Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г

Достижения и силни страни

• 
  Изградена е национална система за екологичен мониторинг по компоненти въздух, води, земи, гори и почви, както и по фактори отпадъци, шум, йонизиращи и нейонизиращи лъчения.
  
• 
  Създадена е система за обмен на методологии и включване на представителна информация по компоненти въздух, повърхностни и подземни води, и почви в Единната европейска мониторингова мрежа.
  
• 
  Постигнат е чувствителен напредък при създаването на бази данни (регистри и кадастри), програмно обезпечаване за обработка на събираната информация.
  
• 
  Измерванията и лабораторните изпитвания в ИАОС се извършват от акредитирани лаборатории.
  
• 
  Осигурени са условия за достъп на обществеността до актуална екологична информация.
  

• 
  Осъзнато е значението на интегрирането на екологичните проблеми в секторните политики с цел постигане на устойчиво развитие.
  

• 
  Нормативно не е достатъчно регулиран информационен обмен между ведомствата на държавната администрация.
  
• 
  Наличие на необработена ценна информация на национално ниво.
  
• 
  В определени случаи има липса на необходима информация или неподходящ формат на събираната информация за анализ и вземане на управленски решения.
  
• 
  Недостатъчен обхват на информационната система по отношение на всички елементи на околната среда.
  

• 
  Разширяване практиката на възлагане на научни и практико-приложни проучвания като основа за вземане на управленски решения и разработване на нормативни актове на национално ниво.
  
• 
  Привличане на средства и консултанти от ЕС и други донори при решаването на важни научно изследователски проекти.
  

• 
  Недостатъчен финансов ресурс за изследователски проекти на национално и общинско равнище.
  
• 
  Липса на съгласуваност при приемането на научно изследователските планове на институтите към БАН и на други изследователски звена на бюджетна издръжка с нужди на изпълнителната власт.
  
• 
  Липса на координация между изследователската дейност, провеждана от различните министерства.
  

Достижения и силни страни

• 
  Добре изградена мониторингова система, осигуряваща голямо количество значима информация.
  
• 
  Изградена система за информиране на обществеността по въпросите на околната среда.
  
• 
  Все по голяма отвореност на институциите към нуждите от информация на обществеността.
  

• 
  Създадена е законова рамка и активно се прилага в практиката, привличане на обществеността в процеса на вземане на решения по въпросите на околната среда.
  

• 
  Често предоставяната информация е разбираема за тесни специалисти в дадената област и е непонятна за обикновените граждани.
  
• 
  Съществуват определени проблеми с предоставянето на “използваема” информация от РИОСВ на общините.
  
• 
  Все още се срещат примери на негативно отношение на централните институции и местните органи на власт към исканията от консултанти и консултантски организации.
  
• 
  В страната функционират малък брой действително работещи НПО с ориентация към проблемите по опазване на околната среда.
  
• 
  Аналитичните материали предоставяни на обществеността не са насочени към даването на ясни отговори по въпросите за ефективността на отделните действия свързани с околната среда.
  

• 
  Бързо и успешно развитие на процеса на интеграция с ЕС през последните 3 години.
  
• 
  Сключени са значителен брой междуправителствени споразумения за сътрудничество.
  
• 
  Ратификация и/или подписване на международно значими конвенции и протоколи към конвенции.
  
• 
  Добре работещи механизми и създадени съвети и работни групи на ведомствено и междуведомствено равнище по въпросите на европейската интеграция в сектор “Околна среда”.
  

• 
  Все още нерешени проблеми в областта на трансграничното замърсяване на въздуха с Румъния.
  
• 
  Недостатъчен контакт между посолствата на страната в чужбина и МОСВ.
  
• 
  Няма представител за сектор “Околна среда” в постоянната мисия на България в Брюксел.
  
• 
  Разминаване между транспонирането на европейските директиви и реалната ситуация (приложението им).
  

• 
  Нараства делът на средствата от БВП, изразходвани за опазване на околната среда.
  
• 
  Създаване на допълнителни възможности за финансиране на проекти, свързани с опазване на околната среда – НФООС, НДЕФ, Об.ФООС.
  
• 
  Привличане на сериозен финансов ресурс от външни донори за реализация на политиката за опазване на околната среда.
  
• 
  Въвеждане на нови финансови инструменти с целево предназначение – такси за водоползване и/или разрешено ползване на водни обекти, такси върху течни горивата, такси върху автомобилни гуми и др..
  
• 
  Привличане на допълнителен финансов ресурс в резултат на изготвените и контролирани инвестиционни екологични програми от големите приватизирани предприятия.
  

• 
  Стартирането на процеса на преговори за присъединяване в условията на висок външен дълг и бедно население.
  

• 
  Фактическа невъзможност България да покрие разходите по присъединяването към ЕС в областта на околната среда без получаването на външно финансиране и отлагателни периоди за някои директиви.
  
• 
  Тежестта на разходите, свързани с екологични дейности, върху домакинските бюджети ще нарасне през следващите години като най-засегнати ще са нискодоходните групи от градското население.
  
• 
  Липса на достатъчно добре подготвени проекти на национално и общинско равнище, които да отговарят на приоритетите на страната и на критериите за максимална ефективност при разходването на средствата от външни източници.
  
• 
  Тежко състояние на общинските бюджети и невъзможност на общините сами да финансират мащабни инфраструктурни проекти.
  

• 
  Съществуването на редица пропуски в нормативната уредба и административната практика, водещи до противоречие на интересите на различните субекти в разходването на средства за опазване на околната среда.
  
• 
  Необходимост от заделяне на значителен финансов ресурс за решаване на проблемите, свързани с водния режим в много населени места в страната.
  
• 
  Необходимост от заделяне на значителен финансов ресурс за решаване на проблемите, свързани със запазване на водните ресурси, с преодоляване на кризите в питейно-битовото водоснабдяване в много населени места в страната и с осигуряване на вода за напояване.
  
• 
  Недостатъчно ефективна политика по отношение на определянето и събирането на таксите и покриване на пълните разходи за услуги, свързани с опазването на околната среда от граждани и стопански субекти.