Младият студент е принуден да се съгласи с желязната логика в думите каторжника. Той разбира, че всичко, което му казват е напълно вярно
Изтегляне 56.85 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Физическа характеристика
- История на героя
| Дядо Горио
Жан - Жоспен Горио. Наричайки го „дядо”, останалите герои изграждат чувство за близост, уважение, преклонение пред него. А името му „Горио” означава горест-мъка и откроява страдание, неудоволетвореност и горчивина. Физическа характеристика: Долният клепач на очите на дядо Горио е обърнат, подпухнал и увиснал. От друга страна, месестите му и изпъкнали прасци, както и дългият му широк нос показват, че има скрити достойнства, които се потвърждават от кръглото като месечина наивно просташко лице на добродушния човек. Личи, че той е здраво животно, способно да излее цялата си душа в чувства. Косата му, разделена в средата на път, прилича на две гълъбови крила, които фризьорът на политехническото училище идва да вчесва и да пудри всяка сутрин, очертава пет лимби върху ниското му чело и украсяваше лицето му. Макар и да прилича малко на селянин, той е толкова изискан и така обилно смърка емфие като човек, уверен, че табакерата му винаги ще бъде пълна с най-доброто качество ароматен тютюн от Мартиника. История на героя: Дядо Горио, около шестдесет и девет годишен старец, се бе оттеглил у госпожа Воке в 1813 година, след като бе напуснал търговията си. Отначало той е наел помещението, в което живеела госпожа Кутюр, и плащал тогава хиляда и двеста франка годишно, като човек, за когото пет луидора повече или по-малко бяха дребна работа. Сръчен и пестелив, той успява да стане собственик на фабриката за фиде, в която е работил. През гладните години натрупва състояние чрез стокова спекулация. Положил е основите на богатството си, продавайки брашно, десет пъти по-скъпо от реалната му стойност. Но с това идва и падението в личния му живот. Той допуска непоправими грешки в отношенията с дъщерите си – Анастази и Делфина. Той е пример не само за възхода на личността в обществото, а и за разпада на вечните семейни отношения бащи-деца. Трагизмът в образа му, е че вижда в дъщерите си своя род, а така и самият себе си, докато те променили по негова воля и чрез негова помощ социалното си положение се стремят към собствен, различен от неговия живот т.е. бягат от рода и от самия него. За благодарност за това, че е посветил живота и богатството си на тях, горкият старец става ненужен и бива изхвърлен от собствените си дъщери. В предсмъртното му проглеждане картината на светът му се разпада, както се случва и с Шекспировия крал Лир. В историята му се преплитат бащината любов, съобразителността, целенасочеността и алчността срещу мъката, страданието и горчивината от дъщерното предателство. Изтегляне 56.85 Kb. Сподели с приятели:
|