Москов: Болниците харчат с 2 млн лв над месечния бюджет

Фалшиви аргументи и кух възторг разделиха болестите в два здравни пакета

В общество, където все още мнозина разглеждат нещата в черно или бяло, а принципът "който не е с нас, е против нас" властва с пълна сила, да коментираш здравеопазването неминуемо може да доведе до погрешни заключения за мотивите, с които го правиш. Затова нека поясня: нямам никакви политически или икономически ангажименти нито с управляващи, нито с опозиция. Още по-малко лични взаимоотношения или амбиции.

Ще изразя мнението си по последните изяви на министър Петър Москов, особено миналата събота по Нова тв. Ако работите извън сферата на здравеопазването, или не следите особено от близо политиката, вероятно ще останете доволни. Което е напълно логично, впечатлявайки се от решителността и увереността, с която ни се обяснява как всичко е "просто и логично" и доброто най-накрая ще възтържествува. Позволете да не се присъединя към общия възторг. За мен това беше поредица от неверни и некоректни твърдения, на базата на които бяха направени умозрителни заключения за необходимите действия, чиито очаквани резултати будят немотивирания ентусиазъм.

Твърдението, че за всичко във всяка болница в момента се иска доплащане, е дълбоко невярно. Знам, че като анестезиолог д-р Москов трудно ще се отърси от убеждението, че хирургът задължително е взел пари от пациента, без да ги сподели с него, но моля, нека не предава това субективно чувство на цялата система. Да, в България за здравеопазване с плаща. Да, плаща се на касата на болницата, в плик, плаща се за консумативи. Плаща се несъразмерно много от джоба спрямо това, което се плаща от здравната каса. Но съвсем не винаги и за всичко и далеч не само в болниците. Плащаме си лекарствата в аптеката, плащаме си изследвания и консултации. Работя в специалност, традиционно свързвана с усещането за най-често плащане. Дори в момента, когато пиша тези редове, съм в болницата за пациентка, която ме е избрала да водя раждането й. Впоследствие тя ще плати на касата на лечебното заведение, а част от парите ще получа, защото почивната ми събота е посветена на нея. Да, има, които плащат, но мнозинството пациенти в моята "комерсиална" специалност не доплащат нищо, без това да пречи да раждат или получават необходимото лечение. Мнозинството българи също не плащат за прегледите и лечението в болница (не включвам потребителската такса). Да, наистина имаме проблем, когато се искат пари под масата, за скъпи консумативи, или пациенти трябва да заплащат паралелно лечението си уж осигурявано от здравната каса, но всички тези случаи могат да бъдат решени с подзаконови нормативни актове и контрол от министерството и НЗОК. Стига да искат. Затова моля, нека не се манипулират фактите и не се смесва политическото говорене с цел "да се харесам" с отправната точка за "реформи".

Именно на (до)плащането се гради тезата, че за всичко и навсякъде в момента се плаща, която оправдава идеята част от болестите да се извадят от сегашния пакет на здравната каса, като за тях ще се чака и плаща, а оставащите в основния ще станат напълно безплатни. Т.е. няма страшно - нищо ново, само узаконяваме сегашното положение за някои маловажни болести, но за основните - въвеждаме 100% безплатност, което е направо страхотно!

Уви, това е пясъчна кула. И не само че изначалният аргумент, че всички и навсякъде плащат, е фалшив. Фалшиво е обещанието, че като спестиш пари от малко и сравнително евтини заболявания, ти ще осигуриш необходимите средства за най-модерните методи на лечение на най-тежките и скъпи заболявания и те ще станат напълно безплатни (защото до сега се плащали от пациентите). При това без на практика да си променил нищо в самото функциониране и организация на системата! Неслучайно в никое от многобройните си изказвания д-р Москов не цитира диагнози, разчети, суми. Чуваме само, че ще се осигури безплатността на заболявания, отговорни за 95% от смъртността и инвалидизацията на българските граждани. И тук идваме до следващата фалшива теза, на която се гради т.нар. реформа - че с приоритетно финансиране на определени болнични дейности ще получим значителен резултат по отношение на продължителността на живота и заболеваемостта. Продължителността на живота и заболеваемостта само в малка степен зависят от това как болниците ни лекуват. Другите фактори са твърде много - в какви условия живеем (стрес), какъв въздух дишаме, какво ядем и пием, спортуваме ли и т.н. Съвкупността от тези фактори, тясно свързани с икономическото състояние на държавата, в много по-голяма степен ще подобри продължителността на живота от това, ако открием 1000 нови болници за лечение на сърдечносъдови или онкологични заболявания, например. С други думи - лежерното обвързване на разделянето на пакетите с подобряване на продължителността на живота е твърде несериозно.

В предаването водещата зададе много удачен въпрос - използва пример за изкривяване на гръбначния стълб, което явно не би трябвало да попадне в основния пакет. И реакцията на министър Москов беше хитро политическо измъкване, обяснявайки как може да попадне всъщност в основния пакет. Много ще ми е интересно, когато започнат оплакванията от пациентите, че до момента за покривано от НЗОК състояние трябва да се чака неопределено време и/или да се плаща, дали по подобие на измъкването с "гръбначния стълб" няма бързо да започнат болести да се преливат от допълнителния към основния пакет. Което ни връща към основния въпрос - какъв е смисълът от цялото упражнение?

Може би тайната идея е да се осигури пазар за допълнителното здравно застраховане, тема, по която не от вчера се лобира активно на различни нива. В подкрепа на това предположение е подчертаването от страна на д-р Москов, че задължително трябва да спре плащането "кеш" в болниците и то да мине само през фондове. Забележете - тук не става въпрос за намаляване на финансовото бреме върху българския пациент, а просто за промяна на маршрута на едни средства (в случая през междинно звено). Много по-правилно според мен е министерството да вземе отношение по въпроса какво е безплатно (не популистки да обещава, че всичко ще е такова), какво се доплаща (защото доплащане за определени дейности и услуги със сигурност е необходимо и полезно). А как да става нека си решат гражданите. Здравното застраховане има големи плюсове, но нека не забравяме, че както за всеки посредник и за него ще са необходими средства, които в крайна сметка ще дойдат пак от пациентите.

Министър Москов очерта три стълба на "реформите". Освен въпросното разделяне на пакета големи надежди са възложени на изваждането на дейности от болниците в "доболничната" помощ и на остойностяването. Разказът как ще изнасяме дейности от болниците в извънболничната помощ не е нов, нито е започнат от д-р Москов. Но умело се експлоатира в момента като някаква мантра, с която сме щели да намалим разходите за здравеопазване. Всъщност нищо не пречи и в момента на министерството да промени Наредба №40 и да определи кои заболявания и състояния се лекуват в болница, кои в извънболничната сфера и кои в болничната. Защо не се прави? Защото всичко опира до пари, възможности и разчети за крайния ефект. Това, че дадена дейност няма да се прави в болницата, не значи, че тя ще се извършва без пари в извънболничната помощ. Всъщност причините дадени дейности да се правят почти ексклузивно в болниците е точно тази - касата не ги финансира или ги заплаща на твърде ниски цени в извънболничната помощ. Не е ли много по-далновидно да се определят цени, които са достатъчно атрактивни и без прекомерни административни рестрикции оставим лечебните заведения от болничната или извънболничната помощ да решат къде да ги предлагат, а касата да стимулира по-ефективните? Защо представата на министър Москов за комплексно лечение се изчерпва на ниво обединяване, или по-скоро създаване на нови болнични администрации, а не му мине през ум еретичната идея на болниците да се даде възможност да извършват и извънболнична помощ, да имат еднодневни стационари, да предлагат еднодневно лечение?

Много мога да говоря и за анонсирания трети стълб на "реформата", т.нар. остойностяване, защото аз бях човекът, който настояваше да се премине към нов модел на финансиране на болничната помощ - диагностично свързани групи, като съществен елемент за подобряване на ефективността при изразходване на средствата и гарантиране на комплексното лечение на пациентите. ДСГ трябваше да заменят домораслите бюрократични недомислия - клиничните пътеки, чиито цени се определят с бутафорни преговори между БЛС и НЗОК. От изказването на министъра, а и от предходни изяви на негови заместници разбирам, че промени в това отношение не се обмислят, което ни гарантира, че ще останем на ниво чаровни изяви на негодуващи от несправедливостта на заплащането ръководители на здравеопазването. А остойностяването ще си остане химера, която ще се вади периодично като политическа дъвка за залъгване на гладни стомаси.

***