Тя не се мъчеше да работи с часове по задачата. Бе навлязла в състояние на поток.
Егото му бе изтощено след дългия ден, изпълнен със срещи. Затова просто използва стандартните работни процедури, вместо да обмисля проблема.
Не си направи труд да провери дали казаното от него има смисъл. Дали неговата Система 2 наистина бе мързелива, или просто бе твърде уморен?
За беда тя бе склонна да казва първото нещо, което ѝ дойдеше на ума. Освен това май се затрудняваше да отлага удовлетворението: слаба Система 2.
Глава 4
Асоциативната машина52
За да започнете своето изследване на изненадващите начини на функциониране на Система 1, разгледайте следните думи:
Банани Повръщам
През последната секунда или две са ви се случили много неща. Представили сте си някои неприятни образи и спомени. Лицето ви леко се е изкривило в изражение на отвращение и може би неусетно сте отблъснали книгата. Пулсът ви се е ускорил, космите по ръцете ви леко са настръхнали и потните ви жлези са се активирали. Накратко, вие сте реагирали на отвратителната дума със слаба версия на начина, по който бихте реагирали на действителното събитие. Всичко това е напълно автоматично, извън вашия контрол.53
Няма особена причина да постъпвате така, но вашият ум автоматично е допуснал времева последователност и причинна връзка между думите и гаденето. В резултат вие изпитвате временно отвращение към бананите (не се безпокойте, ще премине). Състоянието на вашата памет се е променило и в други отношения: сега сте необичайно готови да разпознаете и да реагирате на обекти и представи, свързани с „повръщам“, като например болен, воня или повдигане, и думи, свързани с „банани“, като например жълт и плод, и може би ябълка и ягоди.
Нормално, повръщането се случва в специфични контексти, като например махмурлук и стомашно разстройство. Бихте били необичайно готови да разпознаете думи, свързани с други причини за същия злощастен резултат. По-нататък, вашата Система 1 е забелязала факта, че свързването на двете думи е необичайно; вероятно не сте го срещали никога преди. Изпитвали сте лека изненада.
Тази сложна констелация от реакции се е случила бързо, автоматично и без усилие. Вие не сте я искали и не сте могли да я спрете. Тя е била операция на Система 1. Събитията, които са се състояли в резултат на това, че сте видели думите, са се случили благодарение на един процес, който се нарича асоциативна активация: представите, които са се събудили, отключват много други представи в една разширяваща се каскада от активност в мозъка ви. Важната черта на този сложен комплекс от умствени събития е неговата свързаност. Всеки елемент е свързан и всеки подкрепя и усилва останалите. Думата предизвиква спомени, които предизвикват емоции, които на свой ред предизвикват изражения на лицето и други реакции, като например общо напрягане и тенденция за избягване. Изражението на лицето и движението за избягване усилват чувствата, с които са свързани, а чувствата на свой ред подсилват съответните представи. Всичко това става бързо и едновременно, произвеждайки самоусилващ се модел от когнитивни, емоционални и физически реакции, който е както разнообразен, така и цялостен – наричат го асоциативно свързан.
За около една секунда вие автоматично и несъзнателно сте извършили един забележителен подвиг. Тръгвайки от едно напълно неочаквано събитие, вашата Система 1 е осмислила максимално ситуацията – две прости думи, съчетани по странен начин, – като е свързала думите в каузална история; оценила е възможната заплаха (слаба до умерена) и е създала контекст за бъдещи развития, като ви е подготвила за събития, които току-що са станали по-вероятни; освен това е създала контекст за настоящото събитие, като е оценила колко изненадващо е било то. В резултат сте информирани за миналото и подготвени за настоящето дотолкова, доколкото бихте могли да бъдете.
Странна особеност на случилото се е, че вашата Система 1 е третирала чистото съчетание на две думи като репрезентации на реалността. Вашето тяло е реагирало със слаба реплика на реакция спрямо реалното нещо и емоционалният отговор и физическото отвращение са били част от интерпретацията на събитието. Както подчертават специалистите по когнитивна наука през последните години, познанието е въплътено; човек мисли със своето тяло,54 а не само с мозъка си.
Механизмът, който причинява тези умствени събития, е известен от дълго време: той се нарича асоциация на представи. Всички знаем от опит, че представите следват една след друга в съзнателния ни ум по доста подреден начин. Още британските философи от седемнадесети и осемнадесети век са потърсили правилата, с които се обясняват тези последователности. В своето „Изследване върху човешкия разум“, публикувано през 1748 г., шотландският философ Дейвид Хюм свежда принципите на асоциацията до три: сходство, непосредствена близост по време и място и причинност. Нашата концепция за асоциацията се е променила радикално от времето на Хюм, но неговите три принципа продължават да ни предлагат добра изходна точка.
Ще приема едно широко виждане на това що е представа. Тя може да бъде конкретна или абстрактна и може да се изразява по много начини: като глагол, като съществително, като прилагателно или като свит юмрук. Психолозите схващат представите като възли в огромна мрежа, наречена асоциативна памет, в която всяка представа е свързана с много други представи. Съществуват различни типове връзки: причините са свързани със своите следствия (вирус >>> настинка); предметите със своите отличителни качества (лайм >>> зелен); нещата с категориите, към които се отнасят (банан >>> плод). Особеност, с която сме надхвърлили Хюм, е, че вече не смятаме, че умът минава през последователност от съзнателни представи, всяка в определено време. Според настоящото виждане за начина, по който работи асоциативната памет, много неща се случват едновременно. Една представа, която се е активирала, не просто събужда друга представа. Тя активира много представи, които на свой ред активират други. По-нататък, само няколко от активираните представи ще се регистрират в съзнанието; по-голямата част от работата на асоциативното мислене е тиха, скрита от нашето съзнателно Аз. Схващането, че имаме ограничен достъп до начина, по който функционират нашите умове, е трудно за приемане, защото, естествено, то е чуждо на опита ни. Но то е вярно: ние знаем далеч по-малко за себе си, отколкото чувстваме, че знаем.
Сподели с приятели: |
