Мотиви по присъда №6/01. 03. 2016 година, постановена по нохд №132/15 година по описа на Софийския окръжен съд

При така съпоставените гласни доказателства съдът намира за безспорно установен фактът, че подсъдимите И. и В. И. са пребивавали в имота на свидетеля Т.Д. със задачата да го охраняват и поддържат, като са имали възможност да организират и сбирки с приятели там.

Събирането на компанията в къщата по повод празника на влюбените (сметнат и за имен ден на подсъдимия В.И.), в която влизали двамата подсъдими и свидетелите Н. А., Д. М., Х. В. (по прякор Б.), Б. И., Т. Т., В. П. и П. П. (по прякор Е./Е.), се установява по несъмнен начин от изявленията на посочените лица в тази връзка. От гласните доказателства се установява също и че около 22,30 ч. свидетелите П. П. и Б. И. отишли в селото да вземат лаптопа на първия от тях, за да слуша компанията музика.

Посещението на свидетелите Б. И. и П. П. в заведението, стопанисвано от сина на свидетелите Л. и Ц. В., с цел да вземат кабела за въпросния лаптоп, се установява освен от показанията им, и от показанията на останалите намиращи се по това време в заведението свидетели – С. И., Х. Н., Д. Н., Г. С., Д. Д., П. П., П. П., С. Н. и В. С.Н.. Посочените свидетели безпротиворечиво заявяват, че свидетелят Б. И. влязъл в заведението, насочил се към свидетелката Л. В. и поискал от нея кабел за лаптоп, и че свидетелят В. Н. станал да гони свидетеля Б. И. от заведението, а след него станал пострадалият Л. Н.. Свидетелят С. И. твърди, че не знае защо са искали да изгонят свидетеля Б. И.; свидетелят Х. Н. – че свидетелят В. Н. казал на свидетеля Б. И., че барманката има високо кръвно и да не я „мъчи”; докато останалите свидетели взаимно си противоречат относно причината да бъде подгонен свидетелят Б. И.. Така например свидетелят В. Н. съобщава, че свидетелят Б. И. ударил шамар на брат му Л.; свидетелката Д. Д. - че свидетелят Б. И. ударил шамар на пострадалия Л. Н. вътре в заведението, и то по времето, когато той и свидетелят В. Н. били седнали до масата; свидетелят П. П. – че свидетелят В. Н. се скарал на свидетеля Б. И. вътре в заведението, по време, в което пострадалият се намирал отвън, а при влизането на пострадалия свидетелят Б. И. му ударил шамар; свидетелите Х. Н. и С. И. само чули, че на пострадалия е ударен шамар, но не видели такъв; а свидетелят Д. Н. също не видял удряне на шамар, но докато се намирал вътре в заведението, чул как отвън пострадалият вика на свидетеля Б. И. „ти ли ще ми удряш шамар”. При тези противоречащи си и взаимно изключващи се твърдения, съдът приема, че свидетелят Б. И. не е удрял шамар на пострадалия, който да провокира последвалите събития, а напротив – на свидетеля Б. И. е нанесен по лицето удар с глава от свидетеля В. Н., при което удареното кървило за известно време – според свидетелите Б. И., П. П. и Х. В.. Показанията на свидетелите В. Н., Д. Д., П. П., Х. Н. и С. И. съдът приема като депозирани в подкрепа на изградената от тях теза, че е имало основателна причина свидетелите Б. И. и П. П. да бъдат гонени от тях – съответно, основателна причина и за последвалите пред къщата събития, а именно търсенето на справедливо възмездие за причиненото в заведението на пострадалия Л. Н. унижение от брата на двамата подсъдими, посредством нанесения шамар.

Обстоятелството, че първоначалната размяна на реплики в заведението е била между свидетелите Д. Н. и Б. И., се установява от показанията на свидетеля Б. И.; а че на свидетеля Б. И. е нанесен удар с глава от свидетеля В. Н. – от показанията на свидетелите П. П. и Х. В. (първият от които възприел през прозореца на заведението нанасянето на удара, а вторият твърди, че след завръщането си в къщата свидетелят Б. И. имал кръв по лицето, макар да не разбрал по каква причина), и от тези на свидетеля Б. И..

Що се касае до твърдението на представителя на държавното обвинение, че изготвената СМЕ по отношение на свидетеля Б. И. установява с категоричност, че на свидетеля не са причинени каквито и да било увреждания, и следователно същият не е удрян в заведението, то такава експертиза не е назначавана в хода на настоящото производство, а на свидетеля не е извършван медицински преглед.

При така изложеното съдът приема, че повлияни от изпитото количество алкохол, от факта, че пред заведението се намира свидетелят П. П., с бащата на когото свидетелят В. Н. и брат му Л. имали стара вражда, и увлечени от слуха за ударен от свидетеля Б. И. шамар на пострадалия Л. Н., свидетелите С. И., Х. Н., Д. Н., Г. С., Д. Д., П. П. и В. Н., както и пострадалият Л. Н. се въоръжили с ножовете и брадвата, използвани по-рано през деня за клане на прасета в селото, и се затичали след двете непълнолетни по това време деца, в посока на имота на свидетеля Т.Д., като пътьом се снабдили и с криваци (колове), намиращи се до къщата на свидетелите К.Н. и П. Н., а неустановено кой от тях по пътя намерил и взел и арматурно желязо. Към тях се присъединил без особена причина свидетелят С. Н., а неговият син – свидетелят П. П., се затичал самостоятелно, по друг от възможните пътища до къщата, падайки и ставайки по него.

Обстоятелството, че компанията в заведението е употребила значително количество алкохол, се установява от заключението на СХЕ, изготвено от химик А. А. А., видно от което в кръвта на пострадалия Л. Н. има наличие на 2.6 промила етилов алкохол.

След като достигнали имота на свидетеля Т.Д., посочените свидетели започнали да тропат с ръце, крака и носените от тях предмети по входната метална врата на двора, отправяйки заплахи и предизвиквайки намиращите се вътре лица да излязат и да се бият с тях. Тези факти съдът счита за установени както от показанията на свидетелите Н. А., Д. М., Х. В., Б. И., Т. Т., В. П. и П. П. - които се намирали по това време в къщата, така и от показанията на непосредствените съседи на имота – свидетелите Р. Д., Д. Д., К.Н. и П. Н.; като всички свидетели са възприели наличието на враждебно настроената група хора пред металната порта, която блъскала по нея и крещяла реплики на ромски език.

Според свидетеля В. Н. всички тропали по входната врата с криваците (колове за домати), и само свидетелят Г. С. имал нож; свидетелят С. Д. твърди, че „нашите” не носели нищо в ръце и почнали да хлопат по вратата и да викат по хората във вилата; свидетелят Д. Н. – че не носели нищо в ръце, а само се „хулели” взаимно; свидетелят Г. С. – че нищо не са хвърляли, а само тропали с криваци; а свидетелят П. П. – че когато стигнали до къщата, нямало признаци вътре да има някой и след като поговорили, си тръгнали. Така цитираните показания съдът не кредитира, като ги намира - освен противоречащи едни на други, противоречиви и на гласните доказателства, събрани посредством разпитите на намиращите се в къщата лица, на веществените доказателства по делото (съдържащи арматурно желязо), констатациите на извършения оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум – които безпротиворечиво установяват, че лицата са използвали за нанасянето на удари по входната порта не само ръцете и краката си, но и различни предмети, сред които ножове и брадва.

За наличието на криваци съобщават свидетелят Х. В. - който ги възприел от терасата на втория етаж на къщата, и свидетелят Г. С.; свидетелят Б. И. от терасата забелязал брадва (секира) – макар да не успял да види кой я държи, а преди това в заведението възприел намиращите се под масите ножове и брадва; свидетелят П. П. на светлината на лампата до входната врата видял как свидетелят В. Н. удря с нож по вратата; при пристигането си пред къщата свидетелката Н. Х. възприела на светлината на фаровете на автомобила свидетеля В. Н. с нож в ръката, а Л. Н. с брадва, с които предмети удряли по портата; в приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания на свидетеля Т. Т., депозирани пред съдия в досъдебното производство, същият твърди, че след пристигането на хората видял от терасата на втория етаж, че те започнали да блъскат входната врата – с ножове и брадви, като Л. и В. Н. се засилвали и удряли вратата, по която се появили дупки; а свидетелят Т. Х. твърди, че при пристигането си заварил Л. Н. с брадва, а свидетелят В. Н. с нож, с които „биели” по входната врата. Обсъдените гласни доказателства за използвани режещи предмети, които съдът кредитира изцяло в тази им част, се подкрепят и от показанията на свидетеля Т.Д. – който след посещението си в имота установил няколко дупки от режещи предмети в металната врата, след което я възстановил, измазвайки я с кит; свидетеля П. В. – който след пристигането си на адреса констатирал удари „с брадва” по металната врата; свидетеля К. Р. – който на следващия ден след работа видял портата на двора и че по нея има следи като „от удряне с нещо”; свидетелката П. Н. – която на другия ден видяла следи от остри предмети по портата; свидетелката М. Х. – която видяла вратата на вилата (на оградата) разбита и насечена („на дупки, разбита, поломена”).

Гласните доказателства, установяващи нанасянето на удари с режещи предмети по входната метална врата, се допълват и от протокола за извършен оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, които фиксират вида, размера и местоположението на установените върху металната порта следи от удари, сред които и такива, преминаващи през нея.

С оглед на изложеното, съдът приема, че пристигналите от заведението свидетели, сред които бил и пострадалият Л. Н., са носели със себе си криваци (колове за домати), ножове и брадва – свидетелят В. Н. носел нож, а пострадалият Л. Н. брадва, и с тях са започнали да нанасят удари по масивната метална врата на двора, с цел преодоляването й, като ударите са нанасяни със значителна сила и със замах. При така обсъдените доказателства съдът категорично не се съгласява с твърдението на представителя на държавното обвинение, че следите от режещи предмети по входната врата на двора са причинени едва след приключване на инцидента, и то от свидетеля Д. Н. - с носената от него брадва. Дори да се приеме, че именно брадва е бил държаният предмет от този свидетел и с нейната тъпа част е бил ударен по главата подсъдимият И.И., нито един свидетел не съобщава този свидетел да е удрял след прибирането на двамата подсъдими с брадва по входната врата – единствено свидетелят Ц. Х. заявява за нанесени по това време от свидетеля Д. Н. ритници. От друга страна, липсата на експертно изследване на входната врата (поради невъзможността за извършване на такова изследване предвид изтеклия период от време и факта, че свидетелят Т.Д. възстановил вратата след случая посредством запълване на пробойните в нея, след което продал имота) не се отразява на изводите на съда в посочената по-горе насока.

Що се отнася до отварянето на металната врата, съдът приема, че от събраните в хода на производството гласни доказателства не се установи с необходимата категоричност кое от намиращите се в къщата лица (с изключение на свидетелките Н. А. и Д. М., за които е безспорно, че по това време са се намирали на втория етаж на къщата) е отворило металната врата. Подсъдимите И.И. и В.И. твърдят, че това е сторил свидетелят П. П., като обясненията им в тази част си противоречат и взаимно се изключват – докато подсъдимият В.И. разказва как свидетелят П. П. отворил първо входната врата на къщата, а след това отворил и входната врата на двора, то подсъдимият И.И. твърди, че той самият отворил входната врата на къщата, а след това свидетелят отворил входната врата на двора. Обстоятелството кой е отворил входната врата на двора не е от категорията на съществените – същественото е, че от гласните доказателства, кредитирани от съда, се установява, че с отварянето на входната врата на двора на улицата излезли както двамата подсъдими, така и свидетелите Х. В. (Б.), Б. И., Т. Т. и П. П.. Свидетелят Т. Х. твърди, че с отварянето на вратата излезли двамата подсъдими заедно със сина му – свидетелят П. П., и други; свидетелят С. И. – че подсъдимите излезли заедно със свидетеля Х. В. (наричан от него Б.); Свидетелят П. П. – че освен двамата подсъдими излезли свидетелите Б. И. и Х. В.; а свидетелят Т. Т. – че той самият излязъл заедно с останалите.

Относно носените от излезлите от металната врата на улицата лица предмети, съдът намира, че кредитираните от съда гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, установяват факта, че при излизането си двамата подсъдими носели в ръцете си ножове, а свидетелят Х. В. - брадва. Свидетелят Х. В. съобщава, че поради уплахата си от струпаните на улицата враждебно настроени хора взел със себе си при излизането си от металната врата брадва – която била възприета от свидетелите Г. С., В. Н. и С. И. – последният подгонен от свидетеля Х. В.. За наличието на брадва у свидетеля Х. В. заявява и свидетелят Д. Н. – при връщането му пред къщата възприел отвън на улицата двамата подсъдими и свидетеля, който се „ежел” до тях с насочена брадва.

От своя страна свидетелят Г. С. твърди, че единият от двамата подсъдими (макар да не уточнява кой) при излизането си носел нож; свидетелката Д. Д. в приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания съобщава, че възприела наличието на ножове и у двамата подсъдими, като описва ножовете - един малък с острие около 10 см, според нея автоматичен (като се натисне копче и острието изскача), а другият нож по-голям, дълъг около 20 см., макар да не си спомня кой нож конкретно от кого от двамата подсъдими е държан; свидетелят П. П. в приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания твърди, че всеки от двамата подсъдими е носел нож. Свидетелят Т. Т. твърди в показанията си пред съда, че подсъдимият И.И. носел нож в ръцете си, а подсъдимият В.И. също носел нещо, но не може да каже какво, като в тази им част по реда на чл. 281 от НПК са приобщени дадените по досъдебното производство показания пред съдия, в които свидетелят изрично описва носения от подсъдимия И.И. нож като дълъг около педя, и уточнява, че подсъдимият В.И. също носел нож - малък и сгъваем, с дължина разтворен около 15 – 20 см., като заявява, че по-големият нож го държал подсъдимият И.И.. Свидетелят В. Г., макар и да твърди, че не е видял нищо в ръцете на подсъдимите при последвалото сбиване, заявява, че „след като са излизали, имаше на В. в ръката нож, дето се прибира и излиза”.

Подсъдимият В.И. признава в приобщените по реда на чл. 279 от НПК обяснения, дадени пред орган на досъдебното производство в присъствието на защитник, че след излизането си извадил ножа си – метален, затваря се, острие около 10 см., в разтворено състояние заедно с дръжката около 20 см., който бил на кръста му. Съдът приема, че предвид депозирането на обясненията на този подсъдим в присъствието на защитник, не може да бъде споделено заявеното от него в съдебно заседание, че е дал обясненията си под натиск от органите на полицията и след увещания от страна на свидетеля Т. Х. да поеме вината му срещу обещание за парична отплата.

Съдът не кредитира заявеното от подсъдимия В.И., че след приключване на случая изхвърленият от него върху барбекюто нож му е предаден от свидетеля Т. Х. с указанието да го скрие, тъй като подобна защитна версия не само не е в синхрон с останалите събрани доказателства, но и се опровергава от тях по категоричен начин. Както вече бе обсъдено по-горе, свидетелят Т. Х. е преустановил присъствието си на улицата пред къщата, след като бил отстранен от брат си – свидетеля Ц. Х., от седналия на земята свидетел В. Н., и придружен до автомобила си, с който незабавно си тръгнал. По този начин присъствието му впоследствие, с цел предаване на подсъдимия В.И. на инкриминирания нож, се явява освен нелогично и физически невъзможно, независимо от заявеното и от подсъдимия И.И., че докато лежал на земята след удара, нанесен от свидетеля Д. Н., дошъл свидетелят Т. Х. и извикал брат му навън, а той излязъл и „си говорили”.

Следователно, с оглед на обсъдените по-горе гласни доказателства, съдът приема, че всеки от двамата подсъдими е носел на излизане през металната врата нож, като намереният при извършения оглед на местопроизшествие върху барбекюто нож е този, носен от подсъдимия В.И., а местонахождението на ножа, носен от подсъдимия И.И., след приключване на инцидента не е установено. Тезата на двамата подсъдими, изложена в съдебно заседание – че не са носили със себе си ножове, и не са употребявали такива, съдът приема за защитна такава, целяща оневиняването им.

Действията на двамата подсъдими след излизането им на улицата, описани от съда като част от възприетата по-горе фактическа обстановка, се установяват от гласните доказателства и съпоставката им със заключенията на изготвените съдебно-медицински експертизи на труп и на живи лица и съдебно-медицински експертизи на веществени доказателства. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия И.И., че изобщо не е излизал на улицата, а непосредствено след като си подал главата през входната врата на двора, бил ударен по главата и изгубил съзнание, тъй като те противоречат на останалите събрани гласни доказателства, посредством разпитите на свидетелите, присъствали на инцидента, които установяват присъствието и на двамата подсъдими на улицата.

Свидетелят Т. Х. твърди, че именно двамата подсъдими са нападнали пострадалия Л. Н.; свидетелката Д. Д. съобщава в приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания, дадени пред съдия, че двамата подсъдими едновременно „ръчкали” с ножовете си пострадалия, докато останал „като труп” на земята. Свидетелят Ц. Х. твърди, че първо възприел подсъдимия И.И. и пострадалия Л. Н., които се биели „с глави”, в изправено положение, като подсъдимият В.И. бил застанал от лявата страна на пострадалия и свидетелят видял, че направил две движения като наръгване с нож, макар да не видял нож в ръцете му – едното движение към долната част на тялото от лявата страна в посока краката „все едно като наръгване”; след което отстранил брат си – свидетелят Т. Х., от свидетеля В. Н. и го отвел до колата му (през което време не виждал какво става зад гърба му), и отивайки към своята кола видял как подсъдимият В.И. бяга и влиза в двора; хванал подсъдимия И.И., който останал върху падналия на земята пострадал Л. Н. и го удрял с ръце, в които нямало нищо, вдигнал го и започнал да го бута към портата.

Свидетелят В. Г. заявява, че именно двамата подсъдими се били с пострадалия Л. Н., и макар да не видял по това време нищо в ръцете на подсъдимите, то впоследствие възприел пострадалия на земята „пълен с кръв”, която течала от него.

Установява се от заключението на извършената СМЕ на труп, че на пострадалия Л. Н. са нанесени следните прободнопорезни рани:

1.в областта на дясното рамо в задната му повърхност над гребена на лопатката има две разположени една под друга прободнопорезни рани, отстоящи на четири сантиметра - като горната е с напречна ориентация, остър десен връх и тъп и широк 2 мм. ляв, горната стена на раната е скосена, а долната е подкопана, раната е зееща с дължина при събрани ръбове 3 см., раната раната продължава в раневи канал, проникващ в подлежащата мускулатура в дълбочина, без да засяга костни структури и да прониква в гръдната кухина, раневия канал е с дължина 4 см., измерено от кожната рана и ес направление отгоре надолу леко отзад напред и отдясно наляво; втората рана е разположена под гореописаната и е със сходни характеристики и направление, като дължината й при събрани ръбове е 1 см., раната продължава в раневи канал в подкожието, който е с дължина 2.5 см. и е с направление сходно на гореописания;

2.по кожата на дясната половина на гръдния кош по средната аксимална линия между осмо и девето ребро (в осмо междуребрие) има прободнопорезна рана на кожата с остър връх насочен напред, тъп и широк 2 мм. с наличието на охлузване, заден ръб и дължина на раната при събрани ръбове 2-5 мм., раната продължава в раневи канал в подлежащите меки тъкани, прониква в гръдната кухина в осмо междуребрие, без да засяга ребрата, прорязва пристенната плевра с дължина на увреждането 3 см., порязва долния ръб на левия белодробен дял отпред, пронизва диафрагмата вдясно с оформянето на цепковиден дефект с дължина 3.5 см. и прониква в десния чернодробен дял по диафрагмалната му повърхност леко отзад, където завършва сляпо на 3 см. дълбочина в паренхима, дължината на разреза на капсулата на черния дроб е 2.5 см, общана дължина на раневия канал, измерена от кожната рана до края му в черния дроб е 13 см., направлението на канала и отдясно наляво, леко отгоре надолу и отпред назад, като в гръдната кухина се намира 700 мл. кръв и съсиреци;

3.в лявата половина на гърба в областта на и над лопатката има четири прободнопорезни рани, разположени в група една под друга на площ с размери 21х15 см. – първата рана отгоре надолу е в областта над лопатката и е с напречна ориентация, дължина при събрани ръбове 2 см., остър десен ръб и тъп и широк 2 мм. ляв такъв, раната продължава в раневи канал в подлежащите тъкани, който прониква в мускулатурата над лопатката и е с дължина 3.5 см., завършва сляпо, без да засяга лопатката; на 3 см. под нея има втора подобна рана със сходна ориентация почти успоредна на първата, която е с дължина 1.5 см., раната прониква в дълбочина до подкожието, като раневия канал е с дължина 2 см., и двата раневи канала са с направление отляво надясно отгоре надолу и леко отзад напред; на 4 см. под тази рана има трета подобна с леко косо направление и остър връх, насочен нагоре и надясно и тъп и широк 2 мм. връх, насочен надолу и наляво, като раната е с дължина 2 см. при събрани ръбове, раната продължава в раневи канал в подлежащата мускулатура, която преминава през лявата лопатка под гребена на същата и завършва в мускулатурата под лопатката, без да прониква в гръдната кухина, дължината на оформения цепковиден дефект на костта е 2.2 см.; под тази рана има четвърта с почти напречна ориентация, остър десен връх и тъп и широк около 2 мм. ляв с дължина при събрани ръбове 2.5 см., която рана преминава в раневи канал в мускулатурата над лопатката и пронизва самата лопатка в долната й трета, като дефекта на костта е с дължина 3 см,. без каналът да продължава в мускулатурата под лопатката (порязване);

4.на кожата по лявата странична повърхност на гръдния кош под мишницата има две разположени напречно и на една линия прободнопорезни рани, отстоящи една от друга на 3 см. – предната е с дължина 3 см., а задната с дължина 3.5 см, тази рана е с остър и насочен назад ръб, а предния е тъп и широк 2 мм., ръбовете на предната рана са остри, ,двете рани са свързани с общ раневи канал, преминаващ подкожно – налице е транзиторно (пронизващо с вход и изход) нараняване;

5.по задната повърхност на дясното бедро в горната му трета непосредствено под седалищната гънка има напречно ориентирана прободнопорезна рана с дължина 5 см., скосен горен ръб и подкопан долен с остри върхове, която прониква в дълбочина в бедрената мускулатура, оформяйки раневи канал, дълъг 6 см., раневият канал е с направление отгоре надолу и леко отдясно наляво и отзад напред, като по хода си не засяга кръвоносни съдове;

6.под описаната в горния пункт рана по задната повърхност на дясното бедро и леко външностранично има втора подобна рана с остър десен връх и тъп и широк 2 мм. ляв такъв и дължина, измерена при събрани ръбове 3 см., раната преминава в раневи канал в бедрената мускулатура, която е с дължина 4 см., раневият канал е с направление отгоре надолу и леко отдясно наляво и отзад напред, като по хода си не засяга кръвоносни съдове;

7.в средната към долна трета на дясното бедро отзад и външностранично има трета прободнопорезна рана с дължина при събрани ръбове 3.5 см., остър десен връх и широк 2 мм. и охлузен заден такъв, раната преминава в раневи канал през задната група мускули на бедрото с направление отдясно наляво, отзад напред и почни хоризонтално, като по хода си прерязва бедрената артерия и вена, раневият канал е с дължина 13 см. и е изпълнен с кръвни съсиреци.

Така описаните дванадесет прободнопорезни наранявания, от които девет локализирани в областта на гърба вляво и вдясно - от тях едно проникващо в гръдната и коремна кухини със засягане на белия дроб, диафрагмата и черния дроб, и три прободно-порезни наранявания, локализирани по задната външностранична повърхност на дясното бедро, са довели до масивна кръвозагуба, настъпила вследствие на нараняванията и основно на двете от тях, засегнали органите в гръдната и коремна кухини и магистралните съдове на бедрото, като водещо в генезата на смъртта е второто от посочените увреждания; смъртта е настъпила сравнително бързо и е била непредотвратима; а в генезата на смъртта е взела участие и гръдната травма с развитието на хемопневмоторакс, обусловила и развитието на дихателна недостатъчност; като в случая се наслагват двата механизма. Констатираните прободнопорезни наранявания се дължат на дванадесет мушкащи удара, нанесени с различна сила с предмет с остър връх е режещ ръб, какъвто е ножът; предвид морфологията и характера на нараняванията с най-голяма дължина на раневите канали при най-малка дължина на кожната рана, приблизителните размери на оръжието са ширина на острието не по-малка от 2.5 см. , с гръб с ширина 2 мм. и дължина около 15 см. Констатирани са и кръвонасядания по окосмената част на главата, лявата скула и разкъсноконтузна рана на лявата вежда, които според заключението на СМЕ на труп се дължат на най-малко три отделни удара, нанесени с твърд тъп предмет с гладка контактна повърхност, какъвто предмет са и части на човешкото тяло – ръце, крака, глава и др. Не се установи от събраните в хода на разследването доказателства кой от ударите в кой момент е нанесен и от кого от двамата подсъдими, като събраните гласни доказателства не конкретизират в достатъчна степен тези обстоятелства, а се установява от заключението на извършената допълнителна СМЕ, че с иззетия като веществено доказателство нож, както и с всеки друг нож с подобни сходни характеристики, могат да бъдат причинени всички констатирани при извършената аутопсия на трупа на Л. Н. прободнопорезни наранявания.

В разпита си пред съда вещото лице д-р В. Т. заявява, че поотделно всяко от нараняването на гръдни и коремни органи, както и нараняването на магистралните съдове водят до смърт; морфологията на раните е такава, че определя травмиращ предмет с тъп ръб и остър режещ връх, като всеки нож с ширина на острието не по-малка от 2.5 см. , с гръб с ширина 2 мм. и дължина около 15 см. може да причини констатираните наранявания – не и вила, шиш, остър камък, брадва или сабя.

От заключенията на СМЕ на веществени доказателства, изготвени от вещото лице И. М. Д., се установява, че по дънков панталон и суичър на В.М.И. и по черен панталон на подсъдимия И.М.И. се доказва човешка кръв; по дънков панталон и яке на свидетеля Б. М.И., и по обувки, дънков панталон и яке на свидетеля Д. С.Н. се доказва човешка кръв; по иззетия като веществено доказателство сгъваем нож се доказва кръв; по панталон и яке на свидетеля Т. П. Х. се доказва човешка кръв; по обувки на свидетеля Т. Х. не се доказва кръв; по марлените тампони от 1 до 5 се доказва човешка кръв, по марля 6 и по арматурното желязо се доказва кръв – количеството недостатъчно за последващи серологични изследвания (видова принадлежност).

От заключението на СМЕ по метода на ДНК профилиране, изготвено от вещото лице В. В. Г., се установява, че по сив ватиран суичър с кафеникаво зацапване на ляв ръкав (на подсъдимия В.И.), ляв крачол на черен дънков панталон (на подсъдимия И.И.), черно кожено яке (на свидетеля Т. Х.) и сгъваем нож – долния ръб на дръжката, е налична кръв с ДНК профил на пострадалия Л. Н.; по панталоните на подсъдимия И.И., свидетеля Б. И. и свидетеля Т. Х. - кръв от В. С.Н.; по дръжката на ножа има смес на клетъчен материал от повече от две лица, която не може да бъде интерпретирана.

От заключението на комплексна медико-биологична СМЕ, изготвена от вещите лица д-р В. Т. и Е. В. А. (биолог) – се установява следният механизъм на получаване на следите по дрехите на пострадалия Л. Н., подсъдимите В. и И. И. и свидетеля Т. Х. – следите с характер на накапване и капки от кръв по дрехи на пострадалия Л. Н., дрехи на подсъдимия В.И., дрехи на свидетеля Д. Н. и дрехи на подсъдимия И.И. са получени при изтичане на кръв от кървящо увреждане над нивото на следовъзприемащата повърхност; пропиванията, които са обилни и с образуване на корички от кръв основно по вътрешната част на черен панталон на пострадалия Л. Н. и частичните такива на плата на дрехи на пострадалия Л. Н. и подсъдимия В.И. са получени при попадане и пропиване на кръв от кървящо увреждане; стичанията от кръв при дясна маратонка на пострадалия Л. Н. и черен дънков панталон на подсъдимия И.И. са получени при натичане на течна кръв при изправено положение на тялото; пръските от кръв по дънки на подсъдимия В.И. и дънки на подсъдимия И.И. биха могли да се получат при удари върху кървящо увреждане, при замах с окървавен с течна кръв предмет или вероятно изтичане на кръв под налягане; забърсванията от кръв почти при всички гореописани обекти се дължат на допир и триене на носител на течна кръв повърхност, при попадане на течна кръв, контакт и обтриване в следовъзприемащите повърхности.

Така обсъдените гласни доказателства и заключения на цитираните експертизи водят до несъмнения за съда извод, че прободнопорезните рани са причинени на пострадалия Л. Н. именно от двамата подсъдими В. и И. И., които са се намирали в непосредствена близост до пострадалия, при която близост пръските от кръв по техните дрехи са се получили при нанесените от тях удари върху кървящо увреждане, при замах с окървавен с течна кръв предмет и изтичане на кръв под налягане, а забърсванията от кръв, вкл. по якето на свидетеля Т. Х. (предвид моментното сливане на двете биещи се групи), се дължат на допир и триене на носител на течна кръв повърхност, при попадане на течна кръв, контакт и обтриване в следовъзприемащите повърхности.

Възприетите от свидетелите мушкащи удари по тялото на пострадалия са в синхрон с експертното заключения на СМЕ на труп, видно от което констатираните прободнопорезни наранявания се дължат на дванадесет мушкащи удара, нанесени с различна сила с предмет с остър връх е режещ ръб, какъвто е ножът; предвид морфологията и характера на нараняванията с най-голяма дължина на раневите канали при най-малка дължина на кожната рана, приблизителните размери на оръжието са ширина на острието не по-малка от 2.5 см. , с гръб с ширина 2 мм. и дължина около 15 см.; всички наранявания могат да бъдат причинени с иззетия като веществено доказателство нож, както и с всеки друг нож с подобни сходни характеристики. Следва да се отбележи, че за нож с подобни сходни характеристики съобщава, както вече бе посочено по-горе, свидетелката Д. Д. в приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания, като описаният от нея като носен от подсъдимия В.И. нож (малък с острие около 10 см, според нея автоматичен) отговаря на иззетия като веществено доказателство, а описаният от нея като носен от подсъдимия И.И. нож също попада в характеристиките, дадени от вещото лице като такива на възможно оръжие. От обсъдените по-горе гласни доказателства, кредитирани от съда като логични, последователни и в кореспонденция с експертните заключения, се установява, че и двамата подсъдими са нанасяли прободнопорезни рани на пострадалия Л. Н. – подсъдимият В.И. с иззетия като веществено доказателство нож, а подсъдимият И.И. с неустановен нож със сходни характеристики; като от събраните доказателства не се установява кой от подсъдимите кои конкретни наранявания от описаните е причинил.

Обстоятелството, че пострадалият Л. Н. също нанасял удари, макар и с ръце, по двамата подсъдими, се установява от заключението на изготвената СМЕ по отношение на подсъдимия И.И., видно от което освен обсъдената по-горе рана от удара на свидетеля Д. Н., в областта зад лявото ухо има синкаво кръвонасядане.

Констатираните кръвонасядания по окосмената част на главата, лявата скула и разкъсноконтузна рана на лявата вежда на пострадалия Л. Н., които според заключението на СМЕ на труп се дължат на най-малко три отделни удара, нанесени с твърд тъп предмет с гладка контактна повърхност, какъвто предмет са и части на човешкото тяло – ръце, крака, глава и др., съдът приема за причинени с нанесените от двамата подсъдими удари с ръце.

Заявеното от подсъдимия В.И. в приобщените по реда на чл. 279 от НПК обяснения – че пробол пострадалия Л. в бедрото от външната му страна, кореспондира с обективните находки, констатирани при извършената СМЕ на труп – три прободнопорезни рани по задната повърхност на дясното бедро.

Що се отнася до следите с характер на накапване и капки от кръв по изследваните дрехи на свидетеля Д. Н., които са получени при изтичане на кръв от кървящо увреждане над нивото на следовъзприемащата повърхност, съдът приема, че те са получени при обсъдените по-горе в мотивите действия, предприети от свидетеля – реанимационни действия спрямо Л. Н. („тупане по гърдите”) и товарене на пострадалите лица в автомобила на свидетеля С.Н..

Обстоятелството кои свидетели следва да бъдат разпитвани пред съдия е поставено изцяло на преценката на разследващите органи, а в конкретния случай не за всички свидетели в настоящото производство – противно на твърденията на защитника адв. Т., са били налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 223 от НПК, за провеждане на такъв разпит, а именно да е съществувала опасност свидетелят да не може да се яви пред съда поради тежка болест, продължително отсъствие от страната или по други причини, които да правят невъзможно явяването му в съдебно заседание, а също и да е било необходимо да се закрепят показанията на свидетел, които са от съществено значение за разкриване на обективната истина. За свидетелите, които не са били разпитвани по време на проведеното разследване пред съдия от съответния първоинстанционен съд, освен че не съзира заявеното нарушение при събирането на гласните доказателства, съдът отчита и факта, че в съдебното производство по делото, след надлежно отправено предупреждение за носената наказателна отговорност по чл. 290 от НК, от тяхна страна са депозирани показания, които съдът обсъди по-горе при извършения анализ, като част от показанията възприе като достоверни, логични и последователни, а друга не кредитира по изложените вече съображения. В контекста на изложеното, липсата на запис в част от съставените протоколи за разпити, проведени от разследващите органи самостоятелно и пред съдия, на поставяните въпроси към свидетелите, по никакъв начин не се отразява на валидността на извършеното процесуално действие, за което не е предвиден от законодателя специален ред за протоколиране на поставяните въпроси; а настоящият съдебен състав не откри протоколирането на подвеждащи въпроси към свидетелите в проведените разпити по реда на чл. 223 от НПК. Противно на твърденията на защитника адв. Т., участието на обвиняемите лица при извършените разпити на свидетели пред съдия е осигурено, а по делото не са налице данни да е правено искане за присъствието им на проведените разпити пред орган на досъдебното производство – като следва да се отбележи, че дори и при направено такова искане преценката за присъствието им е предоставена от законодателя на разследващите органи.

Не може да се приеме и че правото на защита и на двамата подсъдими е било нарушено при извършеното привличане в качеството на обвиняеми по досъдебното производство, тъй като в този момент не са представени всички доказателства, на които се основава обвинението. Процесуалното действие "повдигане на обвинението" (съобразно стандартите, заложени в ТР № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК) е насочено към гарантиране на правото на защита на обвиняемия в един по-ранен етап на наказателния процес, а необходимите реквизити на постановлението за привличане на обвиняем са изчерпателно посочени в чл. 207, ал. 2 от НПК (отм.), сега чл. 219, ал. 3 от НПК. Посочването на престъплението, в което лицето се обвинява, и на наказателния закон, по който се привлича като обвиняем, също са задължителни реквизити на постановлението за повдигане на обвинение. Не е логично обаче информацията, която в този момент обвиняемият получава, за да научи в какво се обвинява, да бъде еднаква по обем с информацията, която би получил от обвинителния акт, ако такъв бъде съставен от прокурора след завършване на предварителното производство. Следователно, за да се конкретизира престъпното деяние, е достатъчно в постановлението за привличане да се посочи времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни признаци; като информацията, съдържаща се в конкретния случай в постановленията за привличане и на двамата обвиняеми, в достатъчна степен покрива изискванията на НПК.

Що се отнася до веществените доказателства, приобщени по делото, и констатираното в момента на извършеното предявяване в хода на съдебното следствие незапечатване със специален червен восъчен печат и с подписи на поемни лица, и разпечатването на веществените доказателства при представянето им за експертно изследване без присъствието на поемни лица, то, противно на твърденията на защитника адв. Т., тези обстоятелства не се отразяват на валидността на извършените действия с тях и изготвените експертни заключения на веществените доказателства. От значение в случая е отразяването в съставените протоколи за оглед на местопроизшествие и доброволно предаване на приобщените веществени доказателства, и последвалата етапност на извършените експертни изследвания, при които в конкретния случай е налице несъмнена връзка на тези доказателства с цитираните протоколи и експертни заключения, съответно – и с настоящото производство, като са спазени гаранциите, предвидени от закона. В процесуалния закон не е визиран специален ред за запечатването на приобщените веществени доказателства, още по-малко има поставено изискване за използване на специален червен восъчен печат (в каквато насока пледира защитата); а присъствието на поемни лица е предвидено за извършване на действията оглед на местопроизшествие и оглед на веществени доказателства, но не и за приемането на веществени доказателства, предадени с протоколи за доброволно предаване. Присъствието на поемни лица не е предвидено и за експертното изследване на тези доказателства – с изключение на разпечатването на носителя при изземването на компютърни информационни данни, какъвто обаче не е настоящият случай. Твърдението на защитата в лицето на адв. Т., че експертите са заявили в съдебно заседание, че фактът на незапечатване на веществените доказателства при представянето за експертно изследване им е направил впечатление, представлява некоректно интерпретиране на съобщеното от вещото лице д-р В. Т., че не си спомня дали при донасянето им за изследване веществените доказателства са били запечатани. Следователно, претенцията на защитата за манипулиране на приобщените веществени доказателства не намира опора в доказателствената съвкупност.

Правото на защита на подсъдимите В.И. и И.И., противно на твърденията на защитата, не е било нарушено в нито един момент от наказателното производство – подсъдимите са ползвали адвокатска защита в лицето на служебни и упълномощени защитници (за подс. В.И. с постановление от 15.02.2012 г. – ДП, т. 1, л. 56 е назначена за служебен защитник адв. Р. Д. Н. – М. от САК, с пълномощно от 09.03.2012 г. - ДП, т. 1, л. 53 е упълномощен адв. С. А. от САК, адв. А. е отведен като защитник с постановление на СОП от 22.05.2013 г. – ДП, т. 3, л. 15-19, като с постановление е назначен адв. Д.Б.А. от САК – ДП, т. 5, л. 70; за подс. И.И. – с постановление от 15.02.2012 г. е назначен за служебен защитник адв. В. В. от САК – ДП, т. 1, л. 69, с постановление от 17.04.2012 г. е назначена адв. К. С. Т. от САК – ДП, т. 1, л. 66, с пълномощно от 09.03.2012 г. - ДП, т. 1, л. 53 е упълномощен адв. С. А. от САК, адв. А. е отведен като защитник с постановление на СОП от 22.05.2013 г. – ДП, т. 3, л. 15-19, и с постановление е назначена адв. М.В.Т. от САК – ДП, т. 5, л. 77). Следователно, и двамата подсъдими са имали както възможността да упълномощят защитници (което са сторили с упълномощаването на адв. С. А.), така и да ползват служебна защита в лицето на цитираните по-горе адвокати, както и служебна защита в производствата по мерките за неотклонение – чрез адвокати Ч. и К. Т.; имали са възможността да реализират в пълен обем правата си, гарантирани от разпоредбите на НПК, и са се възползвали от тази възможност както посредством защитниците, така и посредством личното упражняване на правата си в процеса.

Досежно липсата в обвинителния акт на факти и обстоятелства, установени в хода на процеса – непосочването на нараняванията по входната врата на двора и намиращите се пред тази врата около двадесет лица, настоящият състав намира, че в конкретния случай обвинителният акт съдържа необходимия обем от фактически обстоятелства, които са от значение за съставомерността на деянието, за което е повдигнато обвинение на двамата подсъдими, и посочва доказателствата, които според прокурора подкрепят описаната фактическа обстановка; налице е и посочване на приложимия наказателен закон, а правната квалификация на деянието е формулирана ясно. От друга страна, фактите и обстоятелствата, приети от първоинстанционния съд, са установени от него в хода на съдебното следствие, посредством способите, визирани в НПК, а обстоятелството дали те подкрепят възприетата от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка, част от нея или я опровергават изцяло, е без значение за крайните изводи на съда, който е длъжен да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Визираното от защитника адв. А. съществено противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив, досежно липсата в последния на часа на извършване на деянието, не е налице, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, вкл. времето и мястото на извършване на престъплението. Обвинителният акт представлява единство от обстоятелствена част и диспозитив, поради което последният обективира в обобщен вид основните факти, покриващи обективните и субективни признаци на престъплението. Повторното изписване в диспозитивната част на акта на всички релевирани и словно материализирани данни, при очертаване на правнозначимата фактическа обстановка е процесуално ненужно, а твърденията за допуснати съществени нарушения в тази насока индицират на прекомерен формализъм (в този смисъл Решение № 352 от 24.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1195/2012 г., III н. о., НК).

Що се отнася до твърдението на защитника адв. Т., че не е изследвана сабята, носена от свидетеля Т. Х., за да се установи съвпадат ли нараняванията на пострадалия Л. Н. и свидетеля В. Н., въпросът какво именно оръжие е използвано от свидетеля Т. Х. при нанасяне нараняванията на свидетеля В. Н. е обсъден по-горе в настоящите мотиви, това оръжие не е намерено и съответно няма как да бъде подложено на експертно изследване. Освен това, от страна на вещото лице д – р В. Т. в съдебно заседание е заявено, че не е възможно получените от пострадалия Л. Н. наранявания да бъдат причинени със сабя, тъй като характеристиките на острието са различни от тези, с които са нанесени уврежданията на пострадалия Л. Н..

Обясненията на подсъдимия В.И. в частта, в която заявява, че е бил молен от свидетеля Т. Х. да „вземе вината му” в извършване на престъплението - предвид факта, че не е бил осъждан до момента, за разлика от този свидетел, който освен това искал да има възможност да вижда сина си; както и че е признал нанасянето на удар с носения от него нож в бедрото на пострадалия под натиска, оказан му от страна на полицейските органи, който натиск освен в психическа принуда се изразил и във физическа такава (нанасяне на удари в различни части на тялото в продължение на повече от половин час) не намира опора в доказателствената съвкупност. Освен липсата на гласни доказателства в тази насока, относително най-голяма тежест при преценката на съда за несъстоятелността на твърденията на този подсъдим оказва заключението на извършената СМЕ на живо лице, след извършен на 16.02.2012 г. личен преглед на подсъдимия В.И., при което не са констатирани каквито и да било следи от травматични въздействия. В тази връзка, съдът намира и обясненията на подсъдимия И.И., че в ареста е възприел наличието на синини по тялото на брат си, за част от изградената защитна версия, целяща оневиняването им, при което не кредитира обясненията в този смисъл.