Мисленето
Удоволствието от когнитивната лекота
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Удоволствието от когнитивната лекотаСтатия, озаглавена „При спокойствие умът слага усмивка на лицето“, описва един експеримент, при който на участниците набързо се показват снимки на предмети.79 Някои от снимките се разпознават по-лесно, защото точно преди да бъде показано цялото изображение, но толкова бегло, че очертанията му да не се забелязват, са били показани контурите на предмета. Емоционалните реакции се измерват чрез записване на електрическите импулси от лицевите мускули, регистриране на промените на изражението, които са твърде слаби и твърде бегли, за да бъдат откриваеми за наблюдателите. Както се очаква, хората показват лека усмивка и отпуснати вежди, когато снимките са по-лесни за виждане. Изглежда, характерна черта на Система 1 е, че когнитивната лекота се асоциира с приятни чувства. Както се очаква, лесните за произнасяне думи пораждат чувство на благоразположение. Компании с лесни имена имат по-голям успех от други през първата седмица след излизането на техните акции, макар че с времето този ефект изчезва. Дружества с лесни за произнасяне търговски символи (като КАР или ЛУНМОО) надминават онези, за произнасянето на чиито имена трябва да си вържеш езика на фльонга, като PXG или RDO – и изглежда, за известно време запазват това свое малко предимство.80 Изследване, проведено в Швейцария, открива, че инвеститорите вярват, че акции на компании с лесни имена като „Еми“, „Суисфърст" и „Комет“ ще имат по-висока доходност от акциите на компании с трудни имена,81 като „Геберит" и „Ипсомед“. Както видяхме на фигура 5, повторението поражда когнитивна лекота и приятното чувство на познатост. Прочутият психолог Робърт Зайонк посвещава голяма част от своята кариера на изучаване връзката между повторението на произволен стимул и умерената привързаност, която хората ще изпитват към него. Зайонк нарича това ефект на чистата експонация82. Демонстрацията, проведена в студентските вестници на Мичиганския университет и в Университета на щата Мичиган, е един от любимите ми експерименти.83 През период от няколко седмици на първата страница на вестника се появява кутия с реклами, която съдържа една от следните турски (или звучащи като турски) думи: кадирга, саричик, бивонджни, нансома и иктитаф. Честотата, с която се повтарят те, е различна: една от думите бива показана само веднъж, другите се появяват в два, пет, десет или двадесет и пет отделни случая. (Думите, които се показват най-често в единия от университетските вестници, са най-редки в другия.) Не се дава никакво обяснение и на въпросите на читателите се отговаря с изречението, че „доставчикът желае да остане анонимен“. Когато мистериозните серии от реклами свършват, изследователите пращат на университетските общности въпросници и ги питат за впечатленията им – дали всяка дума „означава нещо „добро“ или нещо „лошо“. Резултатите са впечатляващи: думите, които са били показвани по-често, се оценяват по-благоприятно от думите, които са били показани само веднъж или два пъти. Откритието е потвърдено в много експерименти, при които се използват китайски йероглифи, лица и случайно избрани многоъгълници. Ефектът на чистата експонация не зависи от съзнателното усещане за познатост. Всъщност ефектът изобщо не зависи от съзнанието: той се получава дори когато повтарящите се думи или картини се показват толкова бързо, че наблюдателите никога не осъзнават, че са ги видели.84 Въпреки това те харесват думите или картините, които са им били показвани по-често. Както би трябвало да е станало ясно до този момент, Система 1 може да реагира на впечатленията от събития, които Система 2 не съзнава. Всъщност ефектът на чистата експонация е наистина по-силен при стимули, които индивидът не вижда никога съзнателно. Зайонк твърди, че ефектът на повторението върху харесването е изключително важен биологически факт и че той обхваща всички животни. За да оцелее в един често пъти опасен свят, организмът трябва да реагира предпазливо на новия стимул, с отдръпване и страх. За едно животно, което не е подозрително към новите неща, перспективите за оцеляване са слаби. Но то е и адаптивно към първоначалната си предпазливост и тя изчезва, ако стимулът е всъщност безопасен. Ефектът на чистата експонация се получава затова, твърди Зайонк, защото повтарящата експонация на даден стимул не бива последвана от нищо лошо. Такъв стимул може да се превърне в сигнал за сигурност, а сигурността е нещо добро. Очевидно тези аргументи не се ограничават с човешкия вид. За да покаже това, един от сътрудниците на Зайонк излага две групи оплодени кокоши яйца на различни звуци. След като се излюпват, пилетата логично издават по-малко звуци на страдание, когато са изложени на звука, който са чували, докато са живели в черупката.85 Зайонк предлага красноречиво обобщение на своята изследователска програма: Последствията от повтарящите се експонации помагат на организма в неговите отношения с непосредствената му околна среда, била тя приятелска или неприятелска. Те позволяват на организма да различава обекти и ареали, които са безопасни, от такива, които не са, и образуват основата за социална организация и сцепление – основни източници за физиологическа и социална стабилност.86 Връзката между позитивната емоция и когнитивната лекота в Система 1 има дълга еволюционна история. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|