Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Илюзии за припомнянеДумата „илюзия“ събужда в ума ни представата за зрителни илюзии, защото всички познаваме картините, които заблуждават. Зрението обаче не е единствената област, в която се срещат илюзии; паметта е също податлива на тях, както и мисленето, по-общо разглеждано. Дейвид Стенбил, Моника Бигутски, Шейна Тирана. Току-що си измислих тези имена. Ако срещнете някое от тях през следващите няколко минути, вероятно ще си спомните къде сте ги видели. Знаете и ще знаете за известно време, че това не са имената на дребни знаменитости. Но да предположим, че след няколко дена ви покажат дълъг списък с имена, включително някои дребни знаменитости и „нови“ имена на хора, които никога не сте чували; задачата ви ще бъде да проверите всяко име на знаменитост в списъка. Има значителна вероятност да идентифицирате Дейвид Стенбил като известна личност, макар че няма да знаете (естествено) дали сте срещали името в контекста на филмите, спорта или политиката. Дари Джакъби, психологът, който пръв демонстрира тази илюзия на паметта в лабораторни условия, озаглавява статията си „Да станеш прочут за една нощ“.70 Как се случва това? В някои случаи, когато става дума за наистина прочути хора (или знаменитости в някоя област, която следите), вие имате в ума си досие с богата информация за въпросната личност – да речем Алберт Айнщайн, Боно, Хилари Клинтън. Но вие няма да имате досие с информация за Дейвид Стенбил, ако срещнете неговото име след няколко дена. Всичко, което ще имате, ще е чувството, че то ви е познато – виждали сте името някъде. Джакъби формулира много хубаво проблема:71 „Усещането за познатост има простото, но силно качество на „миналост“, което, изглежда, указва, че е пряко отражение на предишен опит.“ Това качество на миналост е илюзия. Истината е, както показаха Джакъби и много негови последователи, че името Дейвид Стенбил ще ви изглежда познато, когато го видите, защото ще го виждате по-ясно. За вас е по-лесно да видите отново думите, които сте виждали по-рано – можете да ги идентифицирате по-добре от други думи, когато ви ги покажат съвсем за кратко или са маскирани от шум, и ще ги прочетете по-бързо (с няколко стотни от секундата), отколкото други думи. Накратко, усещате по-голяма когнитивна лекота при възприемането на дума, която сте виждали по-рано, и това усещане на лекота ви дава впечатлението за познатост.72 Фигура 5 ви предлага начин да тествате това. Изберете някоя съвършено нова дума, направете така, че да я видите по-лесно, и ще е по-вероятно тя да притежава качеството миналост. Всъщност е по-вероятно да разпознаете една нова дума като позната, ако несъзнателно сте били заредени с нея чрез показването ѝ за няколко милисекунди точно преди теста или ако тя ви е била показана по-силно подчертана, отколкото някои други думи от списъка. Връзката работи и в другата посока. Представете си, че ви покажат списък с думи, които са малко или много не на фокус. Някои от думите са силно размазани, други по-малко, и вашата задача е да идентифицирате думите, които са ви показани по-ясно. Една дума, която сте видели неотдавна, ще ви се стори по-ясна от непознатите думи. Както показва фигура 5, различните начини на индуциране на когнитивна лекота или напрежение са заменяеми; може да не знаете точно кое прави нещата когнитивно лесни или напрегнати. Ето каква е илюзията на познатостта. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|