Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г

ОВОС

Следвайки практическото развитие на процеса на ОВОС в България и съобразено с опита и познанията по прилагането в страните –членки на Европейския съюз, ЗООС в частта по ОВОС се променя няколко пъти, с което се усъвършенстват правилата и изискванията по ОВОС. Най-значителното по своя обем и същност е изменението от 1997 г., когато се поставят конкретни критерии за извършване на задължителна ОВОС и ясно се регламентират компетентните органи.

През 1998 г. се отменя Наредбата от 1995 г. и се приема нова Наредба №4 за оценка въздействието върху околната среда. Това се налага за изпълнение на изискванията за съобразяване на българското законодателство с това на ЕС, както и за включване напълно практиката на ЕС. Отразена е значителна част от влязлата в сила Директива 97/11/ЕС за изменение на Директива 85/337/ЕЕС за ОВОС; прецизират се изискванията към обхват и съдържание на докладите за ОВОС за планове и програми, проекти и обекти в експлоатация; детайлно се регламентира последователността на процеса за различните проекти и обекти, както и мястото на ОВОС в процеса на одобряване и разрешаване на инвестиционните намерения; поставя се началото на регламентирания контрол за изпълнение условията на издадените от компетентните органи решения по ОВОС. Също така е регламентирана процедурата по ОВОС за обекти с трансгранично въздействие в съответствие с ратифицираната от Република България през 1995 г. Конвенция на ИКЕ на ООН за ОВОС в трансграничен контекст.

Участието на обществеността е задължителна и съществена част от процедурата по ОВОС в България. Регламентираните нормативни изисквания позволяват обществеността да изразява своето мнение към резултатите от извършената ОВОС( и косвено към самия план, проект или обект в експлоатация). Това дава възможност действително да бъде оказано въздействие при вземане на едно или друго решение - по отношение на съществуващите алтернативи, предлагане на нови алтернативи, в някои случаи дори и за неразрешаване на реализацията на проекта или частично спиране на обекти в експлоатация. В периода 1997-1998 г. от обществеността и НПО бяха отхвърлени няколко проекта.

Нормативната уредба ясно регламентира и процедурата за обжалване по съдебен ред на взетите решения по ОВОС от компетентните органи МОСВ или РИОСВ.

България предприема стъпки и за прилагане на стратегическата ОВОС на планове и програми.

През 1999 г. е създадена Междуведомствена комисия към МОСВ с участие на представители на МЗ, МЗГ, МРРБ и национални експерти, която конкретизира изискванията към обхват и съдържание на докладите за ОВОС за устройствените планове и техните изменения. През 2000 г. беше одобрен проект от Холандското Правителство за подпомагане на МОСВ при практическото прилагане на ОВОС за планове и програми в България, както и за подобряване на междуведомствената координация в тази област.
ОВОС НА ДЕЙСТВАЩИ ПРЕДПРИЯТИЯ /ЕКОЛОГИЧНИ ОДИТИ/
От 1993г. МОСВ, в съгрудничество с отрасловите министерства започна екологични обследвания на предприятия, за които се открива процедура на приватизация. В началото на процеса РИОСВ попълваха специална информационна карта, с препоръки за действията, които трябва да предприемат предприятията с цел подобряване дейността им в екологичен аспект. На основата на тази информация МОСВ предоставяше становища на министерствата, упълномощени да извършат приватизационната процедура.

През 1996 г. МОСВ разработи национална програма за екологични одити на действащи предприятия. Въведе се изискване одитът да се провежда от независими експерти и се заплаща от предприятието. В резултат на одита компетентния орган чрез решение определя временни норми, които се прилагат от предприятията докато не бъдат достигнати нормите за допустими емисии на вредни вещества в околната среда. С това решение се одобрява и програма за привеждане на дейността на предприятието в съответствие с изискванията на законодателството по околна среда.

Специално внимание заслужава постигнатият успех през годините чрез оценката на въздействието върху околната среда на минали замърсявания, вкл. стойностна оценка на щетите, причинени до момента на приватизация на промишлените предприятия. През 1998г. министърът на околната среда и водите одобри “Методически указания за обхват и съдържание на докладите за оценка на щетите от стари замърсявания при приватизация”. Въз основа на националния метод за оценка на стари замърсявания от промишлените площадки, в МОСВ са разгледани редица доклади за минали щети. В началото на м.декември 1998 год. Световна банка отпуска на българското Правителство кредит в размер на 16 млн. щ.д. за изпълнение на Пилотен проект “Подобряване на условията на околната среда в района на Медодобивен комбинат гр.Пирдоп”. Това са първите практически стъпки към решаване на проблеми в резултат от стари замърсявания, за които отговорност носи държавата (Приложение 6). В Списък’98 от програмата за поетапно извършване на ОВОС на обектите в експлоатация са включени основно големи промишлени предприятия, за които е открита процедура за приватизация и за които се предполага, че в резултат от производствената им дейност са причинени значителни щети върху околната среда.

През 1998 г. започва реалното изпълнение на одобрени от МОСВ програми за намаляване на щетите върху околната среда, причинени от минали действия или бездействия до момента на приватизация. Програмите представляват част от механизма, по който държавата поема отговорността за решаване на проблеми със стари замърсявания в района на приватизирани промишлени предприятия.

През м. април 2000 г. Световна банка отпуска нов заем (преведен е първият транш) на България за изпълнение задълженията на държавата за финансиране отстраняване на минали екологични щети в големи промишлени предприятия /металургия, рудодобив, нефтопреработваща промишленост в размер на около 49,5 млн. долара.

Едновременно с това с решенията по ОВОС за тези предприятия са утвърдени мащабни инвестиционни програми, които тези предприятия следва да финансират и реализират с оглед достигане на екологичните нормативни изисквания.

Пряката практическа работа по ОВОС се изразява в провеждането на процедурата във всички етапи: обществено обсъждане на резултатите от ОВОС, технически преглед и оценяване на докладите, вземане на решение чрез експертните екологични съвети в системата на МОСВ. Резултатите от тази работа са представени чрез издадените решения по ОВОС от МОСВ/РИОСВ в следващата таблица.
Таблица 23: Издадени разрешения по ОВОС от МОСВ/РИОСВ за 1999 година

Общият брой на издадените решения по ОВОС през 1999 г. е 449 , в т.ч. в областта на промишлеността – 130 бр., на енергетиката – 22 бр., на транспорта – 15 бр., на селското стопанство – 6 бр., на градоустройството – 49 бр., за други проекти и обекти – 227 бр. (ГПСОВ, водоснабдяване, депа за отпадъци, бензиностанции, хотелски комплекси, ски писти) и минали екологични щети – 25 бр..

Данните от таблица 23 отразяват характерен брой на годишно издавани решения по оценка на въздействието върху околната среда. Измененията на този брой по години от началото на прилагането на ОВОС в България (1993 г.) е в резултат от различните темпове на развитие на инвестиционния процес в страната, на раздържавяването на големите промишлени предприятия, както и на процеса на изготвяне на планове за устройство на териториите.

Въпреки постигнатите значителни резултати, известни проблеми се наблюдават относно:

• 
  недостатъчно разбиране на ролята и отговорността, която трябва да поемат експертите по ОВОС;
  

• 
  обективно оценяване на докладите за ОВОС, респ. възможност за оценяване на качеството на докладите с помощта на критерии;
  
• 
  качество и ефективен контрол от РИОСВ върху издадените решения.