Младият студент е принуден да се съгласи с желязната логика в думите каторжника. Той разбира, че всичко, което му казват е напълно вярно
Изтегляне 56.85 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Физическа характеристика
- Черти на характера
| Вотрен
Истинско име: Истинското му име е Жан Колен, Вотрен е фалшивото му име. „Измами смърт” е хубаво наименование за идея, доколкото идеите са вечни, сиреч – безсмъртни. Идеята „Вотрен” се гордее с фигурата на изкусителя, на дявола, без в романа да се срещат фантастични моменти и означава представа за силна личност, която стои над разбиранията за зло и добро, която превръща хората в оръдия на своите цели. Физическа характеристика: Вотрен е четиридесетгодишният мъж с боядисаните бакенбарди. Той е от ония хора, за които народът казва: „Ето един славен човек!“ Той има широки плещи, добре развити гърди, мускулите му са изпъкнали, ръцете му - едри, здрави, обрасли с гъсти червеноруси косми по пръстите. Лицето му е набраздено с преждевременни бръчки, издаващи белези на жестокост, които противоречат на любезните му и дружелюбни обноски. Басовият му глас, който отговаря на грубата му веселост е приятен. Черти на характера: Той е услужлив и веселяк. Ако някоя ключалка не работи, той веднага ще я разглоби, смаже, изпили я и пак ще я сглоби, като казва: „Разбирам от тия работи!“ Той наистина разбира от всичко: от кораби, от море, познава цяла Франция, чужбина, сделките, хората, събитията, законите, хотелите и затворите. Ако някой се оплаква твърде много, веднага му предлага услугите си. Много пъти е заемал пари на госпожа Воке и на някои от пансионерите, обаче длъжниците му предпочит да умрат, но да му се издължат, тъй като, макар че изглежда добродушен, той внушав страх с проницателния си и пълен с решителност поглед. С начина, по който изплюва слюнката си, той показва невъзмутимо хладнокръвие, което не би го накарало да се спре пред престъпление, за да излезе от някое затруднено положение. Като на строг съдия очите му сякаш проникват до дъното на всички въпроси, на всички съвести, на всички чувства. Той има навика да излиза след обяд и да се връща за вечеря, след това да изчезва през цялата вечер и да се прибира към полунощ, като си отключва вратата с помощта на един запасен ключ, който му бе поверила Воке. Една от отличителните му черти е да дава щедро по петнадесет франка на месец за чашка кафе с коняк, която пие, след като се наобядва. Хора, не съвсем повърхностни като младежите, увлечени от вихъра на парижкия живот или пък като старците, равнодушни към онова, което не ги засяга пряко, биха се замислили върху съмнителното впечатление, което им прави Вотрен. Той знае или налучква работите на тия, които бяха около него, но никой не може да проникне в неговите мисли или работи. Макар и да е изправил своето видимо добродушие, своята постоянна любезност и веселост като стена между себе си и другите, той често дава възможност да се проникне в странната сила на характера му Изтегляне 56.85 Kb. Сподели с приятели:
|