Мисленето
Зареждания, които ни ръководят
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Зареждания, които ни ръководятИзследванията на ефектите на зареждането ни носят открития, които застрашават образа, който имаме за себе си като съзнателни и автономни автори на своите преценки и избори. Например повечето от нас мислят, че гласуването е съзнателен акт, който отразява нашите ценности и оценки на политиката и който не се влияе от ирелевантни неща. Гласуването ни не би трябвало да се влияе от местоположението на избирателната секция например, обаче се влияе. Изследване на моделите на гласуване в избирателни райони в Аризона през 2000 г. показва, че подкрепата на предложенията за увеличение на финансирането на училищата61 е значително по-голяма, когато избирателната секция се намира в училище, отколкото когато е в съседно на него място. Отделен експеримент показва, че излагането на хората пред изображения на класни стаи и училищни шкафчета увеличава и склонността на участниците да подкрепят дадена училищна инициатива. Ефектът на изображенията е по-голям, отколкото разликата между родители и други гласоподаватели! Изследването на зареждането тръгна от първите демонстрации, че напомнянето на хората за старостта ги кара да вървят по-бавно. Сега знаем, че ефектите на зареждането могат да проникнат във всяко кътче от нашия живот. Напомнянията за пари62 произвеждат известни ефекти на безпокойство. На участници в един експеримент показват списък от пет думи, от които те трябва да построят израз от четири думи, който има за тема парите („високо заплата една бюро работа“ става „една високо платена работа“). Други зареждания са много по-фини, включително наличието на ирелевантен предмет, свързан с парите, на заден план, като например куп пари за играта „Монополи“, сложени на маса, или компютър със скрийнсейвър, изобразяващ доларови банкноти, плаващи във вода. Заредените с темата „пари“ хора стават по-независими, отколкото биха били без асоциативния спусък. Те упорстват почти два пъти по-дълго в опитите си да решат много трудна задача, преди да помолят експериментатора за помощ – ясна демонстрация на нараснала самоувереност. Заредените с темата „пари“ хора са и по-егоистични: те са по-малко готови да отделят време, за да помогнат на друг студент, който се преструва в експеримент, че е объркан относно дадена задача. Когато експериментатор несръчно разпилее шепа моливи на пода, участниците, мислещи за пари (несъзнателно), събират по-малко моливи. В друг експеримент от тези серии на участниците се казва, че скоро ще се запознаят и ще разговарят с друг човек, и ги молят да подготвят два стола, докато експериментаторът излезе, за да намери въпросния човек. Участниците, заредени с темата „пари“, избират да стоят много по-далече, отколкото незаредените (118 спрямо 80 см). Заредените с темата „пари“ студенти показват и по-голямо предпочитание да бъдат сами. Общата тема на тези открития е, че представата за парите зарежда с индивидуализъм: неохота да бъдеш включен при другите, да зависиш от другите или да приемаш изисквания от другите. Психоложката, която провежда това забележително изследване, Катлин Воус, похвално се въздържа да обсъжда изводите, следващи от нейните открития, и оставя тази задача на читателите си. Нейните експерименти са впечатляващи – откритията ѝ навеждат на извода, че животът ни в култура, която ни обсипва с напомняния за пари, може би формира нашето поведение и нагласите ни по начини, които не съзнаваме и с които може би не се гордеем. Някои култури осигуряват често напомняния за уважение, други непрекъснато напомнят на своите членове за Бог, а някои общества зареждат с послушание чрез огромни изображения на Любимия вожд. Може ли да има някакво съмнение, че в диктаторски общества окачените навсякъде портрети на националния лидер не само изразяват чувството „Големия Брат те наблюдава“, но и водят до реално намаляване на спонтанното мислене и независимото действие? Данните от изследванията на зареждането навеждат на извода, че напомнянето на хората за тяхната смъртност увеличава привлекателната сила на авторитарните идеи63, които могат да станат успокоителни в контекста на ужаса от смъртта. Други експерименти потвърдиха прозренията на Фройд за ролята на символите и метафорите в несъзнателните асоциации. Разгледайте например неясните фрагменти от думи И_ _ _ _ _С_ _ _ _ _А. Хората, които неотдавна са били помолени да мислят за действие, от което се срамуват, е по-вероятно да запълнят фрагментите като ИЗМИЯ и САПУНА и е по-малко вероятно да видят ИСКАМ СУПАТА. По-нататък, самото мислене за злословене зад гърба на колега кара хората да са много по-склонни да купят сапун, дезинфектант или перилен препарат, отколкото батерии, сок или захарни пръчки. Чувството, че нечия душа е опетнена, изглежда, отключва желание да изчистиш тялото си, събужда импулса, наречен „ефекта на Лейди Макбет“.64 Изчистването е особено характерно за части на тялото, участвали в грях. Участници в експеримент са придумани да излъжат въображаема личност или по телефона, или по електронната поща. В последващ тест за привлекателността на различни стоки хората, които са излъгали по телефона, предпочитат средство за измиване на уста пред сапун65, а онези, които са излъгали в имейл, предпочитат сапуна пред средството за измиване на уста. Когато разказвам за изследванията на зареждането пред публика, тя често реагира със съмнение. Това не ме изненадва: Система 2 вярва, че контролира нещата и че знае причините за своите избори. В ума ви вероятно изникват въпроси като следните: как е възможно такива банални манипулации на контекста да имат толкова големи въздействия? Не демонстрират ли тези експерименти, че ние зависим изцяло от произвола на зарежданията, които средата ни осигурява във всеки момент? Разбира се, че не. Ефектите на зарежданията са силни, но не непременно големи. Сред сто гласоподаватели само неколцина, чиито първоначални предпочитания са несигурни, ще гласуват по по-различен начин по училищния проблем, ако избирателната им секция се намира в училище, отколкото ако се намира в църква – обаче няколко процента биха могли да значат край за един кандидат. Идеята, върху която би трябвало да се фокусирате обаче, е, че вашето съмнение не е опция. Резултатите не са измислени, нито са статистически случайности. Вие нямате друг избор, освен да приемете, че основните изводи от тези изследвания са верни. И което е по-важното, трябва да приемете, че те важат за вас. Ако сте били изложени на скрийнсейвър с плаващи доларови банкноти, вероятно вие също бихте събрали по-малко моливи, за да помогнете на несръчен непознат. Вие не вярвате, че тези резултати са приложими за вас, защото те не съответстват на нищо от субективния ви опит. Обаче вашият субективен опит се състои предимно от историята, която самата ваша Система 2 си разказва за ставащото. Феномените на зареждането възникват в Система 1 и вие нямате съзнателен достъп до тях. Ще завършва с една чудесна демонстрация на ефект на зареждане, която е била проведена в офиса на един британски университет.66 В продължение на дълги години членовете на този офис плащали за чай или кафе, които си правели сами през деня, като слагали пари в една „кутия на честността“. До нея бил сложен списък с предполагаемите цени. Един ден без никакво предупреждение или обяснение точно над ценоразписа бил поставен плакат. За период от десет седмици всяка седмица било поставяно ново изображение – или цветя, или очи, които изглеждали така, сякаш гледат право в зрителя. Никой не коментирал новата украса, но вноските в кутията се променили значително. Плакатите и сумите, които хората слагали в кутията (в съответствие със сумата, която консумирали), са показани на фигура 4. Заслужават си да ги разгледаме по-внимателно. През първата седмица на експеримента (която можете да видите на дъното на диаграмата) две широко отворени очи гледат в пиячите на кафе или чай, чиито средни вноски са 70 пенса за литър мляко. През втората седмица плакатът показва цветя и средните вноски падат до около 15 пенса. Тенденцията продължава. Средно взето, използващите кухнята внасят почти три пъти повече през „седмиците с очи“, отколкото през „седмиците с цветя“. Очевидно чисто символичното напомняне, че са наблюдавани, подтиква хората да подобрят поведението си. Както очакваме на този етап, ефектът се получава без никакво осъзнаване. Сега вярвате ли, че и вие бихте попаднали в същия модел? Преди няколко години психологът Тимоти Уилсън написа книга, носеща емоционалното заглавие „Чужденци на самите себе си". Запознах ви с този чужденец в самите вас67, който може би контролира голяма част от онова, което правите, макар че рядко го зървате. Система 1 осигурява впечатленията, които често стават ваши убеждения, и е източник на импулсите, които често стават ваши избори и ваши действия. Тя ви предлага безмълвна интерпретация на онова, което се случва с вас и около вас, свързвайки настоящето със скорошното минало и с очаквания относно близкото бъдеще. Тя съдържа модела на света, който моментално оценява събитията като нормални или изненадващи. Тя е източникът на вашите бързи и често пъти точни интуитивни оценки. И тя върши повечето от тези дейности без вашето съзнателно усещане за тях. Както ще видим в следващите глави, Система 1 е и изворът на много от системните грешки във вашите интуиции. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|