Мотиви по внохд №251/11 г., Сас, но, 7 състав

По нататък съдът се позовава на някакви „протоколи” (лист 737 края), от които се установявало, че машините в „Еврофриго” били стари, с година на производство 1989 г., че са подменени табели на част от машините в производствената база на „Птицекланица Чубра” ООД. Протоколи за извършени процесуално-следствени действия, които да удостоверят огледи или претърсвания в дружествата-бенефициети не са приложени в кориците на делото, такива не се извършвани. В този смисъл всички фактически и доказателствени изводи на съда в тази насока са неверни, произволни и необосновани.

В контекста на изложеното изцяло произволна, необоснована и неподкрепена от доказателства по делото е крайната констатация съда, изложена в края на лист 737 от митивите: „Тези обстоятелства, констатирани при извършените претърсвания през 2007 г. и разгледани на фона на развитието на търговските дружества обосновават извод, че в условията на общност на умисъла, подсъдимите са извършили всички конкретни действия за получаването на субсидиите по програма САПАРД с ясното съзнание че няма да изпълнят задълженията си по договорите за инвестиция на нови машини и оборудване, а ще въведат в тази насока в заблуждение ДФ „Земеделие”, като в крайна сметка получат средства по програмата, които не им се следват”.

Все в тази насока, като едностранчиви и превратни следва да се оценят общите констатации на съда, според които икономическата свързаност на дружествата-бенефициенти по САПАРД е равнозначна на взаимна зависимост с престъпна цел. Криминилизирането на самата търговска дейност е неприемлив и недопустим резултат в условията на пазарно стопанство. Икономическата свързаност и зависимост на търговски дружества и други стапански субекти е проявление на законосъобразното протичане на пазарните отношения. Разглежданата търговска свързаност може да бъде използвана с престъпни намерения и да доведе до престъпна дейност на конкретни физически, наказателноотговорни лица. За това обаче, е необходимо да са налице конкретни факти, а не както в случая общи, кухи, изпразнени от фактическо съдържание изречения, които многократно се повтарят в мотивите на атакуваната присъда, което не е в състояние да постигне тяхната достоверност и убедителност.

Преценката на изпратените от чуждите държави материали, с оглед тяхната доказателствената допустимост и годност според българското процесуално законодателство, изисква следния диференциран подход: касае се за материали изпратени по реда на международната правна помощ по наказателни дела и на второ място, материали, които са предадени по реда на трансфера на наказателно производство.

Според чл. 471, ал. 1 НПК международната правна помощ по наказателни дела се оказва при условията на сключен международен договор, по който Република България е страна. Съгласно чл. 471, ал. 2 НПК международната правна помощ включва: връчване на документи; действия по разследване; събиране на доказателства; предоставяне на информация; други форми на правна помощ, ако са предвидени в международен договор, по който Република България е страна, или са наложени при условията на взаимност.

Международните договори, по които Република България е страна в разглежданата материя са: Конвенция съставена от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз, ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 5.07.2007 г. - ДВ, бр. 58 от 17.07.2007 г., издадена от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 23 от 29.02.2008 г., в сила за Република България от 1.12.2007 г. и Европейска конвенция на Съвета на Европа за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, ратифицирана със закон, приет от 36-о Народно събрание на 27.04.1994 г. - ДВ, бр. 39 от 1994 г., влязла в сила за Република България на 15.09.1994 г., издадена от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 8 от 24.01.1995 г.

В посочените нормативни текстове от НПК, както и съответните правила от двете, цитирани конвенции за взаимопомощ по наказателноправни въпроси се съдържат сходни правни инструменти при осъществяване на правната помощ: молещата държава може да иска от замолената държава извършване на конкретни действия по разследването – разпити на свидетели, претърсвания, иззмвания и други, събиране на други доказателства; може да иска връчване на документи или предоставяне на информация.

Като се има предвид изложеното следва да се прецени доказателствената стойност на коментираните от първата инстанция протоколи за разпит на германските граждани Улрих Райзахер и Михаел Енгелхардт. Съставът на градския съд е приел, че протоколите за разпит на Райзахер и Енгелхардт имат качество на писмени доказателства и като такива са годен източник на релевантни за делото факти.

Установява се, че по молби за правна помощ, отправени от българските разследващи органи на 21.02.2007 г. и 19.04.2007 г., на 12 юни 2007 г. ръководещият областен прокурор в Аугсбург, Федерална Република Германия, е изпратил заверени копия на документи, образци от подписите на двамата германски граждани, както и протоколи за разпит на уличените лица Райзахер и Енгелхардт. Писмото на немската страна и съпътстващите го материали са приложени на л. 16 и следващите в том 23 от досъдебното производство.

Установява се, че приложените протоколи за разпит удостоверяват извършени процесуални действия по наказателното производство, което се е водило срещу двамата германски граждани от прокуратурата в Аугсбург, ФРГ № на преписката 36/06-649.

Чрез инструментите на международната правна помощ по наказателни дела, е било допустимо и възможно, по искане на българските разследващи органи, да бъдат извършени нарочни разпити на двамата германски граждани в качеството им на свидетели, и протоколите за разпит да бъдат по тази начин надлежно приобщени към доказателствения материал по досъдебното производство. Съдебна поръчка за разпит като свидетели на Райзахер и Енгелхардт не е била искана и не е била извършвана по настоящето производство. Изпратени са посочените по-горе протоколи за разпит в качеството им на обвиняеми по наказателното производство, водено срещу тях във Федерална Република Германия. Тези протоколи имат характер на доказателствено средство по друго наказателно производство и не могат да бъдат ценени като писмени доказателства в настоящето дело, тъй като не притежават доказателствена стойност, съобразно правилата за правната помощ по наказателни дела, посочени в НПК и приложимите международни договори. Противното тълкуване би било грубо заобикаляне на процесуалния закон. Това е така, защото както по българския процесуален закон, така и според правилата за международната правна помощ показанията на свидетел се приобщават само чрез провеждане на разпит от компетентните органи на замолената държава по искане на съответните органи на молещата държава. В случая се касае за разпит на двете лица, проведен по друго наказателно производство, в което те имат качество на обвиняеми. Възможността тези материали да бъдат ползвани от българския съд, е могла да се реализира, но при използване на други инструменти на международното сътрудничество по наказателни дела, което ще бъде обсъдено по-долу от състава на САС.

Поради изложените съображения САС прие, че обсъжданите протоколи за разпит на германските граждани Райзахер и Енгелхардт в качеството им на обвиняеми по воденото срещу тях наказателно производство във ФРГ следва да бъдат изключени от доказателстваната съвкупност по настоящето дело.

В проведеното въззивно съдебно следствие, САС не прие за необходимо извършване на разпит като свидетели (непосредствен, чрез видеоконференция или съдебна поръчка) на двамата германски граждани по две причини. Фактите, за които те биха свидетелствали не са инкриминирани от прокуратурата в обвинителния акт, а същевременно, в голяма степен липсата на техните показания се компенсира от доказателствените материали от трансферираното производство.

Същевременно, правилно са ценени от решаващия съд като годни доказателства, изпратените по линия на международната правна помощ материали от Република Ирландия и Република Кипър, касаещи дейността (регистрация, банкови извлечения, справки) на дружествата „Никформ” и „Кингстън ентерпрайсиз”.

- На следващо място, следва да бъде извършена доказателствена преценка на материалите, изпратени от компетентните органи на ФРГ чрез трансфер на наказателното производство по реда на чл. 478 и сл. НПК. Въззивната инстанция споделя изводите на градския съд за това, че при провеждане на процедурата по трансфер на наказателно производство са спазени всички изисквания на процесуалния закон и международните договори, по които Република България е страна ( Европейската конвенция за трансфер на наказателни дела, обн. ДВ., бр. 104 за 2004 г.).

Установява се от материалите по делото (лист 2-7 от том 10 на досъдебното производство), че на 31.05.2007 г. Областната прокуратура в Аугсбург, Федерална Република България е отправила до Върховната касационна прокуратура на Република България молба за трансфер на наказателно производство на основание Европейската конвенцията за трансфер на наказателни дела. Молбата за трансфер е приета от ВКП при стриктно съблюдаване на изискванията и основанията на чл. 478, ал. 2 НПК. В молбата за трансфер на наказателното производство се сочи, че прокуратурата в Аугсбург води наказателно производство срещу Петя Борисова Хаджииванова, Радмил Венцеславов Петров, Анна Юриева Шаркова и Марио Алексиев Николов заради съвместна измама със субсидии съгласно параграф 264, ал. 1, 25 и ал. 2 от германския наказателен кодекс. Следва кратко описание на фактите и конкретното участие на всеки един от четиримата обвиняеми в организирането и извършването на престъплението. В молбата се пояснява, че срещу другите двама съучастници германските граждани Райзахер и Енгелхардт се води отделно наказателно производство в Германия. Към молбата за трансфер са приложени шест тома материали, които са придобили чрез приемане на наказателното производство от българската страна доказателствена стойност. Приобщените чрез трансфер на нанаказателно производство доказателствени материали са част от досъдебното производство и се намират в том 10, том 11, том 12 и том 15.

Според изричната регламентация на чл. 478, ал. 4 НПК, всяко процесуално действие, извършено от орган на молещата държава, в съответствие с националното й законодателство, се ползва в Република България със същата доказателствена сила, с която би се ползвало, ако е извършено от български орган. Това означава, че събраните и изпратени с молбата за трансфер от немската страна доказателтвени материали, запазват тази си стойност и по наказателното производство, което се води в Република България. След разделяне на наказателното производство с постановление на прокурор от СГП на 05.12.2007 г. материалите от трансфера са станали част от досъдебно производство № 134/2007 г., по което е внесен в СГС и обвинителния акт по настоящето дело.

Следва да се отбележи, че принципно би било възможно разпитите на немските граждани Райзахер и Енгелхардт, да бъдат приобщени като годни доказателства по делото, ако те са били част от материалите по трансферираното от Германия наказателно производство. Но само в случай, че са били разпитани като свидетели, а не и като обвинени лица. Видно е от материалите по делото, че разпитите на германските граждани в качеството им на обвиняеми не са били част от трансферираното производство и това е логично, доколкото срещу тях се е водило отделно, различно накаказателно производство във Федерална Република Германия.

Същественото в случая е, че независимо от изключването на протоколите за разпит като обвиняеми на германските граждани Райзахер и Енгелхардт, то същото в голяма степен се компенсира от анализа на доказателствените материали, приобщени при трансфера на наказателното производство.

От съдържащите се в том 10-15 от досъдебното производство материали, първоинстанционният съд правилно е преценил, че се установяват факти, които имат отношение към обвинението за участие в организирана престъпна група на подсъдимите Марио Николов и Анна Шаркова. Другите две лица, за които се съдържат доказателства, че са имали участие и личен принос в престъпната дейност са Радмил Петров и Петя Хаджииванова, които обаче не са обвиняеми по делото, а имат само качеството на свидетели.

Важно е значението на иззетите при извършеното на 09.02.2006 г. претърсване в офиса на търговското дружество „Улрих Райзахер”, ФРГ документи – фактури, митнически документи, оферти и други книжа, свързани със сключване на договори, електронна кореспонденция между двамата германски граждани и подсъдимите Марио Николов, Анна Шаркова и свидетелите Петя Хаджииванова и Радмил Петров. От съдържанието на кореспонденцията се установява, че Улрих Райзахер е получавал указания от подсъдимия Николов за това какво да вписва във фактурите за покупко-продажба на машини, в това число данни относно характеристиките на машините и размера на продажната им цена.

В писмо от 10.06.2002 г. от Радмил Петров до Райзахер (лист 19 от том 10 на досъдебното производство) се съдържат данни, от които се установява, че Радмил Петров дава сведения на германския гражданин за това, че от България за Германия ще бъдат изнесени машини; че за тези машини следва да бъдат съставени фактури, в които да се впише написаното от самия Петров; че износител на машините са три български дружества („Сънимекс” ООД, „Ружие” АД и „Палмигруп” АД; че купувач и по трите фактури следва да бъде вписано дружеството „Никформ” ООД, Дъблин, Ирландия, а като консигнатор следва да се впише ГПС „Улрих Райзахер” Германия. Петров ясно пише на Райзахер, че фактически машините за месопреработвателната промишленост следва да бъдат получени от немското дружество от „Никформ”, на което са изпратени от българските дружества. В обсъжданото писмо Петров уговаря изпращането на фактура за машините, с цени, които германската страна желае да впише.

В писмо от 26.04.2004 г. (лист 21-22 от том 10 на досъдебното производство) от Радмил Петров до Райзахер, той уговаря какво съдържание да се впише във фактури за покупко-продажба на машини за месопреработвателната промишленост между дружествата „Кингстън”, „ГПС Райзахер” и „Хьогер” ООД. Писмото е подписано „с приятелски поздрави Радмил Петров от името на Марио”. Идентично по съдържание е и писмото на Радмил Петров до Райзахер от 24.03.2004 г., проложено на лист 22-23 от том 10 на досъдебното производство.

На 27.08.2002 г. Марио Николов изпраща писмо на Райзахер (като ползва електронни адрес на Петя Хаджииванова), в което му указва какво съдържание на фактурите да попълни, относно характеристиките на машините и цената. Споменава също, че „ще започнем превода ва около 150 000 евро и ще Ви дадем инструкции къде да ни върнете парите, за да продължим с превода (ние нямаме възможност да правим преводи на по-големи парични суми в момента).” От последното вписване става ясно, че Николов не плаща реално завишената цена по фактурата, а изразява намерение за неколкократно опериране с една и съща парична сума. Във факс от 13.11.2002 г. на Марио Николов до Райзахер, той обръща внимание за сгрешен код във издадена от немската фирма фактура и моли за промяна, тъй като това може да създаде проблем при плащането от САПАРД.

С писмо на Анна Шаркова до Райзахер от 25.02.2003 г., Шаркова го уведомява, че съгласно уговорките му с Николов, изпраща текст на писмо, което немското дружество ГПС „Улрих Райзахер” трябва да изпрати до българското Министерство на земеделието относно вписванията в определена фактура. По делото е приложено писмо от немското дружество до Министерство на земеделието на РБ от 26.02.2003 г., в която се обявяват новите серийни номера на упоменатите в изпратена фактура № МD- 671/02 машини. Писмото напълно съответства на дадените предния ден указания от Анна Шаркова до Райзахер.

В писма от 09.08.2002 г. и 27.08.2002 г. между Марио Николов и Райзахер и Енгелхардт се съдържат данни за уговаряне съдържанието на фактура № МD- 671/02 и вписване на завишена цена за машина за месопреработвателната промишленост.

В обобщение може да се посочи, че от съдържанието на поредица факсове и електронна кореспонденция за периода 2002 г. – 2004 г. между Райзахер и Енгелхардт, от една страна и от българска страна - Николов, Шаркова, Хаджииванова и Петров, се установява, че споменатите лица активно са уговаряли покупко-продажба на машини за месопреработвателната промишленост, както и са договаряли за манипулиране на даните в издаваните фактури (и конкретно за вписване на завишени цени, определени данни за произход и серийни номера на машините), които впоследствие да бъдат използвани за представяне пред органите по програма САПАРД.

Показателно в това отношение е писмото, изпратено от Радмил Петров на Райзахер на 26.04.2004 г., в което той дава указания за попълване на съдържанието на фактура за покупко-продажба на машини, с точно посочване на цените, както и включената комисионна за Райзахер, като отплата за неговото съдействие за изготвяне на документи по указан от българската страна начин.

В заключение следва да се посочи, че комплексната преценка на доказателствените материали, получени чрез трансфер на наказателното производство от Федерална Република Германия (конкретно подробната електронна кореспонденция между Райзахер, Енгелхардт, от една страна и Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров), както и тези, получени по линия на международната взаимопомощ по наказателни дела (данните за участие на Марио Николов към дейността на „Никформ”, Ирландия и „Кингстън ентърпрайсиз”, Кипър), мотивират САС, както и състава на решаващия първоинстанционен съд, да приеме за установени фактически връзки и взаимодействие между лицата Райзахер, Енгелхардт, Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров, насочени към осъществяване и направляване на процес за внос-износ на машини за месопреработвателната промишленост в полза на част от инкриминираните дружества –бенефициенти по програма САПАРД, вписване на манипулирани данни за характеристики на машините и цени в продажните документи (фактури, митнически документи), извършване на фиктивни плащания между немските и българските дружества, с крайна цел представяне на така създадените документи пред компетентните власти в РБ по програма САПАРД.

Особено съществено е, че данните съдържащи се в електронната кореспонденция не са изолирани, а съответстват на споменати в самите писма фактури, писма и други документи, приложени по делото. Съвпадението е не само по имената на дружествата, но и по вид машини, цени, други индивидуални характеристики. В този смисъл САС намери, че правилно градският съд е възприел като допустимо и достоверно доказателство обсъжданата до тук електронна кореспонденция.
ж) По отношение на доказателствения анализ на първоинстанционния съд относно свидетелските показания и експертизите:

- Пред първата инстанция е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 НПК, като за част от свидетелите и вещите лица, страните са изразили съгласие да не се провежда техния разпит, а протоколите за разпит и писмените заключения се приобщят по реда на чл. 283 НПК.

Поначало съставът на градския съд е спазил процесуалните изисквания на глава 27 НПК. Единственият пропуск се свежда до липсата на изрично произнасяне на съда в края на съдебното следствие за прочитане на протоколите от разпитите на свидетелите и заключенията на вещите лица, на основание чл. 283 НПК. От протокола за проведеното на 22.02.2010 г. съдебно заседание, което е единствено доказателство за случилото се в процеса (на лист 617 от съдебното дело), се установява, че съдът е постановил общо прочитане на материалите, събрани в производството. Липсата на изрично прочитане на протоколите от процесуалните действия по чл. 373, ал. 1 НПК, се дължи на формална непрецизност на съда, която няма характер на процесуално нарушение от категорията на съществените.

В мотивите на проверяваната присъда е извършен анализ на показанията на свидетелите Марияна Пиронкова, Емил Иванов и Петър Кръстев, дадени от тях на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 373, ал. 1 НПК. Съдът е възприел показанията на посочените трима свидетели, като е извел извод за тяхната достоверност. САС като цяло се съгласява с доказателствения коментар на градския съд, но прави впечатление, че част от показанията на свидетелите са тълкувани превратно, а изводите, които съдът е направил не съответстват на действителното съдържания на гласните доказателствени средства:

Свидетелката Марияна Пиронкова е изпълнявала длъжността управител на „Птицекланица Чубра” ООД от месец март до месец юли 2003 г. По отношение на фактите, съобщени от нея, че: Марио Николов също е бил упълномощен, освен нея да оперира със сметката на дружеството, по която е постъпила субсидията от САПАРД, както и, че той е разполагал с електронен подпис и е извършвал електронно банкиране, показанията на Пиронкова категорично се оборват от заключението на допълнителната банкова експертиза, назначена и приета в хода на въззивното съдебно следствие, проведено пред САС. Същевременно, градският съд е тълкувал изолирано и невярно твърдението на свидетелката за отношенията й с подсъдимия Марио Николов. В показанията си на лист 216, от том 26 на досъдебното производство, тя е заявила: „Това което аз знам е, че „Птицекланица Чубра” ООД е част от холдинга „Палмигруп”, а Марио е един от собствениците на холдинга. В това му качество го възприемах като мой началник, а и той се държеше като такъв.” Цитираната част от показанията на свидетелката е интерпретирана от състава на решаващия съд в мотивите на присъдата по следния начин: „Той (Николов) се държал като началник на дружеството и като такъв бил възприеман от свидетелката.” Налага се извода, че тази част от показанията на Пиронкова е тълкувана невярно и в разрез с действителното им съдържание. Същественото е, че за важния съставомерен факт, дали подсъдимият Николов е имал право и фактически дали се е разпореждал с парични средства от сметката на дружеството „Птицекланица Чубра” ООД, показанията на свидетелката Пиронкова се оборват по несъмнен начин от посоченото по-горе заключение на банковата експертиза, а всъщност и от приложените към това заключение банкови и счетоводни документи.

Следва да се отбележи, че свидетелката Пиронкова е разпитана пред апелативния съд в съдебно заседание от 18.07.2012 г.. В показанията си ( лист 1118 от въззивното съдебно дело) тя показва чувствително колебание относно обсъждания по-горе факт. Липсва категоричност за това, че е знаела Марио Николов да се е разпореждал със суми по сметките на дружеството, а поддържа твърдението, че от банкова служителка в „Уникредит Булбанк”, клон Карнобат е знаела за принципната възможност Николов да се разпорежда със сметката на дружество, но не и че е извършвал такива действия.

В обобщение САС приема, че обсъдените показания на свидетелката Пиронкова от досъдебното производство и от въззивното следствие, по отношение на посочените по-горе факти, са недостоверни, оборени от други доказателства по делото, поради което не се вземат предвид при установяване на релевантната фактология по делото.

Показанията на свидетелите Емил Божинов Иванов и Петър Гаврилов Кръстев (л. 217-219 и 223-225 от том 26 на досъдебното производство), които са били през инкриминирания период, служители, съответно в „Еврофриго” АД и „Палмигруп” АД, също са интрепретирани превратно от състава на градския съд. В показанията на двамата свидетели се съдържа най-обща информация за това, че подсъдимите по делото са заемали определени длъжности по трудов договор в двете дружества. Нито Иванов, нито Кръстев дават оценки или съобщават конретни факти за отношенията между подсъдимите. Въпреки това в мотивите на присъдата се извежда, че „свидетелят Кръстев удостоверява чрез показанията си близките отношения между подсъдимите, изразяващи се във взаимно доверие, изразено чрез предоставянето на управленски и ръководни функции в процесните дружества.” Изводът направен от първонистанционния съд, е произволен и не отговаря на съдържанието на обсъжданите показания на Иванов и Кръстев. Поради това, САС макар и да възприема показанията на двамата свидетели, не споделя доказателствената им оценка, извършена от градския съд.

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е проведен разпит на свидетелите Добромир Костиев и Стоян Бояджиев, които в инкриминирания период са били съдружници в „Птицекланица Чубра” ООД. САС споделя, изводите на решаващия съд относно достоверността на показанията на двамата свидетели, които установяват че не са проявявали особен интерес към оперативното управление и дейността на дружеството, а решаването на тези въпроси били делегирали на управителите на дружеството. В показанията на Костиев и Бояджиев не се съдържа информация относно отношението и ролята на подсъдимия Марио Николов към дейността на дружеството „Птицекланица Чубра” ООД. При анализа на показанията на свидетеля Костиев, първоинстанционният съдебен състав е изразил съждението, че неговото присъствие в дружеството е „формално, случайно и ненужно.” Като оставим настрана, несполучливата от правна гледна точка формулировка на съждението, то оценката на съда следва да се приеме за пресилена, защото е фактически неподкрепена. Действително от показанията на двамата свидетели се установява, че тяхното отношение към дейността на дружеството не е било особено активно и заинтересовано. Причината за това би могла да бъде от различно естество, но тя не е несъмнено установена по делото. Все пак, като се имат предвид обсъдените по-горе данни от електронна кореспонденция между подсъдимите Николов, Шаркова, свидетелите Хаджииванова и Петров и германските граждани Райзахер и Енгелхардт, може да се сподели извода на СГС, че Марио Николов е имал известно влияние върху дейността на дружеството, доколкото е „диктувал” (посредством лични електронни писма и чрез своите служители) на германските граждани съдържанието на фактурите при закупуване на машини от Германия за „Птицекланица Чубра” ООД.

Съдът е коментирал и показанията на свидетелката Петя Хаджииванова, като не е дал вяра на казаното от нея, относно отричането на познанство с Марио Николов. От една страна САС споделя извода, че установените по делото факти (основно от цитираната вече многократно електронна кореспонденция) опровергават казаното от свидетелката, че не познава Николов. По същественото при коментара на показанията на Хаджииванова е, доколко те са процесуално допустими. Идентична е ситуацията и с показанията на свидетеля Радмил Петров. Тези двама свидетели са подсъдими в друго наказателно производство, което има за предмет обвинение за документна измама и организирана престъпна група с цел извършване на такива престъпления. Видно от обвинителния акт по това производство (който е приложен към материалите от първоинстанционното производство) обвиненията срещу Петров и Хаджииванова касаят идентични факти, с тези, които са предмет на тяхното свидетелстване. Съвсем основателно в този случай, с оглед охрана на правото на защита на Петров и Хаджииванова, същите не следва да се разпитват за същите обстоятелства, защото по този начин се постига заобикаляне на процесуалния закон. Доколкото обаче, показанията на тези свидетели не допринасят по никакъв начин за пълнотата на фактите по делото, изключването им от доказателствената съвкупност е лишено от практическа стойност.

САС намира за обосновани и правилни изводите на градския съд в частта за възприемане на заключенията, които са приобщени по реда на чл. 371, т. 1 НПК, вр. с чл. 373, ал. 1 НПК: заключенията на икономическите, комплексната банкова и графическите експертизи.

По отношение на приетите в съдебното следствие пред първата инстанция заключения, САС намира следното:

Заключението на тройната комплексна техническа банкова експертиза (т. 27 от досъдебното производство), приета в съдебно заседание на градския съд, проведено на 23.11.2009 г. установява движението на парични средства по сметките на дружествата-бенефициенти. По отношение на фактите, свързани с това кои физически лица са нареждали преводите на инкриминираните субсдии по САПАРД, от сметките на дружествата бенефициенти, САС счита, че заключението на обсъжданата банкова експертиза е непълно и не съответства на отразяванията в първичните счетоводни документи. До този извод САС достигна след приемане на назначената във въззивното следствие допълнителна банкова експертиза, която е извършила пълно изследване на счетоводните документи в дружествата бенефициенти, както и на документите, намиращи се в банките. В този смисъл, не е налице противоречие между заключенията на двете експертизи, доколкото вещите лица са използвали и анализирали различни по обем документи.

При приемане на заключението на допълнителната банкова експертиза в съдебно заседание на апелативния съд, проведено на 27.06.2012, лист 971 от въззивното съдебно дело, вещите лица дават логично и обосновано обяснение за разликата в съдържанието на отговора на въпросите за това кои лица и по какъв механизъм са извършвани инкриминираните преводи със субсидиите от сметките на дружествата – бенефициенти по САПАРД. Освен, че са работели с по-голям обем от документи, на вещите лица за първи път пред въззивната инстанция е поставен изрично и ясно въпроса за конкретните лица-наредители на инкриминираните преводи. В този смисъл, настоящият състав на апелативния съд възприема изводите от заключението на допълнителната банкова експертиза и на тяхна основа направи своите фактически констатации относно конкретните физически лица, които са извършвали банкови преводи от инкриминираните сметки на дружествата –бенефициенти по програма САПАРД.