Мотиви към присъда №6 /. 02. 2010 год., постановена по н о. х д. 61 / 200 год по описа на Софийски окръжен съд

От приложеното по делото свидетелство за съдимост на С. В. П. е видно, че с присъда на РС – гр.И., постановена по НОХД № 84-76 / 1976 год. и влязла в законна сила на 27.10.1976 год., той е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.”а”, вр.чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Видно от свидетелството за съдимост лицето няма други осъждания, като на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК подсъдимият е реабилитиран по право, поради което същият е неосъждан.

По чл.301, ал.1, т.3 от НПК - ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :

Несъмнено е, че с оглед на извършеното престъпление, деецът следва да понесе съответната наказателна отговорност и подлежи на наказание, извършеното от него деяние.

По чл.54, ал.1 и ал.2 от НК на първо място следва да се съобрази степента на обществена опасност на деянието. Съдът приема, че то е с висока степен на обществена опасност, защото с него се накърняват драстично обществените отношения, свързани със създаването на безопасни условия за движение по пътищата.

Степента на обществената опасност на подс.С. В. П. е ниска. Същият не е осъждан и е с добри характеристични данни.

Но от друга страна съдът следва да отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство, който играе роля за обществената опасност на дееца, това са характерът на неговите действия след извършване на престъплението по чл.115 от НК. Същият е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол с цел да прикрие извършването на две други престъпления, реализирани от него. На първо място той управлява МПС след употреба на алкохол, за да скрие огнестрелните оръжия и боеприпаси, които е придобил и държал без надлежно разрешение, като с едно от тях е прострелял и причинил смъртта на пострадалия А. М. М.. Тези обстоятелства го характеризират като личност, която напълно се дезинтегрирала от обществото в посока на неспазване на неговите правни и морални норми, както и в посока на неуважение и пренебрегване на съществени общочовешки ценности.

Смекчаващи вината обстоятелства – съдът приема като такива, разкаянието за извършеното от него престъпление, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, и най-сериозното по своята същност смекчаващо отговорността обстоятелство – неговото изключително тежко здравословно състояние, което се установява и доказва със заключението по назначената съдебномедицинска експертиза, назначена в хода на съдебното следствие.

Отегчаващо вината обстоятелство - съдът приема като такива : проявената престъпна упоритост и поведението му след извършване на престъплението по чл.115 от НК.

Причини, мотиви и условия – като причина за извършеното престъпление съдът възприе ниската правна култура на дееца, ниската степен на правосъзнание, която очевидно не се повишава от съзнанието за последиците от деянието.

При определяне на размера на наказанието съдът е обвързан от императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК. Настоящото наказателно производство е приключено при условията на диференцираната процедура „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” – Глава 27 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. С оглед на горното разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда, в случай, че постанови осъдителна присъда, да определи наказанието при условията на чл.55 от НК и дори да не са налице смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, което е резултат от процесуалното поведение на подсъдимия, свързано със съгласието му да се приключи наказателното производство при диференцираната процедура, посочена в чл.370, т.2 от НПК. Прилагането на горепосочената диференцирана процедура води до благоприятната за дееца последица – при осъждането наказанието му задължително се определя при условията на чл.55 от НК. С оглед на изложеното съдът приема, че наказанието за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК с оглед изискването на чл.373, ал.2 от НК, за да се постигнат целите на наложеното наказание, посочени в чл.36 от НК. За горепосоченото престъпление е предвидено наказание до ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и кумулативно на основание чл.343г от НК да се наложи лишаване от право да управлява МПС. С оглед на обстоятелството, че в конкретния случай санкцията няма фиксиран минимум, следва да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като предвиденото наказание до ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА се замени с наказание ПРОБАЦИЯ, с налагане на следните пробационни мерки : на основание чл.42а, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.1, вр.ал.1 от НК пробационна мярка “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ЕДНА ГОДИНА, която на основание чл.42б, ал.1 от НК да се изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен служител при Пробационна служба – гр.С. ; на основание чл. 42а, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.2, вр.ал.1 от НК пробационна мярка “задължителни периодични срещи с пробационен служител с периодичност два пъти седмично” за срок от ЕДНА ГОДИНА, която на основание чл.42б, ал.1 от НК да се изпълни в Пробационна служба – гр.С. ; на основание чл.42а, ал.3, т.3, вр.ал.2, т.6, вр.ал.1 от НК пробационна мярка „100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото”, които да бъдат положени за срок от ЕДНА ГОДИНА на обекти на Държавно предприятие „Ф.з. д.” и на обекти, утвърдени от Пробационен съвет с район на действие РС - гр.С. на основание чл.220, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража / обн. ДВ бр.25 от 03.04.2009 год., в сила от 01.06.2009 год. /.

За осъществяване целите на специалната и генерална превенция определеният размер на наказанието ПРОБАЦИЯ със съответните пробационни мерки би допринесло, със своята неизбежност и строгост, за поправяне и превъзпитаване на дееца към спазване на законите и добрите нрави. Това наказание би въздействало възпитателно и предупредително към останалите членове на обществото и най-вече на други неустойчиви членове за извършване на подобни престъпления.

Относно кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС по чл.343г от НК, съдът ще изложи мотивите си при групиране на наказанията, наложени за извършените престъпления от подсъдимия по чл.115 от НК, чл.339, ал.1 от НК и чл.343б, ал.1 от НК.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е постановил при изтърпяване но горепосоченото наказание лишаване от свобода да се приспадне времето, през което спрямо подсъдимия С. В. П. е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 09.10.2007 г. до 11.12.2007 год. Освен това следва да се приспадне на основание чл.59, ал.2 от НК и времето, през което подсъдимият е бил задържан на основание чл.64 от НПК, а именно от 27.09.2007 год. до 28.09.2007 год.

Поради извършеното групиране на наложените наказания на подс.С. В., съдът не наложи наказанието лишаване от право да управлява МПС по чл.343г, вр.чл.37, т.7 от НК, което макар и кумулативно да е предвидено от закона, в конкретния случай не може да осъществи целите си, визирани в чл.36 от НК предвид посочения в разпоредбата на чл.49, ал.1 от НК срок за налагане на наказанията лишаване от права по чл.37, т.6 и т.7 от НК.

Да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер / чл.301, ал.1, т.10 от НПК/.

По делото като граждански ищци са конституирани наследниците пострадалия – неговата съпруга Т. А. Т. – М. и синът му М. А. М. и са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените от тях против подсъдимия С. В. П. граждански искове с правно основание чл.45, вр.чл.52 от ЗЗД в размер, както следва : за съпругата – 90 000 лева и за сина – 60 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди – болка и страдание вследствие смъртта на А. М. М., ведно със законната лихва от 26.09.2007 год. до окончателното изплащане на сумата.

Така предявените граждански искове са доказани по основание, като правно са уредени в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, където е предвидено задължението всеки да репарира вредите, които виновно е причинил другиму. Безспорно по делото е установено виновното извършено противоправно деяние от подсъдимия С. В. П., причинения вредоносен резултат и пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между осъщественото виновно деяние и вредните последици - смъртта на пострадалия А. М.М..

Искът е предявен от лица, принадлежащи към кръга лица, очертан от законодателя в чл.84 – чл.88 от НПК и в ППВС №4/61г.и в ППВС №5/69г., които имат право да предявят граждански иск в наказателното производство и да бъдат конституирани като граждански ищци.

При определяне основателността на исковете по размер съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и с дадените задължителни указания в ППВС №4/68 година. При определяне размера на обезщетението по предявения иск от съпругата на пострадалия – Т. А. Т. – М.и неговият син М. А. М., съдът се е ръководил от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Пострадалият е живял заедно със съпругата и синът си. Полагал е грижи за двамата. По данни от свидетеля И. Т. Ш.тримата били едно прекрасно семейство. Живеели заедно и били сплотено семейство. Тримата се разбирали и били едно хармонично семейство. Смъртта на пострадалия е приета доста тежко от съпругата и синът му, като първата изпаднала в стрес. Предвид това, че майката остава вдовица и като отчете състоянието й след смъртта на нейния съпруга, както и претърпените от нея болки и страдания от смъртта на съпруга й, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от нея граждански иск трябва да бъде уважен в размер на 45 000 лева, като над тази сума до пълно предявения размер от 90 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. А по отношение на предявения от М. А. М. - син на пострадалия същият следва да бъде уважен в размер на 30 000 лева, като над тази сума до пълно предявения размер от 60 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Оценката на доказателствения материал в тази насока дават на съда основание да приеме, че такава по размер сума ще обезщети /доколко това е възможно/ съпругата и синът на пострадалия за претърпените от тях страдания вследствие смъртта на съпруга и бащата. При определяне на обезщетението съдът отчете и тежкото здравословно състояние на А. М. М., което се установява с СМЕ на трупа му. Видно от цитираното заключение е, че експертите са открили при аутопсията на А. М. М. наличие на множество туморни метастази в черния дроб с диаметър от 1 до 6 см При определяне на обезщетението съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

По делото като веществени доказателства са приобщени следните вещи и предмети : косми от главата на трупа на А. М. М., 1 бр.синя дочена връхна куртка, 1бр.син дочен панталон, 1бр.кафяв пуловер, 1бр. бял потник, 1 чифт маратонки, 1бр шапка, 3 бр.сачми, тапа и капачка от ловен патрон, 1 бр. потник, памучен, червена основа с мотиви на цветя и листа със сиво-бели цветове, 1 бр. памучни зелени панталони 7/8, дактилоскопни отпечатъци от пръсти на лявата и дясна ръка от трупа на А. М. М., ацетонови натривки, иззети от лява и дясна ръка от трупа на А. М.М., 1 бр. гилза – червена на цвят с надпис „Сокол”, намерена в цевта на ловна пушка, 2бр.отривки от лява ръка и два броя отривки от дясна ръка на С. В. П., контролна проба. Предвид разпоредбата на чл.112 от НПК и приключването на наказателното производство, съдът следва да постанови същите да се унищожат по установения ред след влизане на присъдата в законна сила.

По делото като веществено доказателство са иззети : лек автомобил марка „Шкода 120 L” с ДК№ СА 6139 АА, 1бр. черен на цвят сак с надпис „Адидас”, 1бр. спортна блуза с надпис на латиница „Гинес трейд марк колекшън” и 1бр.сиво долнище на анцунг от трико с надпис на предния ляв крачол на латиница „Амего”, които са собственост на подс.С. В. П.. Предвид обстоятелството, че по отношение на тях не са налице предпоставките на чл.53 от НК или друга специална норма, горепосочените по-горе вещи и предмети съдът следва да постанови на основание чл.111, ал.1 от НК да бъдат върнати на подсъдимия след влизане в законна сила на присъдата.

На кого да се възложат разноските по делото /чл.301, ал.1, т.12 от НПК.

В хода на съдебното и досъдебното производство са направени разноски в размер на 2095.52 лева. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, когато съдът признае за виновен подсъдимия, че е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, го осъжда да заплати направените по делото разноски, както и държавна такса в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист относно присъдените разноски на основание чл.190, ал.2 от НПК. Ето защо подс.П. трябва да бъде осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на Софийски окръжен съд направените по делото разноски от 2095.52 лева и държавна такса в размер на 5 лева.

Освен това с оглед изискването на чл.189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинение, дължи и направените разноски от гражданския ищец и частния обвинител, ако е направено такова искане. В конкретния случай Т. А. Т. – М. и М. А. М. са конституирани като частни обвинители и граждански ищци по НОХД 61 / 2008 год. по описа на Софийски окръжен съд, като се представлява от надлежно упълномощените си повереници – адв.З. М., САК. В молбата за конституиране като граждански ищец и частен обвинител на Б. И. С., както и в хода на съдебните прения, е направено искане за присъждане на направените от молителката разноски по делото, които са в размер на 1300 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Предвид гореизложеното подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частните обвинители и граждански ищци направените по делото разноски в размер на 1300 лева.

Съгласно разпоредбата на т.10 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието / изменена и допълнена – ДВ бр.75 от 12.09.2006 год. в сила от 12.09.2006год./ за граждански искове по наказателни дела се събира пропорционална държавна такса в размер на 4 % върху уважената част от предявените граждански искове. В конкретния случай предявените граждански искове в настоящото наказателно производство са уважени общо в размер на 75 000 лева, поради което се дължи държавна такса в размер на 3000 лева, която подсъдимият трябва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски окръжен съд.