Относно повдигнатото обвинение на подсъдимия С. В. П. за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК

По чл.305, ал.3, изр.1 и изр.2 от НПК - съдът констатира, че събраните по делото и кредитирани от съда гласни и писмени доказателства, както и експертните заключения по назначените на досъдебното производство експертизи, кореспондират помежду си. Липсват противоречия в самите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

По чл.31, ал.1 от НК - несъмнено е, че подсъдимият отговаря на изискванията за субект на престъплението и за субект на наказателна отговорност. Субект на престъплението по чл.339, ал.1 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Видно от събраните по делото доказателства е, че С. В. П. е пълнолетно физическо лице / роден е на 20.10.1948 год./ към датата на извършване на престъплението - 26.09.2007 год., което е извършило престъплението в състояние на вменяемост. По делото не съществува никакво съмнение, а и липсват каквито и да било индиции или доказателства, за да се направи изводът, че подсъдимия е действал при условията на една от хипотезите на невменяемост, посочени в чл.33, ал.1 от НК. Следователно към момента на извършване на деянието той е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, което е основна предпоставка за съществуването на виновно поведение. Преди извършване на деянието подсъдимият е употребил алкохол, което обстоятелство е обсъдено подробно от експертите в заключението по назначената на досъдебното производство комплексна психиатрична и психологическа експертиза. Видно от същото е, че към момента на извършване на престъплението подс.П. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване от лека към средна степен, което му е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и това състояние не е повлияло на неговата вменяемост, както и на способността му правилно да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства, които е възприел към 26.09.2007 год. и към настоящия момент. Експертите са категорични, че той може адекватно да участва в наказателния процес във всичките му фази и да дава достоверни обяснения. Експертите са установили, че подсъдимият е психично здрав. Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че той е бил вменяем към датата на извършване на престъплението – 26.09.2007 год.

Престъплението по чл.339, ал.1 от НК е от категорията на общоопасните престъпления, които са уредени в глава ІХ от Наказателния кодекс на РБ. Общоопасни са онези престъпления, които засягат широк и неограничен кръг от права и законни интереси на гражданите в обществото. Те се характеризират с три важни неща :

-специфичния начин и средства, с които се извършват, а именно извършват се чрез общоопасни начини и използване на общоопасни средства;

-предмета на манипулиране и въздействие – транспортни средства, огнестрелни оръжия и боеприпаси, транспортни въздухоплавателни средства и др.

-обстановката, която настъпва в обществото след тяхното извършване. Обстановката, която се създава е напрегната, което е резултат от психическото натоварване и въздействие на тези престъпления в обществото.

Престъпленията, уредени в разпоредбите на чл.337 - чл.339 от НК са свързани с престъпното засягане на режима за производство, придобиване, държане и търгуване с взривове, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Особеното за тези норми от особената част е, че те са от категорията на бланкетните и препраща към няколко специални нормативни актове – Закон за контрола над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси, подзаконовите нормативни актове, издадени за неговото приложение и Закона за контрол на външнотърговска дейност с оръжия и със стоки и технологии с възможна двойна употреба.

От ОБЕКТИВНА СТРАНА по отношение на престъплението по чл.339, ал.1 е характерно следното:

-придобиване по какъвто и да е начин;

-държане;

-предаване.

В конкретния случай подсъдимият е извършил престъплението по чл.339, ал.1 от НК чрез първите две форми на изпълнителното деяние – придобиване по какъвто и да е начин и държане. При формата на изпълнителното деяние „държане” има известни особености. Държането е характерно за така наречените “продължени престъпления”, при които изпълнението се характеризира с трайно, продължаващо непрекъснато осъществяване на състава на дадено престъпление, до настъпване на някакви зависещи или независещи от волята на дееца обстоятелства, които го прекратяват. При продължените престъпления изпълнителното деяние е нееднократно, а продължително.

ВС на РБ приема, че когато се говори за държане на огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси, е необходимо да е налице не краткотрайно държане на чуждо оръжие, взрив или боеприпаси, взети за момент или за няколко минути, а се има предвид трайно държане с часове, дни и месеци на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси без надлежно разрешение на надлежните органи на властта.

От обективна страна за съставомерността на деянието по чл.339, ал.1 от НК е необходимо придобиването, държането или предаването на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, да е станало без надлежно за това разрешение. Горепосочените дейности с общоопасни средства са под разрешителен режим. По своята същност разпоредбата на чл.339, ал.1 от НК е от категорията на бланкетната диспозиция и препраща към специален закон и подзаконов нормативен акт, който урежда тези дейности - ЗКВВООБ и ППЗКВВООБ. В цитираните нормативни актове се предвижда, че за тези дейности се предвижда наличие на разрешение от надлежен орган на властта.

В конкретния случай по безспорен начин се установява, че на неустановена дата, място и година подс.П. е придобил : огнестрелни оръжия - 1бр. саморъчно изработено оръжие с използвана цевна кутия и затвор на пушка система „Бердана”, калибър 10.67 мм, пригодено за стрелба с боеприпаси калибър 7.62 мм, един брой едноцевна ловна пушка „ORTASAN”, калибър 12, № К 73, турско производство, и 125 броя боеприпаси, както следва : 41 броя патрони калибър 7.62х39 мм, предназначени с „АК – 47” и неговите модификации, 84 броя ловни патрони 12 – ти калибър, предназначени за стрелба с ловна пушка калибър 12, които са намерени в дома му и при оглед в местността „А. Л.”, където подсъдимият ги заровил ,поставени в черен сак, след извършване на престъплението по чл.115 от НК на 26.09.2007 год. От приетата и неоспорена от страните комплексна експертиза се установява, че цитираните предмети по своята същност представляват по смисъла на ЗКВВООБ огнестрелни оръжия и боеприпаси. Цитираните общоопасни средства деецът е придобил и държал, като е упражнявал фактическа власт върху тях от момента на придобиването им до 26.09.2007 год. От материалите по делото е видно, че на лицето не е издавано надлежно разрешително за придобиването и държането на горепосочените огнестрелни оръжия и боеприпаси. Освен това същият е знаел, че придобива и в последствие държи огнестрелни оръжия и боеприпаси и че няма надлежно издадено разрешение за тази дейност от съответния компетентен държавен орган.

От СУБЕКТИВНА СТРАНА по отношение на престъплението по чл.339, ал.1, пр.2 от НК съдът приема, че същото е извършено с пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. За да е съставомерно от субективна страна деянието по чл.339, ал.1, пр.2 от НК е необходимо, деецът да съзнава, че придобива и държи огнестрелни оръжия и боеприпаси. Трябва да съзнава, че за тези дейности трябва да има надлежно разрешение от съответен компетентен орган и че той не притежава такова. Винаги при преценката на вината,която е психическото отношение на дееца към деянието и общественоопасните последици,изразено в умисъл или непредпазливост, е необходимо да се анализират действията на дееца, реализирани в обективната действителност. Защото по тях следва да се определи и психическото отношение на подсъдимият към деянието и общественоопасният резултат. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че в съзнанието си подсъдимият е имал изградени представи относно общественоопасния характер на деянието – придобиване и държане на огнестрелни оръжия и боеприпаси, относно общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Предвид горното съдът счита, че престъплението по чл.339, ал.1, от НК е извършено от подсъдимия С. В. П. с пряк умисъл.

Юридически статус:

От приложеното по делото свидетелство за съдимост на С. В. П. е видно, че с присъда на РС – гр.И., постановена по НОХД № 84-76 / 1976 год. и влязла в законна сила на 27.10.1976 год., той е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.”а”, вр.чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Видно от свидетелството за съдимост лицето няма други осъждания, като на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК подсъдимият е реабилитиран по право, поради което същият е неосъждан.

По чл.301, ал.1, т.3 от НПК - ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :

Несъмнено е, че с оглед на извършеното престъпление, деецът следва да понесе съответната наказателна отговорност и подлежи на наказание, извършеното от него деяние.

По чл.54, ал.1 и ал.2 от НК на първо място следва да се съобрази степента на обществена опасност на деянието. Съдът приема, че то е с висока степен на обществена опасност, защото с него се накърняват драстично обществените отношения, свързани със създаването на безопасни условия за движение по пътищата.

Степента на обществената опасност на подс.С. В. П. е ниска. Същият не е осъждан и е с добри характеристични данни.

Но от друга страна съдът следва да отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство, който играе роля за обществената опасност на дееца, това са характерът на неговите действия след извършване на престъплението по чл.115 от НК. Същият е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол с цел да прикрие извършването на две други престъпления, реализирани от него. На първо място той управлява МПС след употреба на алкохол, за да скрие огнестрелните оръжия и боеприпаси, които е придобил и държал без надлежно разрешение, като с едно от тях е прострелял и причинил смъртта на пострадалия А. М. М.. Тези обстоятелства го характеризират като личност, която напълно се дезинтегрирала от обществото в посока на неспазване на неговите правни и морални норми, както и в посока на неуважение и пренебрегване на съществени общочовешки ценности.

Смекчаващи вината обстоятелства – съдът приема като такива, разкаянието за извършеното от него престъпление, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, и най-сериозното по своята същност смекчаващо отговорността обстоятелство – неговото изключително тежко здравословно състояние, което се установява и доказва със заключението по назначената съдебномедицинска експертиза, назначена в хода на съдебното следствие.

Отегчаващо вината обстоятелство - съдът приема като такива : проявената престъпна упоритост и поведението му след извършване на престъплението по чл.115 от НК.

Причини, мотиви и условия – като причина за извършеното престъпление съдът възприе ниската правна култура на дееца, ниската степен на правосъзнание, която очевидно не се повишава от съзнанието за последиците от деянието.

При определяне на размера на наказанието съдът е обвързан от императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК. Настоящото наказателно производство е приключено при условията на диференцираната процедура „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” – Глава 27 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. С оглед на горното разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда, в случай, че постанови осъдителна присъда, да определи наказанието при условията на чл.55 от НК и дори да не са налице смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, което е резултат от процесуалното поведение на подсъдимия, свързано със съгласието му да се приключи наказателното производство при диференцираната процедура, посочена в чл.370, т.2 от НПК. Прилагането на горепосочената диференцирана процедура води до благоприятната за дееца последица – при осъждането наказанието му задължително се определя при условията на чл.55 от НК. С оглед на изложеното съдът приема, че наказанието за престъплението по чл.339, ал.1 от НК следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК с оглед изискването на чл.373, ал.2 от НК, за да се постигнат целите на наложеното наказание, посочени в чл.36 от НК. За горепосоченото престъпление е предвидено наказание до ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С оглед на обстоятелството, че в конкретния случай санкцията няма фиксиран минимум, следва да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като предвиденото наказание до ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА се замени с наказание ПРОБАЦИЯ, с налагане на следните пробационни мерки : на основание чл.42а, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.1, вр.ал.1 от НК пробационна мярка “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, която на основание чл.42б, ал.1 от НК да се изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен служител при Пробационна служба – гр.С. ; на основание чл. 42а, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.2, вр.ал.1 от НК пробационна мярка “задължителни периодични срещи с пробационен служител с периодичност два пъти седмично” за срок от ДВЕ ГИДИНИ, която на основание чл.42б, ал.1 от НК да се изпълни в Пробационна служба – гр.С. ; на основание чл.42а, ал.3, т.3, вр.ал.2, т.6, вр.ал.1 от НК пробационна мярка „200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото”, които да бъдат положени за срок от ЕДНА ГОДИНА на обекти на Държавно предприятие „Ф. З. Д.” и на обекти, утвърдени от Пробационен съвет с район на действие РС - гр.С. на основание чл.220, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража / обн. ДВ бр.25 от 03.04.2009 год., в сила от 01.06.2009 год. /.

За осъществяване целите на специалната и генерална превенция определеният размер на наказанието ПРОБАЦИЯ със съответните пробационни мерки би допринесло, със своята неизбежност и строгост, за поправяне и превъзпитаване на дееца към спазване на законите и добрите нрави. Това наказание би въздействало възпитателно и предупредително към останалите членове на обществото и най-вече на други неустойчиви членове за извършване на подобни престъпления.

Относно повдигнатото обвинение на подсъдимия С. В. П. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК

По чл.301,ал.1,т.1 от НПК съдът намира, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение, а именно, че 26.09.2007 год. в с.О. , обл.С. е управлявал МПС – лек автомобил марка „Шкода 120 L” с ДК№ СА 6139 АА, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.40 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза 726 / 27.09.2007 год. на „У М Б А Л - Св.А.”, гр.С. и го е извършил виновно.

По чл.301,ал.1,т.2 от НПК съдът счита, че извършеното от С. В. П. деяние съставлява престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.

По чл.305, ал.3, изр.1 и изр.2 от НПК - съдът констатира, че събраните по делото и кредитирани от съда гласни и писмени доказателства, както и експертните заключения по назначените на досъдебното производство експертизи, кореспондират помежду си. Липсват противоречия в самите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

По чл.31, ал.1 от НК - несъмнено е, че подсъдимият отговаря на изискванията за субект на престъплението и за субект на наказателна отговорност. Субект на престъплението по 343б, ал.1 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Видно от събраните по делото доказателства е, че С. В. П. е пълнолетно физическо лице / роден е на 20.10.1948 год./ към датата на извършване на престъплението - 26.09.2007 год., което е извършило престъплението в състояние на вменяемост. По делото не съществува никакво съмнение, а и липсват каквито и да било индиции или доказателства, за да се направи изводът, че подсъдимия е действал при условията на една от хипотезите на невменяемост, посочени в чл.33, ал.1 от НК. Следователно към момента на извършване на деянието той е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, което е основна предпоставка за съществуването на виновно поведение. Преди извършване на деянието подсъдимият е употребил алкохол, което обстоятелство е обсъдено подробно от експертите в заключението по назначената на досъдебното производство комплексна психиатрична и психологическа експертиза. Видно от същото е, че към момента на извършване на престъплението подс.П. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване от лека към средна степен, което му е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и това състояние не е повлияло на неговата вменяемост, както и на способността му правилно да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства, които е възприел към 26.09.2007 год. и към настоящия момент. Експертите са категорични, че той може адекватно да участва в наказателния процес във всичките му фази и да дава достоверни обяснения. Експертите са установили, че подсъдимият е психично здрав. Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че той е бил вменяем към датата на извършване на престъплението – 26.09.2007 год.

Обект на престъплението по чл.343б,ал.1 от НК са обществените отношения, свързани със създаването на безопасни условия за движение по пътищата.

От обективна страна по отношение на престъплението по чл.343б,ал.1 от НК:

На първо място за това престъпление е характерно,че изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС след употреба на алкохол над 1,2 на хиляда,установено по надлежния ред. С престъплението по чл.343б,ал.1 от НК се нарушават изискванията за безопасност на движението по пътищата, които са посочени в ЗДвП и подзаконовите нормативни актове. Едно от тези изисквания се изразява в това, че правоспособен водач на МПС не трябва да го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност в случаите,когато водач на МПС го управлява с концентрация на алкохол в кръвта от 0,5 до 1,2 на хиляда.Законодателят е предвидил,че когато тази концентрация на алкохол в кръвта е над 1,2 на хиляда водачът,управлявал МПС при такава концентрация трябва да носи наказателна отговорност.На второ място от обективна страна е необходимо да е налице цитираният по-горе признак,а именно концентрация на алкохол в кръвта на водач,управляващ МПС над 1,2 на хиляда.На трето място от обективна страна следва тази концентрация да е установена по надлежен ред.В тази част нормата на чл.343б,ал.1 от НК е бланкетна и препраща към подзаконов нормативен акт,който урежда този ред.А именно това е Наредба №9 за реда за установяване на употребата на алкохол в кръвта или друго упойващо вещество от водача на МПС.

По своята същност това престъпление е формално или на просто извършване,при което е необходимо осъществяване на изпълнителното деяние без да е необходимо настъпването на някакъв друг резултат.В конкретния случай престъплението по чл.343б,ал.1 от НК е довършено с констатиране,че деецът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, предвиден в Наредба №30 от 27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.

На 26.09.2007 год. около 20.30 часа подсъдимият С. В. П. е управлявал МПС - лек автомобил марка „Шкода 120 L” с ДК№ СА 6139 АА в с.О. , обл.С., с което е осъществен първият от елементите на състава на престъплението по чл.343б,ал.1 от НК. Той е спрян е спрян и проверен от И. И. М. - служител в РУ на МВР - гр.Е. П. . При проверката на подсъдимият длъжностното лице констатирало, че първият е в явно нетрезво състояние и е употребил алкохол. За целта е проверен с техническо средство Дрегер 7410, което отчело положителен резултат за употреба на алкохол – 1.98 на хиляда. Веднага е изготвен талон за медицинско изследване на подс.П. и му е взета кръвна проба, която е изследвана в специализирана лаборатория, находяща се в МБАЛ”Св.А.” и е изготвен протокол за извършена химическа експертиза на дадената кръвна проба за изследване 726 / 27.09.2009 год., от който е видно, че концентрацията на алкохол в кръвта на уличения е 1.4 на хиляда. Предвид направеното химическо изследване и изготвения съгласно Наредба протокол за химическа експертиза на кръвната проба, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, са осъществени и другите два елемента от обективна страна на състава на престъплението по чл.343б,ал.1 от НК, а именно, че при управлението на МПС от страна на дееца, същият е имал концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.

Водим от горното съдът намира, че елементите от обективна страна на състава на престъплението по чл.343б,ал.1 от НК са осъществени чрез деянието на дееца на 26.09.2007 год.

От субективна страна съдът намира за установено следното:

По отношение на престъплението по чл.343б,ал.1 от НК съдът приема, че същото е извършено с пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. От събраните по делото доказателства е видно, че подсъдимият П. е употребил алкохол в къщата си в С.О. , в която се намирал на 26.09.2007 год., се качва на личния си лек автомобил марка „Шкода 120 L” с ДК№ СА 6139 АА и го управлява в с.О. обл.С. Подсъдимият е имал изградени представи в съзнанието си, че е употребил алкохол, че няма право да управлява МПС след употреба на алкохол и въпреки това се качва на личната си кола и я управлява. Ето защо съдът счита, че деянието е извършено с пряк умисъл.