Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г

а. Инвестиционните разходи се актуализират през период от 20 години при дисконтиране 10%. Факторът за възстановяване на разходи (CFR) се изчислява както следва: CFR=0.117= r(1+r)^T/[(1+r)^T-1], където r=0.10 и T=20.

б. Включва разходи свързани с укрепване на публичната администрация и субсидии за защита на природата.

в. Изключва ядрената безопасност и изчистването на предишни замърсявания и частично включва инвестициите в транспорта и промишлеността.

г. Годишните разходи са представени като пропорция от прогнозния БВП за 2015 година ($25.1 милиарда).

д. Когато други екологични разходи не са продиктувани от екологични директиви, а от самостоятелни пазарни директиви, то те също се включват.

Освен чисто количествените измерения на предизвикателствата от присъединяването, съществуват и редица организационни въпроси, които следва да бъдат решени в сферата на опазването на околната среда, а именно:

• 
  В настоящия момент в България няма унифицирана система за предоставяне на “екологични услуги”. Участието на общинските власти в осигуряването на тези услуги варира в широки граници:
  

• 
  Първо, не всички общини осигуряват целия диапазон от екологични услуги.
  
• 
  Второ, организацията и предоставянето на тези услуги са различни.
  
• 
  Трето, финансирането на тези услуги е специфично за всяка община. Въпреки че, отговорността за тези екологични инвестиции пада върху общинските власти, в настоящия момент общините разчитат почти изцяло на държавни субсидии или извънбюджетни фондове (т.е. грантове и заеми от НФООС и други донорски организации) за финансиране на своите инвестиции. Общините получават целеви субсидии за строителство на малки водоснабдителни обекти, канализационни системи, пречиствателни станции за отпадни води и сметища. Общините също финансират оперативните разходи за събиране и депониране битови отпадъци (т.е. потребителите не плащат пълните разходи).
  

• 
  Фискалните взаимоотношения между правителството и общините в България се основават основно върху Закона за общинските бюджети, Закона за местното самоуправление и местната администрация и Закона за местните данъци и такси. Съществуващата законодателна рамка осигурява ограничена автономия на общините да разпределят ресурсите според конкурентните нужди на местно равнище. На общините е разрешен годишен бюджетен дефицит от 10% от общите им приходи, и те имат право да насочват 5% от собствените си приходи за инвестиции. Въпреки, че съществуващата нормативна уредба позволява финансиране на дефицита посредством заеми от вътрешни и чуждестранни източници, в действителност общините разчитат предимно на централния бюджет за финансиране на своите инвестиции. Общините, и особено малките общини няма да бъдат способни да финансират огромните инвестиции, които ще трябва да направят в близкото бъдеще.
  

• 
  В бъдеще, централното правителство ще играе още по-голяма роля при подпомагане на общините за определяне на приоритетните услуги и инвестиционни програми, както и оказване на подкрепа за набиране на средства. Правителството ще продължава да има важна роля в областта на стратегическото планиране и координиране. То ще подпомага общините при: (а) идентифициране на инвестициите по фази на национално и регионално равнище, така че тези, които носят най-голяма полза, да бъдат осъществени първи; (б) коопериране между общините за постигане на потенциални икономии, свързани с третирането на отпадните води и ТБО. Правителството ще използва безвъзмездна помощ от ЕС , за да осигури стимули за общините за постигане на тези цели. На свой ред, общините трябва да изискват от компаниите, които са отговорни за предоставянето на екологичните услуги, да създадат прозрачни финансови системи.
  
• 
  По отношение на водите, планирането на основата на речните басейни осигурява стабилна основа за решаване на въпроси свързани с икономиите от кооперирането, планирането на най-ниските разходи, разпределението на субсидиите, достъпност. България наскоро прие този подход. Обаче, прилагането на интегрираното планиране на речни басейни изисква инвестиране на необходимото време, политическа воля и институционален капацитет, за да бъде успешна.
  
• 
  Въпросът за достъпността и разпределението на средства трябва да се разгледа много сериозно във водния сектор.Различният статут, а оттам и финансиране, на различните ВиК дружества поставя различните общини в неравностойно положение.
  
• 
  Общините отговарят директно за събиране, транспортиране и депониране на битови отпадъци. Общините изпълняват тези си задължения или посредством свои общински фирми или посредством сключване на договор с частна фирма. В настоящия момент, правителството субсидира изграждането на големи общински депа за отпадъци. Най-вероятно, това ще продължи най-малко десетилетие, докато възстановяването на разходите в този сектор се подобри.
  
• 
  При опазване качеството на въздуха, ще бъде необходима подкрепата на централното правителство при работа с малките замърсители. Инвестициите за преминаване от малки котли с въглища към централно парно отопление, може да получат финансова подкрепа от държавата⁸⁰.
  

Независимо от положените усилия ще трябва да се намерят допълнителни средства за екологични инвестиции. Според правителствените прогнози и планове, публичните и частните средства за екологични разходи значително ще нараснат: публичните средства с 150%⁸¹, местните средства с 260% и частните средства с 220% в реални размери. Графиката по-долу сравнява действителните и прогнозните финансови източници и средното годишно ниво на средства както е посочено в Националния план за развитие (НПР) за 2000-2006. Ясно е, че ще се изискват огромни усилия за да се достигне такова увеличение в частните и централни бюджетни средства за околна среда.

Графика 9: Действително и прогнозно ниво на екологичните разходи

Преобладаващата част от средствата от ЕС в екологичния сектор ще дойдат от Инструмента за структурна политика по присъединяването - ИСПА , която е около 50 милиона евро годишно за големи екологични проекти в България /за периода 2000-2006 г/.

ИСПА представлява огромна възможност за България да посрещне секторните и екологичните приоритети, и да облекчи тежестта на тези инвестиции върху домакинствата, особено върху нискодоходните групи от населението.

Анализите показват, че без помощта на предприсъединителните инструменти населението и най-вече нискодоходните групи няма да могат да понесат финансовата тежест на присъединяването. Средният дял на разходите за “екологични” дейности в прогнозните домакински бюджети за 2015 г. (или разходи)⁸² ще се повишат, при всеки от гореспоменатите сценарии. При нискоразходния сценарий, средният дял на бюджета на градските домакинства ще се повиши от 12% до 16%, а при селските домакинства - от 7% до 12%. Различните сценарии за инвестиционните разходи отделят голямо значение върху домакинските бюджети. Високоразходният сценарий увеличава средният дял на бюджета на градското домакинство до 24%, а на селското домакинство - до 18%.

Търсенето на решение чрез финансиране посредством безвъзмездна помощ ще има определен ефект върху домакинските бюджети, но няма да бъде решаващ. Затова при планирането и изразходването на средствата от гранта ще се търси постигането на висока ефективност от гледна точка средства-постигнати ефекти, което опосредствано да подпомогне решаването на социалните проблеми.

Важно е да се подчертае, че в редица случаи едни и същи инвестиционни и институционални мерки, предприемани за прилагане на законодателството биха могли да се съчетаят за изпълнението на няколко нормативни акта и програми. В условията на ограничени финансови средства от съществено значение е тези мерки да се координират с оглед оптимално използване на ресурсите и едновременно изпълнение на задълженията, произтичащи от няколко европейски директиви и/или международни конвенции в областта на околната среда.

изводи:

1. 
   През последните две години нарастват разходите за околна среда в БВП;
   
2. 
   Нарастват средствата от републиканския бюджет и от НФООС за екологични проекти и дейности;
   
3. 
   Използват се и се привличат разнообразни външни източници в подкрепа на националните усилия за финансиране прилагането на екологичните програми и стратегии в страната;
   
4. 
   Разработени, приети са и се прилагат редица правителствени програми с оглед внимателно планиране и ефективно използване на ограничените финансови ресурси⁸³;
   
5. 
   Необходимо е по-нататъшно подробно планиране, основаващо се на най-малките разходи, приоритизиране и разделяне на инвестициите по фази, за да могат първо да бъдат осъществени инвестициите с най-голяма ефективност и с най-голям екологичен ефект върху околна среда в страната, както и инвестиции, които водят до изпълнението едновременно на няколко ангажимента за страната, произтичащи от европейско право и/или международни екологични конвенции. Приоритизирането на инвестициите се разглежда в контекста на подобряването на секторната ефективност. Възприемането на планирането с най-малки разходи, приоритизирането и поетапността на инвестициите, предлага възможности за директни инвестиции в междинния период, като с наближаване на пълната хармонизация ще се увеличат ползите за местното население;
   
6. 
   Необходими са преходни периоди за прилагането на някои европейски директиви, защото равнището на необходимите инвестиции е нереално осъществимо от макроикономическа гледна точка в обозримо бъдеще, а ефекта върху домакинските бюджети е недопустим;
   
7. 
   Изисква се внимателна интерпретация и планиране на правилата на ЕС, които могат да доведат до значителни икономии. Всички главни източници на замърсяване трябва ясно да отговарят на съответни стандарти. Обаче, има много редица сфери в законодателството на ЕС, които позволяват отчитането на национални обстоятелства;
   
8. 
   Публичните фондове и субсидии от ЕС ще се насочат за инвестиции към стратегическите цели през периода на преход. Това е особено важно за събирането и третирането на отпадни води, замърсяването на въздуха и общинските отпадъци. Въпреки безвъзмездната помощ от ЕС и субсидиите от държавния бюджет, екологичните комунални дейности ще покриват разходите по експлоатация и поддръжка;
   
9. 
   Укрепването на капацитета на българските институции и агенции е фундаментален въпрос за правителството за да използва най-добре инвестиционните фондове и инвестиционната помощ. Това е много важно за развитието на ефикасни политики и инвестиционни програми в секторните сфери на отговорност и различните управленски нива. Изграждането на капацитет за прилагане на закони е също важен момент за спазване на разпоредбите, които имат въздействие върху частния сектор;
   
10. 
    Присъединителната стратегия ще трябва да вземе предвид въздействието върху домакинствата. Това е необходимо с цел да се създадат трансферни механизми за защита на уязвимите групи и за разпределяне тежестта между различните доходни групи, да се избегне постоянния конфликт на интереси между ценовите и екологичните регулатори;
    
11. 
    Необходими са систематични консултации с обществеността и инвестиране в кампании за повишаване на информираността с цел да се постигне консенсус и политическа подкрепа за осъществяване на присъединителната стратегия;
    

ПРИЛОЖЕНИЯ

“БЪЛГАРИЯ - ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ”

Ислям - 13.1%.

Селско стопанство -25.7%.

Услуги -47.9%.
Макро-икономическа Държавен бюджет, 1999г. –макроикономически индикатори.

рамка: Брутен вътрешен продукт - 3.7%.

Инфлация (в края на периода) - 6.3%.

Консолидиран бюджетен дефицит/БВП - 2.8%.

Консолидиран бюджетен приход/БВП - 35.26%.

Консолидиран бюджетен разход /БВП - 38.04%.
Валута: Валута в Република България – лев.

При валутен борд – фиксиран размер 1 DEM = 1 BGL.

“Изпълнение на плана за действие 1992-2000 г.”