Когато мъжът върши дребни неща за своята партньорка, той прави магии. Поддържа пълен любовния й „резервоар" и постига равенство в точките. Ако резултатът е равен или почти равен, жената знае, че е обичана, което от своя страна увеличава доверието и любовта й към мъжа. А щом почувства, че е обичана, тя може да обича безрезервно мъжа.
Извършването на дребни неща за жената има целебен ефект и върху мъжа. Фактически дребните неща ще отстранят както неговите, така и нейните чувства на неприязън. Той започва да се чувства силен и сигурен, тъй като тя получава грижите, от които се нуждае. Тогава и двамата получават удовлетворение.
От какво се нуждае мъжът
Тъй както мъжете трябва да правят дребни неща за жените, така и жените трябва да не забравят да покажат колко много оценяват това. С усмивка и благодарност жената може да покаже на мъжа, че е спечелил “точка". Той се нуждае от благодарността и насърчението й, за да продължи да дава. Трябва да се убеди, че за жената това има значение. Мъжете престават да дават, когато почувстват, че Всичко, което правят, се приема като даденост. Жената трябва да му покаже, че оценява това, което той прави за нея.
Това не означава тя да се преструва, че всичко е чудесно, само защото той е изхвърлил вместо нея боклука. Тя може просто да забележи, че боклукът е изхвърлен, и да му благодари. Постепенно в резултат на промяната в поведението им и двамата ще започнат да проявяват повече обич един към друг.
Жената трябва да приеме инстинктивната склонност на мъжа да съсредоточава цялата си енергия, за да постигне нещо голямо и да умаловажава значението на дребните неща. Тогава тази негова особеност няма да е толкова болезнена за нея. Вместо да недоволства, че в отношенията помежду им той дава по-малко от нея, тя може да се включи конструктивно в решаването на проблема. Може неколкократно да му покаже колко цени дребните неща, които той прави за нея, както и неговата упоритост и съсредоточеност в работата.
Жената трябва да помни, че ако мъжът забравя за дребните неща, това не означава, че не я обича, а че отново се е насочил към нещо голямо. Вместо да се кара с него или да го наказва, тя може да насърчи интереса му към себе си, като го помоли за подкрепа. С повече благодарност и насърчение мъжът постепенно ще се научи да цени дребните неща наравно с големите. Той няма да се чувства принуден да постига все нови и нови успехи, а ще се отпусне и ще започне да отделя повече внимание на жена си и семейството си.
ПРЕНАСОЧВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА И ВНИМАНИЕТО НА МЪЖА
Помня как за пръв път се научих да пренасочвам енергията си към дребните неща. Когато Бони и аз се оженихме, бях пристрастен към работата си. Освен че пишех книги и водех семинари, провеждах и консултации по 50 часа седмично. През първата година от брака ни тя непрекъснато ми даваше да разбера колко много иска да прекарва повече време с мен. Неколкократно споделяше чувството си на изоставеност и обида. Понякога правеше това с писмо. Наричаме го „любовното писмо". То винаги завършва с обич и съдържа чувства на яд, тъга, страх и горест. Ето какво „любовно писмо" ми написа Бони по повод прекалената ми отдаденост на работата.
„Скъпи Джон,
Пиша ти , за да споделя с теб чувствата си. Не искам да ти казвам какво да правиш. Искам само да разбереш чувствата ми. Яд ме е, че прекарваш толкова много време в службата си. Яд ме е, че когато се връщаш вкъщи, не ти остава никакво време за мен Искам да бъда повече време с теб.
Обидно ми е да чувствам, че си загрижен повече за своите клиенти, отколкото за мен, Мъчно ми е, че си толкова уморен. Липсваш ми.
Страхувам се, че не искаш да прекарваш времето си с мен. Много се страхувам, че съм само още един товар в живота ти. Боя се, че ставам досадна. Опасявам се, че чувствата ми нямат значение за теб.
Съжалявам, ако това ти е неприятно. Знам, че правиш всичко, което можеш. Оценявам, че работиш толкова много.
Обичам те, Бони"
След като прочетох писмото й, разбрах, че се чувства пренебрегната. Осъзнах, че наистина давам повече на клиентите си. отколкото на нея. Отдавах им цялото си внимание, след което се връщах вкъщи и пренебрегвах жена си.
Когато мъжът работи прекалено много
Пренебрегвах я не защото не я обичах или защото не ме интересуваше, а защото бях изчерпан и нямах повече какво да й дам. Наивно смятах, че правя най-доброто, като работя упорито, за да осигуря по-добър живот /повече пари/ на нея и на нашето семейство. Щом разбрах как се чувства, разработих план за решаването на този проблем в отношенията помежду ни.
Вместо да приемам по 8 клиенти дневно, започнах да приемам по 7. Все едно, че жена ми беше 8-ият клиент. Всяка вечер се връщах вкъщи един час по-рано. Представях си, че жена ми е най-важният ми клиент. Започнах да й отдавам цялото си внимание, както правех с клиентите си. Когато се прибирах вкъщи, правех дребни неща за нея. Планът ми имаше светкавичен успех. Не само тя, но и аз бях по-щастлив.
След като почувствах, че ме обича заради закрилата, която осигурявах на нея и на семейството ни, амбицията ми да постигна изключителни успехи постепенно намаля. Забавих темпото и за моя изненада не само отношенията ни се подобриха, но и работата ми потръгна по-добре, без да бе необходимо да работя толкова много.
Открих, че успехът в къщи се отразява и на работата ми. Разбрах, че успехите в работата не се постигат само чрез упорит труд. Това зависеше и от способността ми да внушавам доверие у другите. Когато чувствах, че в семейството ми ме обичат, придобивах по-голяма увереност, която предавах на другите и те ми вярваха и ме ценяха повече.
Как жената може да помогне
Бони изигра важна роля за промяната, която настъпи у мен. Освен че споделяше искрените си и сърдечни чувства, тя много настоятелно ме молеше да правя някои неща вместо нея и след това ми беше много благодарна за това. Постепенно започнах да разбирам колко хубаво е да те обичат за това, че вършиш дреболии. Чувството, че не трябва да извърша чудеса, за да ме обичат, ми донесе облекчение. Това бе истинско откритие за мен.
Сподели с приятели: |