Домашна дрога вкара в психиатрия

Проф. Григор Горчев: "Под масата" има много пари в здравеопазването

- Не познавам министър Москов лично, но мога да кажа, че е първият, който поне даде заявка, че ще направи реална болнична реформа. А всички вопли от съсловието идват от това, че много хора не искат статуквото да се промени. И кранчето да секне. Въпросът е доколко д-р Москов ще успее, защото освен всичко друго ще му е нужен и солиден политически гръб. Защото досега 25 години никой не се осмели да пипне болничното здравеопазване. Вероятно защото става въпрос за интереси и много пари.

- Плевенската университетска болница е пример, че тази схема работи добре. "Георги Странски" е единственото лечебно заведение в страната, под чиято шапка са обединени и онкологичен диспансер, и още няколко структури. Аз съм онколог и съм категоричен, че най-доброто за болните е лечението да е комплексно и на едно място. Не можем да разкарваме пациентите да се оперират на едно място, да правят химиотерапия на друго, да ходят на скенер на трето, на консултация с кардиолог на четвърто и т. н. Това е добре и по отношение на управлението и менажирането на болницата. Разбира се, въпросът има и друга страна. Например във франция има 14 самостоятелни суперлуксозни и мощно оборудвани центъра за борба с рака. Те на практика са институти и държавата инвестира огромни средства в тях. Докато в България става дума за едни болнички, които нямат този капацитет да осигурят цялостното лечение на онкоболните.

- Единственият, който може да избира къде да отиде да се оперира, е пациентът. Непрекъснато се говори, че болниците у нас са много, и то е така. Защото само в София има десет университетски клиники, а в Токио са две. Но не бива да ги затваряме по административен път. Добре е да се вгледаме най-после в качеството, а не в бройката. За мен предлаганата формула здравната каса да избира заведенията, с които да сключва договор, е дълбоко сбъркана. Не разбирам на какъв принцип ще става това и подозирам, че тук ще се оформи едно огромно поле за корупция. Това не само е неправилно, но и няма да реши проблемите. И освен това се настройват хората против частните клиники. Но какво е направила държавата за 25 години - не е построила нито една модерна болница. Тоест не е построила никаква болница. Ние сме единствената европейска държава, в която няма национална детска болница. Вместо това държавата налива пари в едни стари структури и после се чуди защо те потъват.

- За мен най-важното е да се демонополизира НЗОК. България е една от малкото страни, в които има една-единствена здравна каса. Когато фондовете заработят, тогава ще се отсеят по естествен начин добрите от псевдоболниците. Тогава пациентът ще има реален избор. То е като при автомобилното застраховане. Например искам да се осигурявам във фонда X, защото той ми предлага определен набор от медицински услуги срещу по-ниска вноска, а и работи с най-добрите лечебни заведения.

- Нормално е да има един основен минимален пакет, който обаче би трябвало да покрива всички заболявания. А т.нар. екстри да се покриват от допълнителната вноска в частен индивидуален фонд. Но тук веднага критиците започват да свирят на тънката струна за социалния елемент и за това, че не бива да има болници за бедни и богати. Такива няма, но и в момента съществува доплащане, и то съвсем официално. Защото касата не покрива например скъпите консумативи и инструменти за модерните операции. Не поема и много видове импланти, стави, платна и т.н. Което категорично не е правилно и по цял свят тези неща влизат в осигуровката. А у нас пациентите сами си ги купуват.

Този проблем би могъл да се реши единствено с влизането на пазара на частните фондове, в които всеки ще отделя процент от заплатата си за здраве, но тези пари ще отиват само за него и семейството му. Така е било в България през 30-те години на миналия век.

- Това обаче означава смяна на солидарния модел на осигуряване.

- Абсолютно. Не казвам, че солидарният модел няма своите плюсове. Но в побългарения му вариант той е солидарен само на хартия. Може би на първо време трябва да преминем към смесен модел - една част от вноската да отива в солидарен стълб, а другата - в индивидуални партиди. Така повече хора ще намерят основание да плащат вноските си, защото ще знаят къде точно отиват парите им. А за безработните, бедните, децата и пенсионерите държавата ще е тази, която плаща.

- С публично-частно партньорство. С инвестиции в нови, модерни центрове, които са оборудвани с апаратура от последно поколение. Само през миналата година в Турция са се лекували 1083 българи с онкологични заболявания. Всеки от тях е броил най-малко по 20 000 евро за своята терапия. Докато у нас не разполагаме с нито един гама-нож, имаме само два Пет скенера, от които единият често не работи. Имаме робот "Да Винчи", но по три месеца в годината той стои като паметник, защото касата е определила лимит на операциите с него. Линейните ускорители, които купуваме, отдавна са остарели морално. Къде е държавата тук? В същото време във всяка болничка сме сложили по един скенер или ядрено-магнитен резонанс за един пациент на месец например. Това разумно разпределение на средства ли е?

- Категорично. Но въпреки това системата все още работи. Някак напук на всичко. И за тези малко пари българинът получава сравнително добра услуга. Разбира се, не във всяка болница. Но големите клиники, университетските лечебни заведения определено могат да се похвалят с медицина на европейско ниво.

- По правило клиничната пътека е алгоритъм на поведение, а не база за заплащане на болниците. Но ние смесихме тези две неща и се получи пълна каша. Цените им са определяни по някакви странни критерии, който за каквото успял да лобира, който издействал по-висока цена, издействал. Но на базата на какво една пътека струва 400 лева, а друга 4000 лева, никой не знае. Няма реално остойностяване. Пък да не говорим сега и да намалим цените. Все пак си мисля, че лекарите няма да позволят качеството да падне, защото все още им е останал морал. Но болниците ще генерират още дългове. Този въпрос може да бъде решен с въвеждането на електронна система за отчитане. Влиза си пациентът с електронната гривна, записва се всичко - какво му е правено, какви лекарства са използвани. И тогава ще е ясно какъв е реалният разход. А и сега се плаща по калъп. За всеки по 500 лева например. Но една операция не си прилича с друга. При един болен може да използваме едни консумативи, при друг - по-скъпи или повече медикаменти. При някой се появяват усложнения, обострят се други хронични болежки и т.н. За касата това явно няма значение.

- "Под масата" в здравеопазването има страшно много пари. Може би половината от средствата се плащат по този начин. Някой най-после трябва да извади тези пари "на светло", но ми се струва, че това скоро няма да стане. Ако който и да е министър успее да направи дори само това, то той ще остане в историята. Ето сега покрай тези листи на чакащи ще се създаде нов инструмент за изнудване на болните. Защото някои клиники могат да спекулират и да лъжат, че нямат места, само и само да вземат някой допълнителен лев. Това си е жив рекет.

- Да, категорично. Но те го правят, за да оцеляват. Защото в цената на клиничната пътека е включено само лечението. Никой не е калкулирал труда на лекарите и сестрите. Както и тока, парното, храната, чаршафите и т.н.

- На първо място отношението към пациента трябва рязко да се подобри. Лекарите трябва да спрат да гледат на болния като на поредните 20-30 лева. Човекът идва при нас със своя проблем и ние трябва да му го решим. Това повтарям всеки ден на колегите в моя екип. Защото дори и да не успеем да излекуваме всички, ако имаме едно добро отношение към пациентите, то поне ще отнемем част от тежестта, която носят на плещите си заради заболяването си. Нагледал съм се на случаи, в които докторът не говори със своя пациент или пък му съобщава в очите, че няма никаква надежда. Второто и дори още по-важно е българският лекар да превъзмогне егото си. Да може да признае пред себе си, че не може да направи нещо сам или по най-добрия начин, и в интерес на пациента е да потърси помощ от свой колега. Вместо това най-честата реплика в съсловието е: "Абе, махни го тоя, той нищо не разбира." И чак на трето място са парите. И то по-точно правилното им разходване.

***

Проф. Григор Горчев е акушер-гинеколог, онколог, хирург. Управител е на болница "Св. Марина" в Плевен и е ръководител на центъра по роботизирана хирургия в УМБАЛ "Георги Странски" - Плевен, който е на второ място в света по брой успешни операции. Специализирал е във Франция, Италия и САЩ. Той е първият сертифициран хирург на конзола с роботизираната система Da Vinci S за Югоизточна Европа.

През 2005 г. е избран за личност на годината на Американския биографичен институт и Комисията за международни проучвания. През 2006 и 2011 г. получава приза "Лекар на годината". Бил е ректор на Медицинския университет в Плевен и съветник на президента Георги Първанов (2002-2012).