Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Илюзии за истина„Ню Йорк е голям град в Съединените щати.“ „Луната се върти около Земята.“ „Кокошката има четири крака.“ В тези три случая бързо си спомняте голямо количество свързана с тях информация, почти всяка сочеща един или друг аспект. Скоро след като ги прочетохте, вие знаехте, че първите две изречения са верни, а последното е грешно. Отбележете обаче, че твърдението „Кокошката има три крака“ е по-очевидно невярно от „Кокошката има четири крака“. Вашата асоциативна машина забавя оценката на последното изречение, понеже доставя факта, че много животни имат четири крака, а вероятно и факта, че супермаркетите често продават кокоши крака в опаковки по четири. Система 2 е била заета с пресяване на тази информация, като вероятно е повдигнала проблема дали въпросът за Ню Йорк не е прекалено лесен или е проверила значението на „върти се". Спомнете си за последния път, когато сте полагали тест по шофиране. Вярно ли е, че ви е необходимо специално разрешително, за да карате превозно средство, което тежи повече от три тона? Вероятно сте учили сериозно и можете да си спомните на коя страна от страницата е бил отговорът, както и обяснението му. Това определено не е начинът, по който аз взех изпитите си по шофиране, когато се преместих в нова държава. Моята практика бе да прочета бързо един път правилника и да се надявам на късмет. Знаех някои от отговорите от опит, понеже шофирах отдавна. Но имаше и въпроси, на които не ми идваше наум добър отговор. При тях единствената ми надежда беше да разчитам на когнитивната лекота. Ако усещах отговора като познат, предполагах, че вероятно той е верен. Ако ми изглеждаше нов (или невероятно краен), го отхвърлях. Впечатлението за познатост се създава от Система 1, а Система 2 разчита на това впечатление за преценката вярно/невярно. Урокът от фигура 5 е, че предсказуеми илюзии неизбежно се появяват, ако една оценка се базира на впечатление за когнитивна лекота или напрежение. Всичко, което облекчава гладкия ход на асоциативната машина, влияе и на убежденията. Сигурен начин да накараме хората да повярват в лъжи е честото им повтаряне, защото познатостта не се различава лесно от истината. Авторитарните институции и маркетърите винаги са знаели този факт. Хората, които са непрестанно изложени на израза „телесната температура на кокошката“73 е по-вероятно да приемат за истина твърдението, че „телесната температура на кокошката е 144 °С“ (или кое да е друго произволно число). Познатостта на едната част от изречението е достатъчна, за да ги накара да почувстват цялото изречение като познато и следователно вярно. Ако не можете да си спомните източника на дадено твърдение и нямате начин да го свържете с други неща, които познавате, вие нямате друга опция, освен да подходите към изречението с чувството на когнитивна лекота. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|