6. ТИ И БОЛКАТА
Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен, спаси ме и ще бъда спасен. Еремия 17:14
Как мислиш, има ли някой, който обича да страда? Едва ли. Но независимо от това, дали искаш или не, болката съществува. Светът е пропит със скръб. Тя е навсякъде около теб, а често и вътре в теб. Задаваш ли си въпроса: Защо е така? Защо викаш ти поради страданието си? Болката ти е неизцерима поради многото твои беззакония: понеже греховете ти се умножиха, ти сторих това (Еремия 30:15).
От момента на грехопадението в Едемската градина страданието навлиза в живота на човека и го придружава до смъртта му. Няма човек, който да не се е сблъсквал с болката. В нейните най-различни форми и проявления: нарушено здраве, загуба на близък, отхвърляне, разбито семейство, недоимък, злополука, природно бедствие, война, мор... Всеки човек може да допише този списък със своята лична трагедия. Но това ли е Божията воля за човека? Дали наистина Бог иска да страдаме? За това ли ни е създал? А пък Аз те бях насадил като лоза отбрана, семе съвсем чисто; как тогава се обърна в изродени пръчки на чужда за Мене лоза? (Еремия 2:21); Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога (Римляни 3:23).
Причинно-следствената връзка е ясна – страданието е Божието наказание за човешкото беззаконие. Бог е Бог на истината, Той не може да си затвори очите за човешката мерзост, понеже това значи да измени на Божествената си природа. Какво е за Бога беззаконие – несъобразяване с Неговите заповеди. Какво е за Бога грях – престъпване на Божия закон. Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие (1 Йоан 3:4).
Казано по-общо – грехът е отвръщане от Бога и от Пътя, който Той ни сочи. С наказанието Бог преследва една точно определена цел – да ни обърне отново към Себе Си. Сине мой, не презирай наказанието от Господа, нито отпадай духом, когато те изобличава Той; защото Господ наказва онзи, когото люби, и бие всеки син, когото приема (Евреи 12:5-6); Защото Той наранява, Той и превързва; поразява и Неговите ръце изцеляват (Йов 5:18). Така че, Бог е справедлив и ще ни накаже, но Бог, освен това е милостив и ще ни покаже милост. Защото ще покажа милост към неправдите им, и греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече (Евреи 8:12); Затова така казва Господ: Ако се върнеш от тоя си ум, ще те възстановя, за да стоиш пред Мене (Еремия 15:19).
Често животът противопоставя деца и родители. Децата не искат да се подчинят на родителите си и с това ги нараняват дълбоко, родителите пък от своя страна отказват да им простят. Понякога взаимоотношенията се прекършват докрай и завинаги. Бог обаче никога не намразва своите създания, колкото и да са грешни. Може ли жена да забрави сучещото си дете и да не се смили над чадото на утробата си? Обаче дори и да го забрави, Аз няма да те забравя (Исая 49:15). Бог никога не се отрича от своите деца, защото ги обича със съвършена любов. И Той я проявява по един невероятен начин. В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него (1Йоан 4:9). Божиите наказания са възпитателна мярка – не да унищожи, а да възроди падналия човек за нов живот, да превърне своето творение в свое обично дете, което ще Го следва вярно. Ако това не беше така, Бог би ли изпратил единствения си Син в мисията на Спасител? А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на Правдата с изцеление в крилата си (Малахи 4:2).
Представи си, че сега си в едно мрачно подземие и умираш от студ, от глад, от болка. И изведнъж през малкото прозорче нахлува слънчевата светлина. Това няма ли да стопли, да освети, да възроди душата ти, да ти вдъхне надежда за нов живот? Точно това направи Бог Отец за нас преди 2000 години. Той изпрати Своята Светлина на земята, за да ни донесе изцеление – първо на душите, после и на телата. За 3,5 години Исус извърши велики дела – Той опрощаваше, освобождаваше, изцеляваше, възстановяваше, съживяваше. Защо го правеше? Защото изпълняваше волята на Отца Си. Бидейки сам Бог, Исус отлично знаеше докъде ще доведе това – до дървения кръст, на който наред с Неговото тяло ще бъде разпънат и греха. На цялото паднало човечество от всички времена. Тогава казах: Ето, дойдох... да изпълня Твоята волята, о Боже (Евреи 10:7). С тази воля ние сме осветени чрез принасяне на Исус Христовото тяло веднъж завинаги (Евреи 10:10).
Исус знаеше, че ще умре, винаги го е знаел. Но това не Го разколеба, защото първо – носеше Божията любов в сърцето си, и второ – това беше Неговата мисия на земята. Болката в нейното пълно измерение беше неизменна част от тази мисия. До Самата Му смърт. Но за Него беше важен резултатът. Актът на разпятието – това е Божията победа над греха и над плътта. А възкресението – Божията победа над Сатана и над смъртта, основата на вечния живот, който Бог е определил за своите деца. Исус остана верен. На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е (сред) Божия рай... Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота (Откровение 2:7,10).
Погледнато по човешки – кръстът е място на поражение. Но в духовно измерение това е най-великият Божествен триумф. Исус умря и извоюва нашето опрощение, нашето изчистване, нашата праведност, нашето спасение, нашето изцеление, нашето освещение, нашия живот. Това е, което Бог иска за хората – не страдания и смърт, а вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16). Тук Бог дава най-великото обещание и поставя най-важното условие: за да не погине нито един, който вярва в Него. Бог иска спасение на целия свят (нито един), но светът трябва първо да повярва. В Него. В Този, Когото Бог е пратил със спасителна мисия. Бог иска от нас да повярваме, че Христос (Месия) е дошъл на света за да ни избави – от греха и съпътстващото го страдание, и от смъртта. И когато се хванем с детско доверие за това Божие изискване, в живота ни идват неусетно чудесата.
Сподели с приятели: |
