Мъжете са от Марс, жените – от Венера

ПРИНЦИПЪТ 90/10

Да разгледаме един пример. Ако партньорът ни е настроен малко критично към нас, това може да ни оби­ди. Но тъй като сме възрастни хора, бихме могли да си кажем, че той не е искал да бъде критичен или че е имал лош ден. Това разбиране не позволява моментното на­строение на партньорите ни да ни обиди. Ние не го въз­приемаме в личен план.

Но друг път възприемаме твърде болезнено отноше­нието му, защото нашите наранени чувства от минало­то са на път да се възкресят. В резултат на това ние сме по-уязвими към критичното отношение на партньора си. Боли ни много, защото като деца сме били критикува­ни безмилостно. Критиката на партньора ни наранява, защото освобождава и старата ни обида от миналото.

Като деца не сме могли да разберем, че сме невин­ни и че техните собствени проблеми са били причина­та за отрицателното отношение на родителите ни към нас. В детството си ние приемаме твърде лично всички критики, всяко отблъскване и обвинение.

Когато тези неизживени чувства от детството ни от­ново се появят, ние възприемаме забележките на пар­тньора си като критика, отблъскване и обвинение. Тру­дно е да обсъдим проблемите си в такива моменти. Вси­чко става наопаки. Когато партньорът ни изглежда кри­тичен, 10 на сто от реакцията ни се дължи на влияние­то му върху нас, а 90 на сто - на нашето минало.

Представете си, че някой ви бутне с ръка или ви блъсне. Няма много да ви заболи. Сега представете си, че имате отворена рана и някой я докосне или се блъс­не във вас. Боли много повече. По същия начин, когато неизживените чувства бликнат, ние изведнъж ставаме прекалено чувствителни към нормалните сблъсъци във взаимоотношенията с партньорите си

В началото на нашите взаимоотношенията не сме толкова чувствителни - нужно е време, за да се появят чувствата от миналото. Но когато те дойдат, ние реаги­раме различно към нашите партньори. В повечето слу­чаи 90 на сто от това, което ни притеснява, нямаше тол­кова да ни потиска, ако ги нямаше неизживените ни чу­вства от миналото.

Как можем да си помогнем взаимно

Това прозрение ще ви помогне да контролирате чу­вствата си, които напират от миналото ви. Ако сте огор­чени от партньора си, преди да влезете в конфликт с него или с нея, първо изразете върху лист хартия чувс­твата си. В процеса на писането на любовни писма от­рицателната ви нагласа автоматично ще изчезне и оби­дата от миналото ще се излекува. Любовните писма ще ви помогнат да постигнете онова равновесие в настоя­щето, което ще ви даде възможност да отговорите на партньора си с повече доверие, одобрение, разбиране и прошка.

Откриването на принципа на 90/10 също помага в случаите, когато партньорът ви реагира рязко по отношение на вас. Осъзнаването на факта, че той или тя са под влияние на миналото си, може да ви помогне да проявите повече разбиране към тях и да им дадете по­дкрепата си.

Когато усещате миналите чувства на партньора ви да избликват, никога не му казвайте, че преиграва или прекалява. Това го обижда още повече. Нали ако брък­нете право в раната на някого, няма да му кажете, че преиграва?

Осъзнаването на ролята на миналите чувства ни по­мага да разберем по-добре реакциите на нашите парт­ньори. Това е част от процеса на лечение. Дайте им малко време да се успокоят и да дойдат на себе си. Ако е твърде трудно да се изслушат чувствата им, насърче­те ги да ви напишат любовно писмо, преди да разгова­ряте за каквото и да било.

Лечебното писмо

Той ще поиска да чуе писмото ви. Чудесно е, кога­то партньорът ви поеме отговорност за 90-те процента от обидата си, която идва от собственото му минало. Без това разбиране за ролята на нашето минало в на­шето настояще ние сме склонни да обвиняваме парт­ньорите си или поне те се чувстват обвинявани.

Ако искате партньорът ви да бъде по-отзивчив към вашите чувства, дайте му възможност да се докосне и до болезнените чувства от миналото ви. Тогава той или тя ще могат да разберат вашата чувствителност. Любо­вните писма дават отлична възможност за това.

ПРИЧИНАТА ЗА ВАШЕТО ПРИТЕСНЕНИЕ НИКОГА НЕ Е ТАЗИ, ЗА КОЯТО СИ МИСЛИТЕ

Когато усвоите навика да пишете любовни писма и да изучавате чувствата си, вие ще откриете, че обик­новено сте потиснати заради съвсем различни причи­ни от тези, за които първо сте си помислили. Като из­питате и почувствате по-дълбоките причини, отрицател­ното ви състояние ще изчезне. Както внезапно ни об­земат отрицателни емоции, така изненадващо можем да се освободим от тях. Ето няколко примера:

1. Една сутрин Джим се събужда с чувство на разд­разнение към своята партньорка. Тя го дразни с вси­чко, което прави. Когато обаче й написва любовно пи­смо, той открива, че всъщност е потиснат от майка си, която винаги е упражнявала строг контрол върху не­го. Разбрал, че тези чувства от миналото го обземат отново, той написва кратко любовно писмо до майка си. За да напише писмо, той си представя, че е отно­во детето, което непрекъснато се е чувствало под кон­трол. След като го написва, той изведнъж престава да чувства раздразнение към партньорката си,

2. След месеци на любов Лиза изведнъж става кри­тична към партньора си. Тя му написва любовно пис­мо и открива, че всъщност се безпокои дали е доста­тъчно добра за него и дали той все още се интересу­ва от нея. Осъзнавайки истинските си страхове, тя за­почва отново да чувства обич към партньора си.

З На другия ден след една романтична вечер, коя­то прекарват заедно, Бил и Джийн влизат в остър кон­фликт. Всичко започва с недоволството на Джийн, че той не е свършил нещо. Вместо да прояви разбиране както обикновено, Бил е склонен да се разведе По-късно, когато написва любовно писмо, той разбира че всъщност се страхува да не го изоставят. Припом­ня си как се е чувствал като дете, когато родителите му са се карали. Написва писмо до родителите си и изведнъж отново започва да изпитва любов към жена си

4. Съпругът на Созьн Том е притеснен от изпълне­нието на някаква задача в службата, срокът на конто изтича. Когато се връща вкъщи, Сюзьн изпитва край­но недоволство и раздразнение към него Вътрешно тя разбира напрежението, в което се намира той, но емоционално не може да го приеме. Докато му пише любовно писмо, тя открива, че всъщност се сърди на баща си, който често я е оставял сама с деспотична­та й майка Като дете тя се е чувствала безсилна и изоставена и сега тези чувства я обземат отново, за да бъдат излекувани. Тя написва любовно писмо до баща си и внезапно ядът й към Том изчезва.

5. Рейчьл е увлечена по Фил, докато той не й казва, че я обича и иска сериозна връзка. На другия ден на­строението й внезапно се променя Тя започва да из­питва множество съмнения и страстта й угасва. Ко­гато му написва любовно писмо, тя открива, че се сър­ди на баща си заради безразличието и лошото му от­ношение към майка й. След като написва любовно пи­смо до баща си и се освобождава от отрицателните чувства, тя изведнъж отново изпитва привързаност към Фил.

Можа не винаги да изпитвате минали настроения и чувства, когато започнете да усвоявате писането на лю­бовни писма. Но когато постепенно отворите душата си и проникнете по-дълбоко в чувствата си, ще се убеди­те, че потиснатостта ви има връзка и с миналото ви.

ОТГОВОРЪТ НА ЗАКЪСНЯЛАТА РЕАКЦИЯ

В края на втората седмица започнах да чувствам не­приязън към нея. Но тогава още не знаех как да съоб­щавам на своя партньор чувствата си. Вместо да й ка­жа какво чувствам и колко съм потиснат, аз се прест­рувах, че всичко е наред. Потисках отрицателните си чу­вства и се опитвах да бъда сърдечен. Чувството ми на неприязън продължи да расте през следващите две се­дмици.

Правех всичко, което можех, за да й доставя удо­волствие и да я направя щастлива, докато вътрешно бях недоволен, че ме отблъсква. В края на втората седми­ца отидох и й купих красива нощница. Занесох я вкъщи и вечерта й я дадох. Тя отвори кутията и бе приятно из­ненадана Помолих я да я облече. Тя каза, че няма на­строение.

В този момент се предадох. Просто забравих за се­кса. Посветих се на работата си и се отказах от него. Смятах, че съм постъпил добре, като съм потиснал чув­ството си на недоволство. След около две седмици оба­че, когато се върнах от работа, тя бе приготвила роман­тична вечеря и бе облякла нощницата, която й бях купил. В дневната цареше полумрак на фона на тиха му­зика.

Можете да си представите моята реакция. Извед­нъж почувствах силен прилив на неприязън. Помислих си: „Страдаш вече четири седмици." И внезапно избли­кна цялото ми недоволство, което бях потискал през те­зи седмици. След като поговорихме, разбрах, че готов­ността й да ми даде това, което исках, бе освободила старото ми недоволство.

Когато двойките внезапно почувстват неприязън

Щом Бил прояви готовност да даде на Мери това, което тя искаше, нейната реакция бе: “Е, вече е твърде късно" или „И какво от това?"

Многократно съм давал консултации на двойки, же­нени повече от двадесет години. Техните деца отдавна се пораснали и вече са напуснали дома им. И извед­нъж жената иска развод. Мъжът се събужда и разбира, че иска да се промени и има нужда от помощ. Но кога­то започва да се променя и да й дава любовта, която е търсила в продължение на двадесет години, тя реагира с хладна неприязън.

Тя като че ли иска той да страда двадесет години като нея. За щастие не е така. Ако те продължат да спо­делят чувствата си и той разбере, че е била пренебре­гвана, тя постепенно става по-възприемчива към про­мените у него. Може да се случи и обратното - мъжът иска да си отиде, а жената иска да се промени, но той се противи.

Кризата на растящите очаквания

Това е друг пример за бликване на болезнени чув­ства. Когато малцинствата почувстваха растяща подк­репа, у тях се надигнаха чувствата на недоволство и гняв. Неизживените чувства от миналото започнаха да изплуват на повърхността. Подобна реакция сега се на­блюдава в страните, където хората най-накрая получа­ват свободата си.

ЗАЩО ЗДРАВИ ХОРА МОГАТ ДА ИМАТ НУЖДА ОТ КОНСУЛТАЦИИ

С нарастването на интимността във взаимоотноше­нията ви любовта ви също нараства. В резултат на то­ва избликват по-дълбоки, болезнени чувства, които тря­бва да бъдат излекувани - дълбоки чувства, като срам и страх. Тъй като не знаем как да се справим с тези бо­лезнени чувства, ние се оказваме в безизходно поло­жение.

Инстинктивно ще поискате или да избягате от лю­бовта, или да се отдадете на други пристрастия. Този момент е най-подходящ за излекуване на чувствата ви, а не за бягство. Когато почувствате изблик на дълбоки чувства, ще постъпите разумно, ако се консултирате с психолог.

Вие проектирате всеки изблик на дълбоки чувства върху вашия партньор. Ако сте се чувствали несигурни да изразите чувствата си пред вашите родители или партньори от миналото, няма да можете да установите контакт с чувствата си в присъствието на новия си пар­тньор. Независимо от отзивчивостта на партньора ви, вие няма да се чувствате в безопасност, когато сте с него. Чувствата ви ще останат блокирани.

Парадоксът се състои в това, че когато се чувст­вате добре с партньора си. Вашите най-дълбоки стра­хове могат да изплуват на повърхността. Щом избли­кнат, изведнъж ви обхваща страх и вие не сте в състо­яние да ги споделите. Страхът дори може да ви накара да изпаднете в състояние на вцепенение и равнодушие. Когато това се случи, чувствата, които са на път да бли­кнат, остават блокирани.

Парадоксът е следният: когато вие се чувствате добре с партньора си, вашите най-дълбоки страхове могат да изплуват на повърхността. Щом те избликнат, изведнъж ви обхваща страх и вие не сте в състояние да ги споделите.

Именно тогава помощта на консултанта или на пси­холога е от огромно значение. Ако сте с някого, върху когото не проектирате страховете си, вие можете да преработите чувствата, които избликват. Но ако сте са­мо с партньора си, може да изпаднете във вцепенение.

Ето защо дори хората, които се обичат, могат неиз­бежно да почувстват нужда от помощта на лекар. Спо­делянето на чувствата в групи за подкрепа има същия освобождаващ ги ефект. Общуването с хора, с които не сте в интимни отношения, но които са склонни да ви по­могнат, ви дава възможност да споделите накърнените си чувства.

Когато проектираме тези чувства върху интимния си партньор, той или тя са безпомощни да ни помогнат. Всичко, което партньорът ни може да направи, в да ни насърчи да получим подкрепа. Съзнанието за това, как миналото ни продължава да влияе върху отношенията помежду ни, ни дава възможност да приемем приливи­те и отливите в любовта. Започваме да вярваме в лю­бовта и в нейния целебен ефект. За да запазим жива магията на любовта, трябва да проявим гъвкавост и да се приспособим към нейните променящи се сезони.

СЕЗОНИТЕ НА ЛЮБОВТА

Пролетта на любовта

Лятото на любовта

Появяват се първите признаци на потиснатост и ра­зочарование; плевелите трябва да се изкоренят, а ра­стенията да се полеят с още вода под горещото слън­це. Става все по-трудно да дадем и да получим любов­та, от конто се нуждаем. Откриваме, че не винаги сме ща­стливи и не винаги чувстваме любов в сърцата си. Това не е нашата представа за любовта.

В такива моменти много двойки загубват надежда. Не желаят да работят върху взаимоотношенията си, тъй като погрешно очакват, че пролетта ще продължи през цялата година. Обвиняват партньорите си и се отказват от връзката си с тях. Не съзнават, че любовта не винаги е лесна; понякога са необходими много усилия под палещите лъчи на изгарящото слънце. През летния се­зон на любовта трябва да се погрижим за потребнос­тите на своя партньор и да искаме да получим любов­та, от която се нуждаем. Това не става автоматично.

Есента на любовта

Зимата на любовта

След като заобичаме и излекуваме себе си през тъмната зима на любовта, пролетта се завръща неиз­бежно. Отново изпитваме благословените чувства на надежда, любов и изобилие от възможности. Благода­рение на вътрешното си изцеление и душевни търсения по време на пътуването през зимата, ние отново можем да отворим сърцата си и да почувстваме пролетта на любовта.

УСПЕШНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Наблюдавал съм как хиляди двойки преобразяват взаимоотношенията си буквално за 24 часа. Те идват в събота на семинар и до неделя вечерта отново са влю­бени един в друг. Като приложите прозренията, които ви разкрива тази книга, и помните, че мъжете са от Марс, а жените - от Венера, ще постигнете същия ус­пех.

Предупреждавам ви да не забравяте сезоните на любовта. През пролетта винаги е лесно, но през лято­то трябва упорито да работите. През есента може да се почувствате твърде щедри и удовлетворени, но през зи­мата ще сте изчерпани. Познанията, които ще ви помо­гнат да преминете през лятото и да укрепите взаимоо­тношенията си, лесно се забравят. Любовта, която чув­ствате през есента, може лесно да загубите през зи­мата.

През лятото на любовта, когато става все по-труд­но и вие не получавате любовта, от която се нуждаете, може изведнъж да забравите наученото в тази книга. В един миг то може напълно да изчезне. Тогава започ­вате да обвинявате партньора си и забравяте да се гри­жите за неговите потребности.

Когато навлезете в снежната пустош на зимата, мо­же да изпитате чувство на безнадеждност. Може да за­почнете да се самообвинявате и да забравите да оби­чате и да се грижите за себе си. Може да почнете да се съмнявате в себе си и в своя партньор. Да станете цинични и да сте склонни да се откажете от всичко. Вси­чко това е част от цикъла. Винаги е най-тъмно преди да се зазори.

За да успеем във взаимоотношенията си, трябва да приемем и разберем различните сезони на любовта. Понякога любовта протича леко и като че ли се развива от само себе си; в други моменти тя изисква усилия. Понякога сърцата ни са изпълнени с любов, в други мо­менти изпитваме чувство на празнота. Не трябва да очакваме от партньорите си винаги да са любвеобилни или дори да помнят как би трябвало да проявят обичта си. Трябва да проявяваме щедрост и към себе си, като се опитаме да разберем чувствата си и не очакваме ви­наги да помним всичко, което сме научили за сърдеч­ността.

Процесът на усвояването на тези умения изисква не само да чуваме другия и да прилагаме прозренията, но и да ги забравяме и след това да си ги припомняме. Чрез тази книга вие научихте неща, на които родители­те ви не биха могли да ви научат. Те просто не са ги зна­ели. Сега, когато научихте за тях, моля, бъдете реалис­ти. Позволете си да продължите да правите грешки. Много от новите прозрения, които сте придобили, мо­же и да забравите за известно време.

Образователната теория твърди, че за да научим не­що ново, трябва да го чуем двеста пъти. Не можем да очакваме от себе си /или от нашите партньори/ да за­помним всички нови прозрения в тази книга. Трябва да бъдем търпеливи и благодарни за Всяка тяхна малка стъ­пка напред. Свикването с тези идеи и превръщането им в част от вашия живот изисква време.

Не само трябва да чуем новото прозрение двеста пъти, но и да се отучим от наученото в миналото. Не сме невинни деца, които учат как да изграждат успешни от­ношения помежду си. Ние сме програмирани от роди­телите си, от културната среда, в която сме израсна­ли, и от собствените си болезнени преживявания в ми­налото. Интегрирането в живота ни на новата мъдрост за изграждане на взаимоотношения на обич е ново пре­дизвикателство. Вие сте пионери. Откривате нови зе­ми. Понякога може да се загубите. Понякога може да се загуби и партньорът ви. Използвайте това ръководство като карта, която ще ви води уверено през неиз­вестни земи.

Следващия път, когато другият пол ви огорчи, си спомнете, че мъжете са от Марс, а жените - от Вене­ра. Дори да не си спомните нищо друго от тази книга, разбирането, че сме различни, ще ви помогне да бъде­те по-обичливи. Ако се освободите постепенно от склон­ността си да съдите и обвинявате другия и се стремите настойчиво да удовлетворите потребностите и желани­ята си, вие ще можете да създадете онези взаимоотно­шения на обич, от които се нуждаете, които заслужа­вате и желаете.