Мотиви по внохд №251/11 г., Сас, но, 7 състав

Свидетелките Албена Игнанова, Ива Цинцова и Марийка Иванова са имали пълномощия да извършват разплащания, включително и електронно банкиране съответно за дружествата: Игнатова за „Еврофриго” АД, Цинцова за „Родопа мийт” ЕООД, „Родопа голд” ЕООД и „Родопа консерв” ЕООД, Иванова за „Птицекланица Чубра” ООД и „Палмигра” ЕООД.

Свидетелката Игнатова установява, че в инкриминирания период е водила счетоводството на „Еврофриго” АД, включително е имало право да извършва електронно банкиране със сметките на дружеството. Игнатова установява, че е имала общо, генерално разрешение от изпълнителните директори да извършва всички текущи разплащания по задълженията, тогава когато има наличност по сметките. По отношение на субсидията от САПАРД заявява, че обслужващата банка „ОББ” АД служебно е инкасирала сумата за погасяване на задължение по кредит, което е било предварително уговорено при подписване на договора за кредит.

Свидетелката Цинцова установява, че имала пълномощни от управителите на дружествата „Родопа мийт” ЕООД, „Родопа голд” ЕООД и „Родопа консерв” ЕООД да открива и закрива сметки, да носи платежни нареждания, да извършва електронно банкиране. По отношение на конкретните преводи, заявява че е контактувала със Силвия Димитрова, която е водила счетоводство на трите дружества. Установява, че тя лично е наредила сумите, постъпили като субсидии от програма САПАРД, като субсидията на „Родопа голд” ЕООД е наредила по сметка на „Палмигруп” АД по силата на договор за цесия с „ПИБ” АД, субсидията на „Родопа консерв” ЕООД е наредила за погасяване на банков кредит, а субсидията на „Родопа мийт” ЕООД за погасяване на кредит от юридическо лице.

Обвинителният акт е основен процесуален документ, с който прокуратурата упражнява конституционното си правомощие да повдига обвинение и да привлича към наказателна отговорност определени лица. Освен това внасянето на обвинителния акт в съда поставя началото на съдебната фаза на наказателния процес и предопределя и очертава предмета на доказване в съдебното производство. Поради тази причина изискванията на чл. 246 НПК към формата и съдържанието на обвинителния акт са силно завишени.

Съгласно задължителната съдебна практика на върховната съдебна инстанция, отразена в ТР № 2/2002 ОСНК, т. 4.2. чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

Обвинителният акт е единство между обстоятелствена и заключителна част. Между тези две части на акта трябва да е налице единство и корелация.

Внесеният срещу подсъдимите по делото обвинителен акт съдържа обстоятелствена част от 27 страници, в които прокурорът излага твърдения за: същността, процедурите и нормативната основа за функциониране на програма САПАРД; обобщено твърдение за участието на подсъдимите по делото в процес по внос-износ на машини за месопреработвателната промишленост, които се представяли пред органите на програмата; подробно описание на закупените от всяко едно от шестте дружества машини в рамките на програмата на ДФ „Земеделие”; обобщено твърдение, че управителите на дружествата представяли пред длъжностни лица от фонда фактури-документи с невярно съдържание, както и че за тези обстоятелства се води отделно наказателно производство; подробна информация за постъпването на субсидиите по сметките на дружествата-бенефициенти, както и за последващото разпореждане с тях от подсъдимите по делото; подробно изложение на 11-те парични превода от сметки на „Кингстън ентерпрайсиз” по сметка на „ДЮНИ” АД; данни от фирмените регистри за дружествата бенефициенти по програма САПАРД; обобщени твърдения за връзки и отношения между подсъдимите, като участници в престъпна група.

Поначало в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му (чл. 102, ал. 1, т. 1 НПК), както и времето и мястото на извършване на престъплението, пълните данни за личността на обвиняемия. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство (ТР № 2/2002 г., ОСНК).

Настоящият съдебен състав прие, че изложението на обстоятелствата в обвинителния акт по делото съдържа твърдения за съставомерните факти, времето и мястото на извършване на деянията, данни за личността на подсъдимите. Налице са достатъчни по обем фактически твърдения относно съществуването на организирана престъпна група с участието на подсъдимите по делото, както и твърдения за извършено от всеки от подсъдимите престъпление по чл. 253 НК. Както се посочи и по-горе по отношение на някои от съставомерните факти (това за съществуването на организирана престъпна група и за действията на управителите във връзка с внос-износ на машини и представяне на фактури с невярно съдържание пред ДФ „Земеделие”) твърденията на прокуратурата са обобщени, но все пак достатъчно ясно разкриват същността и естеството на обвинението. Цялостната оценка на обстоятелствената част на обвинителния акт, според настоящия състав на САС позволява, да се установят съставомерните признаци на престъпленията, за които е повдигато обвинение срещу подсъдимите. В този смисъл подсъдимите са в състояние на разберат фактическите и правни рамки на обвинението, в които да организират ефективно своята защита.

Могат да бъдат отправени упреци към правната структура и фактическата пълнота и степен на конкретност на обстоятелствената част на обвинителния акт, но тези упреци не променят констатацията, че обвинителната теза е ясна, а фиксират недостатъците на погрешно заложената в нея концепция, което не е въпрос на процесуалната годност на обвинителния акт, а на неговата юридическа обоснованост. С други думи, недостатъците на обвинителния акт отразяват материалноправните проблеми на обвинението, което е въпрос по съществото на делото и неговото решаване се извършва с присъдата.

В този смисъл обвинителният акт не е основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, доколкото повдигнатото обвинение е разбираемо в своята фактическа и юридическа част за съда и страните по делото.

Следователно винаги, когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него. Доколкото по тези въпроси е налице пълнота в достатъчна степен, внесеният обвинителен акт покрива стандартите на чл. 246, ал. 2 НПК.

Отделно от това, всякакви възражения относно правната конструкция на обвинението и концептуалния подход на прокурора при формулиране на обвинителния акт са въпроси, които засягат съществото на делото и не могат да служат като основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза. Това е така, защото в състезателния съдебен наказателен процес съдът следва да изпълнява ролята на арбитър, като не подпомага страните, включително тази на обвинението, която по дефиниция разполага с държавновластнически ресурси и е по-силна. Едновременно с това, съдът не може и не трябва да изземва обвинителната функция, защото конституционно тя е изключителен прерогатив на прокуратурата, според чл. 127, т. 3 Конституцията. Съдът в наказателения процес като субект, който осъществява функцията по ръководство и решаване, не може да указва или да съветва прокуратурата срещу кои лица и какво обвинение да повдига. По тези теми, САС ще вземе подробно отношение по-надолу в правната си аргументация.

Следва да се отбележи, че не се забелязва непълнота на заключителната част на обвинителния акт (съобразно изискванията на чл. 246, ал. 3 НПК), както и противоречия между двете части на акта, които да водят до неговата неяснота. Същевременно, при извършената служебна проверка, САС не констатира на досъдебното производство да са допуснати такива нарушения на процесуалните правила, които да имат характера на съществени по смисъла и тълкуването на ТР № 2/2002 г. на ОСНК.

Предвид изложените съображения въззивния съдебен състав прие, че не са налице основанията по чл. 334, т. 1, вр. с чл. 335, ал. 1, т. 1 НПК за връщане на делото за ново разглеждане на прокурора.

3. По основателността на протеста на прокурор от СГП против оправдателната част на присъдата, относно обвинението повдигнато срещу подсъдимия Людмил Стойков за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, пр. 2 НК, както и по основателността на жалбите на подсъдимите Николов, Николова, Шаркова, Иванов, Ангелов относно осъдителната част на присъдата за извършено от тях престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Основните акценти в протеста на прокурора се свеждат до твърдения за:

- необоснованост на възприетите в присъдата на СГС доводи в подкрепа невинността на подсъдимия Стойков;

- обвинението срещу Стойков по този пункт се установявало от: факта на преминаването на парични средства в значителен размер от сметките на „Кингстън Ентърпрайзис„ ЛЛС към останалите дружества, използвани за инкриминираната престъпна дейност и дружеството „Хот метал трейдинг”, за което се сочи че е контролирано от подсъдимия Стойков, както и качеството му на изпълнителен директор на дружеството „Дюни” АД; връзка на „Кингстън ентърпрайзис” ЛЛС, дружество, регистрирано в САЩ, Делауеър и дейността на подсъдимия Стойков;. пълномощници на същото дружество са подсъдимият Николов и свидетелката Радкова, която се намира във фактическо съжителство с подсъдимия Стойков, като двамата подсъдими Николов и Стойков и свидетелката Радкова, в качеството им на акционери в различни дружества участват в разпределението на паричните средства до „Дюни„ АД;

В жалбите на подсъдимите Николов, Николова, Шаркова, Иванов, Ангелов не се съдържат конкретни правни възражения срещу тази част на присъдата, освен обобщеното твърдение, че присъдата е необоснована, тъй като обвиненията не са доказани по несъмнен начин.
След като извърши своя собствена преценка на доказателствата по делото, САС счита, че правните изводи на първата инстанция за оправдаването на подсъдимия Стойков по възведеното му обвинение по чл. 321, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК са обосновани и законосъобразни. Същевременно, апелативната инстанция счита, че признаването за виновни и осъждането на подсъдимите Николов, Николова, Иванов, Шаркова и Ангелов по обвинението за участието им, а за Николов и за ръководството на организирна престъпна група, е необосновано и незаконосъобразно, поради което отмени тази част на присъдата като неправилна и постанови оправдаването на подсъдимите по това обвинение.

Обосновани са изводите на решаващата съдебна инстанция за това, че в материалите по делото не се съдържат доказателства за това Стойков да е образувал и участвал в организирана престъпна група, включваща подсъдимите Николова, Шаркова, Главев, Ангелов, Иванов и ръководена от подсъдимия Николов, създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 НК. Едновременно с това, необосновани и в разрез с приобщените по делото доказателства са правните изводи на градския съд за съществуване на ръководена от подсъдимия Николов организирана престъпна група, в която да са участвали Мариана Николова, Анна Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов.

Законова (легална) дефиниция на понятието „организирана престъпна група” се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 20 НК. С оглед измененията на тази правна норма и предвид изискванията на чл. 2, ал. 2 НК САС прецени, че по-благоприятна се явява редакцията на закона преди изменението му със ЗИДНК (ДВ, бр. 27/2009 год.), тъй като изменената разпоредба предвижда наличието на още един съставомерен признак, който понастоящем е въздигнат в квалифициращо обстоятелство. Според посочената редакция на наказателния закон организираната престъпна група представлява структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели набавянето на имотна облага. Касае се за група от лица, чийто числен състав включва минимум трима души, които не са събрани случайно, инцидентно за непосредствено извършване на едно конкретно престъпление, а за трайна, продължителна във времето връзка между членовете на групата (организатори, ръководители и участници). За съставомерността на деянието не е необходимо тази продължителност на контактите да бъде предварително фиксирана като определен срок, за което аргумент е разпоредбата на чл. 93, т. 20, изр. 2 НК. При това според определението, дадено в чл. 93, т. 20, изр. 2 НК сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците или на развита структура.

За съставомерността на деянието е необходимо и достатъчно членовете на сдружението да осъзнават, че са част от група, че наред с тях за постигане на общата престъпна цел действат и други лица, че както техните действия, така и постъпките на останалите са подчинени на едно общо решение за извършване на определена категория или категории престъпления без в същото време да е нужно всички членове на групата да се познават поименно, да контактуват непрестанно с всички останали участници, да получават непрекъснато нареждания от едно и също лице. Не е необходимо също така персоналният състав на групата да остава един и същ, непроменен през целия период на функционирането и съществуването й – възможно е някои от членовете да преустановят участието си по- рано, други да се включат по- късно, а трети да променят функциите, които изпълняват; единственото изискване, което трябва да бъде изпълнено във всеки един момент, е това за числеността на групата – броят на членовете (организатори, ръководители или участници) не трябва да бъде по – малък от трима души.

За да се приеме, че съществува организирана престъпна група, не е необходимо да бъдат осъществени престъпленията, които групата си е поставила за цел или ако те са реализирани – в тях да са взели участие всички членове на престъпното сдружение. Достатъчно е само да бъде установено, че свързването, контактите между членовете на сдружението са подчинени на общото им намерение да бъдат извършени престъпления, които са наказуеми с лишаване от свобода повече от три години (законодателят е имал предвид максимума на наказанието, предвидено за съответното престъпление). Целта в случая се явява обединяващото, свързващото звено между членовете на групата. С оглед тези характеристики на организираната престъпна група следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 321 от НК във всичките форми на изпълнителното деяние визира предварителна престъпна дейност, осъществявана при необходимо съучастие.

Самите форми на изпълнителното деяние, уредени в чл. 321, ал. 1 и 2 НК се отличават със следните особености:

Образуването на престъпна група по смисъла на чл. 321, ал. 1, пр. 1 НК се характеризира със съгласуване на волите на три или повече лица, за да се създадат трайни взаимоотношения между тях. Деецът дава началото на дейността на престъпното сдружение с неговото консолидиране, извършва действия по създаването на организирана престъпна група без да е необходимо той по-нататък да бъде неин член.

Ръководител на групата съгласно чл. 321, ал. 1, пр. 2 НК е лицето, което поставя общи или конкретни задачи в изработването на план за действие или дава други указания по осъществяване на поставените цели от групата; това е лицето, което взема управленски решения относно това как и по какъв начин ще бъдат реализирани целите, с оглед които е създадено престъпното сдружение.

Третата форма на изпълнително деяние, визирана в чл. 321, ал. 2 НК е участието в групата. Касае се за членуване, за обвързване във взаимоотношения с останалите членове на групата, свързани с изпълнение на поставените задачи.

За да бъде осъществено престъплението по чл. 321 НК не се налага деецът да бъде едновременно организатор, ръководител и участник в групата.

3.2. В обстоятелствената част на обвинителния акт (страница 26-27) се съдържат следните фактически обстоятелства за обвинението по чл. 321, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК:

- “независимо от обстоятелствата за роднински или трудовоправни отношения между подсъдимите Николов, Николова, Шаркова, Главев, Иванов и Ангелов, във връзка с осъществяваната търговска или друг тип дейност, всеки един от тях действа с убеждението за съпричастност към едно цяло по отношение на извършените финансови операции със средствата, неправомерно придобити като субсидии по програма САПАРД”;

- “налице е разпределение на функциите в продължителен период от време (над две години) за всеки един от тях, като силно е застъпено използването на технически средства за комуникация, висока степен на организираност и подготовка за участие по програма САПАРД”;

- “за целия инкриминиран период едноличен собственик на капитала в дружествата „Родопа мийт” ЕООД, „Родопа голд” ЕООД и „Родопа консерв” ЕООД е било дружеството „Палмигруп” АД; Иван Иванов е бил едноличен собственик на „Палмигра” ЕООД и управител на „Птицекланица Чубра” ООД; Марио Николов и Мариана Николова са съпрузи, а последната е управител на „Еврофриго” АД”;

- “Марио Николов бил пълномощник на „Палмигруп” АД, а също имал спесимен за сметките на „Птицекланица Чубра” ООД и „Палмигра” ЕООД, а в администрацията на това дружество работела Анна Шаркова”;

- че подсъдимият Стойков притежавал миноритарен пакет от собствеността на „Еврофриго” АД чрез фирмата си „Ладимекс Л”; бил изпълнителен директор на „ДЮНИ” АД; пълномощници на „Кингстън Ентърпрайзис” ЛЛС били Марио Николов и Елза Радкова, която фактически съжителствала с Людмил Стойков; „Кингстън Ентърпрайзис” бил един от основните туроператори на „ДЮНИ” АД;

- „Птицекланица Чубра” ООД, „ Палмигра” ЕООД, „Еврофриго” АД, „Родопа мийт” ЕООД, „Родопа голд” ЕООД и „Родопа консерв” ЕООД и „Палмигруп” АД имат едни и същи адреси за кореспонденция и управление.

Така изложените факти обвинението счита, че водят до извод за това Стойков да е образувал и участвал в престъпна група, която се ръководела от Николов, а в нея участвали останалите подсъдими по делото.

- от приложените към досъдебното производство доказателствени материали се установява, че дружествата „Родопа мийт” ЕООД, „Родопа голд” ЕООД и „Родопа консерв” ЕООД са учредени с различни учредителни актове, като собственици на капитала на едноличните дружества с ограничена отговорност и управители са били съответно Анна Шаркова на „Родопа мийт”, Григор Главев на „Родопа голд” и Валентин Ангелов на „Родопа консерв”. Противно на този безспорно установен факт, както в обвинителния акт, така и в мотивите на първоинстанционната присъда (лист 735, началото) се приема, че трите споменати дружества са учредени с един учредителен акт от 01.10.2002 г. на „Палмигруп” АД, вписани са на една и съща дата 14.10.2002 г., с един и същи адрес;

- Иван Иванов е бил управител на дружеството „Птицекланица Чубра” ООД, но тази позиция е заемал след инкриминирания период. Към момента на сключване на договора по програма САПАРД и получаване и превеждане на субсидията, управители са били съответно Лазарина Георгиева и Мариана Пиронкова;

- заключението на допълнителната банкова експертиза установи, че Марио Николов не е имал право, нито фактически се е разпореждал със суми по сметките на „Птицекланица Чубра” ООД и „Палмигра” ЕООД. Противно на това в обвинителния акт и мотивите на СГС се приема, че Николов е имал спесимен да управлява банковите сметки на дружествата;

- в обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че „Птицекланица Чубра” ООД, „ Палмигра” ЕООД, „Еврофриго” АД, „Родопа мийт” ЕООД, „Родопа голд” ЕООД и „Родопа консерв” ЕООД и „Палмигруп” АД имат едни и същи адреси за кореспонденция и управление. Коректно и вярно е да се приеме, че не всички дружества са имали едни и същи адреси на управление, а че част от тях имат, по групи общи адреси на управление и кореспонденция.