КОГАТО ЖЕНИТЕ ДАВАТ „ТОЧКИ"

КОГАТО ЖЕНИТЕ ДАВАТ „ТОЧКИ"

ЛЕКУВАНЕ НА „ГРИПА НА НЕДОВОЛСТВОТО"

Когато резултатът е 40:10 в полза на жената, недо­волството й може да нарасне неимоверно много. Щом почувства, че дава повече, отколкото получава, тя се преобразява. Съвсем несъзнателно изважда неговите 10 точки от своите 40 и прави заключението, че резул­татът в техните взаимоотношения е 30:0. От математи­ческа гледна точка това има смисъл и е разбираемо, но няма нищо общо с действителността.

Като изважда неговите точки от своите, той остава с нула, а това съвсем не е така. Това, което й е дал, не е равно на нула, а на 10. Когато мъжът се връща вкъ­щи, студенината е погледа или в тона на гласа й му ка­зва, че е нула. Тя отрича направеното от него. Реагира така, сякаш той не й е дал нищо, а той все пак има сво­ите 10 точки.

Причината, поради която жената е склонна да на­мали точките на мъжа, е, че чувства липса на обич. Не­равният резултат я кара да се чувства пренебрегната. Чувството, че той не й обича, я прави неспособна да оцени дори десетте точки, за които той може основателно да претендира. Разбира се, това не е честно, но така се получава в действителност.

Какво може да направи жената

За да преодолее недоволството, жената трябва да поеме своята отговорност за възникването на пробле­ма. Отговорност за това, че е дала повече от мъжа в отношенията помежду им и е позволила резултатът да бъде неравен. Трябва да се отнася към себе си като към болна от грип или от настинка и да престане да дава толкова много във взаимоотношенията си с мъжа. Не­обходимо е да отдели повече внимание за себе си и да позволи на партньора си повече да се грижи за нея.

Когато жената изпитва недоволство, тя обикнове­но не дава на партньора си възможност да я закриля. Или ако той се опита да направи това, тя отрича стой­ността на стореното от него и го приравнява на нула. Така тя си затваря вратата за неговата закрила. Като поеме отговорността за това че е'дала толкова много, тя може да престане да го обвинява за възникването на проблема и да започне да брои точките отначало. Може да му даде още една възможност и с новото си разбиране за нещата да подобри положението.

Какво може да направи мъжът

Щом мъжът се почувства неоценен, той престава дава подкрепата си. За да се справи с положението, той трябва да разбере, че жената трудно може да оцени стореното от него, когато е „болна" от недоволство.

Той може да се освободи от собственото си недо­волство, ако осъзнае, че на нея й е нужно известно вре­ме да получава, преди д& може отново да дава. Може да направи това, като проявява обичта и привързаността си към нея чрез дребни неща. За известно време не тря­бва да очаква от нея да го оцени по достойнство или така, както би искал. И би се почувствал много по-добре, ако поеме отговорността, че й е причинил „грипа", като не е правил дребните неща, от които тя се нуждае. С това прозрение той може да дава повече, без да очаква много в замяна, докато тя се възстанови от „гри­па". Съзнанието, че може да реши проблема, ще му по­могне да се освободи и от недоволството си. Ако той продължи да дава, а тя направи малка почивка и изве­стно време престане да дава, а само получава с обич и благодарност , равновесието бързо ще се възстано­ви.

ЗАЩО МЪЖЕТЕ ДАВАТ ПО-МАЛКО

Съществуват пет основни причини, поради които мъжът спира да дава. Те са:

Според него това е справедливо. Той й дава възмо­жност да отбележи своите 50 „точки", за да изравни ре­зултата. Не разбира, че упоритата работа в службата му носи само една точка. Моделът муза справедливост мо­же да има ефект само ако приеме, че жените дават по една точка за всеки дар на обич. Това първо прозрение има практическо приложение и за мъжете, и за жени­те.

За мъжете: Запомнете, че жените оценяват с една точка и големите, и малките неща. Всички подаръци, направени с обич, се ценят еднакво. За да предотвра­тите възникването на недоволство, свикнете да прави­те някои дребни неща, които имат голямо значение за жената. Не очаквайте тя да бъде удовлетворена, дока­то не получи наред с големите и множество малки про­яви на обич.

За жените: Запомнете, че мъжете са от Марс - те не получават автоматично мотивацията да правят дре­бни неща. Дават по-малко не защото не ви обичат, а за­щото вярват, че вече са дали своя дял. Помъчете се да не го приемате твърде лично. Вместо това ги насърча­вайте, като искате повече. Не чакайте, докато изпита­те отчаяна потребност от подкрепа или докато разли­ката между точките нарасне твърде много. Не бъдете прекалено взискателна; вярвайте, че мъжът наистина иска да ви закриля, независимо че има нужда от изве­стно насърчаване.

Както видяхме, мъжете не са като жените. Мъжът дава безкористно, докато според него резултатът се обърне в негова полза и тогава спира да дава. Мъжът обикновено дава много и след това чака да получи тол­кова, колкото е дал.

Докато жената е просто щастлива да дава във вза­имоотношенията си с мъжа, той инстинктивно приема, че тя набира „точки", тъй като неговите са повече. По­следното нещо, което може да си помисли, е, че е дал по-малко. При положение, че има преимущество, той никога няма да продължи да дава, защото смята, че ре­зултатът е неравен в негова полза.

Ако от мъжа се изисква да даде повече, когато чув­ства, че вече е дал достатъчно, той ще го направи не­охотно. Имайте това предвид. Когато жената продъл­жава да дава безкористно и с усмивка, мъжът приема, че резултатът е почти равен. Той не разбира, че венерианките имат уникалната способност да дават с ра­дост, докато според тях резултатът не достигне около 30:0 в тяхна полза. Тези прозрения имат практическо приложение както за мъжете, така и за жените.

За мъжете: Запомнете, че когато жената дава с ус­мивка, това не означава непременно, че резултатът е почти равен.

За жените: Запомнете, че когато давате безкори­стно на мъжа, той получава посланието, че резултатът е равен. Ако искате да го мотивирате да дава повече, тогава просто мило и сърдечно престанете да давате повече във взаимоотношенията ви. Позволете му да прави дребни неща за вас. Насърчавайте го, като тър­сите помощта му за дребни неща, и след това му бла­годарете.

3. Марсианците дават, когато ги помолят за то­ва. Марсианците се гордеят, че могат да се справят са­ми с проблемите си. Те не търсят помощ, освен в слу­чаите, когато действително се нуждаят от нея. На Марс се счита за грубост да предлагаш помощ, ако изрично не са те помолили за това.

Напротив, венерианките не предлагат подкрепата си. а когато обичат някого, я предоставят по всеки въз­можен начин. Не чакат да ги молят и колкото повече обичат някого, толкова повече дават В отношенията помежду им.

Както видяхме, поддържането на равен резултат е важно за мъжа. Когато почувства, че е дал повече във взаимоотношенията си с жената, той инстинктивно ще започне да иска от нея повече; той естествено смята, че има по-голямо право от нея да получава, и ще запо­чне да иска повече. От друга страна, когато почувства, че е дал по-малко, последното нещо, което ще напра­ви, е да поиска повече. Инстинктивно той няма да иска нищо, а ще потърси начини самият да даде повече във взаимоотношенията им.

Когато жената не иска подкрепа, мъжът погрешно приема,че резултатът е равен или че той е дал повече в отношенията помежду им. Той не осъзнава, че тя оча­ква той да й предложи подкрепата си.

Това трето прозрение има практическо приложение и за мъжете, и за жените.

За жените: Запомнете, че мъжът очаква да му под­скажат кога и как да даде повече. Той чака да го помо­лят. Той, изглежда, разбира за какво става дума едва когато жената го моли за повече подкрепа или му ка­же, че трябва й даде повече. Освен това, когато тя го помоли, той знае какво да й даде. Много мъже не зна­ят какво да правят. Ако жената не поиска изрично под­крепата му за дребни неща. дори когато усеща, че да­ва по-малко, мъжът може да посвети още повече енер­гия на големите неща, например на работата си, като мисли, че по-големият успех или повечето пари ще му помогнат.

За мъжете: Запомнете, че жената не моли инстин­ктивно за подкрепа, когато се нуждае от нея. Вместо това тя очаква, че вие сами ще й я предложите, ако я обичате. Опитайте да й предлагате помощта си за дребни неща..

Мъжът погрешно приема, че след като отговаря с „да" на неговите потребности и молби, жената получа­ва в същата степен това, което иска. Той погрешно при­ема,че резултатът е равен.

Помня, че обикновено водех жена си веднъж сед­мично на кино през първите две години от брака ни. Един ден тя страшно се ядоса и каза: „Винаги правим това, което ти искаш. Никога не правим това, което аз искам."

Бях искрено изненадан. Мислех, че щом казва “да" и се съгласява да отидем на кино, това й е приятно. Ми­слех, че като мен обича да ходи на кино.

Понякога ми казваше, че има оперно представле­ние в града или че иска да отиде на концерт. Когато ми­навахме с колата покрай местния театър, тя правеше следната забележка: „Тази пиеса ми се струва забав­на, нека да отидем."

Към края на седмицата обаче аз казвах: „Хайде да отидем да гледаме този филм, много го рекламират."

И тя радостно казваше: „Добре."

Получавах погрешното послание, че тя обича да хо­ди на кино, колкото и аз. Всъщност тя бе щастлива да бъде с мен, дори на кино, но предпочиташе да отиде другаде и затова продължаваше да ми споменава за ме­стните културни събития. Тъй като се съгласяваше да хо­дим на кино, нямах представа, че жертва желанията си, за да ме направи щастлив.

Това прозрение има практическо приложение и за мъжете, и за жените.

За мъжете: Запомнете, че ако тя казва “да" на ва­шите молби, това не означава, че резултатът в равен. В съзнанието й резултатът може да е 20:0 и тя с радост ще каже: „Разбира се, че ще взема дрехите ти от хими­ческо чистене" или “Разбира се, ще се обадя вместо теб.”

За жените: Запомнете, че вашето мигновено „да" на молбите на мъжа означава за него, че е дал повече във вашите взаимоотношения или че резултатът е по­не равен. Ако давате повече, а получавате по-малко, престанете да казвате „да" на неговите желания. Вместо това започнете да искате повече от него, но го пра­вете тактично.

Например ако мъжът се чувства обиден и отхвър­лен, тъй като жената не оценява това, което прави, той може основателно да й отнеме точките, които вече е спечелила. Ако тя има вече 10 точки, когато се почувс­тва обиден, той може да й ги отнеме. Ако огорчението му е голямо, той може дори да й даде 20 наказателни точки. В резултат на това тя вече му дължи 10 точки. след като доскоро самата тя е водела с 10 точки.

Наказателните точки объркват жената извънредно много. В отношенията си с мъжа тя може да е спечели­ла 30 точки и след това в момент на яд той да й ги от­неме. Мъжът е убеден в правотата си да не дава нищо във взаимоотношенията си, тъй като според него же­ната му е длъжник. Смята, че това е справедливо. Мо­же да е прав от математическа гледна точка, но в дей­ствителност не е така.

Наказателните точки разрушават отношенията ме­жду мъжете и жените. Те карат жената да се чувства все по-неоценена, а мъжът да дава все по-малко във взаимоотношенията си с нея. Ако мъжът съзнателно отрече всичко, което е направила за отношенията им, когато тя изрази негативното си отношение към ня­кои от неговите постъпки, той губи мотивацията си да дава. Става пасивен. Това пето прозрение има пра­ктическо приложение и за мъжете, и за жените.

За мъжете: Запомнете, че наказателните точки не са справедливи и нямат ефект. В някои моменти, кога­то не чувствате любов, когато сте обиден или огорчен, простете й и си спомнете всички добрини, които е сто­рила за вас. вместо да я наказвате, като отричате вси­чко. Помолете я за подкрепата, от която се нуждаете, и тя ще ви я даде. Почтително й дайте да разбере, че ви е обидила. Нека знае, че ви е наранила, и след това й дайте възможност да ви се извини. Наказанието ня­ма ефект! Ще се почувствате много по-добре, като й предоставите възможност да ви даде онова, от което се нуждаете. Помнете, че тя е венерианка - не знае от какво имате нужда и не съзнава, че ви наранява.

За жените: Запомнете, че мъжете са склонни да да­ват наказателни точки. Съществуват два подхода, за да се защитите от тях.

Когато сте а състояние да разберете огорчението му, покажете му, че съжалявате. И още по-важно е да му дадете любовта, от която е бил лишен. Ако се чувс­тва неоценен, дайте му признанието, от което се ну­ждае; ако се чувства отхвърлен или манипулиран, пока­жете му, че го приемате такъв, какъвто е: ако чувства липса на доверие, дайте му доверие; ако се чувства сло­мен, дайте му възхищението, което му е необходимо; ако чувства неодобрение, покажете му одобрението, от което се нуждае и което заслужава. Когато мъжът почувства, че жената го обича, той се отказва от наказа­телните точки.

Най-трудната част от този процес е да разберете причината за огорчението му. В повечето случаи, кога­то мъжът се оттегли в „пещерата" си, той не знае какво го е наранило. След това, когато излезе навън, той оби­кновено не говори за това. Как жената може да разбе­ре какво в действителност е наранило чувствата му? Прочитът на тази книга и разбирането, че потребнос­тите на мъжете от любов са различни, е онова добро начало, което дава на жените преимущества, каквито те не са имали преди.

Другият начин, чрез който жената може да разбе­ре причините за огорчението на мъжа, е чрез общува­нето си с него. Както вече споменах, колкото повече же­ната се доверява и споделя чувствата си по почтите­лен начин с мъжа, толкова повече той ще й се доверява и ще споделя своето огорчение и болка.