Мотиви по внохд №251/11 г., Сас, но, 7 състав

- на лист 23 от мотивите, съдът приема, че през 2001 г. Марио Николов заедно с останалите подсъдими решил да създаде търговски дружества с основен предмет на дейност месопреработка, които да кандидатстват за получаване на субсидии по програма САПАРД, но такова твърдение липсва в обстоятелствената част на обвинителния акт;

- СГС подробно се занимава и изследва икономическото състояние на шестте дружества –бенефициенти, като прави извод за изначална свързаност на дружествата, още при тяхната регистрация; че дружествата са създадени само с цел да кандидатстват по САПАРД и не развиват действителна производствена дейност – такива твърдения с посочената конкретика в обвинителния акт не се съдържат.
3.5. При извършения анализ на установените факти, както поотделно, така в тяхната съвкупност въззивната инстанция достигна до извода за недоказаност на обвинението срещу подсъдимите Стойков, Николов, Николова, Шаркова, Иванов, Ангелов по чл. 321, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК:

- установено е по делото, че дружествата-бенефициенти по програма САПАРД - „Птицекланица Чубра” ООД, „Палмигра” ЕООД, „Еврофриго” АД, „Родопа мийт” ЕООД, „Родопа голд” ЕООД и „Родопа консерв” ЕООД са учредени и регистрирани в сравнително близък период от време;

- установено е, че посочените търговски дружества са свързани лица в икономически и търговски смисъл на това понятие; несъмнено е, че дружествата: имат сходен предмет на дейност; че имат общи контрагенти и взаимни доставки; че имат общи доставчици на машини, необходими за оборудването им; че някои от тях ползват кредити за закупуване на машини от „Палмигруп” АД и са свързани в стопански смисъл с това дружество; че някои от дружествата по групи имат общи адреси на управление, адреси и телефони за комуникация, общи пълномощници (Ива Цинцова за три от дружествата), общо водене на счетоводството (Марийка Иванова за две от дружествата);

- установено е, че подсъдимите Николов, Николова, Шаркова, Иванов и Ангелов са били страни по трудови договори в едни и същи търговски дружества или членове на управителни органи на едни и същи дружества; че Марио Николов и Мариана Николова са съпрузи.

- установено е от доказателствата, приобщени чрез трансфер на наказателното производство от Федерална Република Германия, че подсъдимите Марио Николов, Анна Шаркова, свидетелите Петя Хаджииванова и Радмил Петров са били във връзка помежду си и под ръководството на Марио Николов активно са комуникирали с германските граждани Улрих Райзахер и Михаел Енгелхардт по повод съставяне на фактури и други документи с невярно съдържание, които да бъдат представяни пред ДФ „Земеделие”, във връзка с участие на дружествата-бенефициенти по програма САПАРД;

- установено е, че дружеството „Ладимекс Л”притежава миноритарен пакет от капитала на „Еврофриго” АД; че в инкриминирания период подсъдимият Стойков бил изпълнителен директор на „ДЮНИ” АД; пълномощници на „Кингстън Ентърпрайзис” ЛЛС били Марио Николов и Елза Радкова, която фактически съжителствала с Людмил Стойков; „Кингстън Ентърпрайзис” бил един от основните туроператори на „ДЮНИ” АД;

От приетите за достоверни доказателства по делото следва, че подсъдимите Марио Николов и Анна Шаркова са имали трайно установени професионални отношения със свидетелите Петя Хаджииванова и Радмил Петров, а също и с германските граждани Улрих Райзахер и Михаел Енгелхардт. Обсъдените по-горе в мотивите електронна кореспонденция между посочените лица и потвърждаващите ги документи (фактури, митнически документи и официални писма) по убедителен начин показват, че изброените лица са поддържали продължителна и трайна комуникация, всеки от тях е извършвал действия, които са били насочени към създаване на документи с невярно съдържание (вписвания в съдържанието на фактури), които впоследствие да бъдат представяни пред ДФ „Земеделие” по повод договори по САПАРД, сключени с част от дружествата бенефициенти по програмата. От обсъдените по-горе доказателствени материали се установява също, че подсъдимият Николов е имал ръководна функция по отношение на останалите лица, участващи в комуникацията и извършващи съответните действия. Видно е от съдържанието на електронната кореспонденция, че Шаркова, Хаджииванова и Петров съгласуват всяко свое писмо и последващо действие с Николов, че той пряко договаря с германските граждани по фундаменталните въпроси на общата дейност. В писмената кореспонденция се съдържат ясни индикации, че между участващите лица се договарят неверни вписвания във фактурите за цени, произход, производство и други параметри на продаваните машини, че се договарят фиктивни плащания на завишени цени между германските и българските дружества, както и че всички тези действия са насочени към участието на част от дружествата-бенефициенти по програма САПАРД.

Същевременно обаче доказателствата по делото не сочат в тази дейност участие да се взели останалите подсъдими по делото – Мариана Николова, Иван Иванов, Валентин Ангелов, Григор Главев и Людмил Стойков.

Установените и изброени по-горе фактически положения, на част от които се е позавал и първоинстанционният съд, указват, че е налице икономическа свързаност на търговските дружества-бенефициенти по програма САПАРД. Принципно наличието на такава свързаност представлява обичайна и често срещана практика в стопанските отношения и търговския оборот. От друга страна, законосъобразните инструменти и форми на икономически отношения между търговските дружества могат да се използват и за престъпни цели. Същественото в случая, е че за управителите на тези дружества, които са и подсъдими по делото – Николова, Иванов, Главев и Ангелов не са събрани доказателства да са имали знание, лично участие или поне най-обща представа за дейността, която е осъществявал Марио Николов, подпомаган от неговите сътрудници (Шаркова, Хаджииванова и Петров) и германските граждани. Това е така, защото всеки един от управителите на дружествата-бенефициенти е осъществявал сам по себе си законосъобразна и обичайна дейност по управление на търговските дружества. Но за да бъдат част от престъпна група, създадена, за да върши престъпления, е необходимо и достатъчно подсъдимите да осъзнават, че са част от група, че наред с тях за постигане на общата престъпна цел действат и други лица, че както техните действия, така и постъпките на останалите са подчинени на едно общо решение за извършване на определена категория или категории престъпления. В случая Иванов, Ангелов, Главев и Николова са подписвали документи и договори и са извършвали други дейности по управление на дружества, липсват обаче доказателства те да са участвали и знаели за организацията и действията на Николов и Шаркова. Само от факта на съпружеската връзка между Николов и Николова, както и общата месторабота на другите подсъдими не може да се изведе извод за знание и участие на Николова, Иванов, Главев и Ангелов в група, която е създадена, за да върши престъпления.

Противното би означавало, да се криминализират сами по себе си брачните връзки, както и принципно законосъобразните форми на свързаност на стопанските субекти, както и да се обосновава наказателна отговорност по предположение, което принципно е недопустимо. От гледна точка на доказването в наказателния процес е неприемливо наличието само на брачни отношения да предполага знание и участие на единия съпруг в престъпната дейност на другия. Да се приеме това би означавало да се достигне до обективно вменяване на наказателна отговорност на всеки съпруг на обвиняем, чието престъпление е доказано, което наказателния закон забранява, тъй като не допуска използване на фикции.

В случая не става въпрос за изолираното разглеждане на обсъжданите обстоятелства. Дори при комплексната оценка и съпоставка на посочените по-горе данни за месторабота, съпружески отношения, свързаност на дружества, според САС не може да се достигне до еднозначни и несъмнени изводи за това, че подсъдимите Николова, Иванов, Главев, Ангелов и Стойков са имали изградени, структурирани и целенасочени отношения с цел съгласувано извършване на престъпления. Всъщност така и не става ясна логиката на прокуратурата защо е решила да повдигне обвинение на част от управителите на търговските дружества-бенефициенти по САПАРД. Обвинение не е повдигнато на управителите на „Птицекланица Чубра” – Лазарина Георгиева и Марията Пиронкова. Обвинения не са повдигнати и на други лица, които са в сходно положение с управителите на юридическите лица – служители на дружествата, получатели на субсидии, за които се установиха, че са имали отношение към управлението на юридическите лица – счетоводители и пълномощници, които са извършвали разплащания и операции по банковите сметки. Недопустимо е съдът във функцията си на арбитър в процеса да обсъжда в каква насока прокуратурата законосъобразно е следвало да упражни суверенните си конституционни правомощия да привлича граждани в качеството на обвиняеми. САС развива тези съображения само за да илюстрира необосноваността и несъстоятелността на обвинителната конструкция по отношение на кръга от обвинени лица, която след като не е фактически обвързана с доказателствата по делото, може да бъде разчетена и като тенденциозна.

Впрочем, правните изводи на СГС относно оправдаването на подсъдимия Стойков се базират на преценката, че дяловото участие на подсъдимия в дружества, свързани с други дружества, дялове и акцци, в които имат другите подсъдими, както и общите пълномощия на подсъдимия Николов и свидетелката Елза Радкова (фактически съжителстваща със Стойков), не са достатъчни дори за предположение за участието му в организирана престъпна група, още по-малко за образуването на такава група. Ако беше проявил последователност, градският съд трябваше да приложи същия подход и по отношение на фактите, установени за подсъдимите Николова, Ангелов, Главев и Иванов. Правилно е посочил решаващия съд, че по отношение на подсъдимия Стойков не се наблюдава нито едно доказателство, което да сочи, той да е образувал и участвал в организирана престъпна група, поради което апелативната инстанция изцяло споделя оправдателните мотиви на присъдата в тази част.

Забелязва се, че в мотивите на първоинстанционната присъда, както при анализа на доказателствата, така и в правните заключения, при описание на персоналния състав и дейността на организираната престъпна група, градският съд посочва имената на подсъдимите Марио Николов, Анна Шаркова и свидетелите Хаджииванова и Петров – стр. 740, 744-746 от мотивите към присъдата на СГС. По отношение на останалите подсъдими – Николова, Ангелов, Главев, Иванов и Стойков, съдът използва обобщени твърдения, клиширани формулировки и лишени от конкретика съждения – така на стр.734, 736 от мотивите на атакуваната присъда. Особено показателно в това отношение е написаното на стр. 772 от мотивите на СГС, където съдът, описвайки структурата и организацията на организираната престъпна група, споменава само подсъдимите Николов и Шаркова, както и имената на свидетелите Хаджииванова и Петров, а ролята на останалите подсъдими по делото обобщено се свежда до това, че по същото време са били управители на дружества.

Предвид изложените съображения САС счита, че правилно и законосъобразно подсъдимият Стойков е бил оправдан по обвинението да е образувал и участвал в престъпна група с останалите подсъдими по делото, поради което потвърди присъдата в тази част.

По отношение на подсъдимите Николова, Ангелов, Иванов, САС прие, че доколкото липсват доказателства за тяхното участие в престъпната група, същите следва да бъдат оправдани по обвинението да са извършили престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

За подсъдимите Марио Николов и Анна Шаркова, апелативната инстанция установи, че тяхното поведение не изпълва състава на чл. 321, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК, доколкото дефинитивно условие за наличие на организирана престъпна група, според нормата на чл. 93, т. 20 НК е наличието минимум на трима души, които да участват в престъпното сдружение. Поради тази причина спрямо тях, САС също постанови оправдателна присъда за това да са участвали, а Николов и да е ръководил организарана престъпна група, създадена да извършва престъпления по чл. 253 НК. Неред с това, САС счита, че установеното поведение на подсъдимите Николов и Шаркова показва трайна връзка и демонстрирано поведение, което е насочено към създаване на документи с невярно съдържание. Естеството на тяхната дейност обаче не може да бъде оценена като целенасочена към извършване на престъпления по чл. 253 НК, каквото е обвинението. В този смисъл въззивната инстанция приема, че освен липсата на конститутивния белег по чл. 93, т. 20 НК, не е доказана и квалифициращия признак по чл. 321, ал. 3 НК, а именно специалната цел за извършване на престъпления по чл. 253 НК.

В случая дейността на подсъдимите, доколкото е тясно свързана с действията на свидетелите Хаджииванова и Петров и германските граждани Райзахер и Енгелхардт, но каквато е индивидуализирана в обвинителния акт, а не в молбата за трансфер на германските власти, има характер на предварителна престъпна дейност за пране на пари и в този смисъл осъждането им за обикновено съучастие в друго престъпление е невъзможно. За предварителната престъпна дейност може да се отговаря само ако е изрично криминализирана в наказателния кодекс като приготовление към определено престъпление или е обособена като самостоятелен състав на престъпление. В случая обаче не е налице тази хипотеза.

Нормата на чл. 253а, ал. 1 НК, създадена през 2004 г., т.е. две години след началото на инкриминирания период, предвижда наказуемост на пригоговлението към изпиране на пари. Приготовлението се осъществява след и в изпълнение на взето решение да бъде извършено определено (конкретно) престъпление. Подготвителните действия винаги обективират взето решение. За разлика от престъпната група по чл. 321 НК намисленото престъпление при приготвлението е конкретизирано, то не е уговорено по принцип, а са индивидуализирани и неговият предмет, пострадал и другите особености, които го отличачават от другите престъпления от същия вид. В настоящия казус установените действия на подсъдимите Николов и Шаркова не могат по никакъв начин да бъдат квалифицирани като подготвителна дейност към конктретно определено престъпление, още по-малко това престъпление да е „пране на пари”. Освен това, обстоятелствената част на обвинителния акт не съдържа изобщо фактология, която да позволи извличане на фактическа основа за приготовление към конкретно намислено престъпление. Така например, за да е налице приготовление за „пране на пари”, е необходимо да се посочат в обстоятелствената част на обвинителния акт конкретните действия (например изготвяне на определено посочени документи с невярно съдържание) на подсъдимите и как тези действия (документи) са свързани с извършването на конкретно намисленото престъпление.

Според ал. 6 на чл. 321 НК, „който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години”. Формулировката на нормата очевидно навежда на извод, че въпреки систематичното й място, тя не касае състав на престъпление участие в организирана престъпна група, а само сговор, предварително съгласуване на волята на две и повече лица да вършат престъпления, наказуеми с повече от три години лишаване от свобода. Тук очевидно липсва структурираност и висока организираност, което по-скоро сочи само на фигура на предварително сговаряне за извършване на повече от едно престъпни деяния. Освен това е предвидена и допълнителна цел, която е в две алтернативи – да се набави имотна облага или противозаконно упражняване на влияние върху посочени органи.

От доказателствата, изпратени чрез трансфер на наказателното производство се установява, че Шаркова е била сътрудничка на Николов и е контактувала с германските граждани по негова поръка. В този смисъл между Николов, Шаркова, както и останалите лица (двамата свидетели и германските граждани) са констатирани общи действия, насочени към създаване на цитираните от германските власти фактури. Проблемът по настоящето дело е, че фактите, които германската прокуратура сочи в молбата за трансфер, не са включени от българската прокуратура в обвинението на нито един от подсъдимите по делото. На стр. 6-7 и 26-27 от обвинителния акт се съдържат най-общи констатации за това, че Марио Николов бил подпомаган от останалите подсъдими и чрез германските граждани огранизирал внос-износа на машини и по принцип (но не конкретно) те са имали участие в съдаване и ползване на документи с невярно съдържание. Липсата на конкретна фактическа основа в обвинителния акт за извършените документни престъпления в Германия препятства приложението на чл. 321, ал. 6 НК спрямо Николов и Шаркова. Още повече, че дори за приложението на чл. 321, ал. 6 НК е необходима яснота за какъв вид престъпления са се сговаряли лицата, а също и за съставомерната цел. Такова яснота в обвинителния акт и доказателства по делото липсва, поради което е недопустимо съдът за първи път с присъдата да включва ново обвинение. В противен случай правото на защита на подсъдимите би било илюзорно, тъй като те биха се сдобили с двама държавни обвинители и биха се лишили от арбитър, което напълно игнорира дори минималните стандарти на справедливия съдебен процес.

В тази връзка е от значение да се направи кратък преглед на обстоятелствата, свързани с осъждането на германските граждани Райзахер и Енгелхардт по делото, образувано и приключило през 2008 година във Федерална Република Германия. Такъв анализ се налага, защото е налице обща дейност между подсъдимите Николов, Шаркова и германските граждани. Същевременно провеждането на паралелни наказателни производства в две държави-членки на Европейския съюз, изисква да се проследи и сравни протичането им и евентуално да се обясни техния различен изход.

Според приложената към материалите по делото препис от присъда и мотиви (л. 575-585 от съдебното дело по НОХД № 3693/2009 г. на СГС, 29 състав), германските граждани Райзахер и Енгелхарт са признати за виновни за извършено в съучастие, първият като извършител, вторият като помагач, престъпление по параграф 264, ал. 1 от Германския наказателен закон. Нормата на чл. 264, ал. 1 от немския наказателен кодекс, урежда състава на „измама със субсидии” и дословно гласи:

„С наказание лишаване от свобода до пет години или с парична глоба се

1. за значителни факти по субсидирането е дал на компетентната за отпускане субсидия служба или на друга включена в производството по

2. противно на ограниченията за ползване, използва вещ или парично

3. противно на правните разпоредби за отпускане на субсидии оставя в

4. в едно производство за субсидии използва полученото посредством

Цитираният престъпен състав няма аналог в българският наказателен закон. Той урежда състав на престъпление на просто извършване (формално престъпление), който не изисква настъпване на вреда или облага от „измамливото” деяние. Разглежданият престъпен състав, по който са признати за виновни германските граждани съществено се различава от състава на чл. 212, ал. 3, вр. с ал. 1 НК и по-скоро се родее със съставите на документните престъпления по глава девета от българския НК. Правната норма на чл. 264 от Германския наказателен закон разкрива чистота и конретност в очертаните съставомерни признаци, което изключително улеснява доказването му.

След запознаване с мотивите към присъдата на Областния съд в Аугсбург, постановена след проведено съкратено съдебно следствие, се вижда, че съдът е приел за установено от доказателствата следното:

„Николов е започнал да дирижира издаването на фактури на фирма „ ГПС Райзахер” предимно като е давал да му изчисляват цени, които са били силно завишени; Райзахер скоро се догадил, че Николов е искал завишени фактури само затова, понеже с тях по измамнически начин е искал да използва програмата САПАРД.” След това германският съд приема, че Райзахер е предоставил на Николов няколко фалшиви фактури, като описва подробно съдържането им.”

Фактите и престъпният състав, по който са признати за виновни германските граждани, навеждат на извод, че Николов по същите обстоятелства (доколкото те се установяват и от приобщените чрез трансфер доказателствени материали от ФРГ) би могъл да отговаря за подбудител към документно престъпление. Такова обвинение спрямо него нито фактически, нито юридически е повдигнато в настоящето наказателно производство, поради което и осъждането му по непредявено обвинение е процесуално недопустимо.

Внесеният обвинителен акт изобщо не инкриминира на подсъдимите представените пред програма САПАРД документи нито като отделно обвинение, нито като част от съществуващите обвинения. На стр. 14-15 от обвинителния акт най-общо се сочи, че управителите на дружествата представяли пред ДФ „Земеделие” документи с невярно съдържание, но конкретни документи не се уточняват.

Поведението на Николов и Шаркова би могло да се подведе под нормата на чл. 321, ал. 1 и 2 НК, но само доколкото се разглежда съвместно с дейността на Хаджииванова и Петров и без наличие на съставомерната цел по ал. 3 на чл. 321 НК. Суверенно право на прокуратурата е да привлича към наказателна отговорност определени лица. Тъй като спрямо Петя Хаджииванова и Радмил Петров няма повдигнати обвинения за участието им в престъпна група с Николов и Шаркова, логичната последица е отпадането на съставомерен признак по чл. 321 НК – изискването за участие на минимум три лица. Това прави обективно невъзможно ангажирането на наказателната отговорност на Марио Николов за организирана престъпна група за съставяне на документи с невярно съдържание, които впоследствие е следвало да се използват пред ДФ “земеделие”.

Следва да се отбележи и фактът, че в молбата за трансфер на наказателното производство от 31 май 2007 г. на прокуратурата в Аугсбурт до ВКП ясно и сравнително изчерпателно се излагат факти само за деятелността на Марио Николов, Анна Шаркова, Радмил Петров и Петя Хаджииванова, което прави още по необяснимо разделянето на досъдебното производство с постановление на прокурор от СГП от 05.12.2007 г., което фактически разделя посочената от германските власти престъпна група НА ДВЕ и препятства правилното установяване на фактите по делото и приложението на закона.

Основните акценти в протеста на прокурора се свеждат до твърдения за това, че:

- проследяването на пътя на парите, предмет на инкриминираните деяния, води до извода, че същите се кумулират като стойност в „Палмигруп” АД, но движението на сумите не спира до цитираното дружество, а продължава, като краен получател на същите се явява „Дюни” АД, в полза на което дружество, суми в размер на 12 968 575.08 лв. са преведени от „Кингстън Ентърпрайзис” ЛЛС, посредством 11 броя парични преводи с различни основания;

- паричните преводи между „Кингстън Ентърпрайзис” ЛЛС и „Дюни” АД, формално оформени като паричен заем, в действителност прикриват произхода на средствата, като тези с незаконен произход се легализират;

- при липсата на друга дейност освен посредничество при извършване на туристически услуги от страна на „Кингстън Ентърпрайзис” ЛЛС, размерът на комисионните се явява неоправдано завишен, поради което и с преоформянето на същите средства като заем в полза на „Дюни” се постига крайната цел на престъплението по чл. 253 НК;

В жалбите на подсъдимите Николов, Николова, Шаркова, Иванов, Ангелов не се съдържат конкретни правни възражения срещу тази част на присъдата, освен обобщеното твърдение, че присъдата е необоснована, тъй като обвиненията не са доказани по несъмен начи.

След като извърши своя собствена преценка на доказателствата по делото, САС счита, че правните изводи на първата инстанция за оправдаването на подсъдимия Стойков по възведеното му обвинение по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 4, вр. с ал. 3, т. 2, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 1 и 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК са правилни и законосъобразни. Същевременно, апелативната инстанция счита, че признаването за виновни и осъждането на подсъдимите Николов, Николова, Иванов, Шаркова и Ангелов по обвиненията по чл. чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 2, пр. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, е неправилно и незаконосъобразно, поради което отмени тази част на присъдата и постанови оправдаването на подсъдимите по това обвинение.

Обосновани са изводите на решаващата съдебна инстанция за това, че в материалите по делото не се съдържат доказателства Стойков, в качеството си на изпълнителен директор на „ДЮНИ” АД, да е придобил и и получил от сметка на „Кингстън ентерпрайсиз” по сметки на „ДЮНИ” АД имущество в размер на 12 968 575,08 лева, за които да е знаел, че към момента на получаването им са придобити чрез тежко умишлено престъпление, както и случаят да е особено тежък, а имуществото да е в особено големи размери.

Едновременно с това, необосновани и в разрез с приобщените по делото доказателства са правните изводи на градския съд за това подсъдимите Марио Николов, Мариана Николова, Анна Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов да са осъществили състава на престъплението по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 2, пр. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.