Прочетохположителен отзив за марката, но той може да е случаен. Нека разглеждаме само марки, които имат много повече отзиви и да изберем между тях.
Част трета
ПРЕКАЛЕНАТА САМОУВЕРЕНОСТ
Глава 19
Илюзията за разбиране
Трейдърът-философ-статистик Насим Талеб би могъл да бъде смятан и за психолог. В „Черният лебед“ Талеб въвежда понятието наративна самоизмама,191за да опише начина, по който дефектни истории от миналото формират нашите виждания за света и нашите очаквания за бъдещето. Наративни самоизмами възникват неизбежно от нашия непрестанен опит да осмислим света. Обяснителните истории, които хората намират за завладяващи, са прости; те са конкретни, а не абстрактни; приписват по-голяма роля на таланта, глупостта и намеренията, отколкото на късмета; и се фокусират върху няколко поразителни събития, които са се случили, вместо върху безбройните събития, които не са успели да се случат. Всяко скорошно, изпъкващо събитие е кандидат да се превърне в ядката на каузален наратив. Талеб изразява предположението, че хората непрекъснато се правят на глупаци, като изграждат неубедителни разкази за миналото и като вярват, че те са верни. Добрите истории осигуряват просто и свързано обяснение на действията и намеренията на хората. Винаги сме готови да интерпретираме поведението като проявление на общи склонности и личностни особености – като причини, които лесно можем да съчетаем със следствия. Ефектът на ореола, за който говорихме по-горе, допринася за свързаността, защото ни предразполага да съчетаем своето виждане за всички качества на дадена личност с оценката ни на едно качество, което е особено значително.192Ако мислим, че даден бейзболист питчър (който подава топката), е красив и атлетичен например, е вероятно да го оценим по-добре и в хвърлянето на топката.193 Ореолите могат да бъдат и негативни: ако мислим за някой играч, че е грозен, вероятно ще подценим неговите спортни способности. Ефектът на ореола ни помага да поддържаме обяснителните си наративи прости и свързани, като преувеличаваме съгласуваността на оценките: добрите хора правят само добри неща, а лошите хора са изцяло лоши. Твърдението „Хитлер е обичал кучетата и малките деца“ е шокиращо, независимо колко пъти ще го прочетете, защото всяка черта, разкриваща доброта у човек, който е толкова зъл, нарушава очакванията, изградени чрез ефекта на ореола. Несъгласуваностите намаляват лекотата на мислите ни и яснотата на чувствата ни. Един покоряващ наратив насърчава илюзията за неизбежност. Разгледайте историята на това как „Гугъл“ се превърна в гигант на технологичната индустрия. Двама креативни студенти от катедрата по компютърни науки в Станфордския университет предлагат по-добър начин за търсене на информация в интернет. Те търсят и намират капитал, за да стартират компания, и вземат редица решения, които се оказват добри. В рамките на няколко години компанията, която стартират, се превръща в един от най-скъпите капитали в Америка, а двамата бивши студенти стават едни от най-богатите хора на планетата. В един паметен случай те са имали късмет, който прави историята още по-поразителна: една година след основаването на „Гугъл“ те са били готови да продадат компанията си194 за по-малко от 1 милион долара, но купувачът казал, че цената е твърде висока. Припомнянето на един-единствен щастлив случай всъщност ни помага да подценим по-лесно многобройните начини, по които късметът е повлиял на резултата. Една подробна история би изложила по-пълно решенията на основателите на „Гугъл“, но за нашите цели е достатъчно да кажем, че почти всеки избор, който са направили те, е имал добър резултат. Един по-пълен разказ би описал действията на фирмите, които „Гугъл“ е разбила. Злощастните конкуренти биха се оказали слепи, бавни и като цяло неадекватни в справянето си със заплахата, която ще ги порази. Нарочно разказах тази приказка скучно, но схванахте идеята: тук има една много добра история. Ако бъде осветлена в повече подробности, историята би могла да ви даде чувството, че разбирате какво е превърнало „Гугъл“ в успех; освен това тя би ви накарала да почувствате, че сте научили ценен общ урок за това кое прави един бизнес успешен. За беда има добро основание да се смята, че вашето усещане, че разбирате и се учите от историята на „Гугъл“, е до голяма степен илюзорно. Най-крайният тест за едно обяснение е дали то би направило събитието предварително предсказуемо. Няма вероятност никоя история за „Гугъл“ да покрие този тест, защото никаква история не може да включи десетките хиляди събития, които биха причинили друг резултат. Човешкият ум не се справя добре с неслучилите се събития. Фактът, че много от важните събития, които са се случили, включват избори, ви изкушава още да преувеличавате ролята на уменията и да подценявате ролята, която е изиграл късметът в резултата. Тъй като всяко важно решение се е оказало добро, архивът внушава почти безпогрешно предварително знание – но лошият късмет би могъл да унищожи всяка една от успешните стъпки. Ефектът на ореола слага последните щрихи, придавайки аура на непобедимост на героите от историята. Също както когато наблюдаваме опитен рафтър, избягващ една след друга потенциалните опасности, докато се спуска надолу по бързата река, развитието на историята на „Гугъл“ е вълнуващо заради непрестанния риск от катастрофа. Обаче между двете истории има една поучителна разлика. Опитният рафтър се е спускал по бързеите стотици пъти. Той се е научил да чете мътната вода пред себе си и да предусеща опасностите. Научил се е деликатно да наглася стойката си, която го държи изправен. За младите хора има някои възможности да се научат как да създадат една гигантска компания и има някои шансове да избегнат скритите рискове – като например някоя блестяща иновация от конкурентна фирма. Разбира се, в историята на „Гугъл“ е имало много умения, но късметът е изиграл по-важна роля в действителното събитие, отколкото в разказа за него. А колкото повече е участвал късметът, толкова по-малко има какво да се научи. Тук работи онова мощно правило за ОКВЕВКЕ. Ние не можем да не третираме ограничената информация, с която разполагаме, така, сякаш тя е всичко, което можем да знаем. Изграждаме най-добрата възможна история от информацията, която ни е налична, и ако историята е добра, ѝ вярваме. Парадоксалното е, че на нас ни е по-лесно да изградим съгласувана история, когато знаем малко неща, когато има няколко елемента, които трябва да наместим в пъзела. Удобното ни убеждение, че светът има смисъл, почива на сигурни основи: на нашата почти безгранична способност да игнорираме незнанието си. Чувал съм твърде много хора, които „знаеха добре, още преди да се случи, че финансовата криза от 2008 г. е неизбежна“. Това изречение съдържа една предизвикваща силни възражения дума, която трябва да отстраним от речника си, когато обсъждаме големи събития. Тази дума е, разбира се, знаеха. Някои хора добре са си мислели предварително, че ще има криза, но не са го знаели. Сега казват, че са го знаели, защото кризата действително се случи. Това е злоупотреба с една важна концепция. Във всекидневния живот прилагаме думата зная само когато онова, което знаем, е истина и можем да покажем, че то е истина. Можем да знаем нещо само ако то е и истина, и е познаваемо. Обаче хората, които мислеха, че ще има криза (а те са по-малко, отколкото сега си спомнят, че са го мислели), не можеха да го покажат убедително тогава. Много интелигентни и добре информирани хора се интересуваха силно от бъдещето на икономиката и не вярваха, че предстои криза; от този факт заключавам, че кризата не беше познаваема. Онова, което е сбъркано в употребата на зная в този контекст е не че някои хора си приписват заслугите за предварително знание, каквито не заслужават; то е, че този език предполага, че светът е по-познаваем, отколкото е. Той възхвалява една гибелна илюзия. Сърцевината на илюзията е, че ние вярваме, че разбираме миналото, което предполага, че бъдещето също би трябвало да бъде познаваемо, но в действителност ние разбираме миналото по-малко, отколкото вярваме, че го правим. Зная не е единствената дума, която подхранва тази илюзия. В обичайната си употреба думите интуиция и предчувствие също са запазени за минали мисли, които са се оказали верни. Твърдението „Имах предчувствие, че бракът няма да е траен, но сбърках“ звучи странно, както и всяко изречение за интуиция, която се е оказала невярна. За да мислим ясно за бъдещето, е необходимо да изчистим езика, който използваме, когато описваме убежденията, които сме имали в миналото.
