Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Рецепти за успехМашината на Система 1 за придаване на смисъл ни кара да виждаме света по-подреден, по-прост, по-предсказуем и по-свързан, отколкото той е. Илюзията, че човек е разбрал миналото, подхранва по-нататъшната илюзия, че той може да предскаже и контролира бъдещето. Тези илюзии ни създават удобство. Те намаляват тревогата, която бихме изпитвали, ако си позволяхме да признаем напълно несигурностите на съществуването. Всички имаме потребност от успокояващото послание, че действията имат съответните следствия и че успехът ще възнагради мъдростта и куража. Много книги по бизнес са написани с нарочната цел да удовлетворят тази потребност. Влияят ли ръководителите и практиките на управление върху резултатите на фирмите на пазара? Разбира се, че да, и ефектите се потвърждават от системните изследвания, които обективно оценяват характеристиките на главните изпълнителни директори и техните решения и ги свързват с последващите резултати на фирмата. В едно изследване характеристиките на главните изпълнителни директори се определят от стратегията на компаниите, която те са водили преди настоящото им назначаване,201 както и от правилата и процедурите на управление, възприети след тяхното назначаване. Главните изпълнителни директори наистина влияят върху постиженията, но ефектите са много по-малки, отколкото внушава прочитът на бизнес пресата. Изследователите измерват силата на отношенията чрез коефициент на корелация, който варира между 0 и 1. Коефициентът е определен по-рано (във връзка с регресията към средното) чрез степента, в която двете мерки се детерминират от общи фактори. Една много щедра оценка на корелацията между успеха на фирмата и качеството на нейния главен изпълнителен директор би могла да е 0,30, което означава 30% припокриване. За да оцените значителността на това число, разгледайте следния въпрос: Да предположим, че разглеждате много двойки от фирми. Двете фирми във всяка двойка са по принцип сходни, но главният изпълнителен директор на едната е по-добър, отколкото този на другата. Колко често ще откривате,202 че фирмата с по-силния изпълнителен директор е по-успешна от двете? В един добре подреден и предсказуем свят корелацията би била пълна (1) и би се оказало, че по-силният изпълнителен директор ръководи по-успешната фирма в 100% от двойките. Ако относителният успех на сходните фирми се определяше изцяло от фактори, които изпълнителният директор не контролира (да ги наречем късмет, ако искате), бихте открили, че по-успешната фирма се ръководи от по-слабия директор в 50% от случаите. Една корелация от порядъка на 0,30 означава, че бихте открили, че по-силният директор ръководи по-силната фирма в около 60% от двойките – подобрение с цели 10 процента над случайното предположение, трудно за смилане при култа към героите-изпълнителни директори, свидетели на който често ставаме. Ако сте очаквали тази стойност да е по-висока – а повечето от нас очакват това, – тогава би трябвало да приемете тази стойност като индикация, че сте склонни да надценявате предсказуемостта на света, в който живеете. Не правете грешка: подобряването на шансовете за успех от 1:1 на 3:2 са много значителен напредък както в конните надбягвания, така и в бизнеса. От перспективата на повечето автори на книги по бизнес обаче един главен изпълнителен директор, който има толкова малко контрол над постиженията, не би бил особено впечатляващ дори ако фирмата му върви добре. Трудно е да си представим чакащи на опашка хора пред щандовете за книги на летищата, за да си купят книга, която ентусиазирано описва практиките на бизнес лидерите, които, средно взето, правят нещо по-добре, а не просто имат късмет. Читателите изпитват глад за ясно послание за детерминантите на успеха и провала в бизнеса и се нуждаят от истории, които предлагат чувството за разбиране, макар и илюзорно. В своята задълбочена книга203 „Ефектът на ореола“ Филип Розенцвайг, професор в бизнес училище в Швейцария, показва как потребността от илюзорна сигурност се отразява в два популярни жанра в писането на бизнес литература: истории за възход (обикновено) и падение (понякога) на конкретни хора и компании и анализи на разликите между успешните и по-малко успешните фирми. Той заключава, че историите за успех и провал логично преувеличават влиянието на стила на ръководство и практиките на управление върху резултатите на фирмата и следователно тяхното послание рядко е от полза. За да оцените случващото се си представете, че бизнес експерти, например други главни изпълнителни директори, са помолени да коментират репутацията на главния изпълнителен директор на някоя компания. Те прекрасно знаят дали напоследък компанията процъфтява, или търпи неуспех. Както видяхме по-горе в случая с „Гугъл“, това знание генерира ореол. Изпълнителният директор на една успешна компания вероятно ще бъде наречен гъвкав, методичен и решителен. Представете си, че минава една година и нещата тръгват зле. Сега същият директор бива описван като объркан, закостенял и авторитарен. И двете описания звучат вярно в момента: изглежда почти абсурдно да наречеш един успешен ръководител закостенял и объркан или да определиш един имащ проблеми ръководител като гъвкав и методичен. Ефектът на ореола е действително толкова силен, че вероятно ще откриете, че се съпротивлявате на представата, че един и същ човек и едно и също поведение изглеждат методични, когато нещата вървят добре, и закостенели, когато нещата вървят зле. Заради ефекта на ореола ние намираме причинната връзка със задна дата: склонни сме да вярваме, че фирмата се проваля, защото нейният главен изпълнителен директор е закостенял, когато истината е, че главният изпълнителен директор изглежда закостенял, защото фирмата търпи провал. Ето как се раждат илюзиите за разбирането. Ефектът на ореола и деформацията, възникваща от резултата, се стремят да извлекат оперативни поуки от системното проучване на успешния бизнес. Един от най-известните примери за този жанр е книгата на Джим Колинс и Джери И. Порас „Създадени вечни“. Тази книга съдържа задълбочен анализ на осемнадесет двойки компании-конкуренти, в които едната е била по-успешна от другата. Данни за тези сравнения са класациите на различни аспекти от корпоративната култура, стратегия и практики на управление. „Ние вярваме, че всеки главен изпълнителен директор, мениджър и предприемач в света трябва да прочете тази книга – заявяват авторите. – Можете да създадете фантастична компания.“204 Основното послание на „Създадени вечни“ и на други подобни книги е, че добрите практики на управление могат да се идентифицират и че добрите практики ще бъдат възнаградени с добри резултати. И двете послания са пресилени. Сравнението на фирми, които са били повече или по-малко успешни, е в значителна степен сравнение между фирми, които са имали повече или по-малко късмет. Като знаете колко е важен късметът, би трябвало да сте особено подозрителни, когато от сравнението на успешни и по-малко успешни фирми възникват високо логични модели. При наличието на случайността регулярните модели могат да са само миражи. Тъй като късметът играе голяма роля, за качеството на ръководството и практиките на управление не може да се заключи от наблюденията на успеха. И дори ако предварително чудесно сте знаели, че даден главен изпълнителен директор е блестящо далновиден и изключително компетентен, пак ще бъдете неспособни да предскажете какви ще бъдат постиженията на компанията с по-голяма точност, отколкото при хвърляне на монета.205 Средно взето, в корпоративната доходност и постъпленията от капиталите дупката между изпъкващите фирми и по-малко успешните фирми, проучени в „Създадени вечни“, се сви и почти изчезна през периода след това проучване. Средната доходност на компаниите, идентифицирани в прочутата книга „В търсене на отлични постижения“206 също падна рязко за кратко време. Изследването на „Форчън“ „Компаниите, които будят най-голямо възхищение“207 открива, че за период от двадесет години фирмите с най-лоши рейтинга започват да печелят по-висока капиталова печалба от фирмите, на които хората са се възхищавали най-много. Вероятно се изкушавате да измислите каузални обяснения за тези наблюдения: може би успешните фирми са станали самодоволни, а по-малко успешните фирми са полагали повече усилия? Но това е неправилният начин да мислим за случилото се. Средната дупка трябва да се свие, защото първоначалната дупка се е дължала в доста голяма степен на шанса, който допринася както за успеха на топ-фирмите, така и за изоставането на останалите. Вече се натъкнахме на този статистически факт за живота: регресията към средното.208 Историите за възхода и падението на компании докосват струна в душите на читателите, защото предлагат онова, от което се нуждае човешкият ум: просто послание за триумф и провал, което идентифицира ясни причини и игнорира детерминативната сила на шанса и неизбежността на регресията. Тези истории въвеждат и подкрепят една илюзия за разбирането, като дават уроци с не особено трайна стойност на читателите, които също са твърде жадни да им повярват. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|