Москов се похвали: Обърнах модела от бизнеса към пациента

Стани моя аптека

Страх. Това е обяснението, с което от години фармацевтите се оправдават, че не могат да противодействат на превземането на бизнеса им от най-голямата верига аптеки в България - на бизнесмена Веселин Марешки.

Tози страх е донякъде оправдан - до момента конкурентите почти не са печелили битките срещу Марешки, защото зад него винаги е стояла една или друга държавна институция, а опитите им за справедливост са свършвали с натиск върху собствения им бизнес.

Последният пример е от миналата седмица. Оказва се, че специализираната прокуратура две години е разследвала Марешки и двама негови служители за организирана престъпна група, принуда и приготовление за престъпление. Подозрението е било, че те са оказвали натиск върху конкурентните аптеки да пазаруват от търговеца на едро от групата "Фармнет", като са им отправяли предупреждения, че ако откажат, до техните аптеки ще бъдат отворени конкурентни обекти с логата "Супер нова" за Северна България и "Лидер" за Южна България. Двата бранда са собственост на Марешки, а заплахата към конкурентите е била, че тези обекти ще продават лекарства на ниски цени и ще унищожат бизнеса на действащите аптеки.

Специализираната прокуратура събира свидетелски показания, но в крайна сметка решава, че става въпрос за нелоялна конкуренция, и препраща материалите в Комисията за защита на конкуренцията. Именно от нейно съобщение стана ясно, че Започва производство за нелоялни практики в аптечния бизнес. Кои са засегнатите аптеки не е ясно, нито пък има посочени други подробности от разследването на обвинението.

Както обикновено, секторът е уплашен да свидетелства срещу бизнесмена. Причината този път е, че има очаквания Марешки да влезе в парламента, да бъде коалиционен партньор на ГЕРБ и да си върне влиянието върху лекарствената агенция, която на практика регулира цялата верига от производство, внос, дистрибуция и търговия с лекарствата.

В съсловната организация на фармацевтите - Български фармацевтичен съюз,от години всеки ден валят сигнали за практиките на веригата "Марешки" и търговеца на едро с лекарства от групата "Фармнет". Много малко от тях обаче стигат до прокуратурата.

Сегашното разследване за нелоялна конкуренция ще бъде второто срещу Марешки от антимонополния регулатор. През 2005 г. КЗК го глоби за продажба на лекарства на занижени цени, но Върховният административен съд отмени решението й.

Рекламата в здравния сектор е забранена и по закон никой няма право да твърди, че лекува най-добре или продава най-евтините лекарства. Тази Забрана обаче досега не е спряла най-агресивния играч в бранша да промотира аптеките си като място, където пациентите могат да намерят медикаменти на най-ниските цени, и да не е глобен за това.

През 2003-2004 г., когато веригата аптеки "Марешки" работи само в Северна България, конкурентите му подават сигнал в КЗК, че аптеките му не само се рекламират, но и наистина продават лекарства под себестойността, на която са ги придобили, за да привличат клиенти. Наложената глоба от 30 хил. лв. се отнася за шест аптеки, които според доказателствата, събрани от комисията, не са начислявали законната търговска надценка, а дружеството не е работило на печалба и е продавало на цени, на които получава стоката. Глобената компания обжалва решението на КЗК във ВАС с мотив, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и то е отменено.

Жалбите и сигналите до институциите не спират бизнесмена. Само няколко години след това, през 2010 г., той вече притежава най-голямата верига аптеки в България и един от четирите най-големи търговци на едро с лекарства - "Фармнет" (бивш "Хигия"). През 2016 г. аптеките вече са около 400, а търговецът на едро все така е един от четирите с най-големи обороти на пазара. Това е въпреки законовата забрана за над 4 аптеки на един собственик, като те са разпръснати в отделни фирми.

Без да обявява публично колко от действащите аптеки е придобил, маниерът на бизнесмена през цялото време е бил един и същ. Практиката е отварянето на аптеки "Марешки", които поддържат много ниски цени на лекарствата, на метри от добре разработени аптеки. Ефектът е, че нарочената аптека или Затваря, или продава бизнеса си на Марешки, или започва да пазарува от неговия склад.

"Пристигат в аптеката ти служители, на чиито визитни картички пише отдел "Експанзия" - "Аптеки Марешки", и ви предлагат да работите с тях или да им продадете аптеката си, тъй като в противен случай ще открият до вас аптека с размазващо ниски цени. На места, на които това се случва, ако някой не се чувства стабилен на пазара, предпочита да продаде бизнеса си. В много случаи тези, които започнат да пазаруват, без да искат, предоставят търговска информация и отново получават бизнес предложение да се продадат или да останат да работят за веригата", разказва Антон Вълев, председател на Националната аптечна камара. Той допълва, че на самия него са му предлагали да продаде бизнеса си, че е носил визитните картички в парламентарната здравна комисия заедно с жалби за подобен натиск върху колеги.

"Законодателят нищо не направи, защото или не ги интересува, или имат интерес това да съществува. За всички беше важно да има ниски цени на лекарства за болните хора, въпросът беше как се получават тези ниски цени", допълва Вълев. Според него първата причина за цените е икономията от мащаба и пазара, на който работи Марешки (виж допълнителния текст).

"Подавали сме много сигнали и за формирането на цените, и за нелоялна конкуренция, включително имахме сигнали, че пред аптеките се изпращат представители на веригата да раздават листовки, давали сме показания за натиск за пазаруване и за съсипването на бизнеса на определени аптеки, давали сме сигнали и в прокуратурата, и в МВР, и в посолствата, но всички казваха, че няма нарушения", коментира проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз. Засегнатите фармацевти обаче отказват да говорят, защото се притесняват, че ще имат неприятности.

При първото правителство на Бойко Борисов и при Пламен Орешарски двамата изпълнителни директори на Изпълнителната агенция по лекарствата, която контролира фармацевтичните компании, дистрибутори на едро и аптеките и от която пряко зависи бизнесът им, бяха назначения на Марешки. Не само това, в самата агенция бяха назначени лелята на бизнесмена и бивши негови служители, които отговаряха директно за инспекции в аптеките.

Резултатът от тяхната дейност са 13 затворени аптеки и хиляди глоби. По това време аптеките бяха затваряни изцяло за нередности извън лекарствения закон - например, че рампата за инвалиди не е трайна, а временна конструкция. След ерата "Марешки" всички Засегнати аптеки заведоха дела срещу ИАЛ и получиха обратно лицензите си.

"Беше един дълъг период на терористични проверки срещу колегите. Имаше случай с проверка в Добрич, в която служителите на ИАЛ бяха изпратени, за да стоят там цял ден, без нищо да правят, само да гледат как работят и да е ясно, че идва от Марешки. Като цяло се използваше и чисто административният, и чисто търговският канал за сплашване на конкуренти и много колеги не издържаха и продадоха бизнеса си", казва Вълев.Той припомня, че никой от бизнеса не се е осмелил да подаде сигнал срещу безобразията на хората на Марешки с изключение на сегашния директор на агенцията. От прокуратурата не отговориха дали тези сигнали са добели до дела.

"Капитал" изпрати въпроси на Веселин Марешки дали съществува такъв маниер на работа във фирмите му. Попитахме колко сигнала са подали от съсловната организация срещу него, как си ги обяснява и какви са резултатите. Отговорът беше: "Няма коментар върху въпросите, зададени по този начин, защото в крайна сметка прокуратурата се е произнесла по казуса и нямаме какво повече да коментираме."

***

Защо са ниски цените на Марешки

В неговите аптеки се продават основно лекарства на здравната каса, а според секторния анализ на КЗК от края на миналата година през веригата минават около 32-33% от тези продажби. Междувременно бизнесменът прави и още една иновация на пазара - мобилни пунктове на аптеките си в селата - там един човек събира рецептите, пазарува в града и връща лекарствата. Пунктовете и продажбите на лекарства от нефармацевт не са разрешени по закон и БФС подава множество жалби срещу тях, но тъй като са удобни за малките населени места, институциите не предприемат нищо срещу тях. Причината е, че изглежда неудобно да не решиш въпроса, а в същото време да глобиш този, който снабдява селата с лекарства на ниски цени, макар и в нарушение на закона. "Веригата има различни ценови политики - обикновено тя продава почти всички лекарства на ниски цени, докато навлезе на пазара, след което продължава да продава 100-те най-търсени лекарства на ниски цени, а при останалите ги нормализира", обяснява Антон Вълев. Ниските цени според него се постигат веднъж от икономията от мащаба и втори път от използването на аптеката и витрините й като място за експониране и реклама на лекарства без рецепта, хранителни добавки и др. Той упреква за това фармацевтичните компании, "които се съгласяват на всякакви условия и отстъпки, за да могат да влязат във всички аптеки от веригата".

Според фармацевти другите възможни начини за ниските цени са укриване на ДДС и деклариране на ниски заплати на персонала. За първото обаче няма никакви данни за нередности. Във втория случай веригата е известна с ниските заплати, които декларира, като в повечето случаи те са под осигурителния праг за сектора.