Относно повдигнатото обвинение на подсъдимия С. В. П. за извършено престъпление по чл.115 от НК

По чл.301, ал.1, т.2 от НПК извършеното от дееца деяние съставлява престъпление по чл.115 от НК.

По чл.305, ал.3, изр.1 и изр.2 от НПК - съдът констатира, че събраните по делото и кредитирани от съда гласни и писмени доказателства, както и експертните заключения по назначените на досъдебното производство експертизи, кореспондират помежду си. Липсват противоречия в самите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

По чл.31, ал.1 от НК - несъмнено е, че подсъдимият отговаря на изискванията за субект на престъплението и за субект на наказателна отговорност. Субект на престъплението по чл.115 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Видно от събраните по делото доказателства е, че С. В. П. е пълнолетно физическо лице / роден е на 20.10.1948 год./ към датата на извършване на престъплението - 26.09.2007 год., което е извършило престъплението в състояние на вменяемост. По делото не съществува никакво съмнение, а и липсват каквито и да било индиции или доказателства, за да се направи изводът, че подсъдимия е действал при условията на една от хипотезите на невменяемост, посочени в чл.33, ал.1 от НК. Следователно към момента на извършване на деянието той е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, което е основна предпоставка за съществуването на виновно поведение. Преди извършване на деянието подсъдимият е употребил алкохол, което обстоятелство е обсъдено подробно от експертите в заключението по назначената на досъдебното производство комплексна психиатрична и психологическа експертиза. Видно от същото е, че към момента на извършване на престъплението подс.П. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване от лека към средна степен, което му е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и това състояние не е повлияло на неговата вменяемост, както и на способността му правилно да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства, които е възприел към 26.09.2007 год. и към настоящия момент. Експертите са категорични, че той може адекватно да участва в наказателния процес във всичките му фази и да дава достоверни обяснения. Експертите са установили, че подсъдимият е психично здрав. Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че той е бил вменяем към датата на извършване на престъплението – 26.09.2007 год.

Престъплението по чл.115 от НК е уредено в Глава ІІ - „Престъпления против личността", раздел I „Убийство" и представлява основния състав на престъплението убийство. Системата на престъпленията против личността е сложна, защото обхваща различни посегателства с множество непосредствени обекти.

Родовият обект на престъпленията против личността обхваща обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на системата от лични права и законни интереси на отделния човек, прокламирани и уредени от Конституцията и законите на страната.

Системата на престъпленията против личността обхваща четири групи престъпления :

-престъпленията против живота и здравето на личността – тази група обхваща престъпленията против живота, против здравето на личността и злепоставянето, които престъпления са уредени в първите три раздела на Глава ІІ от Особената част на НК. Обособяването на тези престъпления в една група е свързано с обстоятелството, че те са сродни по въздействието си върху жертвата. Много често дадено престъпление против здравето поставя в опасност и човешкия живот. А злепоставянето понякога поставя в опасност както живота, така и здравето на човека.

-престъпления против свободата на личността- това е втората група престъпления, обособена в тази глава от Особената част на НК. Тези посегателства засягат свободата на придвижване и тази на самоопределяне и волеизявление, като са уредени в раздел ІV и раздел V на същата глава.

-престъпления против доброто име, честта и достойнството на личността-това са престъплението издаване на чужда тайна и обидата и клеветата, уредени съответно в раздел VІ и раздел VІІ на Глава ІІ. Тези две престъпления са обособени в една група, защото засягат духовни блага и не са свързани с форми на насилие върху личността.

-престъпления против половата неприкосновеност, против половия морал и трафика на хора-тези престъпления са уредени в раздел VІІІ и раздел ІХ от Глава ІІ от Особената част на НК.

В конкретния случай престъпленията по чл.115 от НК попадат в първата група престъпления против личността и в цитираната разпоредба са очертани всички признаци от обективна и субективна страна на основния състав на престъплението убийство.

Непосредствен обект на престъплението по чл.115 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкия живот и без които личността не може да съществува. Предмет на тези отношения е правото на живот, уредено като най-важното човешко благо в чл.28 от Конституцията на РБ. Предвидено е също така, че посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление. Ето защо се приема, че предмет на тези отношения е правото на живот , което възниква за всеки човек от момента на неговото зачатие и съществува до биологичната му смърт.

От ОБЕКТИВНА СТРАНА по отношение на престъплението по чл.115 от НК е характерно следното :

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.115 от НК е очертано с думата умъртви, посочена в основния състав на това престъпление. Умъртвяването представлява такова въздействие върху организма на жертвата, което е от естеството да предизвика неговата биологична смърт, като въздействието може да бъде от различно естество – физическо, химическо или биологично. Най-често това престъпление се осъществява чрез действие – причиняване на огнестрелна или прободна рана в жизненоважни органи на организма на жертвата. Но е възможно престъплението да се осъществи и чрез бездействие, когато деецът е бил длъжен да извърши определени действия, които са били необходими за запазване и поддържане на живота на пострадалия, които субектът не е осъществил и е настъпила смъртта на жертвата.

Престъплението по чл.115 от НК е от категорията на така наречените резултатни престъпления, за които се изисква настъпването на съставомерен резултат. Те биват две групи : престъпления, които поставят в опасност и увреждащи престъпления. Убийството по своята същност е от групата на реалните увреждащи престъпления, които са довършени с настъпването на определено увреждане на обекта. Съставомерните последици на убийството са очертани със същия термин, с които е очертано изпълнителното деяние в основния състав, а именно „умъртви”. Резултатът от това престъпление е настъпването на биологичната смърт на жертвата, която настъпва в момента, в който престава да функционира главният мозък.

Друг важен и съществен елемент от обективна страна на престъплението по чл.115 от НК е причинната връзка между деянието и престъпния резултат. В теорията и практиката се приема становището, че смъртта може да настъпи непосредствено след извършване на деянието или по-късно, в резултат на един по-продължителен причинно-следствен процес. Невземането на своевременни мерки за спасяване на живота на пострадалия или неуспешната медицинска интервенция не може да изключи причинната връзка между деянието и настъпилия съставомерен резултат – смъртта на жертвата. Приема се в практиката и становището, че ако и след успешната медицинска интервенция пострадалият умре поради невъзможността органите му да поемат функциите на засегнатите органи, причинната връзка също не се изключва.

От събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че чрез деянието си на 26.09.2007 год. подс.С. В. П. е осъществил всички признаци от обективна страна на състава на престъплението по чл.115 от НК.

1. На първо място е осъществено изпълнителното деяние на престъплението убийство. По своята същност деянието представлява система от телодвижения.В конкретния случай системата от телодвижения на дееца е насочена именно към причиняването на смъртта на пострадалия / неговото умъртвяване/, като тази система е единна и се е изразила в произвеждане на изстрел в тялото на пострадалия с огнестрелно оръжие – едноцевна ловна пушка „ORTASAN”, калибър 12, № К 73, която подсъдимият е придобил и е държал, като е осъществявал фактическа власт върху нея. В резултат на изстрела на пострадалия А. М. М. са причинени : едно сляпо завършващо огнестрелно нараняване в лявата половина на предната коремна стена със засягане на по хода на раневия канал на червата, чревния опорак, коремната аорта, костите на таза, масивен кръвоизлив в коремната кухина в количества 1200 мл, наличие на оловни кръгли проектили по хода и в край на раневия канал, филцова тапа от ловен патрон и картонена капачка. Безспорно е установено, че причината за смъртта на А. М. М. е острата кръвозагуба, настъпила в резултат на огнестрелното нараняване на корема, причинило несъвместими с живота разрушения на коремните органи, като смъртта на пострадалия е настъпила бързо и е била неизбежна.

От събраните доказателства е видно, че увреждането се дължи на един изстрел, произведен с ловно оръжие или такова, пригодено да стреля с ловни патрони. Изстрелът е произведен от сравнително близка дистанция – от около 1 метър разстояние на дулния срез до тялото на пострадалия, което се установява от на входната рана, при която липсват отделни проектили, тоест снопът сачми е бил компактен и все още не се е разпръснал при проникването му в тялото. Освен това намирането на филцовата тапа и картонената капачка, с която се затваря патронът, в края на раневия канал, също сочат за близка дистанция на изстрела. От назначената комплексна физикохимическа експертиза /т.ІІ, л.86 – л.94/ е видно, че при изследване на дрехите на пострадалия А. М. М. експертът е установил върху предната част на дрехите /синя куртка, кафява блуза и потник/ едно нарушение, предизвикано от изстрел с гладкоцевно ловно оръжие, като разстоянието, от което е произведен изстрела срещу пострадалия е не по-голямо от 40 см. При възпроизвеждане на изстрела пострадалият А. М. М. е бил леко ляво странично ориентиран спрямо дулния срез на оръжието, което личи от посоката и направлението на раневия канал, отчетени при изправено анатомично положение на тялото.

Безспорно по делото е установено, че фаталният изстрел, който е причина за нараняването, от което е настъпила смъртта на пострадалия, е произведен от подсъдимия. В тази насока са свидетелските показания на свидетеля-очевидец И. Н. Т. и свидетелските показания на свидетелите Ц. Г. Т., Д. И. С., А. Ганев С. и Н. Ц. С., а така също и изготвените в хода на досъдебното производство експертизи. Безспорно е установена идентификацията на оръжието, с което е произведен изстрела срещу А. М. М., чрез назначената в хода на досъдебното производство физикохимическа експертиза /т.ІІ, л.84-л85/. Обект на изследване са били куртката и потник, с които е бил облечен пострадалия и гилзата, намираща се в цевта на едноцевната пушка 12-ти калибър, иззета по делото и принадлежаща на подсъдимия. Видно от експертното заключение е, че капсулните следи по гилзата за ловен патрон 12-ти калибър, намираща се в цевта на представената за балистична експертиза пушка, са със състав : Sb,K,Kb. В пробата от отривките на дрехите /работна куртка,потник/ на А. М.М. са регистрирани три слаби капсулни микроследи от изстрел със състав - Sb,K,Kb, съответстващ на капсулния състав на гилзата за ловен патрон 12-ти калибър.

Безспорно по делото се установи, че основната причина за смъртта на пострадалия А. М. М. е острата кръвозагуба, настъпила в резултат на огнестрелното нараняване на корема, причинило несъвместими с живота разрушения на коремните органи, като смъртта на пострадалия е настъпила бързо и е била неизбежна, като безспорно е установено, че това нараняване е причинено от подсъдимия С. В. П.

2. На второ място, предмет на посегателството е физическо и живо лице – А. М. М.

3. На трето място, средството за извършване на престъплението е едноцевна ловна пушка „ORTASAN”, калибър 12, № К 73, която подсъдимият е придобил и държал до 26.09.2007 год.. Безспорно е извършена по делото идентификация на средството, с което е извършено убийството по чл.115 от НК чрез събраните доказателства – свидетелски показания и назначените в хода на досъдебното производство балистични, физикохимически и съдебномедицински експертизи.

4. На четвърто място относно конкретното нараняване. От събраните по делото доказателства се установява, че основният фактор, който е участвал в генезата на смъртта на пострадалия А. М. М. е сляпото завършващо огнестрелно нараняване в лявата половина на предната коремна стена със засягане на по хода на раневия канал на червата, чревния опорак, коремната аорта, костите на таза, масивен кръвоизлив в коремната кухина в количества 1200 мл, наличие на оловни кръгли проектили по хода и в край на раневия канал, филцова тапа от ловен патрон и картонена капачка. Горепосоченото увреждане се дължи на един изстрел, произведен с ловно оръжие или такова, пригодено да стреля с ловни патрони. Единствената причината за смъртта му е острата кръвозагуба, настъпила в резултат на огнестрелното нараняване на корема, причинило несъвместими с живота разрушения на коремните органи, като смъртта на пострадалия е настъпила бързо и е била неизбежна.

Този основен фактор е участвал в генезата на смъртта на пострадалия, като настъпването на смъртта на А. М. М. е в пряка причинна връзка с огнестрелното нараняване, причинено от подс.С. В. П., в резултат на което са причинени несъвместими с живота разрушения на коремните органи и остра кръвозагуба, причинила смъртта на пострадалия.

5.На пето място, с деянието си на 26.09.2007 год. подсъдимият е увредил обществените отношения, свързани със защитата на правото на живот на отделния човек – основно и най-важно негово право.

От СУБЕКТИВНА СТРАНА съдът намира за установено следното:

По своята същност престъплението по чл.115 от НК е умишлено, като може да бъде извършено както с пряк умисъл, така и при условията на евентуален умисъл, каквото е становището на теорията и практиката на ВКС на РБ. Винаги при преценката на вината, която е психическото отношение на дееца към деянието и общественоопасните последици, изразено в умисъл или непредпазливост, е необходимо да се анализират действията на дееца, реализирани в обективната действителност. Защото по тях следва да се определи и психическото отношение на подсъдимия към деянието и общественоопасния резултат.

По отношение на престъплението по чл.115 от НК, за което е повдигнато обвинение на подс.П., съдът приема, че същото е извършено от него с пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своите действия, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда следва от насочеността на действията на подсъдимия чрез възпроизвеждане на изстрел от близко разстояние в област от тялото на пострадалия – корема, в която са съсредоточени жизненоважни органи. От уврежданията, които са причинени от произведения изстрел, са многобройни и твърде тежки, засягащи вътрешни органи, разположени в коремната кухина. Местата, които са увредени – лявата половина на предната коремна стена със засягане на по хода на раневия канал на червата, чревния опорак, коремната аорта, костите на таза, масивен кръвоизлив в коремната кухина в количества 1200 мл, са уязвими части на човешкото тяло и в тях се съдържат жизненоважни органи, без които функционирането на човешкия организъм е немислим, поради което е абсолютно изключено подсъдимият да не е съзнавал в пълна степен, че ще причини смъртта на пострадалия. Въпреки това, той не се е спрял и е възпроизвел изстрел от близко разстояние – не повече от 40 см в тялото на пострадалия А. М. М. и е причинил увреждането на важни органи, разположени в коремната кухина. Тези обстоятелства, които са обективирани върху тялото на пострадалия посредством тежките увреждания, изключват тезата, че пострадалият е хванал оръжието на подсъдимият и той е произвел изстрел. Това не се подкрепя от събраните по делото доказателства и по-специално от дактилоскопната експертиза. Видно от заключението й е, че липсват оставени дактилоскопни следи, годни за идентификация, което опровергава твърдяното от подсъдимия на досъдебното производство, че пострадалия е хванал оръжието и тогава е произведен изстрела.

Подсъдимият е бил напълно наясно какво цели и какво може да постигне с установените действия. Той достатъчно добре е разбирал последиците от своето поведение, но това не го е възпряло и същият е произвел изстрела в тялото на пострадалия А. М. М..

От приложеното по делото свидетелство за съдимост на С. В. П. е видно, че с присъда на РС – гр.И., постановена по НОХД № 84-76 / 1976 год. и влязла в законна сила на 27.10.1976 год., той е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.”а”, вр.чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Видно от свидетелството за съдимост лицето няма други осъждания, като на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК подсъдимият е реабилитиран по право, поради което същият е неосъждан.

По чл.301, ал.1, т.3 от НПК - ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :

Несъмнено е, че с оглед на извършеното престъпление, деецът следва да понесе съответната наказателна отговорност и подлежи на наказание, извършеното от него деяние.

По чл.54, ал.1 и ал.2 от НК на първо място следва да се съобрази степента на обществена опасност на деянието. Съдът приема, че то е с висока степен на обществена опасност, защото с него се накърняват драстично обществените отношения, свързани със създаването на безопасни условия за движение по пътищата.

Степента на обществената опасност на подс.С. В. П. е ниска. Същият не е осъждан и е с добри характеристични данни.

Но от друга страна съдът следва да отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство, който играе роля за обществената опасност на дееца, това са характерът на неговите действия след извършване на престъплението по чл.115 от НК. Същият е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол с цел да прикрие извършването на две други престъпления, реализирани от него. На първо място той управлява МПС след употреба на алкохол, за да скрие огнестрелните оръжия и боеприпаси, които е придобил и държал без надлежно разрешение, като с едно от тях е прострелял и причинил смъртта на пострадалия А. М. М.. Тези обстоятелства го характеризират като личност, която напълно се дезинтегрирала от обществото в посока на неспазване на неговите правни и морални норми, както и в посока на неуважение и пренебрегване на съществени общочовешки ценности.

Смекчаващи вината обстоятелства – съдът приема като такива, разкаянието за извършеното от него престъпление, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, и най-сериозното по своята същност смекчаващо отговорността обстоятелство – неговото изключително тежко здравословно състояние, което се установява и доказва със заключението по назначената съдебномедицинска експертиза, назначена в хода на съдебното следствие.

Отегчаващо вината обстоятелство - съдът приема като такива : проявената престъпна упоритост и поведението му след извършване на престъплението по чл.115 от НК.

Причини, мотиви и условия – като причина за извършеното престъпление съдът възприе ниската правна култура на дееца, ниската степен на правосъзнание, която очевидно не се повишава от съзнанието за последиците от деянието.

При определяне на размера на наказанието съдът е обвързан от императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК. Настоящото наказателно производство е приключено при условията на диференцираната процедура „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” – Глава 27 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. С оглед на горното разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда, в случай, че постанови осъдителна присъда, да определи наказанието при условията на чл.55 от НК и дори да не са налице смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, което е резултат от процесуалното поведение на подсъдимия, свързано със съгласието му да се приключи наказателното производство при диференцираната процедура, посочена в чл.370, т.2 от НПК. Прилагането на горепосочената диференцирана процедура води до благоприятната за дееца последица – при осъждането наказанието му задължително се определя при условията на чл.55 от НК.

С оглед на изложеното съдът приема, че наказанието за престъплението по чл.115 от НК следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК с оглед изискването на чл.373, ал.2 от НК, за да се постигнат целите на наложеното наказание, посочени в чл.36 от НК. За горепосоченото престъпление е предвидено наказание от 10 до 20 години лишаване от свобода. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК наказанието на подс.С. В. П. трябва да бъде определено под предвидената минимална санкция в разпоредбата на чл.115 от НК, а именно под 10 години лишаване от свобода. Ето защо наказанието му трябва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът счита, че в конкретния случай на подсъдимия Р. М. А. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер под предвидения минимум в горепосочената особена наказателноправна норма, а именно ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При определяне на този размер на наказанието съдът се съобрази основно с изключително тежкото здравословно състояние на подс.П., което беше установено с приетото и неоспорено от страните заключение по назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза. Видно от това заключение е, че подсъдимият страда от хронична бъбречна недостатъчност – първа степен и хронична бактериална инфекция на пикочните пътища, които заболявания изискват наблюдение през три месеца и лечение при обостряне. Същият има заболявания на белите дробове, които в момента са в ремисия. При преглед от специалист-пулмолог е установено следтуберколозна пневмосклероза в ремисия.

Безспорно е, че не може математически да се изрази съотношението и баланса на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. Основният критерий за съразмерност на едно наказание лишаване от свобода е справедливостта. Тя изисква при извършено такова престъпление по чл.115 от НК, свързан със загуба на човешки живот, наказанието да бъде достатъчно строго. На първо място трябва да се цели, и това съдът прави с този размер, предупредително въздействие върху подсъдимия, и най-вече да му се отнеме възможността да върши други престъпления, което не може да се изключи предвид обстоятелството, че той е извършил в един ден три последователни престъпления. За един такъв дълъг период от време обществото ще бъде защитено от възможните му рецидиви.

Строгото наказание ще има за своя последица, макар и принудителна, да мотивира дееца към спазване на закона и добрите нрави, макар той да е проявил едно пълно незачитане на човешкия живот и пълно пренебрежение към него. Съображението за даване на възможност за реинтегриране в обществото в случая е добра теза, тъй като въпреки това тежко престъпление, подс.П. не напълно се е откъснал от обществото.

За осъществяване целите на специалната и генерална превенция определеният размер на наказанието - 5 години лишаване от свобода би допринесло, със своята неизбежност и строгост, за поправяне и превъзпитаване на дееца към спазване на законите и добрите нрави. Това наказание би въздействало възпитателно и предупредително към останалите членове на обществото и най-вече на други неустойчиви членове за извършване на подобни престъпления.