Моят път към себе си
Изтегляне 3.96 Mb.
|
| Майката и бащата на автора, ок. 1930 г.
Припомняйки си изживяното, чувствам обезсърчение и понякога самота. Не мога да разчитам на паметта си, а има толкова малко живи свидетели на ранния ми живот. Сестра ми, седем години по-възрастна от мен, почина съвсем наскоро, отидоха си и повечето от старите ми приятели и познати. Когато навърших осемдесет, неочаквани гласове от миналото пробудиха някои спомени. Първо, посредством уебстраницата ми, с мен се свърза Урсула Томкинс. Не бях се сещал за нея, откакто бяхме съученици в основното училище „Гейдж“ във Вашингтон. Имейлът ѝ гласеше: „Честит осемдесети рожден ден, Ървин. Прочетох две твои книги, харесаха ми и потърсих други в нашата библиотека в Атланта. Помня те от четвърти клас при г-ца Фърнълд. Не знам ти дали ме помниш – бях приятно закръглена, с рижа къдрава коса. А ти беше красиво момче, с черна като въглен коса!“. И тъй Урсула, която си спомнях добре, смяташе, че съм бил красиво момче, с черна като въглен коса! Аз красив? Да бях знаел! Никога, дори за миг, не съм се смятал за красавец. Бях стеснителен, недодялан, неуверен и никога не бих допуснал, че някой може да ме смята за привлекателен. О, благодаря ти, Урсула! Благословена да си, задето ми каза, че съм бил красив. Но защо, защо не го направи по-рано? Това вероятно щеше да преобърне цялото ми детство! После, преди около две години, на телефонния секретар получих съобщение от далечното минало, което започваше така: „Джери е, старият ти другар по шахмат!“. Макар да не бях чувал гласа му от седемдесет години, мигом го познах. Беше Джери Фридлендър, чийто баща имаше бакалия на кръстовището на улиците „Сийтън“ и „Норт Кепитъл“, само на пресечка от магазинчето на моя баща. В съобщението си той казваше, че внучката му, която следвала клинична психология, е прочела моя книга. Спомнил си, че сме играли шахмат редовно цели две години, когато аз съм бил на дванайсет, а той на четиринайсет – време, което помня единствено като период на несигурност и съмнения в себе си. Тъй като помнех много малко от онези години, аз се възползвах от благоприятната възможност да се сдобия с обратна информация и подробно заразпитвах Джери, за да разбера какви впечатления е запазил от мен (след като, разбира се, първо споделих собствените си спомени за него). – Ти беше добро момче – каза той. – Много благ. Във времето, което сме прекарвали заедно, не сме се карали дори веднъж. – Разкажи ми още – подканих го нетърпеливо. Спомените ми оттогава са така смътни. – От време на време обичаше да се забавляваш, но обикновено беше доста сериозен и залягаше над учебниците. Бих казал дори, здраво залягаше. Когато и да минех през вас, носът ти бе заровен в някоя книга – о, да, това си го спомням много добре. – Ърв и неговите книги. И винаги четеше сложни неща, качествена литература, която изобщо не разбирах. За теб комиксите не съществуваха. Това беше вярно само отчасти – в действителност бях голям почитател на Капитан Марвел, Батман и Зеления стършел. (Не и на Супермен обаче: заради неуязвимостта му неговите приключения бяха лишени от всякакво напрежение.) Думите на Джери ми напомниха, че през онези години аз често си купувах употребявани книги от една книжарница на 7-а улица, само на пресечка от библиотеката, а със спомена за това в съзнанието ми изплува образът на една дебела, неразбираема книга за астрономия с червеникава подвързия. Макар повечето от материята в нея да ми беше непонятна, тази книга ми беше нужна за съвсем друга цел: оставях я на видно място, така че да я забелязват привлекателните приятелки на сестра ми, с надеждата да създам у тях впечатление за преждевременна умствена развитост. Доста ми се нравеше, когато от време на време ме погалваха по главата или ме даряваха с някоя прегръдка или целувка. Не бях подозирал, че Джери също е забелязал книгата – той се бе оказал неволна мишена, поразена от приятелски огън. Джери ми разказа, че обикновено съм печелел нашите шахматни двубои, но не съм умеел да губя: след края на една дълга и оспорвана партия, спечелена от него с огромни усилия в ендшпила, аз съм се намусил и съм настоял да играе с баща ми. И той се съгласил. Следващата неделя дошъл у дома и победил и баща ми, но беше сигурен, че баща ми е отстъпил. Тази история ме изуми. Аз имах добри, макар и дистанцирани отношения с баща си, но не мога да си представя как съм възложил на него надеждите си да отмъсти за моята загуба. Спомням си, че той ме научи да играя шахмат, но на единайсетгодишна възраст вече го побеждавах редовно и търсех по-силни противници, най-вече неговия брат – чичо ми Абе. Винаги съм хранил негласно недоволство към баща си, защото той никога, дори веднъж, не се опълчи на майка ми. През всичките години, в които майка ми ме хулеше и критикуваше, баща ми никога не изрази несъгласие с нея. Нито веднъж не се застъпи за мен. Бях разочарован от неговата пасивност, от неговата липса на мъжественост. Затова бях озадачен: как съм решил да натоваря него с реванша за моя шахматен неуспех? А може би паметта ми грешеше. Може би се гордеех с него повече, отколкото подозирах. Тази възможност започна да ми се струва все по-правдоподобна, когато Джери ми заразказва жизнената си одисея. На баща му не му вървяло в бизнеса и поради неуспехи семейството му било принудено три пъти да се мести, всеки път във все по-непрестижен квартал, в по-неудобно жилище. Освен това Джери трябвало да работи след училище и през летата. Дадох си сметка, че съм бил далеч по-голям късметлия от него: въпреки че често работех в магазина на баща си, това никога не е било задължение за мен. Винаги съм го правел за собствено удоволствие – чувствах се по-голям, докато обслужвах клиенти, пресмятайки стойността на покупките им, взимайки пари и връщайки ресто. А Джери е работел през лятото, докато аз съм бил на двумесечни лагери, заплатени от родителите ми. Бях приемал тези си привилегии за даденост, но благодарение на разговора с Джери осъзнах, че баща ми в много отношения е постъпвал точно както трябва. Несъмнено е бил трудолюбив, интелигентен търговец. Благодарение на неговия (не на майка ми) усърден труд и търговски нюх животът ми е бил по-лек и съм получил образование. Изтегляне 3.96 Mb. Сподели с приятели:
|