕ, съгласуването по интензивност и асоциативната свързаност, както и други, пораждат предсказуеми деформации и когнитивни илюзии, като например закотвянето, нерегресивните предсказания, прекалената самоувереност и много други. Какво може да се направи относно деформациите? Как можем да подобрим оценките и решенията, както своите собствени, така и тези на институциите, на които служим и които ни обслужват? Краткият отговор е, че без значително инвестиране на усилия може да се постигне малко. Както знам от опит, Система 1 не се обучава лесно. Като изключим някои ефекти, които приписвам главно на възрастта, моето интуитивно мислене е точно толкова склонно към прекалена самоувереност, крайни предсказания и заблуда в планирането, каквото беше преди да направя изследвания на тези проблеми. Станах по-добър единствено в способността си да разпознавам ситуациите, в които има вероятност за грешки: „това число ще бъде котва...“, „решението би могло да се промени, ако проблемът се постави в друга рамка...“ И освен това постигнах много по-голям напредък в разпознаването на грешките на другите, отколкото на своите собствени. Начинът, по който можем да блокираме грешките, които възникват в Система 1, е по принцип прост: разпознайте признаците, че се намирате в когнитивно минно поле, забавете топката и потърсете подкрепление от Система 2. Това е начинът, по който ще постъпите, когато се изправите отново пред илюзията на Мюлер-Лайер. Когато видите линиите с перките, сочещи в различни посоки, ще разпознаете ситуацията, а именно че тя е такава, в която не бива да вярвате на впечатленията си за дължината. За беда най-малко вероятно е да приложим тази разумна процедура, когато най-много се нуждаем от нея. На всички би ни харесало да имаме звънец, който да звъни високо винаги когато се готвим да направим сериозна грешка, но такъв звънец не е наличен и по принцип е по-трудно да разпознаем когнитивните илюзии, отколкото илюзиите на възприятието. Гласът на разума може да е много по-слаб от силния и ясен глас на грешната интуиция, а да поставяме под въпрос интуициите си е неприятно, когато сме изправени пред стреса, свързан с някое важно решение. Повече съмнение е последното нещо, което искате, когато имате проблеми. Резултатът е, че ви е много по-лесно да идентифицирате едно минно поле, когато наблюдавате другите, които вървят в него, отколкото когато сами се готвите да направите същото. Наблюдателите са по-малко ангажирани когнитивно и са по-отворени за информацията от актьорите. Това бе моето основание да напиша книга, която е ориентирана по-скоро към критиците и клюкарите, отколкото към хората, които вземат решения. Организациите са по-добри от хората, когато става дума за избягването на грешки, защото те, естествено, мислят по-бавно и имат силата да налагат дисциплинирани процедури. Организациите могат да въведат и задействат417 приложението на полезни чеклистове, както и по-детайлно разработени упражнения, като прогнозирането на референтен клас и методът премортем. Създавайки определен речник,418 организациите могат поне отчасти да насърчат една култура, при която хората се наблюдават един друг, когато се доближават до минни полета. Независимо какво произвежда, една организация е и фабрика за производство на преценки и решения. Всяка фабрика трябва да разполага с начини, чрез които да гарантира качеството на своите продукти в първоначалното им проектиране, в производството им и във финалните проверки. Съответните етапи от производството на решения са рамкирането на проблема, който трябва да се реши, събирането на релевантна информация, водеща до решение, и размисъл и обзор. Една организация, която се стреми да подобри продукта на своето решение, би трябвало рутинно да търси подобрения в ефикасността на всеки един от тези етапи. Оперативната концепция е рутинна. Постоянният контрол над качеството е алтернатива на цялостните прегледи на процесите, които организациите обикновено предприемат вследствие на катастрофи. Могат да се направят много неща за подобряване на вземането на решения. Един от многото примери е забележителната липса на системно обучение в изключително важните умения за провеждане на ефикасни срещи. Най-сетне, по-богатият език е изключително важен за умението за конструктивна критика. До голяма степен, подобно на медицината, идентифицирането на грешките в преценката е диагностична задача, която изисква точен речник. Названието на болестта е кука, на която се закача всичко, което е известно за болестта, включително уязвимостите, факторите на околната среда, симптомите, прогнозата и лечението. По подобен начин и наименования като „ефекти на закотвяне“, „тясно рамкиране“ или „прекалена свързаност“ внасят в паметта ни всичко, което знаем за дадена деформация, за нейните причини, за нейните ефекти и какво може да се направи за нейното смекчаване. От по-дребнавото клюкарене край автомата за вода до подобрите решения има пряка връзка. Хората, които вземат решенията, понякога са по-способни да си представят гласовете на настоящите клюкари и на бъдещите си критици, отколкото колебливия глас на собствените си съмнения. Те ще правят подобри избори, когато очакват, че техните решения ще бъдат оценявани не само по това, какви са излезли, а по това как са били взети. Приложение A
|