Изградена е национална система за екологичен мониторинг по компоненти въздух, води, земи, гори и почви, както и по фактори отпадъци, шум, йонизиращи и нейонизиращи лъчения.
Създадена е система за обмен на методологии и включване на представителна информация по компоненти въздух, повърхностни и подземни води, и почви в Единната европейска мониторингова мрежа.
Постигнат е чувствителен напредък при създаването на бази данни (регистри и кадастри), програмно обезпечаване за обработка на събираната информация.
Измерванията и лабораторните изпитвания в ИАОС се извършват от акредитирани лаборатории.
Осигурени са условия за достъп на обществеността до актуална екологична информация.
Осъзнато е значението на интегрирането на екологичните проблеми в секторните политики с цел постигане на устойчиво развитие.
Нормативно не е достатъчно регулиран информационен обмен между ведомствата на държавната администрация.
Наличие на необработена ценна информация на национално ниво.
В определени случаи има липса на необходима информация или неподходящ формат на събираната информация за анализ и вземане на управленски решения.
Недостатъчен обхват на информационната система по отношение на всички елементи на околната среда.
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА И РАЗВОЙНА ДЕЙНОСТ
Достижения и силни страни
Разширяване практиката на възлагане на научни и практико-приложни проучвания като основа за вземане на управленски решения и разработване на нормативни актове на национално ниво.
Привличане на средства и консултанти от ЕС и други донори при решаването на важни научно изследователски проекти.
Проблеми и слаби страни
Недостатъчен финансов ресурс за изследователски проекти на национално и общинско равнище.
Липса на съгласуваност при приемането на научно изследователските планове на институтите към БАН и на други изследователски звена на бюджетна издръжка с нужди на изпълнителната власт.
Липса на координация между изследователската дейност, провеждана от различните министерства.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА И ПО-ШИРОКО УЧАСТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЯ
Достижения и силни страни
Добре изградена мониторингова система, осигуряваща голямо количество значима информация.
Изградена система за информиране на обществеността по въпросите на околната среда.
Все по голяма отвореност на институциите към нуждите от информация на обществеността.
Създадена е законова рамка и активно се прилага в практиката, привличане на обществеността в процеса на вземане на решения по въпросите на околната среда.
Проблеми и слаби страни
Често предоставяната информация е разбираема за тесни специалисти в дадената област и е непонятна за обикновените граждани.
Съществуват определени проблеми с предоставянето на “използваема” информация от РИОСВ на общините.
Все още се срещат примери на негативно отношение на централните институции и местните органи на власт към исканията от консултанти и консултантски организации.
В страната функционират малък брой действително работещи НПО с ориентация към проблемите по опазване на околната среда.
Аналитичните материали предоставяни на обществеността не са насочени към даването на ясни отговори по въпросите за ефективността на отделните действия свързани с околната среда.
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ И МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Достижения и силни страни
Бързо и успешно развитие на процеса на интеграция с ЕС през последните 3 години.
Сключени са значителен брой междуправителствени споразумения за сътрудничество.
Ратификация и/или подписване на международно значими конвенции и протоколи към конвенции.
Добре работещи механизми и създадени съвети и работни групи на ведомствено и междуведомствено равнище по въпросите на европейската интеграция в сектор “Околна среда”.
Проблеми и слаби страни
Все още нерешени проблеми в областта на трансграничното замърсяване на въздуха с Румъния.
Недостатъчен контакт между посолствата на страната в чужбина и МОСВ.
Няма представител за сектор “Околна среда” в постоянната мисия на България в Брюксел.
Разминаване между транспонирането на европейските директиви и реалната ситуация (приложението им).
Създаване на допълнителни възможности за финансиране на проекти, свързани с опазване на околната среда – НФООС, НДЕФ, Об.ФООС.
Привличане на сериозен финансов ресурс от външни донори за реализация на политиката за опазване на околната среда.
Въвеждане на нови финансови инструменти с целево предназначение – такси за водоползване и/или разрешено ползване на водни обекти, такси върху течни горивата, такси върху автомобилни гуми и др..
Привличане на допълнителен финансов ресурс в резултат на изготвените и контролирани инвестиционни екологични програми от големите приватизирани предприятия.
Проблеми и слаби страни
Стартирането на процеса на преговори за присъединяване в условията на висок външен дълг и бедно население.
Фактическа невъзможност България да покрие разходите по присъединяването към ЕС в областта на околната среда без получаването на външно финансиране и отлагателни периоди за някои директиви.
Тежестта на разходите, свързани с екологични дейности, върху домакинските бюджети ще нарасне през следващите години като най-засегнати ще са нискодоходните групи от градското население.
Липса на достатъчно добре подготвени проекти на национално и общинско равнище, които да отговарят на приоритетите на страната и на критериите за максимална ефективност при разходването на средствата от външни източници.
Тежко състояние на общинските бюджети и невъзможност на общините сами да финансират мащабни инфраструктурни проекти.
Съществуването на редица пропуски в нормативната уредба и административната практика, водещи до противоречие на интересите на различните субекти в разходването на средства за опазване на околната среда.
Необходимост от заделяне на значителен финансов ресурс за решаване на проблемите, свързани с водния режим в много населени места в страната.
Необходимост от заделяне на значителен финансов ресурс за решаване на проблемите, свързани със запазване на водните ресурси, с преодоляване на кризите в питейно-битовото водоснабдяване в много населени места в страната и с осигуряване на вода за напояване.
Недостатъчно ефективна политика по отношение на определянето и събирането на таксите и покриване на пълните разходи за услуги, свързани с опазването на околната среда от граждани и стопански субекти.