Мисленето
Социалните цени на оценката със задна дата
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Социалните цени на оценката със задна датаУмът, който измисля наративи за миналото, е орган, създаващ смисъл. Когато се случи непредвидено събитие, ние незабавно нагласяме своето виждане за света така, че да се нагодим към изненадата. Представете си, че сте пред футболен мач между два отбора, които имат еднакви победи и загуби. Сега играта свършва и единият отбор е отвял другия. Във вашия ревизиран модел на света победилият отбор е много по-силен от загубилия и вашето виждане за миналото, както и за бъдещето, се е променило от това ново възприятие. Да се учим от изненадите е разумно, но това може да има някои пагубни последствия. Общо ограничение на човешкия ум е неговата несъвършена способност да реконструира минали състояния на познание или убеждения, които са се променили. Щом усвоим ново виждане за света (или за някоя част от него), ние моментално загубваме голяма част от способността си да си спомняме онова, в което сме вярвали, преди да се промени убеждението ни. Много психолози са изучавали какво се случва, когато хората променят убежденията си. След като избере тема, по която убежденията ни не са напълно ясни – да речем смъртното наказание, – експериментаторът внимателно измерва нагласите на хората. После участниците виждат или чуват убедително послание „за" или „против“. Накрая участниците съобщават какво е било тяхното мнение преди това. Тази задача се оказва изненадващо трудна. Когато бъдат помолени да реконструират своите предишни убеждения, хората си спомнят вместо тях сегашните си убеждения – пример на подмяна, – и мнозина не могат да повярват, че някога са мислели другояче.195 Нашата неспособност да реконструираме миналите си убеждения неизбежно ни кара да подценяваме степента, в която сме били изненадани от минали събития. Барух Фишхоф пръв демонстрира този ефект на „винаги съм го знаел“, или деформацията на знаенето постфактум, когато е студент в Йерусалим. Заедно с Рут Бейт (също наша студентка) Фишхоф провежда изследване преди визитата на президента Ричард Никсън в Китай и Русия през 1972 г. Респондентите определят вероятностите за петнадесет възможни резултата от дипломатическите инициативи на Никсън. Дали Мао Дзъдун ще се съгласи да се срещне с Никсън? Могат ли Съединените щати да признаят дипломатически Китай? След десетилетия враждебност биха ли могли Съединените щати и Съветският съюз196 да постигнат съгласие по някой важен въпрос? След като Никсън се връща от визитите си, Фишхоф и Бейт карат същите хора да си спомнят вероятността, която са приписали първоначално на всяко едно от петнадесетте възможни следствия. Резултатите са ясни. Ако едно събитие наистина се е случило, хората преувеличават вероятността, която са му били приписали първоначално. Ако възможното събитие не се е случило, участниците грешно си спомнят, че винаги са го смятали за невероятно. По-нататъшни експерименти показват, че хората са склонни да пресилват точността не само на своите първоначални предсказания, но и точността на предсказанията, направени от други. Подобни резултати се откриват за други събития, които грабват общественото внимание, например делото за убийството на О‘Джей Симпсън и импийчмънта на президента Бил Клинтън. Склонността да ревизираме историята на своите убеждения в светлината на онова, което действително се е случило, поражда силна когнитивна илюзия. Деформацията на знаенето постфактум има пагубни ефекти върху оценките на хората, които вземат решения. Тя подвежда наблюдателите да оценяват качеството на едно решение197 не по това дали процесът е бил добре обоснован, а по това дали резултатът е бил добър или лош. Разгледайте една нискорискова хирургична интервенция, в която се случва непредсказуема злополука, причиняваща смъртта на пациента. Съдебните заседатели ще са склонни да вярват постфактум, че операцията всъщност е била рискована и че лекарят, който я е препоръчал, е трябвало да знае по-добре. Тази деформация, възникваща от резултата, прави почти невъзможно да се оцени подобаващо дадено решение – в понятията на убежденията, които са били основателни, когато е било взето решението. Знаенето постфактум е особено жестоко към вземащите решения хора, които действат като агенти вместо други – лекари, финансови консултанти, треньори трета база, главни изпълнителни директори, социални работници, дипломати, политици. Ние сме склонни да обвиняваме вземащите решения за добри решения, които са дали лош резултат, и да им признаваме твърде малко успешните ходове, които изглеждат очевидни чак след факта. Съществува ясна деформация, възникваща от резултата. Когато резултатите са лоши, че се чуят обвинения, че не е видян надписа на вратата – ще е забравено, че той е бил написан с невидимо мастило, което е станало четимо чак след това. Действия, които са изглеждали разумни в прогнозата, изглеждат безотговорно нехайни в знаенето постфактум. Базирайки се на действителен юридически случай, студенти в Калифорния са попитани дали град Дълут, Минесота, трябва да поеме значителните разходи за наемането на наблюдател198 на мост на пълно работно време, за да се избегне рискът, че разни отломки могат да задръстят свободното движение на водата. На едната група са показани само данните, налични по времето, когато градът взема решението; 24% от тези хора смятат, че Дълут трябва да поеме разходите за наемането на наблюдател на реката. Втората група е информирана, че отломките са блокирали реката и са причинили голямо наводнение; 56% от тези хора казват, че градът е трябвало да наеме наблюдателя, макар че изрично са били инструктирани да не допускат знаенето постфактум да деформира оценката им. Колкото по-лоши са последствията, толкова по-големи са деформациите, породени от знаенето постфактум. В случая с една катастрофа като 11 септември ние сме особено склонни да вярваме, че властите, които не са успели да я предвидят, са били нехайни или слепи. На 10 юли 2001 г. Централното разузнавателно управление получава информация, че Ал Кайда може да атакува отново Съединените щати. Джордж Тенет, директорът на ЦРУ, предоставя информацията не на президента Джордж У. Буш, а на националния съветник по сигурността Кондолиза Райс. Когато по-късно фактите излизат наяве, Бен Брадли, легендарният изпълнителен редактор на „Вашингтон Пост“, заявява: „Струва ми се елементарно, че ако имаш информацията, която ще стане историческа, би могъл да отидеш направо при президента." Но на 10 юли никой не е знаел – или не би могъл да е знаел, – че това късче информация199 ще стане историческо. Тъй като придържането към стандартните оперативни процедури е трудно за критикуващите със задна дата, хората, които вземат решения, очаквайки, че техните решения ще се разглеждат критично със знаене постфактум, са склонни към бюрократични решения – и към крайна неохота да поемат рискове.200 Тъй като съдебните дела за лекарска небрежност зачестиха, лекарите промениха процедурите си в много отношения: предписват повече изследвания, пращат повече случаи на специалисти, прилагат конвенционални терапии дори когато няма вероятност те да помогнат. Тези действия по-скоро защитават лекарите, отколкото помагат на пациентите, и създават потенциал за конфликт на интереси. Увеличената отговорност е и добро, и зло. Макар че деформациите, възникващи от знаенето постфактум и от резултата, като цяло подхранват отвращение към риска, те дават и незаслужени награди на безотговорни търсачи на рискове, като например генерал или предприемач, който предприема безразсъдно начинание и спечелва. Водачите, които имат късмет, никога не се наказват за това, че са поели прекалено голям риск. Вместо това те вярват, че са имали нюх и предчувствие, и така са предвидили успеха. А здравомислещите хора, които са се съмнявали в тях, изглеждат със задна дата посредствени, плахи и слаби. Няколко успешни риска могат да увенчаят един безразсъден водач с ореол на предварително знание и смелост. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|