Мотиви по присъда №6/01. 03. 2016 година, постановена по нохд №132/15 година по описа на Софийския окръжен съд

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Въз основа на приетите факти, нанесените от пострадалия Л. Н. посредством брадва удари по входната метална врата на двора на имота на свидетеля Т.Д., безспорно представляват непосредствено противоправно нападение спрямо имуществото на свидетеля, поверено на грижите на подсъдимите; а последвалото нанасяне на удари от страна на пострадалия спрямо излезлите от входната врата двама подсъдими – непосредствено противоправно нападение спрямо тяхната личност. С предприетите от пострадалия Л. Н. противозаконни действия са били накърнени правнозащитени права и интереси, при което законът позволява ефективна защита срещу тях, като тази защита следва да бъде в рамките на допустимото за отблъскване на нападението - и тогава, ако при осъществяването й е причинена смърт на нападателя, деянието би било правомерно и обществено полезно и не би представлявало престъпление.

След пристигането си пред къщата, пострадалият Л. Н. започнал да нанася удари по входната врата с носената от него брадва – което сторили и останалите обсъдени по-горе свидетели с носените от тях предмети, при което на металната врата били причинени множество деформации, част от които представлявали прорези и преминавали през нея; и в същото време с викове на ромски език се заканвали на намиращите се в къщата лица. Случващото се предизвикало у намиращите се в къщата свидетели и подсъдими основателно притеснение за взломяване на вратата и саморазправа с тях, а след като подсъдимият В.И. се обадил на полицията и въпреки изминалия период от време никой не се отзовал на сигнала, двамата подсъдими и част от свидетелите решили да отворят вратата, докато свидетелките Н. А. и Д. М. се скрили от страх в гардероба на втория етаж на къщата.

Както вече бе обсъдено по-горе, след като излезли през металната врата, двамата подсъдими станали свидетели на сбиването между свидетелите Т. Х. и В. Н., както и на взаимната размяна на заплашителни реплики между двете обособени групи лица – тези на пристигналите от заведението свидетели и на пристигналите родители на свидетеля П. П.. При възприетото от съда за извършените от групата лица (сред които и пострадалият Л. Н.) действия след пристигането им пред къщата, предприетите от пострадалия в този момент действия спрямо подсъдимите реално покриват признаците на нападение, а не представляват закана за евентуално извършване противозаконно деяние спрямо личността им. С тях и спрямо личността на подсъдимите започнало пряко и непосредствено нападение, с което била създадена реална и непосредствена опасност за тяхната телесна неприкосновеност, при което те като нападнати са имали право на активна защита, принудени да бранят както имота на свидетеля Т.Д., така и себе си.

Противно на твърденията на представителите на държавното и частно обвинение, според които подсъдимите е следвало да изчакат пристигането на полицията, тъй като не съществувала реална опасност за намиращите се в къщата лица, съдът приема, че при една такава ескалираща обстановка, с оглед на възрастта на нападателите и тяхната емоционалност, на употребените предмети за нанасяните пробойни по здравата метална врата, и на факта, че високата ограда, макар и препятствие, не би могла в достатъчна степен да ги защити (тази ограда, както бе посочено по-горе, е била прескочена от свидетеля П. П., който при това бил силно повлиян от алкохол), не би могло да се отправи към двамата подсъдими упрек за излизането им от двора и предприемането на защитни действия. Съобразно Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС нападнатият има право на активна защита; той може, но не е длъжен по закон, да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене помощ от трети лица, държавни и обществени органи и др.

При възприетото от съда по-горе в мотивите, пострадалият Л. Н. започнал да нанася на подсъдимите удари с ръце, а двамата подсъдими замахвали с носените от тях ножове и нанасяли удари, които прониквали на различни места в неговото тяло, като освен това го удряли и с ръце по главата. Пострадалият Л. Н. паднал на земята с лицето надолу, а двамата подсъдими се надвесили над него и продължили да го мушкат с различна сила с ножовете - по тялото, и с ръце – по главата. По този начин на пострадалия Л. Н. били нанесени от двамата подсъдими още неустановен брой удари, които заедно с тези, нанесени докато бил прав, причинили общо дванадесет прободно-порезни рани. Многобройността на нараняванията, счита съдът, е вследствие на гнева на двамата подсъдими, предизвикан у тях от поведението на пострадалия Л. Н. при предприетото от него преследване на малкия им брат с цел саморазправа, извършеното посегателство срещу имота на свидетеля Т.Д. (за който имот им е било възложено да се грижат и да го охраняват), и действията му след излизането им от двора на къщата. Законосъобразно е също така да се приеме, че макар по това време нападението върху имота на свидетеля Д. да е било преустановено, то в близост до него продължавали да стоят в готовност да се намесят - в зависимост от развоя на събитията, част от останалите свидетели, пристигнали от заведението с цел саморазправа с лицата в къщата.

Правната теория и съдебната практика са категорични, че при отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана; като не е задължен да избира и засяга само неуязвими части от тялото на нападателя. Фактите по конкретния случай несъмнено сочат обаче, че предприетата от подсъдимите В.И. и И.И. защита явно е надхвърлила необходимото за отблъскване на нападението на пострадалия Л. Н.. Това е така, тъй като при предприетото конкретно срещу тях нападение пострадалият вече не е държал носената преди това от него брадва, а е нанасял удари върху подсъдимите с ръце, докато двамата подсъдими са използвали за отблъскване на нападението му освен ръцете си и носените от тях ножове, като в един момент пострадалият е паднал на земята, но въпреки това двамата подсъдими са продължили да му нанасят удари с ножовете. Следователно, от страна на пострадалия Л. Н. е било налице пряко и непосредствено нападение първо спрямо имота на свидетеля Т.Д., а впоследствие и срещу двамата подсъдими, при което подсъдимите са се намирали в състояние на неизбежна отбрана, а по описания по-горе начин са превишили нейните предели, тъй като предприетата от тях защита не е съответствала на нападението – надхвърлила е необходимото за отблъскване на това нападение и не е била изпълнена в случая с адекватни за характера и опасността на нападението предели. Макар нападението срещу подсъдимите да е било твърде интензивно и на два етапа, които не са били прекъсвани, и нападението да е ескалирало за тях със заплаха от увреждане на телесната им неприкосновеност, то употребата на ножовете срещу пострадалия по описания по-горе начин е станало в един по-късен момент, а нанесените множество удари в тялото му надхвърлят пределите на едно защитно действие, тъй като не са предприети само за отблъскването на нападението в неговата крайна фаза, а и са нанесени в момент, когато подсъдимите още не са изчерпали отбраната си срещу ударите с ръце от страна на пострадалия по друг начин, освен чрез посочените мушкащи удари. Изводът, че деянието на двамата подсъдими е превишило необходимите предели на отбраната, е защитим и от установените факти, че ударите с ножа са били силни и са засегнали жизненоважни органи на пострадалия, те не са нанесени при размахване на ножовете, а с насочени действия, като голямата интензивност на ударите несъмнено сочи, че подсъдимите от субективна страна са искали да засегнат по сериозен и дефинитивен начин жизненоважни органи, а не само да отблъснат нападателя, т. е. - са искали причиняването на смъртта на пострадалия Л. Н..

Категорично не би могъл от фактите по случая да бъде направен извод, че при излизането на подсъдимите от входната врата нападението е било преустановено – по това време свидетелите В. Н. и Т. Х. взаимно си нанасяли удари; размяната на заплашителни реплики и псувни между обособените групи продължавала; независимо от факта, че по-голямата част от свидетелите се дистанцирала от мястото на инцидента – както вече бе подчертано, те продължавали да стоят в близост до него, в готовност да се намесят; а възприемайки излизането на двамата подсъдими, пострадалият Л. Н. се насочил към тях и започнал да им нанася удари с ръце.

Всички тези фактически данни, обсъдени в цялост, водят до единствения извод, че подсъдимите не са действали в рамките на съответствието между защитата и нападението, предвид неговия характер и опасност, и при липсата на реална и друга възможна алтернатива за отблъскването на това нападение по друг начин.
Авторството на подсъдимите престъплението по чл. 119, вр. чл. 115 от НК се доказва по несъмнен и категоричен начин от обсъдените по-горе гласни и писмени доказателства и от заключенията на назначените в досъдебното производство експертизи. От тях се установява последователността от действията както на подсъдимите, така и на намиращите се в близост свидетели, а така също и на пострадалия Л. Н.; травмите по тялото и механизма за тяхното причиняване се установяват от заключенията на СМЕ на труп и на веществени доказателства; като смъртта е била причинена от масивна кръвозагуба, настъпила вследствие на нараняванията и основно на двете от тях, засегнали органите в гръдната и коремна кухини и магистралните съдове на бедрото, като водещо в генезата на смъртта е второто от посочените увреждания; смъртта е настъпила сравнително бързо и е била непредотвратима; а в генезата на смъртта е взела участие и гръдната травма с развитието на хемопневмоторакс, обусловила и развитието на дихателна недостатъчност; като в случая се наслагват двата механизма.

Констатираните прободнопорезни наранявания се дължат на дванадесет мушкащи удара, нанесени с различна сила с предмет с остър връх е режещ ръб, какъвто е ножът; предвид морфологията и характера на нараняванията с най-голяма дължина на раневите канали при най-малка дължина на кожната рана, приблизителните размери на оръжието са ширина на острието не по-малка от 2.5 см. , с гръб с ширина 2 мм. и дължина около 15 см., а от заключението на извършената допълнителна СМЕ се установява, че с иззетия като веществено доказателство нож, както и с всеки друг нож с подобни сходни характеристики, могат да бъдат причинени всички констатирани при извършената аутопсия на трупа на Л. Н. прободнопорезни наранявания.

Вината като субективен елемент на престъплението винаги е свързана с определено психическо състояние на дееца, отразяващо негово субективно отношение към общественоопасния характер и вредоносните последици. Решавайки въпроса за нейното съдържание, респективно за същностните белези и особености на умисъла при престъпните деяния против личността, съдът е длъжен да изхожда от съвкупността на всички обстоятелства за извършеното престъпно посегателство, да отчете предшествуващото поведение на виновния и пострадалия, техните взаимни контакти, използваното средство на престъплението, характеристиките на упражненото насилие (броя, честотата и силата на ударите), тяхната насоченост и медико-биологичния облик на причинените телесни наранявания на жертвата.

Доктрината и съдебната практика са последователни и в разбирането си, че за да бъде налице извършено убийство, безспорно е необходимо деецът да е искал настъпването на смъртта на пострадалия, или целейки друг резултат, да е съзнавал, че леталният изход е бил неизбежен.

В конкретния казус фактологията за липсата на предходни враждебни отношения между подсъдимите В.И. и И.И. и пострадалия Л. Н., и действията на подсъдимите, провокирани от пострадалия и изразяващи се в ориентирано към защита на охраняваната от закона телесна неприкосновеност и имущество, но несъответни на характера и опасността на нападението - неправомерно многократно пробождане в тялото, при съблюдаване на ползваните хладни оръжия, на механизма на нанесените удари и тяхното отправление към жизненоважни части на човешкото тяло, и на медицинските характеристики на получените травми, води до несъмнен извод, че деянието е извършено при пряк умисъл, като форма на вина, като подсъдимите са съзнавали, че средството, което използват, неизбежно ще умъртви пострадалия, и са искали настъпването на този резултат.

Освен това, от обсъдените по-горе доказателства относно последователността на извършените от подсъдимите действия след излизането им от дворната врата, може да се направи извод, че те са имали ясно съзнание за задружността на своите действия, за което е довод и фактът, че всеки един от двамата е участвал с носения от него нож в нанасянето на удари върху тялото на пострадалия Л. Н., по едно и също време, на едно и също място и в непосредствена близост един до друг, при което съдът приема, че деянието е извършено от тях в съучастие.

За разлика от убийството в състояние на физиологичен афект, при убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана не може да се говори за „особена жестокост” при извършването му. Това е така, защото на преценка е подложено съответствието на отбраната на непрекъснато противоправно нападение, а наличието на разпоредбата на чл. 119 от НК се оправдава с преследвана от законодателя цел както да смекчи отговорността на противоправно нападнатия, така и да го накаже за онова, което е следвало да не извърши при отблъскване на нападателя си (в този смисъл Решение № 318 от 16.04.2007 г. на ВКС по к.д. № 1052/06 г. на І н.о.)

По изложените съображения съдът намери, че е доказано по несъмнен и категоричен начин, че всеки от двамата подсъдими е осъществил всички признаци от обективната и субективна страна на престъплението по чл. 119, вр.чл. 115, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, и оправда същите по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр.чл. 115, вр.чл. 20, ал. 2 от НК.

При решаване на въпроса какво конкретно наказание да бъде наложено на подсъдимия В.И., съдът възприе както наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало и фактът, че подсъдимият се е опитал да предотврати ескалирането на случая посредством обаждане в полицията; така и на отегчаващи такива – недобрите характеристични данни по местоживеене; поведението на подсъдимия по време на нарушаването на взетата спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест” по досъдебното производство (установено от показанията за свидетелите Р. Б. и А. Г.), което сочи на особена арогантност и незачитане на установения в страната правов ред; и настъпилият тежък резултат (причинена смърт на лице в зряла възраст, при което е отнета подкрепата от баща на четири ненавършили пълнолетие деца).

Настоящият съдебен състав, в контекста на изложеното, прецени, че наказание в размер над средния предвиден за престъплението, при отчетен от съда превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, но под максималния размер (за това престъпление е предвидено наказание до пет години лишаване от свобода), ще удовлетвори чувството за справедливост. Обсъждайки целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, съдът счете, че наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода ще е адекватно на тежестта, обществената опасност, моралната укоримост на осъщественото престъпление, и ще бъде съобразено с конкретния случай и личностния профил на извършителя. В тези си граници, намери съдът, наказанието също ще е справедливо възмездие за извършеното от подсъдимия В.И. деяние, и средство за постигане целите както на личната, така и на генералната превенция. Това наказание ще гарантира в личен план достатъчно време на подсъдимия сериозно да преосмисли поведението си, и в същото време ще е предупреждение за останалите членове на обществото. На подсъдимия В.И., който е сравнително млад човек, следва, освен да бъде отдадено възмездие за стореното, и да бъде дадена възможност за реинтеграция в обществото.

На основание чл. 61, т. 3, вр.чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС съдът определи наказанието да бъде изтърпяно от подс. В.М.И. в затворническо общежитие от открит тип при общ режим.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т.2 от НК съдът приспадна времето, през което подс. В.М.И. е бил задържан по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, с мярка за неотклонение „Задържане под стража” и с мярка за неотклонение „Домашен арест”, както следва: периода от 15.02.2012 г. до 17.02.2012 г. вкл. (задържан по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК); периода от 18.02.2012 г. до 16.10.2012 г. вкл. и от 10.05.2013 г. до 19.08.2013 г. вкл. (с мярка за неотклонение „Задържане под стража”) и периода от 17.10.2012 г. до 15.05.2013 г. (с мярка за неотклонение „Домашен арест”), като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода, а два дни домашен арест се считат за един ден лишаване от свобода.
При решаване на въпроса какво конкретно наказание да бъде наложено на подсъдимия И.И., съдът възприе наличието единствено на отегчаващи отговорността обстоятелства – недобрите характеристични данни по местоживеене; обремененото съдебно минало; поведението на подсъдимия по време на нарушаването на взетата спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест” по досъдебното производство, установено от показанията за свидетелите Р. Б. и А. Г., което също сочи на особена арогантност в проявата на незачитане на установения в страната правов ред; и настъпилият тежък резултат от деянието.

Съдът отчете, че предходните осъждания не са изпълнили своята роля за превъзпитанието на подсъдимия И.И. в насока спазване на установените от закона норми на поведение, при което продължаващото пренебрегване на правилата от негова страна следва да бъде водещо за размера на наказанието лишаване от свобода за настоящото деяние. Касае се за личност с изградени и утвърдени престъпни навици, демонстративно неглижираща установения в страната правов ред.

Настоящият съдебен състав, в контекста на изложеното, прецени, че наказание в максимално предвидения от закона за престъплението по чл. 119 от НК размер от пет години лишаване от свобода, ще удовлетвори чувството за справедливост. Обсъждайки целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, съдът счете, то ще е адекватно на тежестта, обществената опасност, моралната укоримост на осъщественото престъпление, и ще бъде съобразено с конкретния случай и личностния профил на извършителя И.И.. В тези си граници, намери съдът, наказанието ще е справедливо възмездие за извършеното от него деяние и средство за постигане целите както на личната, така и на генералната превенция. Това наказание ще гарантира в личен план достатъчно време на подсъдимия сериозно да преосмисли поведението си, и в същото време ще е предупреждение за останалите членове на обществото.

На основание чл. 61, т. 2, вр.чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС съдът определи наказанието да бъде изтърпяно от подс. И.М.И. в затвор при строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т.2 от НК съдът приспадна времето, през което подс. И.М.И. е бил задържан по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, с мярка за неотклонение „Задържане под стража” и с мярка за неотклонение „Домашен арест”, както следва: периода от 15.02.2012 г. до 17.02.2012 г. вкл. (задържан по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК); периода от 18.02.2012 г. до 21.12.2012 г. вкл. и от 16.05.2013 г. до 19.08.2013 г. вкл. (с мярка за неотклонение „Задържане под стража”) и периода от 17.10.2012 г. до 15.05.2013 г. (с мярка за неотклонение „Домашен арест”), като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода, а два дни домашен арест се считат за един ден лишаване от свобода.

Тъй като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на присъдата по НОХД № 57/2009 г. по описа на СРС, на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца; като на основание чл. 61, т. 2, вр.чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС определи наказанието да бъде изтърпяно от подс. И.М.И. в затвор при строг режим.

Предявеният граждански иск от С.С. и В.С. е доказан по основание, но не и по размер.

Деянието, извършено от подсъдимите В. и И. И., безспорно е общественоопасно и противоправно, и представлява неправомерно увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, след като е налице виновно поведение от страна на дееца. По тази причина са налице предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимите - виновно и противоправно поведение, причинени неимуществени вреди на гражданските ищци и пряка и непосредствена причинна връзка между тези вреди и действията на подсъдимите. Без съмнение между Л. Н. и неговите родители - граждански ищци, духовните връзки не са били прекъснати и след като пострадалият е навършил пълнолетие, и следователно гражданските ищци са изживели тежко внезапната загуба на своя син. На репариране подлежат именно преживените от тях мъка и душевно страдание от загубата на сина им.

От друга страна, не се установява гражданските ищци С.С. и В.С., макар и възрастни хора, да са разчитали на подкрепата на пострадалия във финансово отношение, което обстоятелство не може да не бъде отчетено и да не намери отражение върху размера на присъденото обезщетение, и при отчитане на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, въз основа на тях, съдът прие, че обезщетение в размер от 100 000 лв., платими солидарно от подсъдимите, се явява справедливо овъзмездяване на претърпените от гражданските ищци С.С. и В.С. за нанесените им с престъплението, извършено от подсъдимите, неимуществени вреди; а за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв. искът се явява недоказан по размер и като такъв съдът го отхвърли.

Както беше обсъдено по-горе, деянието, извършено от подсъдимите В. и И. И., несъмнено е общественоопасно и противоправно, и представлява неправомерно увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, след като е налице виновно поведение от страна на дееца. По тази причина са налице предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимите - виновно и противоправно поведение, причинени неимуществени вреди на гражданските ищци и пряка и непосредствена причинна връзка между тези вреди и действията на подсъдимите. Без съмнение между Л. Н. и неговите съпруга и деца - граждански ищци, духовните връзки са били здрави и следователно те са изживели тежко внезапната загуба на своя съпруг и баща; като на репариране подлежат именно преживените от тях мъка и душевно страдание от загубата му. Пострадалият е бил родител на четири ненавършили пълнолетие деца, едното от които съвсем невръстно; като освен в емоционално отношение, съпругата и ненавършилите пълнолетие деца са разчитали на подкрепата на пострадалия и във финансово отношение, което обстоятелство не може да не бъде отчетено и да не намери отражение върху размера на присъденото обезщетение. При отчитане на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, въз основа на тях, съдът прие, че обезщетение в размер от 200 000 лв., платими солидарно от подсъдимите, се явява справедливо овъзмездяване на претърпените от гражданските ищци М.Н., Ц.С., К.С., С. С. и В.С. за нанесените им с престъплението, извършено от подсъдимите, неимуществени вреди; при което предявеният граждански иск следва да бъде уважен в пълния му размер. Следва да бъде отчетено, че загубата на пострадалия не само е оказала силно емоционално въздействие върху ненавършилите пълнолетие деца с внезапното си настъпване, но и за вбъдеще те ще продължат да чувстват липсата на бащина подкрепа.

Веществените доказателства - 1 чифт черни обувки с връзки номер на подметката 43; 1 бр. сини на цвят дънки с метален надпис „Jeans” с кожен колан на него; 1 бр. черно на цвят кожено яке с качулка и сива подплата с надпис от вътрешната страна „Nature” с метален цип; 1 бр. машинно плетен пуловер черен с бяло в горната лява предна част и надпис „D&G” с дълги ръкави, с три метални копчета в горната част; и 1 бр. машинно плетена сива шапка с елипсовиден надпис, съдът постанови да се върнат след влизане на присъдата в сила на Д. С.Н..

Веществените доказателства - 1 чифт обувки черни, кожени с надпис отвътре Coralo № 41; 1 бр. сини на цвят дънки с надпис отзад над десен джоб «Forecast»; 1 бр. плетена жилетка черно-бяла с качулка и черни копчета «Arabey 1971»; и 1 бр. сив на цвят трикотажен суитчър, с надпис червен отпред, с дълги ръкави и качулка, съдът постанови да се върнат след влизане на присъдата в сила на В.М.И..

Веществените доказателства - 1 бр. яке черно на цвят с надпис отпред вляво „Fasion” с полуяка плетена, многоцветна; 1 бр. дънков панталов син на цвят марка „Osquare”; 1 чифт маратонки, черни на цвят, с надпис „Lacoste” на подметката отстрани, съдът постанови да се върнат след влизане на присъдата в сила на Б. М.И..

Веществените доказателства - 1 бр. черни кожени обувки, остри отпред, с метална катарама отпред, неподвижна с надпис „D&G”; 1 бр. платнено черно яке, с черна подплата и кръгъл надпис отпред вляво; 1 бр. дънков панталон, черен на цвят, без колан, с надпис отпред, под преден десен външен джоб „Redoma Jeans”, съдът постанови да се върнат след влизане на присъдата в сила на И.М.И..

Веществените доказателства - 1 чифт шарени чорапи; 1 бр. бяла блуза с многоцветно бие; 1 бр. долно мъжко бельо с дебел бял бастик в горната част, с надпис; 1 чифт мъжки спортни обувки с връзки, черни на цвят; 1 бр. мъжки спортен панталон, черен на цвят, с два външни странични джоба с метални ципове, с кожен колан, с метална кръгла катарама; 1 бр. машинно плетена блуза с шарено райе – кафяво, червено, бежово, с надпис „Tneorie”; и 1 бр. мъжки спортен суитчър, с качулка с връзка отпред, на светли и тъмносини ленти, съдът постанови да се върнат след влизане на присъдата в сила на наследниците на Л. С.Н..

Веществените доказателства - 1бр. яке (канадка) сиво-зелено на цвят, с подплата каре; и 1 бр. джинси, кафяви на цвят, съдът постанови след влизане на присъдата в сила да се върнат на В. С.Н..

Веществените доказателства - 1 бр. черно кожено яке с метален цип; 1 бр. черен на цвят панталон със сиви на цвят райета; 1 чифт мъжки обувки, черни на цвят, половинки, с надпис вътре „Matstar”, съдът постанови да се върнат след влизане на присъдата в сила на Т. П. Х..

Веществените доказателства - арматурно желязо и три броя дървени колове, съдът постанови да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства - сравнителни образци от Х. В. В.; дактилоскопни отпечатъци, косми, нокти и обтривки от И.М.И.; дактилоскопни отпечатъци, косми, нокти и обтривки от В.М.И.; сравнителни образци от Д. С.Н.; дактилоскопни отпечатъци, косми, нокти и обтривки от Т. П. Х. и дактилоскопни отпечатъци, косми, нокти и обтривки от В.М.И., съдът постанови да останат по делото в срока на съхранението му, след което да бъдат унищожени.

На основание чл. 53, ал. 1, б. а) от НК съдът отне в полза на държавата веществените доказателства един бр. метален сгъваем нож и един брой брадва, като постанови след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимите осъществените разноски в хода на производството, както следва:

на подс. В.М.И. - да заплати по сметка на ОДМВР осъществените разноски в хода на производството в общ размер на 1471,07 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и един лева и седем стотинки), ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила; както и по сметка на ВСС сумата от 568 лв. (петстотин шестдесет и осем лева), ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила;

и на подс. И.М.И. - да заплати по сметка на ОДМВР осъществените разноски в хода на производството в общ размер на 1471,07 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и един лева и седем стотинки), ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила; както и по сметка на ВСС сумата от 568 лв. (петстотин шестдесет и осем лева), ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила.

Съдът осъди двамата подсъдими В.М.И. и И.М.И. да заплатят солидарно по сметка на С. окръжен съд и държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 12 000.00 лв. (дванадесет хиляди лева); ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесат доброволно след влизането на присъдата в сила.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

(Л. Крумов)

(Ан. Игнатова)