Отношенията на Йожен дьо Растиняк с другите герои: Вотрен Прочее Растиняк не можеше да остане дълго под огъня на батареите на Вотрен, без да знае дали този човек му е приятел или враг. От време на време му се струваше, че този странен човек прозира слабостите му и чете в сърцето му, докато у него всичко бе така добре прикрито, сякаш той беше непроницаем и загадъчен като сфинкс, който знае и вижда всичко, но не казва нищо. Като усети джоба, си пълен, Йожен се разбунтува.
„Каква желязна глава има този човек! — каза си Растиняк, като гледаше как Вотрен си тръгва спокойно с бастуна под мишница.
Воке Мога да ви уверя, че от тридесет и една година, откакто държа пансиона — каза госпожа Воке, — през ръцете ми са минали, както се казва, много младежи, но никога не съм виждала такъв благороден и мил момък като господин Йожен. Колко е хубав, като спи! Сложете, госпожо Кутюр, главата му на рамото си. Я! Той падна на рамото на госпожица Викторина: Бог да бди над децата. Още малко и щеше да разцепи главата си от топката на стола. Те двамата биха представлявали чудесна двойка.
Старата жена се възхищаваше от това непорочно и измъчено лице, което сияеше от щастие.
Виконтеса дьо Босеан: В лицето на госпожа виконтеса дьо Босеан той откри една от кралиците на парижката мода и къщата й минаваше за една от най-приятните в предградието „Сен Жермен“.
Колкото по-хладнокръвно пресмятате, толкова по-бърже ще напредвате. Удряйте безмилостно, за да се боят от вас. Отнасяйте се с мъжете и с жените като с пощенски коне, които ще оставите да пукнат на всяка станция; така ще постигнете всички свои желания. Знаете ли, няма да представлявате нищо, ако нямате някоя жена, която да се интересува от вас. Тя трябва да бъде млада, богата, елегантна. Ако изпитвате истинска любов, крийте я като съкровище: не бива и да подозират, че я имате, защото тогава сте изгубен
Значение на образа на Йожен дьо Растиняк: Авторът е създал образа на Растиняк като обобщаващ младежката мечта за постигането на успех.В този персонаж се пречупват стратегии, които водят до победа или до провал. Ролята на младия завоевател на Париж в романовото повествование е да направи своя избор. Затова и неговата вътрешна реч се строи от Балзак като диалог от различни гласове.
