Моят път към себе си
Изтегляне 3.96 Mb.
|
| Бащата на автора в своята бакалия, ок. 1930 г.
След като приключих телефонния разговор с Джери, в съзнанието ми нахлуха и други забравени спомени за баща ми. Една дъждовна вечер, когато магазинът беше препълнен с клиенти, един огромен мъж със страховит вид грабна каса с алкохол, бързо излезе през вратата и хукна по улицата. Без да се подвоуми, баща ми се втурна да го преследва, оставяйки майка ми и мен да се справяме с многобройните клиенти. Петнайсет минути по-късно се върна с пълната каса – крадецът след две или три пресечки се уморил, пуснал плячката си и офейкал без нея. Това беше храбра постъпка от страна на баща ми. Не съм сигурен, че аз бих сторил същото. Трябва да съм бил горд с него – и как иначе? Но странно, не бях си позволил да запомня това. Бях ли се замислял някога, наистина сериозно, какъв бе животът му? Знам, че баща ми започваше работа в пет сутринта със зареждане на стока от Вашингтонската югоизточна борса и затваряше магазина в десет вечерта в делничните дни и в полунощ в петък и събота. Единственият му почивен ден беше неделя. От време на време ходех с него на борсата и работата там беше тежка и изтощителна. И въпреки това никога не съм го чувал да се оплаква. Спомням си, че веднъж разговарях с чичо Сам (наричах „чичо“ и „леля“ всички мъже и жени от кръга на емигриралите от руския щетъл), най-добрия му приятел още от детството им в Русия. И чичо Сам ми разказа как баща ми с часове се усамотявал в студеното таванче на своя дом и пишел поезия. Но всичко това приключило още в юношеството му, когато с избухването на Първата световна война той бил мобилизиран на служба в руската армия, за да участва в изграждането на железопътни линии. След войната дошъл в Съединените щати с помощта на по-големия си брат Майер, който бил емигрирал по-рано и имал малка бакалия на улица „Волта“ в Джорджтаун. Сестра му Хана и по-малкият му брат Абе го последвали. Абе пристигнал сам през 1937 г. с намерението скоро след това да доведе и семейството си, но така и не успял: нацистите избили всички, които останали в Русия, включително по-голямата сестра на баща ми и двете ѝ деца, жената и четирите деца на чичо Абе. Но за всичко това баща ми не продумваше, никога не отвори дума и за Холокоста или дори за своята родина. Поезията му също беше част от миналото. Никога не го видях да пише. Никога не го видях да чете книга. Никога не го видях да чете нещо различно от еврейския ежедневник, който, още щом получеше, разтваряше и преглеждаше. Сега си давам сметка, че е търсел информация за семейството и приятелите си. Само веднъж намекна за Холокоста. Бях на около дванайсет години и той и аз, само двамата, излязохме да обядваме. Това беше рядкост: макар по това време вече да бе продал бакалията, все още беше трудно да го откъснеш от майка ми. Никога не започваше разговора пръв. Никога не ме търсеше. Може би се чувстваше неловко с мен, макар че сред свои хора не беше никак стеснителен и не изпитваше задръжки – харесваше ми да го чувам да се смее и да разказва вицове, докато играят пинокъл. Може би се избягвахме взаимно: той никога не ми задаваше въпроси за личния ми живот, а аз никога не му казвах, че го обичам. Споменът за разговора ни по време на онзи обяд е ясен. В продължение на час разговаряхме като двама възрастни и беше прекрасно. Спомням си, че го попитах дали вярва в Бог и той отговори: „Как би могъл някой да вярва в Бог след Шоата4?“. Знам, че вече е време, крайно време, да му простя заради мълчанието, заради това, че беше имигрант и нямаше образование, заради безразличието към дребнавите разочарования на единствения му син. Време е да се избавя от срама поради неговата необразованост и да го запомня с красивото му лице, с благостта му, с хармоничните взаимоотношения с приятелите, с мелодичния глас, когато пееше еврейските песни от детството си в щетъла, със смеха му, докато играеше пинокъл с брат си и приятелите, с елегантните загребвания, когато плуваше край плажа в Бей Ридж, с любящите отношения със сестра му Хана, моята любима леля. Авторът с баща си, 1936 г. Изтегляне 3.96 Mb. Сподели с приятели:
|