Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г

ИЗВОДИ:

1. 
   Прието е ново законодателство, уреждащо обществените отношения в областта на проучването, добива на подземни богатства и опазване на околната среда в резултат на минно-добивната промишленост.
   
2. 
   Приети са Правителствени Постановления и се реализират мерки, финансирани от ДБ за отстраняване последиците за околната среда от обектите на рудодобива и въгледобива в ликвидация.
   
3. 
   Прилагат се превантивни мерки относно действащите минни обекти и осъществяваните в момента проучвателни дейности с оглед своевременно отстраняване на щетите, нанесени на околната среда в резултат на осъществяване на тези дейности.
   
4. 
   Потенциален риск за околната среда вследствие нåïúëíà èëè íåñèñòåìàòèçèðàíà èíôîðìàöèÿ çà áðîÿ, проблемите, състоянието на хвостохранилищата íà обектите â åêñïëîàòàöèÿ и в ликвидация.
   
5. 
   Липсва цялостна програма çà íåîáõîäèìèòå ìåðêè âúâ âñè÷êè добивни обекти в ликвидация.
   
6. 
   Възможни са бъдещи инциденти в резултат на отсъствие на ясни отговорности относно мониторинга на състоянието на хвостохранилищата на обектите в ликвидация, както и за осъществяването на поддържащи мерки. Не е решен въпроса със стопанисването на рекултивираните обекти от минните дружества след тяхната ликвидация.
   
7. 
   Съществуват проблеми с огромните количества натрупани отпадъци, свързани с вторично замърсяване на води, а в определени случаи и на атмосферния въздух
   
8. 
   Поради забавена рекултивация има огромни площи с нарушен ландшафт и унищожени почви.
   

През последните години се запазва тенденцията на намаление на замърсяването от промишлеността, което се дължи на следните основни фактора:

Преструктуриране на националното стопанство – намаляване дела на промишлеността в отрасловата структура на българската икономика

Намаляване дела на производствата силно замърсяващи околната среда в общия обем на промишленото производство

Предприети мерки за опазване на околната среда /смяна на технологии, инсталиране на пречиствателни съоръжения/ от промишлените предприятия – основни замърсители.

В Годишните доклади за състоянието на околната среда в Р.България, както и в годишните отчети на РИОСВ към МОСВ се посочват многобройни примери за предприети и реализирани значими мерки от конкретни промишлени предприятия. Една от главните причини за тези процеси е въведената процедура за извършване на екологични обследвания на предприятията в процеса на приватизация. В резултат от тези обследвания МОСВ поставя на новите собственици конкретни задължения за достигане на изискванията на екологичното законодателство като условие за продължаване на дейността им. Така програмите за привеждане дейността на предприятията в съответствие с екологичните норми стават неделима част от приватизационните договори. Едновременно с това за големите приватизирани предприятия –замърсители, държавата поема отговорността за финансиране изпълнението на саниращи мерки за замърсявания, причинени на околната среда от миналата производствена дейност /до момента на тяхната приватизация/, което осигурява важен финансов ресурс за извършване на съответните действия .

Въпреки предприетите мерки, все още промишлеността остава един от основните замърсители на въздуха по определени замърсяващи вещества. Îáùèòå åìèñèè íà îñíîâíèòå âðåäíè âåùåñòâà, èçïóñêàíè â àòìîñôåðíèÿ âúçäóõ îò îáåêòèòå è äåéíîñòèòå â îòðàñúë ïðîìèøëåíîñò çà 1998 ãîäèíà, ñà ïðåäñòàâåíè â òàáë.1.1. Пîîòäåëíî ñà ïðåäñòàâåíè åìèñèèòå íà âðåäíè âåùåñòâà îò ãîðèâíè è íåãîðèâíè ïðîöåñè â îòðàñúëà, êàòî êúì åìèñèèòå îò ãîðèâíè ïðîèçâîäñòâåíè ïðîöåñè ñà âêëþ÷åíè è òåçè îò ïðîèçâîäñòâîòî íà åëåêòðî è òîïëîåíåðãèÿ â îòðàñëîâèòå ÒÅÖ⁶⁹ è ÎÖ.

Таблица 18: Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от промишлеността за 1998 год.

(x1000 t/y)

** - изчислени като азотен диоксид

Нàé-ãîëÿì äÿë îò îáùèòå ãîäèøíè åìèñèè íà âðåäíè âåùåñòâà ñå ïàäà íà åìèñèèòå îò ïðàõ, àìîíÿê è àçîòíè îêñèäè îò îòðàñúëà – îêîëî åäíà ÷åòâúðò îò íàöèîíàëíèòå ãîäèøíè åìèñèè. Ñðàâíèòåëíî ìàëúê å äåëúò íà èçïóñêàíèòå åìèñèè îò ñåðåí äèîêñèä è ëåòëèâè îðãàíè÷íè ñúåäèíåíèÿ. Íàé-ñúùåñòâåíî íàìàëåíèå, â ñðàâíåíèå ñ ïðåäõîäíàòà ãîäèíà, ñå íàáëþäàâà ïðè åìèñèèòå íà àìîíÿê è âúãëåðîäåí îêñèä, êàòî äåëúò íà ïðîìèøëåíîñòòà â îáùèòå ãîäèøíè åìèñèè íà ïîñëåäíèÿ çàìúðñèòåë å îêîëî åäíà ïåòà.

Îòñúñòâèåòî èëè íåçàäîâîëèòåëíîòî òåõíè÷åñêî ñúñòîÿíèå íà îñíîâíîòî îáîðóäâàíå è ïðå÷èñòâàòåëíèòå ñúîðúæåíèÿ, êàêòî è използването на неåêîëîãè÷íè ãîðèâà ñà ïðè÷èíèòå çà âèñîêèòå íèâà íà åìèñèè îò ñåðíè îêñèäè è ïðàõ â заводските ÒÅÖ (83% îò åìèñèèòå íà ñåðåí äèîêñèäè è 96% îò ïðàõîâèòå емисии в общите емисии по тези замърсяващи вещества от отрасъл “промишленост”/.

Îáùèòå åìèñèè íà íÿêîè òåæêè ìåòàëè, ïîëèöèêëè÷íè àðîìàòíè âúãëåâîäîðîäè è äèîêñèíè/ôóðàíè, èçïóñêàíè â àòìîñôåðíèÿ âúçäóõ îò îáåêòèòå è äåéíîñòèòå â îòðàñúë ïðîìèøëåíîñò çà 1998 ãîäèíà, ñà ïðåäñòàâåíè â òàáë.1.2. Пîîòäåëíî ñà ïðåäñòàâåíè åìèñèèòå îò ãîðèâíè è íåãîðèâíè ïðîöåñè â îòðàñúëà, êàòî êúì åìèñèèòå îò ãîðèâíèòå ïðîèçâîäñòâåíè ïðîöåñè ñå âêëþ÷âàò è òåçè îò ïðîèçâîäñòâîòî íà åëåêòðî è òîïëîåíåðãèÿ â îòðàñëîâèòå ÒÅÖ è ÎÖ.

Таблица 19: Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух за 1998 год. от промишлеността за някои тежки метали, полициклични ароматни въглеводороди и диоксини/фурани

Нàé-ãîëÿì äÿë îò îáùèòå ãîäèøíè åìèñèè за страната çàåìàò åìèñèèòå íà òåæêè ìåòàëè îò отрасъл “промишленост” – около половината годишни емисии на олово и живак и почти целия обем емисии на кадмий . Около 1/5 от националните емисии на äèîêñèíè è ôóðàíè се дължат също на промишлените предприятия. Ñðàâíèòåëíî ìàëúê е äåëът íà åìèñèèте îò ïîëèöèêëè÷íè àðîìàòíè âúãëåâîäîðîäè – под 10%,

Влияние върху качеството на атмосферния въздух

В голяма степен влошеното качеството на атмосферния въздух в т.н. “горещи точки” в страната се дължеше на едно или няколко промишлени предприятия от замърсяващите отрасли, локализирани в тези райони⁷⁰. Въпреки, че като цяло за страната е безспорна тенденцията за значително намаляване на замърсяването на въздуха /средногодишни пределно-допустими концентрации/ за всички или повечето от “горещите точки” по всички или някои от наблюдаваните замърсяващи вещества, все още се регистрира въздействие на промишлени предприятия по следните замърсители /1999г./ : серен диоксид – Елисейна и Куклен; сероводород – София и Никопол; кадмий – Асеновград, Куклен, Долни Воден, Пловдив /за четирите Комбинат за цветни метали – гр.Пловдив/ и Кърджали /Оловно-цинков комбинат – Кърджали/. През 1999г в нито един от наблюдаваните критични райони вече не се наблюдава превишение на средногодишните ПДК по отношение на оловни аерозоли, за редица от проблемните до скоро райони не се наблюдава превишение по показателите сероводород и серен диоксид. По отношение превишение на средноденонощни и/или максимално-еднократни ПДК по един или няколко показателя, промишлените предприятия в страната имат по-осезаемо, макар и намалено въздействие в София – Кремиковци; Пловдив и в близост до него Куклен, Долни воден и Асеновград; Кърджали; Бургас, Пирдоп и Златица; Враца; Стара Загора.

Около 87% от отпадъчните води от стопанските единици се дължат на сектора “промишленост”. Основни замърсители са: нефтопреработвателната, химическата и металургична промишлености, чиито дял за 1998 г. е 47% (194 млн. куб.м) спрямо общото количество отведени отпадъчни води от сектора “промишленост” или 17% от общото количество на отведените отпадъчни води в страната.

В резултат от функционирането на металургичните предприятия в миналото се наблюдава значително замърсяване с тежки метали на земите в близост до металургичните предприятия в Пирдоп, Кърджали, Кремиковци, Пловдив, Елисейна, Перник. Тези земи представляват 0.007%от територията на страната. Въпреки, че през последните години не се констатират нови замърсени земи , нито са регистрирани по-високи нива на замърсяване на предишните, съществуват проблеми с ползването на земеделските земи. Със средства от НФООС през последните две години стартираха проучвателни демонстрационни проекти в тези райони за извличане от почвата на тежки метали.

Тъй като преобладаващата част от производствените отпадъци от промишлеността се депонират, съществува негативно въздействие и потенциален риск от замърсяване на съседни терени. Най-големи количества промишлени отпадъци се генерират от неорганичните химически производства – около 22% от всички отпадъци от стопанските отрасли в страната. По-значими като количества са и отпадъците от дървопреработвателната и целулозно-хартиената промишленост. От 60 до 90% от отпадъците от метали , хартия и картон , пластмаси, стъкло и от хранително-вкусовата промишленост, генерирани в съответните промишлени предприятия се преработват.

Промишлеността е и основен източник на опасни отпадъци в страната. Около 30 големи промишлени предприятия от химическата, нефтохимическата, металургичната промишленост генерират около 90% от образуваните опасни отпадъци в страната. Преобладаващата част от тези отпадъци се депонират.

1. 
   Съществува трайна тенденция на намаляване замърсяването на атмосферния въздух от отраслите на промишлеността в България (основно поради намаляване на производството).
   
2. 
   Намалява броя и относителната тежест на залпови замърсявания на околната среда /води, въздух и почви/ вследствие работата на промишлените предприятия на територията на цялата страна.
   
3. 
   В страната се провежда политика на отстраняване на минали щети в следствие дейността на промишлените предприятия, чрез ангажиране на държавата в процеса.
   
4. 
   Приватизационният процес се използва ефективно като средство за привеждане дейността на промишлените предприятия в съответствие със законовите норми и изисквания за опазване на околната среда.
   
5. 
   Много промишлени предприятия все още използват остаряло и амортизирано оборудване и технологии, в резултат на което емисиите на вредни вещества от действащите предприятия превишават част от новоустановените (общоевропейски) норми за допустими емисии в атмосферния въздух и водите.
   
6. 
   Депонираните от промишлеността отпадъци, включително и опасни са потенциален рисков фактор за замърсяване на компонентите на околната среда.
   
7. 
   Предприятията от промишлеността, включително промишлените ТЕЦ, са основният фактор за съществуването на градове - “горещи” екологични точки.
   

Îáùîòî êîëè÷åñòâî íà åìèòèðàíè îñíîâíè çàìúðñèòåëè íà àòìîñôåðíèÿ âúçäóõ îò òðàíñïîðòíèÿ ñåêòîð е в пряка зависимост от употребените количества горива в страната:

Таблица 20: Емисии от транспорта по основни замърсители

(хил. тона)

Таблица 21: Национални годишни емисии от пътен и друг транспорта

Почти замърсител свързан пряко с транспорта са азотните окиси. Почти половината от националните емисии на азотни окиси се дължат също на отрасъл “транспорт”.

Известен принос има транспорта и в емисиите за страната по отношение на въглероден оксид, НМЛОС – около 15% и полиароматни въглеводороди – около 10%. Емисиите на серни окиси от транспорта са незначителни – под 5%.

Ðåãèîíèòå ñ влошено качество на атмосферния въздух, â ïîâå÷åòî ñëó÷àè ñà ãîëåìè íàñåëåíè ìåñòà ñ èíòåíçèâåí àâòîìîáèëåí òðàôèê – Ñîôèÿ, Áóðãàñ, Ïëîâäèâ, Âàðíà, Ïåðíèê è äð. Äàííèòå îò ìîíèòîðèíãîâèòå ñòàíöèè, ðàçïîëîæåíè â ðàéîíè ñ èíòåíçèâåí àâòîìîáèëåí òðàôèê, ïîêàçâàò íåêîëêîêðàòíî ïî-âèñîêè êîíöåíòðàöèè íà âðåäíè âåùåñòâà, äúëæàùè ñå íà ìîòîðíèòå ïðåâîçíè ñðåäñòâà, â ñðàâíåíèå ñ ðàéîíè ñ íîðìàëåí àâòîìîáèëåí òðàôèê. Единственият пункт в страната, в който има превишение на ср.год. стойности над ПДК за азотен окис е в град Бургас в резултат на интензивния пътен трафик до този пункт. Регистрираните превишения на нормите над ПДК ср.ден. за азотни окиси в други населени места се дължи също основно на транспортните средства. Превишението над ПДК средноденонощна на оловни аерозоли в пункта в град Хасково също се дължи на интензивния автомобилен трафик.

Транспортните средства са един от основните източници на шумово натоварване в населените места. Основните причини за това замърсяване са авиационния шум и шума от наземни транспортни средства. Най-високи нива на шумово замърсяване се измерват – в близост до летищата на страната, улиците с интензивен трафик в градовете, както и в близост до транзитните пътища в населени места, през които преминават големи пътни артерии.

Основна причина както за замърсяването на въздуха така и за шумовото замърсяване е силно остарелият автомобилен парк.

През последните години все по-сериозен проблем, особено за големите градове, са излезлите от употреба автомобили. По експертни данни към момента в страната има около 500000 такива автомобили. Почти без изключение те са разположени на обществени пространства, създават затруднения за паркирането, уличното движение и почистването на населените места. Проблемът ще се задълбочава тъй като автомобилният парк в движение е с много неблагоприятна възрастова структура. Почти всички внесени през последните десет години автомобили са на възраст между 7 и 15 години. В момента се разработва нормативна уредба за решаване на проблема и се обмислят практическите стъпки, които трябва да се предприемат.
ИЗВОДИ:

1. 
   Транспортния отрасъл заема все по - голямо място в замърсяването на околната среда, особено в големите градове /въздух и шум/.
   
2. 
   Употребата на нискокачествени горива и произтичащото замърсяване на атмосферния въздух, на територията на страната с олово, сяра, сажди, бензол и други вредни вещества е сравнително голямо.
   
3. 
   Приета е Национална програма за постепенно преустановяване на производството и употребата на оловни бензини в Република България след 1 януари 2004 г..
   
4. 
   Не е въведена Национална система за типово одобрение на МПС, в т.ч. по отношение на изпусканите от тях емисии на вредни газове.
   
5. 
   Автомобилният парк в България е с изключително неблагоприятна възрастова структура, което ще влияе върху опазването на околната среда и през следващите години.
   
6. 
   Съществен проблем за големите градове и за опазването на околната среда в тях са излезлите от употреба стари автомобили.
   

През последните десет години рязко намаля количеството на използваните минерални торове и препарати за растителна защита. Данните от мониторинговите наблюдения не показват проблеми със замърсяване на почвите в резултат на употреба на торове и препарати за растителна защита.

През последните години нÿìà äàííè îò êîíòðîëíàòà äåéíîñò íà ÐÈÎÑ çà ðåãèñòðèðàíè èíöèäåíòíè çàìúðñÿâàíèÿ ñ ïåñòèöèäè îò ðàçëèâè íà ðàáîòíè ðàçòâîðè, êàêòî è îò íåïðàâèëíè ìåõàíè÷íè îáðàáîòêè íà ïî÷âèòå è ïðåäîçèðàíå íà ïîëèâíèòå íîðìè (îñîáåíî ïðè ãðàâèòà÷íî íàïîÿâàíå), êîèòî äà ñà äîâåëè äî àêòèâèðàíå íà åðîçèîííè ïðîöåñè è âòîðè÷íî çàñîëÿâàíå. Засегнатите от иригационна ерозия земи са под 7% от територията на страната.

Характерно за настоящият момент е вðåäíàòà ïðàêòèêà íà ãîðåíå íà ñòúðíèùà ñëåä æúòâà íà çúðíåíèòå êóëòóðè, което води до óíèùîæàâàíå íà îðãàíè÷íà ìàòåðèÿ, ïîëåçíà ïî÷âåíà ìèêðî ôëîðà è ôàóíà, ãîðñêà ðàñòèòåëíîñò, õóìóñ, нарушаване на естествените местообитания на полските животни, унищожаване на намиращи се в близост горски масиви. Въведените забрани не действат ефективно и често биват нарушавани поради съществуващите трудности за идентифициране на виновните лица.

Сåëñêîòî ñòîïàíñòâî генерира около 4% от всички отпадъчни води от стопанските отрасли в страната. Локални проблеми инцидентно създават някои по-крупни животновъдни ферми. Като цяло може да се твърди, че селското стопанство не създава сериозни проблеми за повърхностните води. Не е изследван всеобхватно проблема със замърсяване на пподземните води с нитрати, както и проблема със замърсяването на подземните води с препарати за растителна защита. В някои райони на страната има регистрирани случаи за наднормено замърсяване на подземните води с нитрати, което логично се свързва с районите на интензивно земеделие.

Проблем представлява изхвърлянето на отпадъци от животновъдството от многобройните частни стопани. Масова практика е тези отпадъци да се изхвърлят в покрайнините на селата заедно с битови отпадъци на неорганизирани сметища. От една страна това представлява естетически проблем за хората от тези населени места, от друга страна – потенциална опасност от замърсяване на повърхностни и подземни води, тъй като не е рядка практика изхвърлянето на тези отпадъци да става в дерета, а в някои случаи – и в границите на санитарно-охранителните зони на водоизточници за питейно водоснабдяване. Решаването на този проблем е от много сериозно значение за водоснабдяване на населените места, които разчитат на туризма като основен източник на доходи за населението.

Стартирането на Програма САПАРД за България дава реален шанс за силно развитие на селскостопанския отрасъл, който е един от приоритетните отрасли за страната, при спазване на изискванията за опазване на околната среда.
ИЗВОДИ:

1. 
   Селското стопанство е един от отраслите, които намаляват вредното си въздействие върху околната среда през последните години.
   
2. 
   Паленето на стърнища е един от основните негативни фактори на въздействие върху околната среда свързани с отрасъл селско стопанство.
   
3. 
   Остава нерешен проблема с отпадъците от животновъдството.
   
4. 
   Финансовият инструмент на ЕС, САПАРД е реален шанс за интегриране на политиката по околна среда в селскостопанското развитие на страната