Дядо Горио
Дядо Горио беше още и скъперник, който дава пари с висока лихва за кратки срокове, човек, който играеше с постоянни номера на лотария. Правеха от него всичко, което порокът, позорът и безсилието можеха да родят като най-тайнствено. Само че колкото и противни да бяха неговото държане и пороците му, ненавистта, която вдъхваше, не стигаше дотам, че да го изпъдят; той си плащаше пансиона. После той беше полезен — всеки изливаше върху него доброто или лошото си настроение с шеги или подигравки.
Госпожа Воке:
в най-добри отношения с вдовицата, която наричаше мамо, като я прегръщаше през кръста — доста необяснимо ласкателство! Добрата жена си мислеше, че това е още лесно, но само ръцете на Вотрен бяха достатъчно дълги, за да обгърнат дебелото й туловище.
Значение на образа на Вотрен: В творбата Вотрен е опитният познавач, който анализира законите на времето, предлага щедрата си подкрепа на младия Йожен и го подтиква към вече избрания път. В революционни времена тази бунтовна личност би увличала след себе си разгневените бунтовни маси, защото притежава в излишък ораторски дарби, но на другия ден след революцията, той би трябвало да бъде разстрелян, защото няма нито капка творчески идеал.
Госпожа Воке
Име: Г-жа Воке, по баща Конфлан.
Физическа характеристика: Госпожа Воке е около петдесетгодишна и прилича на всички жени, които са преживели нещастия. Погледът й е стъклен, външността невинна като на сводница, която уж се оскърбява, за да й се плати по-скъпо, но от друга страна е готова на всичко, за да облекчи положението си, да предаде Жорж или Пишегрю, ако Жорж или Пишегрю можеха пак да бъдат предадени. Лицето и е повехнало и тлъсто, на средата му стърчи нос, приличен на човка на папагал и когато върви влачи краката си.
Черти на характера: Тя всъщност е добра жена, казват пансионерите й, които я смятат бедна, понеже я чуват как кашля и се тюхка като тях. Какъв ли е бил господин Воке? Тя никога не бе говорила за покойния. Как бе загубил богатството си? „В нещастията“ — отговаряше тя. Той се бил отнасял много зле с нея, като й оставил само едни очи, за да плаче, тази къща, за да живее, и правото да не съжалява никой нещастник, защото, както казваше, тя бе страдала толкова, колкото може въобще да страда човек.
В края на краищата има хора, родени користолюбци, които не правят никакво добро на своите близки и приятели тъкмо защото са длъжни да го правят. Като правят услуга на непознати, те ласкаят своето самолюбие: колкото по-близко до тях са техните приятели, толкова по-малко те обичат — колкото са по-далеч, толкова по-услужливи стават те. Госпожа Воке несъмнено има в себе си тия две по същество дребнави, лъжливи, отвратителни черти.
Сподели с приятели: |
